Р Е Ш Е Н
И Е
№7
27.02.2020г. Стара
Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На четиринадесети януари 2020г в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело №307 по описа за 2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, образувано по жалбата на А.Р.Д. против Ревизионен
акт №Р-16002418002181-091-001/18.12.2018г., издаден от А. Д. – Началник сектор,
възложил ревизията и Д. Р. главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, с който по реда на чл.122 от ДОПК са
установени задължения за данък добавена стойност в размер на 7 036.20лв и
лихви в размер на 1 582.78лв за периода 29.02.2016г. до 31.12.2016г,
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. в размер на 1 485.91лв и
лихви 548.42лв; за 2015г. в размер на 783.61 и лихви 548.41лв; за 2016г.
5 200.78лв и лихви 862.53лв; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 1 785.33лв и лихви 658.94лв, за 2015г. в
размер на 39.82лв и лихви 10.64лв, за 2016г. в размер на 2 773.92лв и
лихви 460.05лв, Вноски за ДОО за 2014г в размер на 3 686.40лв и лихва в
размер на 1 407.84лв, за 2015г в размер на 969.89лв и лихва 306.62лв, за
2016г. в размер на 3 993.60лв и лихва 709.49, Вноски за ЗО за 2014г в
размер на 1 900.80лв и лихва 791.39лв, за 2015г в размер на 202.98лв и
лихва 127.40лв, за 2016г в размер на 2 160.11лв и лихва в размер на
127.40лв, Вноски за ДЗПО-УПФ за 2014г в размер на 1 440.00лв и лихва в
размер на 549.93лв, за 2015г в размер на 378.86лв и лихва 119.75, за 2016г в
размер на 1560лв и лихва 277.15лв. Общо главница на задълженията по РА в размер
на 35 398.21лв и лихва 8 749.76лв.
РА е изцяло потвърден с Решение №
194/29.03.2019г. на Директор дирекция „ОДОП“ Пловдив и обжалван изцяло с жалба,
подадена на 16.04.2019г. в последния ден от 14-дневния срок, считано от
03.04.2019г., съгласно представеното на стр.16, том І-ви удостоверение за
връчване по електронен път на решението на 02.04.2019г. и копието на пощенския
плик на стр.6, том І-ви. Следователно е допустима.
В жалбата се излагат всички доводи,
които са били поддържани в хода на
задължителното обжалване на РА по административен ред, идентични с подаденото
против РД възражение, а именно:
Ревизираното лице счита, че не дължи
вменените му публичните задължения за данъци и осигурителни вноски, защото
констатациите са неправилни, а правните изводи са погрешни. Противоречат на
ДОПК, ЗДДФЛ, ЗЗО и КСО. Твърди, че размера на началното салдо към 01.01.2014г.
е в размер на 22 400лв, вместо 12 700лв, както е прието от приходната
администрация. При ревизията не са признати 5 000лв, дарени от баба му М.Я.И.,
за което няма представени документи за предоставянето им, но не би следвало да
се изискват, тъй като дарението е реален договор, сключен с предаването на
сумите, съответно на вещите. Не са искани обяснения от баба му, нито са
проследени нейните доходи. При ревизията не са признати и негови лични средства
в размер на 4 700лв., които са му дарени при завършване на средното
образование, нито е поискан документ за тях. При включване на тези суми
началното му салдо към 01.01.2014г. е 22 400лв. и с оглед на този факт
следва да се направят нови изчисления на установеното превишение на разходите
над приходите.
Неправилно не са признати даренията от
родителите, извършени през 2015г в размер на 15 000лв и през 2016г. в
размер на 15 000 евро, с довода, че родителите не са имали средства, които
да дарят. Дарената сума от 15 000лв му е предоставена на 29.10.2015г., при
следните обстоятелства: след като търговията с резервни части се е разраснала и
вече нямало къде да държи разглобените автомобили, жалбоподателя взел решение
да закупи работилница, където да разглобява колите и да съхранява частите. Този
имот е закупен с цел удовлетворяване нуждите за извършваната търговска дейност,
поради което разходите за неговото придобиване и притежаване е следвало да
бъдат приспаднати при изчисляване размера на дължимите данъци за извършваната
стопанска дейност. Решил да купи поземлен имот от 1.3дка, ведно с построените в
него работилница с гараж, находящ се в село Преславен, където живеят неговите
родители. Сключил предварителен договор на 07.11.2014г. с нотариална заверка на
подписите, предоставен в хода на ревизията, като платил капаро в размер на
500евро при сключването му, а остатъка от 39 500 евро трябвало да се плати
до края на следващата година -2015г. Следващата 2015г. не разполагал с
необходимите средства и помолил за разсрочване на плащането, като се разбрали с
продавача през 2015г. да плати 10 000евро, през 2016г.-15 000 евро, и
останалите 14 500евро през 2017г. /извън ревизираните периоди/ на датата
на сделката. За вноската през 2015г. поискал от баща си да му даде парите,
които не достигали в размер на 15 000лв. Тогава баща му продал
наследствени ниви и му дал парите. Продажбата на две ниви около 15 дка е
извършена на 29.10.2015г. с купувач Г.Г.Д. за сумата от 10 000 евро, която
е реалната цена на сделката. В нотариалния акт вписали сумата от 1 800лв,
вместо действително уговорената и платена от купувача цена. По нареждане на
продавача / баща на ревизираното лице/ сумата от 15 000лв била преведена
по сметка на ревизираното лице, негов син. Д. имал уговорка с „Кастело“ ЕООД да му дадат
необходимите средства за да купи нивите, но казал от своя страна на „Кастело“
ЕООД, дружеството да преведе парите по сметка на ревизираното лице, което се
случило на 29.10.2015г. На 02.11.2015г. РЛ
изпатил сумата от 10 000 евро по банков път на продавача по предварителния
договор. За този банков превод в хода на ревизията са представени
доказателства. Изложеното било логично и съответствало на действителната
фактическа обстановка. Нелогично е обяснението на „Кастело“ ЕООД, което твърди,
че е превело парите по банковата сметка
на РЛ като капаро по предварителна сделка и ревизираното лице ги е върнало на
02.11.2015г. в брой в касата на фирмата. Парите в размер на 15 000лв не са
теглени от банката, а били преведени на 02.11.2015г. на продавача по сключения
предварителен договор за покупка на недвижимия имот с цел създаване на база за
стопанската дейност. Въз основа на тези
факти иска сумата от 15 000лв да бъде включена в паричния поток като
дарение, което не представлява облагаем доход и съответно да се приеме, че няма
превишение на разходите над приходите за 2015г.
Дарението от 2016г на 15 000 евро от
страна на бащата на РЛ било извършено при следните обстоятелства: бащата продал
25 дка ниви отново на г.Д. за което получил от него
20 000 евро в брой на 15.09.2016г., а не както е посочено в договора за
сумата от 3 100лв, сключен под формата на нотариален акт на 16.09.2016г.
На същия ден -15.09.2016г, половината от
тази сума била внесена в брой по
сметката на РЛ и преведена на продавача по предварителния договор от
07.11.2014г за закупуване на базата в село Преславен. Платежното нареждане от
15.09.2016г. е представено по преписката и в него е записано, че произхода на
парите е от продажба на земеделска земя, собственост на баща му. Неоснователно
тази сума не е включена в паричния поток, след като има доказателства, че е
притежавана от баща му и му е подарена. Дори да не се приеме тази теза за
основателна, излага се алтернативната, че към момента на подаване на възражението
против РД разбрал от родителя си за притежавани от него към края на месец
октомври 2015г парични средства в размер на 57 000лв, останали след
смъртта на баба му по бащина линия, съгласно представено саморъчно завещание в
писмо до нейните деца – бащата и лелята на ревизираното лице. Леля му заверила подписа си под това писмо. Парите са
използвани от баща му за ремонт на къщата в селото и ограждане на двора, по
волята на завещателя.
Неправилно търговската му дейност е
определена и като търговия с МПС втора употреба. Търговската му дейност е покупко - продажба на части от стари автомобили,
осъществявана основно по интернет. Автомобила БМВ 520 закупен през 2014г. е за
лична употреба. Поправил двигателя му, но въпреки това поради не достигане на
желаната мощност, продал същия за сумата от 11 200лв, извън кръга на
търговската си дейност и в лично качество, поради което не следва да се счита
за доход от стопанската дейност, нито за облагаем доход на друго основание. Същата
сума от 11 200лв не следва да се облага, или поне не следва да бъде основа
за определяне на задължения за задължителни осигурителни вноски. Останалите
автомобили са купувани за части, продавани заради рамата им, като такива в
движение и следва да се включат в паричния поток като дейност на ЕТ. Въпреки
това счита, че дейността неправилно се облага като такава на ЕТ, защото не е
регистриран като едноличен търговец. Следвало да се приложи по-изгодната
данъчна ставка от 10 %. Дори да се приеме, че следва да се обложи като дейност
на ЕТ, то неправилно е определена данъчната основа за приходите от тази
дейност. Отчетени са само разходите за закупуване на резервни части и коли, но
не е отчетен разхода за базата – имота, предмет на предварителния договор от
2014г., който до края на ревизирания период 31.12.2016г. не е придобит със
сключване на окончателен договор. Тази база се ползва само за стопанската
дейност и е закупена с тази цел. Разходите за придобиване и за местни данъци и
такси трябва да се приспаднат при формиране на облагаемата основа. Трябва да се
направи отделен паричен поток за дейността като ЕТ за 2014, 2015г и 2016г., а
не да се обобщава с останалите средства, които се твърди, че са в недостиг.
Ревизията неправилно облага цялата сума на недостига с данъчна ставка 10%,
въпреки че я приема за приход от друга трудова дейност по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
За приходите от друга трудова дейност, данъчната основа се определя като от облагаемия
доход се приспаднат нормативно признатите разходи в размер на 25% за дейността
и дължимите ЗОВ. Съгласно чл.29 ал.1 от ЗДДФЛ дохода от стопанска дейност на
физическите лица, който подлежи на облагане се определя като придобития доход
се намалява с разходи за дейността, както следва: т.3 с 25 на сто за доходи от
свободна професия или възнаграждения по извън трудови доходи. В случая погрешно
е изчислена данъчната основа, като не е намален прихода от друга трудова
дейност с 25% нормативно признати разходи, и съответно грешно е изчислен
дължимия данък и дължимите задължителни осигурителни вноски.
Приема, че на 29.02.2016г. е следвало да
се регистрира по ЗДДС, и е следвало да начислява ДДС, но иска да му бъде
признато правото на данъчен кредит за покупката на части след тази дата, тъй
като е платил ДДС за доставките им. В противен случай ще плати два пъти ДДС,
тъй като веднъж вече е платил, чрез плащане цената на закупените и доставени
авточасти. Така държавата ще се обогати за негова сметка.
Иска от съда да бъде отменен изцяло
Ревизионния акт с присъждане на разноските по делото.
Ответника – Директор дирекция „ОДОП“, чрез
процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт по съображенията изложени в ревизионния
акт.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Със Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на
Директор ТД на НАП Пловдив, Началниците на сектори в отдел „Ревизии“ с
месторабота в град Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в
градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали са определени да
издават заповеди за възлагане на ревизии, съгласно изискването на чл.112 от ДОПК, включително и ревизионни актове, каквото право по закон имат органите
възложили ревизията. Оспорения ревизионен акт е издаден от А.А.Д. титуляр на
длъжността Началник сектор „Ревизии“ с място на работа гр. Пловдив, съгласно
Приложение №1, ред 6-ти към цитираната заповед / стр.101-ва гръб, том І/, в
качеството на орган издал Заповед №Р-16002418002181-020-001/13.04.2018г. за
възлагане на ревизия / стр.1004, том ІІІ/ на А.Р.Д. за периода от 01.01.2014г.
до 31.12.2016г. по видове задължения: Данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, ЗЗО и УПФ за само осигуряващи се. За ръководител на ревизията, същият издал и
РА, е определен Д.Л.Р. – главен инспектор по приходите, който съгласно Заповед
№РД-09-363/01.03.2018г. на Директора на ТД НАП Пловдив на основание чл.11 ал.1
т.1 от ЗНАП е определен за служител, който да изпълнява функцията „ръководител
на екип“, като към датата на възлагане на ревизията и до датата на издаване на РА по силата на Заповед
№РД-09-1801/28.09.2019г. на Директор ТД НАП Пловдив, Р. продължава да има
компетентност да бъде ръководител на екип до 30.09.2020г. / стр. 98-99, том І/.
На стр.106 е приложено СД с електронните
подписи на издателите на РА, които са валидни към момента на тяхното използване.
Следователно РА като издаден от компетентни органи по приходите – Началник
сектор, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, е валиден
административен акт. Определянето на
Началник сектор „Ревизии“ да издава заповед за възлагане на ревизия, обуславя
за същия орган по приходите компетентност по чл. 113 ал.1 т.2 вр. с ал.3 от ДОПК – да определя ревизиращите органи по приходите и ръководителя на
ревизията. Следователно компетентността на органите по приходите да извършат
ревизията и да изготвят ревизионен доклад, а ръководителя на екипа, заедно с
възложилия ревизията, да издаде и ревизионния акт, произтича и се обуславя от
валидността на заповедите по чл.113 ал.1 и ал.3 от ДОПК.
Срокът за приключване на ревизионното
производство е определен на 3 месеца, считано от връчване на заповедта за
възлагане на ревизията -02.05.2018г, който като недостатъчен е продължен със
Заповеди за изменение на ЗВР до 02.10.2018г., като същите продължават срока от
датата на тяхното издаване –срокът за извършване на ревизията е започнал да
тече на 02.05.2018г. и преди неговото изтичане е удължен, считано от датата, на
която е изменена заповедта за възлагане на ревизията, касателно срока за
приключването й. / стр. 996 и сл., том ІІІ/. Със Заповед за изменение на заповедта
за възлагане на ревизията от 31.08.2018г. е разширен предметния й обхват като
са включени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2016г., връчена на 03.09.2018г. на ревизираното лице. Съгласно
чл.117 ал.1 от ДОПК, ревизионния доклад се издава не по-късно от 14 дни от
изтичането на срока за извършване на ревизията – в случая 02.10.2018г. РД №
Р-16002418002181-092-001/16.10.2018г. е съставен в последния ден на този
14-дневен срок, и след неговото изтичане не са извършвани процесуални действия
по разследване на факти от значение за установяване на публичните задължения.
РД е подписан с електронни подписи от ръководителя на ревизията – Главен
инспектор по приходите Р. и лице по чл. 7 ал.1 т.4 от ЗНАП във връзка с чл.113
ал.6 от ДОПК, и от главен инспектор по приходите Б. П. Т., определен в
заповедта за възлагане на ревизията. РД е връчен на 22.10.18г., а срещу него е
подадено възражение на 05.12.2018г., след продължаване на сроковете за това.
В хода на ревизията на РЛ са връчени
ИПДПОЗЛ по чл.37 ал.3 от ДОПК на 18.04.2018г. и на 21.05.2018г./том ІІІ/, с
които са изисквани всички документи, доказващи източници на доходи, размер на
извършени разходи и получени доходи за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.
и за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2015г. В представените писмени обяснения
/ стр.444 и сл. т. ІІІ/ РЛ потвърждава, че извършва търговска дейност, чрез
сайтове за обяви. Получените доходи са от продажба на стоки-авточасти, закупени
от сайтове за интернет търговия и от български физически лица – „Интер карс България“ ЕООД / представени са копия на фактурите и е
извършена проверка на доставчика, при която е установено, че фактурите са
осчетоводени като издадени на РЛ/, Aliexpress, eBay.
Стоките продава, чрез cars.bg, mobile.bg ,olx.bg, Modified
cars and parts for sale-Bulgaria
/Фейсбук група/. Стоките, предмет на
продажба са основно авточасти, нови и втора употреба, изпращани до купувачите,
чрез Еконт Експрес, а парите са
получавани с наложен платеж и по банков път. Изрично е заявено, че получените
плащания от наложен платеж и преводи за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г.
не са обложени по реда на ЗКПО/ЗДДФЛ.
Деклариран е размер от 71 855лв от изплатени суми по наложен платеж, по
РС и доход от продажба на МПС. Доставките на стоките/ резервните части до
клиентите и тяхното плащане са извършвани, чрез куриерски и пощенски услуги на
ЕКОНТ ЕКСПРЕС ЕООД. Има реализирани доходи от продажба на МПС втора употреба.
Представени са извлечения от електронния регистър на Еконт Експрес ООД, заявки
от Алиекспрес и Ибей,
фактури от Интер карс България ООД, договорите за
покупки и продажби на МПС втора употреба, вкл. с прекратена регистрация. Във
връзка със спазването на чл.94-чл.105 от ЗДДС представя справка за размера на
отчетените приходи от продажби за периода 2014г-2015г., като посочва конкретни
суми за всеки месечен период с приложени банкови извлечения и справки от ел регистър на Еконт Експрес ООД.
Приходите
от продажби за 2014г., съгласно декларираното на стр.631 том ІІІ са в размер на
39 196лв за 2014г и в размер на 44 105 лв. за 2015г.
До куриерска фирма Еконт Експрес е
изпратено ИПДПОТЛ от 09.05.2018г, в отговор на което на 13.06.2018г. са
представени всички документи за куриерски пратки с подател А.Д., за доставки в
периода 01.01.2014г. до 31.12.2015г., разписки за предаване на пратките,
справка в електронен вид за събраните в полза на РЛ суми от наложен платеж и
пощенски парични преводи. Справката съдържа всички пощенски и куриерски пратки,
както са попълнени в товарителницата за съответната пратка. Информация за
начина на изплащане на събраните суми от наложен платеж и пощенски парични
преводи на РЛ в брой или по банкова сметка, *** от РЛ за 2014г, 2015г и 2017г.,
последната извън ревизирания период. Заверени копия на платежни документи, с
които са изплатени сумите по наложен платеж на РЛ за периода от 2014 до 2017г
включително. С протокол от 26.06.2018г. от данъчно-осигурителното досие на РЛ
са присъединени предоставени от Еконт Експрес ООД аналогични справки за РЛ за
периода 2016г. Същите са представени от куриерската фирма и в хода на проверка на РЛ приключила с
Протокол от 19.03.2018г. – преди възлагане на ревизията. При тази проверка,
преди ревизията, А.Р.Д. не е представил документи.
След съпоставка на предоставените от
куриерската фирма данни за изплатените на РЛ суми по извършените
пощенски/куриерски услуги, предоставените от РЛ данни за извършени продажби на
МПС и получените плащания по РС, се установили следните приходи от продажба на МПС и части: 71 855.80лв. общо за
периода от 2104г до 2016г. включително, които РЛ потвърждава – в писмените обяснения
по чл.37 от ДОПК и в декларациите по чл.124 ал.3 от ДОПК, включително и чрез
представяне на писмени обяснения и данни – извлечения от регистъра на Еконт
Експрес ООД, фактурите, издадени от доставчика му Интерс
карс България ООД, договорите за покупко
продажби на автомобили, извлечения от банковите сметки в Райфайзен банк и Банка
ДСК. След справка в база данни на НАП се потвърдило заявеното и от РЛ, че
получените доходи от продажба на авточасти по наложените платежи, не са
декларирани и обложени по реда на ЗДДФЛ/ЗКПО. Освен това се установило, че не
са декларирани и доходите от продажба на МПС и получените по РС суми от
продажба на резервни части и компоненти, тъй като физическото лице не е подало
ГДД по чл.50 от ЗДДДФЛ за 2014г, 2015г и 2016г. Във връзка с тези факти за
периоди от 01.01.2014г. до 31.12.2016г. се установява наличие на обстоятелство
по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи, и
чл.122 ал.1 т.1 от ДОПК – до започване на ревизията не е подадена декларация,
когато задължението се определя по декларация.
Въз основа на констатациите за
осъществявана дейност по смисъла на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, за която не е подавана
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, органите
по ревизията са решили да преминат на основание чл.122 ал.1 т.1 и т.2 от ДОПК
към облагане по особения ред. На лицето е връчено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК на 21.08.2018г, с което е известен, че основата за облагане с данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, облагането по ЗДДС, както и
осигурителния доход за установяване на задължения за ДОО, ЗО и УПФ ще бъдат
определени по реда на чл.122-124 от ДОПК. След разширяване обхвата на ревизията
с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за дейността като едноличен търговец
/извършено на 30.08.2018гг, след като са установени обстоятелствата по чл.122
ал.1 т.1 и т.2 от ДОПК/, е връчено лично на лицето второ уведомление по чл.124
ал.1 от ДОПК, на 03.09.2018г. за
облагане на доходите от стопанската дейност като едноличен търговец с
авансов и годишен данък по особения ред. Връчено е и искане за представяне на
декларациите по чл. 124 ал.3 от ДОПК по образец, като е поискано и представяне
на банкови извлечения от РС в Банка ДСК и Райфайзен банк за периода 01.01.2014г
до 31.12.2016г., за произход на парични средства, декларирани като налични към
01.01.2014г., наличности на стоки към 01.01.2014г., 31.12.2014г, 31.12.2015г,
31.12.2016г., с което е спазена задължителната процедура за осигуряване право
на защита, чрез използване и на декларацията като способ за доказване от страна
на ревизираното лице. В декларациите са потвърдени сумите от продажба на
авточасти и МПС втора употреба и дерегистрирани с
приложени от РЛ договори за покупко-продажби, тяхната придобивна
стойност, посочените са разходите за издръжка, обучение и лечение, като е
декларирано, че всички те са покрити лично от дейността му. Ревизиращия екип е
възприел въз основа на представените документи от РЛ придобивната стойност и
продажната цена на търгуваните стоки и МПС, както и разходите за издръжка,
съответно и тези за придобиване на недвижим имот.
В ревизионния доклад и РА е прието
следното, което се установява и в хода на съдебното дирене: РЛ няма регистрации
като ЕТ, самоосигуряващо се лице или земеделски
производител. Той е местно физическо лице и съгласно чл.8 и чл.6 от ЗДДФЛ е данъчно
задължено лице за доходи от източници в България и от чужбина. За ревизирания
период няма подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. РЛ е едноличен собственик на
капитала и управител на „ПРЕСЛАВЕН 2 000“ ЕООД, учредено на 18.05.2016г.,
вписано в ТР на 19.05.2016г като от тази дата до датата на издаване на РД няма
подадена декларация от А.Р.Д. за започване на осигуряването. „ПРЕСЛАВЕН 2 000“
ЕООД има подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016г. с декларирани доходи
„0.00“лв., няма регистрирани ФУ с дистанционна връзка със сървър на НАП. РЛ е
свързано с Р.А.Д. – баща, М. Р. Д. – сестра и В. Т.Д.– майка. РЛ няма
регистрация по ЗДДС. При ревизията се установява, че в периода от 01.01.2014г.
до 31.12.2016г. лицето осъществява покупка на стоки – предимно нови, но и втора
употреба и последващата им продажба; продажби на МПС втора употреба,
включително бракувани МПС с прекратена регистрация. За реализираните от тази
дейност доходи, РЛ не е подавало декларации по чл.50 от ЗДДФЛ обр.1 и обр.6 с
данни за осигуряване за извършваната дейност. РЛ е подало декларация обр.7 на
12.08.2013г. за осигуряване на основание чл. 40 ал.5 т.1 от ЗЗО – върху
половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица. Поради
не плащане на ЗОВ е с прекъснати здравноосигурителни права към
01.04.2016г. За РЛ тази ревизия е първа.
А.Р.Д. притежава недвижим имот в село Преславен с площ 1357кв.м., ведно с
ремонтна работилница и гараж, придобити през 2017г./извън ревизирания период/ на цена от 77 450.87лв. – част от стойността на имота е
платена през ревизирания период / 500 евро капаро през 2014г, 10 000 евро през
2015г и 15 000 евро през 2016г/. Няма доказателства за взети заеми от трети
лица или банкови институции. Притежава
по регистрация два леки автомобила – Опел Астра и Опел Зафира, регистрирани
съответно на 14.01.2014г. и на 21.12.2015г.; мотоциклет Сузуки,
регистриран на 22.05.2015г., специален автомобил Мерцедес Спринтер 312 Д
регистриран на 21.06.2016г.
От посочените в чл.122 ал.2 от ДОПК
обстоятелства при определяне на данъчната основа за доходи от търговска дейност
са взети предвид следните обстоятелства – вида и характера на фактически
осъществяваната търговска дейност, платените мита, данъци и такси и други
публични вземания, движението и остатъците по банковите сметки, официални
документи с достоверни данни – документи получени от банки, данни от ПП КАТ, от
Агенция по вписванията, от ОД „Земеделие“ – Стара Загора, пазарната цена на
придобитите имущества към момента на придобиването – съотносимо
обстоятелство към определяне на данъчната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ.
Лицето има придобити МПС, за които няма данни да са продадени към 31.12.2016г.
/ изброени по-горе. Във връзка с
предварителния договор за покупко-продажба на имота в село Преславен от
07.11.2014г. със стойността на имота по договора -40 000 евро, са извършените
плащания от сметката на ревизираното лице към сметката на продавача: 2015г – 19
570лв, за 2016г – 29 355лв., и капаро от 500 евро за 2014г. Брутния
доходи/оборота от представените договори за покупко-продажби на МПС и дадените
обяснения, ревизиращият екип е приел, че през 2014г са продадени МПС на
стойност 14 000лв, придобити на стойност 2 800лв, за 2015г са продадени МПС на
стойност 2 500лв, които са придобити срещу цена от общо 18 200лв, за 2016г. са
продадени МПС на цена общо от 4 200лв, а са придобити срещу цена от 13 054.98
лв.
Лек автомобил БМВ 520 с рег. №
РА1942ВС/СТ1124ВМ е продаден по договор за покупко -
продажба за 1 000лв през 2014г., но по писмените обяснения на РЛ и съгласно
извлечение от РС в Райфайзен банк се установява, че купувача Ростислав Д. е
превел по банков път сумата от 10 000лв, поради което е прието, че сумата на
продажбата е 11 200лв, както е обяснено от РЛ. За МПС Опел Корса
с рег. № СТ7609ВА не е представен договор за продажба, но в дадените обяснения
е посочена цена на продажба след прекратяване регистрацията на автомобила 1
000лв, като се установява, чрез справка в КАТ, че колата е с прекратена
регистрация на 04.09.2014г. Приета е декларираната цена от 1 000лв. По
отношение на установените продажби на стоки – резервни части / нова и втора
употреба/, чрез курирерски услуги и наложен платеж се
установяват брутни приходи за 2014г – 26816лв, за 2015г – 42 765лв, за 2016г –
67 455лв. Приходите от продажби на МПС и резервни части по РС в Райфайзен банк,
както следва: за 2014г – 1000лв, за 2015г – 500лв, за 2016г-200лв. Общо приходи
от стопанска дейност като едноличен търговец за трите ревизирани периода – 71
855.80лв.
Обстоятелство по чл.122 ал.2 т.10 от ДОПК –
сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му
съдържат цени равни или по-ниски от покупните цени на МПС втора употреба и с
прекратена регистрация. Поради това се приема за реална предоставената по време
на ревизията цена на автомобилите. Само за една сделка РД в писмените си
обяснения потвърждава по-висока цена – спорното БМВ, продадено през 2014г., за
което по банков път са преведени 10 000лв., а в обясненията си лицето сочи цена
от 11 200 / тези по чл.37 от ДОПК и декларацията по чл.124 ал.3 от ДОПК.
По чл.122 ал.2 т.14 – обичайния размер на
разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и транспортните,
дневните и квартирни при пътувания в страната и чужбина лицето е декларирало,
че се издържа само със собствени средства, както следва: за 2014г – 6 224.32лв,
за 2015г – 6 283.95лв, за 2016г – 4 396лв.
По чл.122 ал.2 т.15 от ДОПК – получените и
извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит. Лицето не е
регистрирано по ЗДДС и не е упражнило право на данъчен кредит. Съгласно
събраните в хода на ревизията документи се установява, че РЛ реализира следните
приходи от продажба на резервни части: общо за 2014г - 26 816лв по платежни нареждания от куриер и
1000лв по РС. За 2015г – 42 765лв по платежни нареждания и 500лв. по РС. За
2016г – 67 455.80лв по платежни нареждания и 200лв по РС. Установени са
продажби на МПС втора употреба за периода 01.01.2014г – 31.12.2016г, както
следва: юни 2014г – 833.33лв, август 2014г – 8 500лв, април – 2016г – 1200лв.
Оборотът за април 2016г. е формиран по общия ред и равен на продажната цена.
Облагаемият оборот доставките, за които са изпълнени условията на чл.143 от ДДС
е равен на сборът от маржовете, съгласно чл.149 от ЗДДС. Това се отнася за
оборотът месец юни и август 2014г. РЛ е достигнало облагаем оборот от 50 000лв
за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС през месец февруари 2016г –
29.02.2016г. на база облагаемия оборот от 01.03.2015г. до 29.02.2016г в размер
на 56 913лв. До 14.03.2016г РЛ е
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96 от ЗДДС.
В чл.102 от ЗДДС е установено, че за определяне на данъчните задължения на
лицето, в случаите, когато е бил длъжно, но не е подало заявление за
регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него
облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление
за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.
Съгласно чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС РЛ дължи ДДС за периода от изтичане на срока,
в който е следвало да бъде издаден акт за регистрация, в конкретния случай до
28.03.2016г. или ДДС се дължи от
29.03.2016г до 31.12.2016г. от закупените и непродадени МПС се формират
следните наличности: 2014г – 0.00лв, 2015г – 7 930лв, 2016г-54 292лв / 7 930лв
закупени 2015г и 46 362лв за 2016г/. Не са продадени към момента на ревизията
Опел Зафира / придобита 2015г/ с рег. № СТ8590ВР на цена от 500лв, Сузуки ГСХ-Р 1000 / придобит 2015г/ с рег. № СТ0231Х на
цена 300лв, Опел Астра / придобит през 2013г/ с рег. № СТ4879ВК с цена 100лв,
Мерцедес/Спринтер / придобит 2016г/ с рег. № СТ6413ВС с цена 400лв.
Начално салдо към 01.01.2014г: На 14.12.2012г е продал колесен трактор за
сумата от 10 000лв, посредством договор за покупко-продажба от 14.12.2012г. /
стр.395, том ІІ/, на 19.12.2012г продал
колесен трактор за 1 500лв, / стр.396/,
на 17.08.2013г продажба на МПС за 500 лв, на 13.09.2013г продажба на МПС за
400лв, на 17.12.2013г продажба на МПС за 300 лв., спестени средства в размер на
4 700лв и дарени от баба му 5 000лв. /
не признати от органите приходите/. По банкова сметка ***.58лв. Органите по
приходите не признават сумата от 4 700лв като спестена и налична в брой у
ревизираното лице ведно със сумата от 5 000лв дарени от баба му. Обясненията
дадени в хода на съдебното производство, за което са ангажирани свидетелските
показания на бащата, лелята и бабата на РЛ са, че парите са дарени и събрани по
случай завършване на средното образование, което се е случило през 2011г. До
2014г. са изминали три години, през които лицето е имало нужда да се издържа, а
съгласно твърденията му и видно от продадените преди тази дата МПС-ва, същото е
извършвало стопанска дейност. Няма никакви данни РЛ да е разполагало със суми в
размер на 9 700лв, нито с признатите от органите по приходите суми от
продажбите на изброените трактори и МПС
преди ревизирания период, но за продажбите им са установени документи с
достоверно съдържание – справка за регистрацията в служба „Земеделие“ гр. Стара
Загора и договори за продажби, поради което правилно е прието, че сумата от 12
707.58лв е налична към 01.01.2014г. В
същия период по банков път са дарени необлагаеми доходи в размер на 2 700лв от
баба му, разпитана и като свидетел и посочена като дарител на 5 000лв преди
2014г. Доходи от стопанска дейност 17 336.48лв. За този период са установени
разходи в размер на 7387.04лв / декларирани разходи за живот – 3488лв, преведени
по банков път такси за обучение-2250лв, разходи за придобиване на имущество
977.92лв /500 евро капаро от 07.11.2014г по предварителния договор за
покупко-продажба на имота в село Преславен/, разходи за платени данъци и
осигурителни вноски – 671.12лв. В края
на 2014г РЛ разполага със сумата от 43 210лв / 39 580лв в брой в дома му,
съгласно дадени обяснения и декларация, а по банкови сметки 3630.29лв/.
Превишението е равно на 17 853.27, обложени с 10 % ставка по чл.17 от ЗДДФЛ и
приети за доходи от друга трудова дейност, за които се дължат ЗОВ.
Доход от
дейността като ЕТ за 2014г е в размер на 41 816лв /продажба на резервни части за 27 816лв, за
чието придобиване са направени разходи в размер на 21 679.52лв,; приходи от
продажба на МПС за 14 000лв, а за отчетна стойност е приета цената на
придобиване по договор – 2 800лв/. От общата сума на продажбите от 41 816лв са
извадени разходите за закупуване на продадените стоки и МПС общо в размер на 24
479.52лв, поради което основата за облагане е 17 336.48лв. Близка по стойност
до превишението по чл.123 т.2 от ДОПК, поради което същото се явява явно и
съществено спрямо доходите с установен източник- търговската дейност. Осигурителния доход за облагане със ЗОВ е сбор
от доходите в размер на 17 336.48лв от търговската дейност и установен доход по
чл.17 от ЗДДФЛ – превишението от 17 853.27лв или сумата от 34 919.75лв. След
като лицето декларира, че се издържа през ревизирания период само от
извършваната от него търговска дейност, то се налага извода, че същата укритите
доходи по смисъла на чл.123 т.2 от ДОПК, които подлежат на облагане, имат за
произход същата дейност. Касае се за хипотеза на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК –
укрити доходи от дейност, за която се дължат ЗОВ. Упражняването на търговска
дейност е основание по чл.4 ал.3 т.2 от КСО за осигуряване за периода 2014г., и
правилно са определени размерите на ЗОВ за тази година. Съответно с техния
размер е намалена данъчната основа по чл.122 ал.1 от ДОПК като от 17 336.48лв.
са извадени ЗЗО и е определен размер за
облагане от 9 906.08лв. с данъчна ставка от 15 %, което е равно на 1485.91лв данък върху дохода от
дейността като едноличен търговец. Размера на ЗЗО, който е изваден от
облагаемата основа по силата на чл.28 от ЗЗДФЛ, формирана от доходите от
стопанска дейност, е определен включително и върху облагаемата основа по чл.123
т.2 от ДОПК, видно от посоченото по-горе сумиране на двата резултата от приходи
по чл.122 ал.1 и облагаеми разходи по чл.123 т.2 от ДОПК. Превишението за 2014г
е формирало основата по чл.17 от ЗДДФЛ,
обложено със ставка от 10% - не се изваждат дължимите осигурителни вноски.
За 2015г са взети предвид същите съотносими
обстоятелствата по чл.122 ал.2 от ДОПК и са установени следните размери на
доходи от стопанска дейност: приходи от продажба на стоки- резервни части
реализирани чрез получени суми с наложен платеж и по банков път в размер на
43265,00лв. Като отчетна стойност за тези стоки са установени разходи в размер
на 20386,09лв. Установени са и приходи от
продажба на автомобили втора употреба за 2500лв.. Като отчетна стойност се
приема цената на придобиване по договор - 18200лв. В резултат на всичко изложено дотук се установява,
доход от дейност като ЕТ: приход 45765,00 лв., разход
38586,00лв, доход от дейност като ЕТ -
7179,00лв. Определен е осигурителен доход за облагане със задължителни
осигурителни вноски както следва: доход от дейност като ЕТ в размер на 7179,00лв. плюс установен доход по
чл. 17 от ЗДДФЛ- 398,24лв/ превишение по чл.123 от ДОПК/. Общ осигурителен
доход
7577,24лв. РЛ подлежи на задължително осигуряване на основание чл.4, ал.З, Т.2 от КСО за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г, тъй
като е упражнявало дейност като ЕТ. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО е самоосигуряващ се - физическо лице, което е длъжно да внася
осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Лицето не е декларирало
самоосигуряване и е внасяло само здравни осигуровки като безработен в размер на
201.60 лв които са внесени през 2015г.Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗДДФЛ,
физическите лица извършващи дейност като еднолични търговци, формират годишна
данъчната основа за доходите, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната
година, определен по реда на глава втора от ЗКПО – а в случая по реда на чл.122
ал.2 от ДОПК, се намалява с вноските, които самоосигуряващото
се лице е задължено да прави през данъчната година за своя сметка по реда на
КСО и ЗЗО.
При определяне на окончателния размер на
осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски по отделните
фондове се взема предвид разликата между избраният месечен размер на
осигурителният доход и дохода от дейност като ЕТ. Лицето не е декларирало
самоосигуряване и не е внасяло ЗОВ за периода от 01/2015г до 12/2015г. Месечния
размер на осигурителният доход е 420,00лв., а ставката за ДОО - 12,8 %.
Дължимата месечна осигурителна вноска е 53,76 лева. За периода, в който ЗЛ
осъществява дейност като ЕТ и дължимата вноска като самоосигуряеащо
се лице е 645,12 лв /420 лв х 12,8% х 12м /. Дължимите вноски за ДЗПО - УПФ са
в размер на 252,00 лева /420 лв х 5% х 12м /. Дължимите вноски за здравно
осигуряване са 403,20 лева /420 лв. х 8% х 12м./, от които за лицето са
начислени по Декларация обр.7 № 244811300759184/12.08.2013г задължения в размер
на 201,60 лв. като безработен. През 2015г. са внесени 184,80лв., а през 2016г.
- 16,80лв. С ревизията на А.Р.Д. е определен годишен осигурителен доход от
7577,24лв., т.е. по 631,44ла.месечно(под максималният месечен осиг. доход за 2015г. - 2600лв.). Същият не превишава
максималният размер на годишния осигурителен доход 28 800лв.(12х2400лв.).
Лицето дължи изравнителни осигурителни вноски върху сумата от 2537,24лв. -
разлика между установения годишен осигурителен доход 7577.24лв. и 5040,00лв.-
осигурителен доход за самоосигуряващо се лице, върху
който се дължат авансови вноски. Годишната
данъчна основа, съгласно чл. 28 от ЗДДФЛ се определя, като облагаемият доход по
чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото
се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на
Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване. Съгласно
изискванията на чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ, дължимият данък по чл.48 от закона се
внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. На
основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ и чл.1 от ЗЛДТДПДВ
върху дължимия данък за внасяне в размер на 783,61лева се начислява лихва в
размер на 195,93лв., изчислена за периода от 01.05.2016г. до 16.10.2018 г.
Съпоставка на имущественото и Финансово
състояние на А.Р.Д. получените и декларирани от него доходи. В резултат на
извършените действия и анализ на събраните документи е съставен паричния поток
на лицето за ревизирания период от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. при следните
изходни данни: За налични парични средства в брой към 01.01.2015 г. се приема
сума в размер на 43210,29лв., съгласно установеното в период 2014г. В
приходната част на паричния поток на лицето за ревизирания период участват
доходите от дейността като едноличен търговец -7179лв, както и признатите суми
от дарения от М. и Т. Д. получени по банков път-3600лв. Включена е сумата от
продажба на мотоциклет за 100лв. Не участват декларираните от лицето суми,
който твърди, че са дарение от родителите му по силата на устни договори - 15000лв.,
тъй като е прието, че е възстановена на дружество Кастело ЕООД, което я е
превело по сметка на А.Р.Д.. Освен това се установило, че родителите му не
притежават доходи, от които да могат да дарят на ревизираното лице цитираната
сума. В разходната част са включени 3 389.29лв издръжка за живот,
19 570лв за придобиване на недвижим имот / 10 000 евро преведени на
02.11.2015г на продавача Лозер, 8 630лв за
придобиване на МПС, 644.66лв за данъци и др публични
задължения, 2 250лв за обучение или общо 34 483.95лв. Остатък в края
на годината е сумата от 20 003.58лв. Превишението, което е резултат от
прекия метод на сравнение е 398.24лв обложени с 10% данък по 67 ал.4 от ЗДДФЛ като включени в основата
по чл.17 от ЗДДФЛ.
За 2016г
доходите / след приспадане на отчетната стойност на придобитите автомобили и
цената на закупените стоки/ от дейност като ЕТ са в размер на 42 721.34лв,
а установеното превишение е в размер на 27 739.16лв, изчислено отново по
прекия метод и без да са признати даренията от 15 000 евро от бащата на
ревизираното лице. По разходите няма спор. Съответно с данъчна ставка от 15 %
са обложени доходите от ЕТ след приспадане на изчислените задължения за ЗОВ
върху доходите от стопанската дейност и установеното превишение. Следван е
подхода като за предходните години. Изводите на ответния орган по приходите за
дължими данъци по ЗДДФЛ, върху основата по чл.123 т.2 от ДОПК, за ЗОВ и за ДДС
/ конкретно за периоди от 2016г/ са съответни на материалните закони,
защото:
Доводите, че сумата от 15 000лв. е дарение
от бащата на РЛ, не намират опора в доказателствата по делото, нито в събраните
в хода на съдебното дирене гласни доказателствени средства по негова
инициатива, нито от заключението на вещото лице по съдебно графологичната
експертиза, чрез която е извършена проверка на ПКО от 02.11.2015г., представен
в оригинал от „КАСТЕЛО“ ООД, който
следва да бъде изключен от доказателствата по делото като неавтентичен, на
основание успешно проведеното производство по инцидентно предявения
установителен иск по чл. 193 от ГПК. Приходната администрация се е ползвала от
ПКО в рамките на ревизионното производство стр.152-стр.153/, за да се приеме,
че сумата от 15 000лв., не е приход в полза на РЛ, тъй като е върната в рамките
на същата година на наредителя. На 30.10.2015г. са преведени от „КАСТЕЛО“ ООД
15 000лв., които според обясненията на дружеството / стр.152, том ІІ/
представляват капаро по предварителна
сделка, сключена с РЛ, но не и с баща му – Р.А.Д.. Парите били възстановени в
касата на дружеството в брой на 02.11.2015г., съгласно ПКО 11-3/02.11.2015г.
ПКО е оспорен от РЛ по отношение на неговото авторството, като в хода на
откритото производство по инцидентния иск е установено, чрез заключението на
вещо лице – графолог, че подписа и ръкописното изявление върху ПКО не са
изпълнени от А.Р.Д.. В тази връзка при разпита на свидетеля Д. / купувач по
двата договора за продажба на земеделска земя, с продавач – бащата на РЛ/,
същия заявява, че първоначално „КАСТЕЛО“ ООД е трябвало да бъде купувач на
земеделската земя. Д. нямал парите за сделката, поради което същите му били
предоставени от дружеството, но преведени на РЛ по нареждане на баща му, а на
02.11.2015г. той лично върнал 15 000лв в касата на дружеството. Настоящия
състав намира, че показанията на свидетеля не могат да бъдат съобразявани като
доказателствено средство за опровергаване съдържанието на официални документи с
материална доказателствена сила. На
29.10.2015г., когато е сключена сделката за продажба на земеделска земя с
нотариален акт № 67/29.10.2015г. за покупка на 5.442 дка нива и на нива с площ
от 9.542 дка срещу сумата от 1 800лв. / виж справка от служба по вписванията
стр. 42, том ІІ/, с продавач Р.Д., купувача Д. е направил изявление за
заплащане на цена от 1800лв. Това, че РЛ не е изтеглило парите от банковата си
сметка в Райфайзен банк и е извършило превод в размер на 10 000 евро като
плащане на част от цената по предварителния договор за покупко
продажба на недвижим имот, на който се явява купувач, не означава, че част от
тази сума в размер на 15 000лв. са му
дарени от баща му, който ги е придобил от продажбата на посочените две ниви.
Продажната цена на нивите е удостоверена в сключения между продавача и купувача
нотариален акт за покупко –продажба и е в размер на 1 800лв. Опровергаване на
нотариалния акт в тази му част може да бъде извършено само въз основа на
писмени доказателства с достоверна дата, че реално е изплатена сумата от 15
000лв. от купувача на продавача и
представлява действителната цена по договора за продажба. Тази уговорка следва
да е писмена като може да се съдържа в т.нар. обратно писмо – аргумент от чл.
17 ЗЗД. На следващо място, нареждането на продавача / бащата на РЛ/ да се плати
на трето лице / негов син – РЛ/, също трябва да се удостовери с писмен
документ, тъй като сделките с недвижими имоти имат установена форма за
валидност – писмена с нотариална заверка на съдържанието и подписите. Съответно
всички предварителни договори и уговорки, засягащи същественото съдържание на
покупко-продажбата трябва да са писмени – предмет, цена, начин и срок на
плащане, дата или срок за извършване на продажбата, начин и момент на предаване
на владението. Не е допустимо със свидетелски показания да се установява
продажната цена на недвижимия имот, нито уговорката за начина на плащане, нито
може от представените писмени документи – Справката от Службата по вписванията
и извлечението от Райфайзен банк за движението по банковата сметка на РЛ, да се
заключи, че се касае за дарение в размер на 15 000лв от баща в полза на син.
Причината за съставяне на неистински частен свидетелстващ документ, лицето
което го е съставило и причината, не са факти от значение за настоящото
производство, нито от факта на не автентичност на ПКО може да се правят изводи,
каквито навежда РЛ, а именно парите преведени от КАСТЕЛО ООД са му дарени от
баща му и имат за произход продажба на недвижими имоти с материален интерес на
сделката 1 800лв. Съгласно чл.179 ал.1 от ГПК официалния документ съставлява
доказателство за направените пред длъжностното лице изявления – в случая за
изявлението на страните по договора, направени пред нотариуса за постигнатата
между тях договореност / предмет, цена, начин на плащане/. Официалния
свидетелстващ документ поради това има и материална доказателства сила, както и
частния свидетелстващ, когато съдържа не изгодни за посочения като негов
издател факти. Съгласно чл.164 ал.1 т.1 от ГПК свидетелски показания не се
допускат за установяване на правни сделки, за действителността на които закон
изисква писмен акт /чл.18 ЗЗД/, както и за опровергаване съдържанието на
официален документ, за установяване на обстоятелства, за доказването на които
закон изисква писмен акт – чл.17 от ЗЗД изисква да е спазена формата за
действителност на прикритата сделка, за да се приложат нейните правила т.е.
след като превода от КАСТЕЛО ООД в полза на РЛ прикрива заем предоставен на
купувача, то договора за заем е следвало да бъде писмен, поради забраната да се
установяват договори на стойност по-голяма от 5 000лв посредством свидетелски
показания. Последните се допускат за установяване на договори на стойност,
по-голяма от 5 000лв., ако са сключени между роднини по права линия, но предвид
несправянето на РЛ с тежестта да докаже, че баща му е разполагал със средства в
размер на 15 000лв, остава без предметно обсъждането на факта, дали са
преведени от КАСТЕЛО ООД по негово нареждане. Органите по приходите са установили, че чистия доход на бащата в
периода 2006г-2016г. е 31 589.53лв, като от тази сума се следват и разходи
за издръжка на семейството, като се има предвид, че майката на РЛ никога не е
работила. Твърдението, че бащата на РЛ не продава нивите си на цени по-ниски от
пазарните, не може да бъде установяван и посредством СИЕ, която е назначена по
искане на РЛ с цел да не се ограничава правото му да опровергае констатациите
по РД, но както се посочи и по-горе, цената на продажбата е установена от
удостоверения материален интерес -1800лв. В резултат на всичко изложено дотук и
основанието за това плащане по банков път в размер на 15 000лв в полза на РЛ
остава не установено по делото. В платежното нареждане Кастело ООД не е
посочило основание за плащане, поради което не може да се установи неговия
източник – облигационно, трудово или друго правоотношение. Следователно няма
основание този доход да се квалифицира като друг по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. Обратно, дори да се приеме, че е под тази хипотеза, не може в хода на
съдебното производство да се влошава положението да жалбоподателя като се
приеме, че е част от облагаема основа. Не може тази сума да се включи и в
паричния му поток, защото основанието за получаването й остава неустановено.
Само за разходите, приравнени на приходи по силата на чл.123 от ДОПК, източника
няма правно значение.
Всички изложени дотук съображения се
отнасят и до твърдението, че през 2016г. на РЛ е дарена сумата от 15 000евро от
неговия баща, който продал други земеделски земи на същия купувач за сумата от
20 000 евро, вместо за вписаната цена от 3 100лв. – Справка от Служба по
вписванията на стр. 29, том ІІ. Няма данни бащата да е разполагал с тези
средства точно от продажба на ниви срещу 3 000лв., при това няма и
доказателства за тяхното предаване на РЛ, нито в брой, нито по банков път. Декларирането на произхода при внасяне на
сумата от 15 000 евро в брой по РС на РЛ в Райфайзен банк е частен
свидетелстващ документ, съдържащ изгодно за страната признание и няма
материална доказателствена сила. Съдът и органите по приходите не са обвързани
да приемат въз основа на тази декларация на РЛ, че сумата има за произход
дарение, направено от баща му. Правилно органите по приходите не са признали,
че сумите от 15 000 евро е дарение и е
не е включена в приходната част на паричния поток, който е общ по посочените
по-горе причини, че лицето не е отделило имущество, което ще ползва за
дейността си като едноличен търговец, но правилно са определени по отделно
данъчната основа за дейността като едноличен търговец и данъчната основа по
чл.17 от ЗДДФЛ, която по закон не включва първата.
Тук е мястото да се обсъди и представените
към възражението против РД саморъчно анонимно завещание / няма име на
съставителя-завещател/ и декларация, с нотариално заверени подписи от лелята на
ревизираното лице и нейния съпруг или син / не е посочено качеството на второто
лице със същата фамилия/. Писменото изявление с недостоверна дата 05.11.2014г.,
за което се твърди, че е саморъчно завещание от бабата по бащина линия, изхожда
от неназовано лице и неподписано. Адресирано до К. и Р. от лице, което
благодари, че бог му е дал тях за деца и заявява желание след смъртта му парична
сума в размер на 57 000лв. да бъдат използвани от Р., за да направи ремонт
на къщата и хубава ограда на целия двор. Към това писмено, анонимно изявление е
представена Декларация от К.А.С. / леля на РЛ и сестра на неговия баща/ и Д. Г.
С.-неин съпруг или син, които декларират че са запознати с писмото на М. Р. Д.,
написано на 05.11.2014г. и починала на 03.10.2015г. Представеното към
възражението писмено анонимно изявление не следва да се обсъжда като алтернативно
доказателство за произход на средствата, които РЛ твърди да са дарени от баща
му – 15 000лв през 2015г. и 15 000 евро през 2016г, тъй като на първо
място няма дори реквизитите на частен диспозитивен документ – няма издател, на
следващо място не е представено с писмените обяснения на Р.Д. в хода на
ревизията, а освен това са в противоречие с поддържаната в хода на ревизионното
производство от РЛ и свързаните с него лице теза, че бащата е продавал нивите
си на пазарната цена, въпреки че в нотариалните актове вписвал само размер от
1800 и от 3100лв. За яснота на ревизираното лице по въпроса за извършеното
сравнение между декларирани/установени доходи и направени разходи: В хода на
производството по чл.122 от ДОПК на облагане подлежат не само превишенията на
разходите по силата на правната фикция по чл.123 от ДОПК. По аргумент от правилото на чл.122 ал.1 от
същия Кодекс за прилагане на данъчната ставка, според приложимия материален
закон, се налага извода, че установяването на доходите се извършва посредством
всички средства за доказване, в това число и декларацията по чл.124 ал.3 от ДОПК. За установени се считат онези доходи, чийто произход е известен, защото
само спрямо тях може да се приложи определената в материалния закон данъчна
ставка / последната зависи от източника/. Ето защо в производството по чл.122
от ДОПК не е задължително да се установи превишение по смисъла на чл.123 от ДОПК, но ако такова е налично, то се счита че хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК е доказана. По силата на правната фикция на чл.123 от ДОПК за „доходи“ се
считат всички онези разходи, чийто източник не е установен и които явно и
съществено превишават доходите с установен източник. Ето защо правната
квалификация на обложеното с настоящата ревизия превишение не е по чл.36 т.5 от ЗДДФЛ, която норма визира доходи и не определя конкретен източник, но го
изисква – други източници, не посочени конкретно в ЗДДФЛ, подлежащи на
облагане, но не обложени с окончателен данък. Въпреки този пропуск на ответника
и предвид проведеното по реда на чл.122 от ДОПК производство се налага извода,
че не е налице процесуално нарушение, водещо до правна невъзможност за облагане
превишението на разходите. Предвид, че
в общата годишна облагаемата основа по чл.17 от ЗДДФЛ не се включва облагаемата
основа от стопанска дейност като едноличен търговец, ревизиращия екип е
определил отделна основа за доходите от търговската дейност и за „доходите“ по
чл.123 т.2 от ДОПК, представляващи разходи, които надвишават приходите от
установени източници и ги е обложил със съответните данъчни ставки, както
изисква чл.122 ал.1 от ДОПК. Особеното
условие на чл.123 от ДОПК е превишението на разходите да е явно и съществено
спрямо установените приходи на лицето на годишна база и то за годината, за
която е доказано обстоятелството по чл.122 от ДОПК. Ревизията по чл.122 от ДОПК
в настоящия казус е обоснована с липса на декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за всеки
годишен данъчен период, съответно месечен за облагането по ЗДДС, поради което
правилото е спазено.
РЛ иска да бъдат приети за разходи и
сумите платени по предварителния договор за покупка на недвижимия имот, който
ползва за базата от момента на сключването му, съгласно уговорката за предаване
на владението, както и платените местни данъци такси. Алтернативно претендира
доходите от стопанската дейност да не бъдат обложени като такива на едноличен
търговец, а като доходи от друга стопанска дейност по смисъла на чл.29 т.3 от ЗДДФЛ, за да се приспаднат 25 % нормативно признати разходи за дейността.
Същото е искането и за спорното БМВ, продадено за 11 200лв. през 2015г.,
което било за лични цели. Искането е неоснователно, защото съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите
от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на
Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. Разделът от
ЗДДФЛ, регламентиращ формирането на данъчната основа по реда на чл. 26 и чл. 28 ЗДДФЛ е озаглавен "Доходи от стопанска дейност като едноличен
търговец", като изричното включване в тях на доходите от търговска дейност
без регистрация по Търговския закон, е още един аргумент да се счита, че
определението "като едноличен търговец" е относимо към начина на
формиране на данъчната основа, а не към правноорганизационната
форма на дейността. Уточнението "като едноличен търговец" е въведено,
за да бъде разграничен начинът на формиране на данъчната основа по този ред –
чрез формиране и преобразуване на данъчна печалба по реда на ЗКПО, от
определянето на данъчната основа за доходите на физически лица от друга стопанска
дейност, несвързано със задължения за водене на счетоводна отчетност и по
дефиниция предвидено за доходите от дейности, извършвани с личен труд,
упражняване на свободна професия, занаят – чрез приспадане на разходи,
нормативно установени по размер със закона. В случая обаче данъчната основа за
доходите от стопанска дейност се определя по правилата на чл.122 ал.2 от ДОПК,
а не по правилата на материалния закон, по причина че лицето не води счетоводна
отчетност и не е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, поради което не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение т.е. реда на ЗКПО за формиране
на данъчната основа за доходите му като едноличен търговец не се прилага. Няма
основание да се вземат предвид при изчисляване на основата вноските платени по
предварителния договор, тъй като имотът, който твърди да е предназначен и
ползван за стопанската му дейност е придобит през 2017г. и с тези вноски / 500
евро за 2014г, 10 000 евро за 2015г
и 15 000 евро за 2016г да бъде намалена основата. Към правилно определената
от органите по приходи основа за облагане на доходите от дейност като едноличен
търговец законосъобразно е приложена и данъчната ставка от 15 %. Освен това по силата на чл.27 от ЗДДФЛ
ползването на лично имущество за дейност като едноличен търговец изисква
спазване на определен ред за включването му в предприятието. След като РЛ не води счетоводство изобщо,
не е изпълнил и реда по чл.27 от ЗДДФЛ всички доводи в тази насока са изцяло
неоснователни. Отново следва да се каже, че възраженията на жалбоподателя
представляват претенция да извлече ползи от собственото си неправомерно
поведение, включително и с искането за признаване на данъчен кредит без да е
регистрирано по ЗДДС лице, без да се е задължило да удържа и внася данъка за
осъществените от него доставки, не може да иска да ползва данъчен кредит за закупените
и доставени му стоки. Възражението, че ще плаща два пъти ДДС е изцяло
неоснователно. Възражението, че приходите от продажба на закупените бракувани
автомобили не са такива от същата стопанска дейност са опровергани от
представените договори за последващата им реализация като моторни превозни
средства, а не като отделни резервни части.
Мотивиран от изложеното Административен
съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.Р.Д. против РА № Р-16002418002181-091-001/18.12.2018г.
издаден от ТД на НАП –Пловдив, с който са установени задължения за данъци по
ЗДДФЛ, ЗДДС и ЗОВ в размер на 44 483.12лв, от които главница - 35 398.21лв
и лихва в размер на 8 749.76лв.
ОСЪЖДА
А.Р.Д.
ЕГН ********** да заплати на Национална агенция за приходите гр.
София сумата от 1 854лв / хиляда
осемстотин петдесет и четири/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: