РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. гр. Хасково , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен С. Георгиев
като разгледа докладваното от Пламен С. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640200503 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Кареком“ ЕООД, град Хасково,
представлявано от К. В. А., чрез адв. С.Ч. от АК - Хасково срещу Наказателно
постановление № 568478 – F587798 от 28.03.2021 г. издадено от Директора
на ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5040 лева, на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ. В жалбата се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление. Твърди се от представляващия по закон дружеството -
жалбоподател, че били допуснати съществени процесуални нарушения, както
в производството по съставяне на процесния АУАН, така и при издаване на
наказателното постановление, водещи до накърняване правото на защита.
Счита, че актът за установяване на административно нарушение и НП
страдали от съществени пороци във формата, касаещи липсата на
1
задължителни елементи от съдържанието им по чл. 42, ал. 1 и чл. 57 от
ЗАНН, довели до ограничаване на правото на защита, излагайки конкретни
съображения в тази насока, включително и относно неяснота в какво
качеството била ангажирана отговорността на дружеството - жалбоподател.
Сочи се от жалбоподателя, че било допуснато и нарушение на материалния
закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като
незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление на
Директора на ТД на НАП – Пловдив. Претендира присъждане на направените
по делото разноски .
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството -
жалбоподател, редовно призовано, се представлява от управителя К. В. А.,
който лично и чрез надлежно упълномощен по делото процесуален
представител в лицето на адв. С.Ч. от АК – Хасково, заявява, че поддържа
жалбата и в хода по същество излага допълнително подробни аргументи за
нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Директорът на ТД на НАП -
Пловдив, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител –
юрисконсулт С. Х. оспорва жалбата и в хода по същество моли същата да
бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление –
потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно
заседание. Претендира разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
Установено в хода на административнонаказателното производство и в
производството пред съда е, че при извършена проверка от органите на
Дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП по отношение на „*****
************“ АД, град Хасково, документирана с Протокол № АА 0076278
2
от 03.11.2020 г., било установено, че дружеството, като страна по сделка за
извършена продажба на бетонови плочки на стройност 10 080.00 лева,
получило процесната сума в брой за извършената доставка на стока, за което
бил издаден фискален бон 0000214 от 31.07.2020 г. от фискално устройство
/ФУ/ инд. № DT778071 и фискална памет /ФП/ № 02778071, видно от
приложената Справка КЛЕН по номер на документ и фискален бон, копие.
Във връзка с така установените обстоятелства и съгласно Резолюция за
извършване на проверка № П-16002620192874ОРП-001/2020 г., на 21.01.2021
г. била извършена от свид. В. П. Т., на длъжност „ст. инспектор по
приходите“ в ТД на НАП – Пловдив проверка по отношение на „Кареком“
ЕООД, град Хасково, резултатите от която били обективирани в Протокол №
16427773/21.01.2021 г. и съгласно 37, ал. 1 от ДОПК били присъединени
събрани доказателства – Фактура № 3424/31.07.2020 г., както и цитираната по
– горе справка КЛЕН. По отношение на сумата от 10080.00 лева било
установено, че същата представлява плащане на продажната цена на стока –
бетонови плочки, като доставката била осъществена от „***** ************“
АД, град Хасково, за която била издадена Фактура № ********** от
31.07.2020 г., а за извършеното плащане в брой от страна на получателя
„Кареком“ ЕООД, град Хасково бил издаден процесният фискален бон,
цитиран по – горе.
Представени и прието като писмени доказателства са Разходен касов
ордер № 7 от 28.07.2020 г., за сумата в размер на 5940 лева, представляваща
авансово плащане на тротоарни плочки и приемо – предавателни протоколи
от дати 11.07.2020 г.; 24.07.2020 г. и 28.07.2020 г.; както и Фактура №
********** от дата 11.07.2020 г., Фактура № ********** от дата 24.07.2020
г., Фактура № ********** от дата 28.07.2020 г., издадени от „Кареком“
ЕООД, град Хасково, като изпълнител с получатели съответно: „*****
**********“ ООД, град Чирпан по първите две фактури и „********“ ЕООД,
град Пловдив – по последната.
Въз основа на тези констатации, и след като контролните органи
приели, че е допуснато нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой, на дата 29.01.2021 г. срещу „Кареком“
ЕООД, град Хасково е съставен от свид. В. П. Т. Акт за установяване на
3
административно нарушение № F587798. В съставения АУАН било прието,
че нарушението е извършено на 31.07.2020 г. в град Хасково, а установено на
03.11.2020 г. при извършена проверка от органите по приходите в Дирекция
„Фискален контрол“ към ЦУ на НАП. Актът е съставен при условията на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на представляващия по закон дружеството,
сочено като нарушител или на изрично упълномощено от него лице да
участва в това действие и в присъствие на двама свидетели – Р. В. К. и З. И.
Д., служители на ТД на НАП - Пловдив, след като въпреки изпратената
Покана, с изх. № П – 16002620192874-999-001 от 25.01.2021 г., и
удостоверение за извършено връчване по на 25.01.2021 г., представител на
дружеството - жалбоподател, не се е явил за участие в процедурата.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение са постъпили допълнително в хода на
административнонаказателното производство, след като екземпляр от
съставения АУАН е връчен на 12.02.2021 г., според отразеното в приложената
разписка, чрез законния представител на дружеството, като посочено във
възражението е, че извършените доставки на тротоарни плочки от „*****
************“ АД, град Хасково били периодични с уговорка да се извършва
плащане за всяка една от тях. След това обаче се сочи, че доставчикът
следвало да фактурира доставените количества в края на месеца на основание
издадени приемо – предавателни протоколи, като при издаването на фактура,
не бил съобразил размера на авансовото плащане.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел
описаната фактическа обстановка и на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ,
наложил процесната имуществена санкция.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по
делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода
на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. П. Т.
относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с
констатациите, до които достигнал в хода на ревизионното производство,
както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. За последната
4
група факти, свързани с процедурата по съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, съдът дава вяра на изложеното от свид. Р. В. К.
и свид. З. И. Д. Същите се основават на техни преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема
като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Що се касае до
изложеното от свид. В. К. И., съдът намира за уместно, че показанията му
кореспондират с приобщените писмени доказателства и не са налице
несъответствия, които да ги дискредитират от гледна точка на тяхната
достоверност, поради което съдът им дава вяра за фактите, включени в
предмета на изследване, като значението на тези факти ще бъде коментирано
в изложението по същество.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой, плащанията на територията на страната се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност,
равна на или надвишаваща 10 000 лв. По силата на чл.5, ал. 1 от ЗОПБ, който
извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба
в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо
лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на
направеното плащане - ако е юридическо лице. Следователно, деянието, за
което е наложена на жалбоподателя административна санкция е обявено от
закона за наказуемо.
При съставяне на процесния АУАН съдът не констатира процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на
последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност.
Визираното в него нарушение е описано откъм всички съставомерни
признаци и е квалифицирано по начин, който е достатъчно ясен чрез
посочване на нарушените законови текстове в тяхната пълнота, с което не е
допуснато съществено процесуално нарушение, като този въпрос ще бъде
допълнително обсъден и по същество. Посочени са всички съставомерни
елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовите
5
разпоредби, които са нарушени, по начин, даващ възможност да се направи
индивидуализация на административното нарушение, явяващо се от значение
за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото
наказателно постановление и същевременно за обезпечаване правото на
защита на лицето, привлечено към административно-наказателна
отговорност, в това число и относно качеството, в което това е станало. В
обема от съдържание на правото на защита се включва и правото му да знае
точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да
може да организира защитата си в пълен обем, като доводите в обратна
насока се явяват неоснователни. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка със съставянето в отсъствие на законния представител на
дружеството - жалбоподател, или изрично упълномощено от него лице да
участва в процедурата, според утвърденото в съдебната практика виждане за
наличието на такава възможност, след като са установени предпоставките по
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за това и в процедурата по съставяне на акта в тази
хипотеза са участвали двама нарочни свидетели, а така също изпълнено е и
изискването, със самостоятелно правно значение, за връзване на екземпляр от
него. По - нататък, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като в процеса на
реализиране на отговорността с издаване на санкционния акт не е допуснато
процесуално нарушение, което съобразно критерия за преценка следва да се
квалифицира като съществено. При изяснените безспорни фактически
положения не е установен порок в съдържанието на санкционния акт от
гледна точка изискванията на чл. 57 от ЗАНН за неговото съдържание, като
по отношение на въпроса с правната квалификация съдът ще вземе
допълнително становище по същество, както вече бе посочено по – горе.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват безспорно, а именно, че
дружеството – жалбоподател - „Кареком“ ЕООД, град Хасково, установено на
територията на страната е получател на стока с място на изпълнение на
доставката на територията на страната, съгласно Фактура № 3424/31.07.2020
г., издадена от „Водно строителство“ АД, град Хасково на стойност общо 10
080.00 лева, с ДДС, плащането по която е осъществено в брой и за него е
6
издаден фискален бон 0000214 от 31.07.2020 г. от фискално устройство /ФУ/
инд. № DT778071 и фискална памет /ФП/ № 02778071, видно от приложената
Справка КЛЕН по номер на документ и фискален бон. Тоест, налице е една
сделка, като за доставката е съставен единен документ – фактура, а плащането
е направено касово, също наведнъж. Извод, който не се променя от данните за
осчетоводяване на задължението в „Кареком“ ЕООД, град Хасково, като
получател на доставката и в частност от представения разходен касов ордер,
който макар да сочи на индиция за извършено авансово плащане, всъщност
сам по себе си не съставлява документ, с който да бъде доказано нещо по –
различно от изявлението, материализирано в него. А именно, че лицето В. И.,
като представител на „***** ************“ АД, град Хасково е получило в
брой сумата в размер на 5940.00 лева, представляваща авансово плащане на
тротоарни плочки, тъй като няма данни, нито доказателства, че посочената
сума е постъпила в дружеството – доставчик на стоката, нито пък, че е за
сделката по процесната фактура. Тъкмо напротив, налице са доказателства, че
сумата по тази фактура е постъпила наведнъж при издаване на фискалния бон
и така е осчетоводена от „Водно строителство“ АД, в каквато насока са и
представените извлечения от НАП по партидата на това дружество с
контрагент „Кареком“ ЕООД, град Хасково. Изложеното обосновава извод за
нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой, както правилно деянието е квалифицирано от
актосъставителя и наказващия орган, а не по чл. 3, ал. 1, т. 2 от същия закон
като не е допусната неточност в този аспект от дейността на контролните
органи. Следователно не е допуснато визираното процесуално нарушение от
категорията на съществените, а твърденията в санкционния акт са
обосновани, тъй като съответстват на събраните по делото доказателства. Въз
основа на тях, правилно е приложен и материалният закон с оглед извода за
нарушение на въведеното от законодателя ограничение по 3, ал. 1, т. 1 от
Закона за ограничаване на плащанията в брой, плащанията на територията на
страната, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв, да се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка.
За това нарушение, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 5,
ал. 1 размер на административната санкция, поставен в зависимост от размера
на плащането и качеството на субекта, осъществил това плащане – в случая
7
юридическо лице. В конкретния случай е посочено точно как е определен
размерът на имуществената санкция, наложена на дружеството, съответстващ
на наказващата норма, като не допуснат порок и в този аспект от дейността на
наказващия орган. Отговорността на едноличните търговци и юридическите
лица за неизпълнение на задължения към държавата и общините е обективна
и безвиновна и правилно в конкретната хипотеза е ангажирана, като доводите
за липса на вина, по тези съображения, не могат да бъдат споделени. Не са
налице и други изключващи отговорността обстоятелства, в това число и
такива, въз основа на които да се приеме наличие на хипотеза по чл. 28 от
ЗАНН, доколкото случаят не се отличава с липсата или с по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други от същия вид, с оглед целта на
закона и кръга на охраняваните обществени отношения.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира
подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление -
потвърдено.
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ,
бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в
тежест на дружеството – жалбоподател следва да бъдат възложени
направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен
юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. При определяне на размера е необходимо
да бъде съобразен ниския размер на наложената административна санкция и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, налагаща присъждане на
разноски в размер, различен от минималния предвиден в чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., към
която препраща чл. 37 от от Закона за правната помощ, съответно чл. 63, ал. 5
от ЗАНН.
Мотивиран така, Хасковския районен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 568478 – F587798 от
28.03.2021 г. издадено от Директора на ТД на НАП - Пловдив.
ОСЪЖДА „Кареком“ ЕООД, ЕИК: *********, със седлище и адрес на
управление: град Хасково, ул. „Георги Кирков“ № 61-69, вх. А, ап. 18,
представлявано от К. В. А. да заплати на НАП ТД - Пловдив ЕИК:
1310631880039 сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: _______________________
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
9