МОТИВИ на присъда по НОХД № 121/2020 г. по
описа на ВПРС
Срещу подсъдимият М.Ю.М. с
ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно
образование, неженен, неосъждан, е повдигнато обвинение за това, че 11.03.2020г. на път ІІІ-7301, км. 9+700 между с. ***и с.***,
обл. Шумен, управлявал МПС - мотоциклет марка „Ямаха" модел „РЖ 03" с
рег.№ ****, собственост на Е.Х.И.от с.***, без да притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с наказателно постановление № 18-0324-001041/31.01.2019г.,
издадено от Началник група при ОДМВР-Варна, РУ-Провадия, влязло в сила на
13.03.2019г., за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че ще
се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти, като съдът съгласно чл.370,
ал.3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са
налице условията, предвидени в НПК. Съдът като съобрази че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 07.07.2020 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на
основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за
деянието описано в обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
представителят на ШРП ТО-В.Преслав поддържа повдигнатото обвинение и предлага
на съда, да признае подсъдимия за виновен за престъпление по чл.343в, ал.2 вр.
с ал.1 от НК и да му наложи наказание „лишаване от свобода“, на осн.чл.58а,
ал.1 вр. с чл.54 от НК в минимален размер, което да намали с една трета и да отложи
изпълнението му на осн.чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, както и
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 500.00 лв.
Защитникът счита че са налице
предпоставките за освобождаване на подзащитния му от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на осн.чл.78а от НК. Алтернативно моли да
бъде определено наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимия на осн.чл.55,
ал.1, т.1 и ал.3 от НК в минимален размер, като не бъде налагано наказанието
„глоба“. Счита, че са налице предпоставките за отлагане изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ на осн.чл.66, ал.1 от НК за срок от три
години.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се
признава за виновен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. Поддържа изложеното от защитника.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност,
съдът прие за установено от фактическа страна и изложено в обвинителния акт, а
именно: на 11.03.2020г. подсъдимият М., макар, че бил вече наказван по
административен ред за управление на МПС без СУМПС, управлявал мотоциклет
марка „Ямаха", модел „РЖ 03" с рег. № ****по път от
републиканската пътна мрежа между селата *** и ***, общ.***, обл.Шумен На
същата дата св. Ж. Ж. и св. Т. И.- полицейски служители в РУ-В.Преслав осъществявали трудовите
си функции по осигуряване безопасност на движението, като били позиционирани на път ІІІ-7301
км. 9+700, между с. *** и с. ***, общ.***. В 15,00 часа св. И.спрял за проверка
водача на мотоциклет марка „Ямаха",
модел „РЖ 03" с рег. № ****, движещ
се в посока от с. ***към с. ***. При
проверката подсъдимият бил поканен да представи документ за самоличност,
свидетелство за управление на МПС, както
и документи, отнасящи се за моторното превозно средство. Съшият представил само лична карата, от която служителите на
реда установили самоличността му и заявил, че не притежава СУМПС. След служебна справка
в информационните системи
на МВР било установено, че подс. М.М., освен че не притежавал
свидетелство за управление на МПС, но
и бил наказван по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство с НП №18-0324-001041/31.01.2019г., издадено от Началник група
при ОДМВР-Варна, РУ-Провадия, за
административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, влязло в сила на 13.03.2019г. Предвид установеното било образувано досъдебно производство. На подс. М. били
съставени АУАН сер. АА, АКТ № 390272/11.03.2020г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП и АУАН сер. АА, АКТ № 330602/11.03.2020г. за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Изложената фактическа
обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на
подсъдимият в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на
основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Съдът намира, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК. Събраните и обсъдени доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават неговото решение.
Като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343в, ал.2 от НК, защото:
- обект
на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на
движението по пътищата;
- от обективна страна подсъдимият е извършил
фактически действия по "управление на мотоциклета/МПС/", което
съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация
и боравене с уредите, приборите и механизмите му";
- от
събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че подсъдимия на 11.03.2020 г., е управлявал МПС - мотоциклет марка „Ямаха", модел
„РЖ 03" с рег. № ****без
съответното свидетелство за управление и то в едногодишен срок след като е бил
наказан по административен ред за управление на МПС без СУМПС с в едногодишен
срок от наказването му по административен ред. От материалите в ДП се
установява, че НП, с което е бил вече наказан по административен ред за
управление на МПС без СУМПС е връчено лично на подсъдимия, т.е престъплението е
осъществено при пряк умисъл.
Според настоящият състав, престъплението по
чл.343в, ал.2 от НК е на просто извършване с осъществяване на деянието,
управляване на МПС без съответното свидетелство за управление, в едногодишен
срок след като дееца е бил наказан по административен ред за управление на МПС
без СУМПС, престъплението е довършено. В настоящият случай подсъдимият е
осъществил престъплението, за което е обвинен след като е управлявал МПС без
СУМПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
без СУМПС с наказателно постановление № 18-0324-001041/31.01.2019г., издадено
от Началник група при ОДМВР-Варна, РУ-Провадия, влязло в сила на 13.03.2019г.,
за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление.
- субект
на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
- от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния
характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи, както несъобразяването, така и незачитането на правилата
за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.
Независимо от обстоятелството,
че производството по делото е проведено по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.371, ал.1, т.2 от НПК, с присъдата на основание чл.301,
ал.1, т.4 от НПК, съдът е длъжен да се произнесе по въпроса налице ли са
основанията за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице
предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание:
1. За престъплението по чл. 343в, ал.2 вр. с
ал.1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание “Лишаване от свобода” от
една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева;
2. Видно от приложената справка за съдимост и изложеното по-горе,
подсъдимия към момента на извършване на престъплението е неосъждан и не се е ползвал от разпоредбата
на чл. 78а от НК.
По отношение на ползването на разпоредбата на чл.78а от НК от
подсъдимия, съдът прие следното:
Независимо от безрезултатните опити на настоящият състав да се снабди с
данни за изпълнение на наказанието „обществено порицание“ наложено на
подсъдимия по реда на чл.78а от НК с влязло ви сила решение на 09.08.2011 г. на
РС-Айтос по НАХД№253/2011 г. по описа на същия съд, съдът счита че е изтекъл
срока, след който подсъдимия може да се ползва отново от привилигированата
разпоредба на чл.78а от НК.
Правото на
повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а
от НК е признато в т. 4 от ППВС № 7/85 г., като се приема, че възниква след
изтичане на една година от изпълнение на наложеното административно наказание.
Съображенията са в смисъл, че лицата, по отношение на които вече е приложен чл. 78а
от НК, са неосъждани и не следва да бъдат поставяни в по-тежко положение от
осъдените на глоба по НК,
за които след изтичане на срока по чл.
86, ал. 1, т. 3 от НК настъпва реабилитация и възможност за повторно
освобождаване от наказателна отговорност по този ред. В постановлението не е
разгледана хипотезата на неизпълнено административно наказание глоба, наложено
на основание чл.
78а от НК поради изтекла давност, но няма пречка при допълнителното
тълкуване да се приложи същият подход. Поначало освобождаването от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание е институт, в чийто обхват
попадат случаите с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в
сравнение с тези, при които общественото порицание е наложено като наказание по
смисъла на чл.
37, ал. 1, т.11 от НК. Изхождайки от тази принципна позиция, съдът е длъжен
да съблюдава лицата, за които няма данни за изпълнение на наказанието, наложено
им като административно наказание, да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно
положение от лицата, за които също няма данни за изтърпяване на наказанието
„обществено порицание“, наложено им като углавно наказание, включително и при
преценка на предпоставките за повторно освобождаване от наказателна отговорност
по реда на чл.
78а от НК. След като осъдените, чието наказание „обществено порицание“ не е
изпълнено поради изтекла давност, могат да бъдат реабилитирани, то те могат да
бъдат и освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Фактът на неизтърпяване на наказанието в този случай не съставлява отрицателна
предпоставка по чл.
78а, ал. 1, б.“б“ от НК, поради което не би следвало да е такава и за неосъжданите,
но вече освобождавани от наказателна отговорност по същия ред. С оглед
възприетото приравняване на неизпълнимото поради изтекла давност наказание с
изтърпяно такова следва да се приеме, че необходима предпоставка за повторно
освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а
от НК е последователното изтичане на давността за изпълнение на наказанието“обществено
порицание“ и едногодишния срок. В конкретният случай на осн.чл.88а, ал.1 вр. с
чл.82, ал.1, т.5 и ал.4 от НК, считано от 09.08.2014 г. След която дата
подсъдимият М. може да се ползва от разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като не е
осъждан и след тази дата не се е ползвал от този ред.
3.Няма причинени с престъплението имуществени вреди.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.305, ал.5 от НПК вр. с чл.78а, ал.1 от НК, съдът призна подсъдимия
М.Ю.М. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и
настоящ адрес ***, със средно образование, неженен,
неосъждан за виновен за престъпление по чл. 343в, ал.2 вр.
с ал.1 от НК и го освободи от наказателна отговорност на осн.чл.78а от НК и
му наложи административно наказание „Глоба“.
При определяне размера на наказанието съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства: добри характеристични данни, обусловени от чистото му съдебно минало,
инцидентни нарушения на ЗДвП, за които е наказан, съдействие на органите на
досъдебното производство и съда. Съдът не констатира наличие на отегчаващи
отговорността му обстоятелства, поради което му наложени наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК в минималния предвиден в закона
размер.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: