РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Варна, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110200533 по описа за 2024 година
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от
ЗАНН по жалба на „Ненко 0202“ ЕООД, против наказателно постановление
№ 01353-82/ 18.12.2023г. на Директора на РИОСВ-Варна, с което на „Ненко
0202“ ЕООД е наложено административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 2000 лева на основание чл. 200 ал.1 т.2 от Закона за
водите.
В жалбата си жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, моли
наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован се явява и се
представлява, като процесуалният му представител поддържа жалбата и моли
за отмяна на НП.
Представител на въззиваемата страна, издала НП, оспорва жалбата и
моли НП да бъде потвърдено.
След като прецени обжалваното постановление ,с оглед
обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2023 г. в дере преминаващо източно от с. Доброглед, точка с
1
географски координати 43,26973°N 27.76454°Е, е установено, че дружеството
ползва воден обект -дере преминаващо източно от с. Доброглед, за заустване
на отпадъчни и охлаждащи води от Казан за изваряване на ракия, разположен
в сграда с идентификатор № 21587.14.72.1, с. Доброглед, без необходимото за
това разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б" от Закона за водите. Това
обстоятелство било установено при извършена извънредна проверка на казан
за изваряване на ракия в с. Доброглед, стопанисван от „Ненко 0202" ЕООД,
по повод постъпил в РИОСВ-Варна сигнал за разпространение на неприятни
миризми, замърсяване с отпадъци и замърсяване на водоизточник - чешма, от
дейността на гореописания казан за изваряване на ракия.
По време на проверката било установено, че за отпадъчните води,
формиращи се от измиване на казаните са предвидени три последователно
свързани бетонови утаителни шахти, в които се задържат джибрите. При
огледа на място служителите на РИОСВ констатирали наличие на джибри в
утаителните шахти. След последния утаител, избистрените отпадъчни води
преливат към тръбопровод, предвиден да отвежда водите от градска чешма
(разположена в непосредствена близост) от другата страна на пътното платно.
След смесване на отпадъчните води от казана за изваряване на ракия с водите
от чешмата, същите преминавали по тръбопровода под пътното платно и
изтичат по земно-насипна канавка към дере преминаващо източно от с.
Доброглед, в точка с географски координати 43,26973°N 27.76454°Е. За
охлаждащите води бил предвиден отделен тръбопровод, посредством който
същите са изведени също към тръбопровода, предвиден да отвежда водите от
градска чешма от другата страна на пътното платно и от там към дерето в
точка с географски координати 43,26973°N 27.76454°Е. При извършения
оглед на канавката, по която отпадъчните води са отведени в дерето се
установи разпенване в някои участъци и образувана бяла тиня по дъното на
коритото, в което протича потока. Усещала се неприятна миризма,
характерна за отпадъците образувани от алкохолната ферментация джибри.
За установеното заустване „Ненко 0202" ЕООД нямал издадено разрешително
за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни води от Басейнова
дирекция Черноморски район.
С писмо изх. № С-485/А17/14.11.2023 г. на РИОСВ-Варна, била изискана
справка от Териториална дирекция Митница Варна за произведени спиртни
напитки от казан за изваряване на ракия с. Доброглед, стопанисван от "Ненко
2
0202" ЕООД . В отговор с писмо вх. № С-485/А 18/20.11.2023 г.,
Териториална дирекция Митница Варна ни уведомява, че дружество „Ненко
0202" ЕООД, притежава валидно Удостоверение за регистрация на
специализиран малък обект за дестилиране с №BG002000A0451/07.08.2017 г.,
издадено от Началник на Митница Варна, с адрес на специализирания обект
за дестилиране с. Доброглед-ПК 9145, обл. Варна, общ. Аксаково и през
месец октомври има декларирани произведени количества спиртни напитки,
съответно на 14.10.2023 г., 15.10.2023 г., 21.10.2023 г. и 22.10.2023 г. и др.
За констатациите си служителите от РИОСВ съставили акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
атакуваното наказателно постановление.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.46
ал.1 т.3 б.Б вр.чл.200 ал.1 т.2 от Закона за водите.
Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на
въззивника. В предвидения срок жалбоподателя направил писмени
възражения, които не били обсъдени от наказващият орган преди издаването
на наказателното постановление.
В съдебно заседание бяха разпитани свидетелите Н. П., чиито
показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно. До
разпит бе допуснат свид. П***. Съдът кредитира показанията на същата, но
намира, че със същите по никакъв начин не се установява фактическа
обстановка различна от установената с помоща на останалите гласни и
писмени доказателства.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, както и от гласните доказателства в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на РИОСВ
3
Варна в шест месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.46 ал.1 т.3 б. Б от Закона за водите, като е
отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Разрешително за
ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч.
канализационни системи на населени места, селищни и курортни
образувания. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ал.1 т.3 от Закона за водите
водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да
поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните
изисквания и условията на разрешителните. В конкретния случай въззивникът
не е имал разрешително за ползване на воден обект- дере за заустване на
отпадъчни и охлаждащи води. Въпреки това на 24.10.2023 г. е осъществил
ползване на воден обект чрез заустване на отпадъчни води. От
доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че при
изваряване на ракия от казана са изтичали непречистени отпадъчни води,
които са се заустили в дере.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне
на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване не се счита за заустване на отпадъчни води: 1. изпускането
на възвратими води, чиито състав и свойства не са влошени спрямо водите на
водното тяло, от което са отнети; 2. изтичането на води от преливници към
съоръжения за питейно-битово водоснабдяване; 3.изтичането на води от
съоръжения на напоителните и отводнителните системи; 4. изтичането на
води от съоръжения по външните трасета на водоснабдителните системи за
4
питейно-битово водоснабдяване; 5. изтичането на води от охранителни
канали за атмосферни води около обекти; 6. изтичането на атмосферни води,
формирани от отводняване на покриви на сгради, за които е осигурено
самостоятелно отвеждане до вливането им в повърхностни води; 7.
изпускането на води от плувни басейни в повърхностни води, без тези от
промивка на филтрите и от измиване на басейните; 8. естественото изтичане
на води; 9. изпускането на възвратими води при добива на строителни
материали в безотточни, изкуствено създадени от дейността водни тела със
стоящи повърхностни води, чиито състав и свойства след естественото им
утаяване не са влошени спрямо водите на изкуственото водно тяло, от което
са отнети.
Установеното изтичане на отпадъчни води в дере не попада в нито една
от изброените хипотези, поради което съдът намира, че е
осъществено заустване, което е проявна форма на ползване на воден обект.
Следователно жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл. 46,
ал. 1, т. 3, б. „б“ Закона за водите.
Правилно административно-наказващия орган е приложил и
санкционната норма на чл. 200 ал.1 т.2 от ЗВ. В разпоредбата на чл. 200, ал. 1,
т.2 от Закона за водите, законодателят е предвидил, че се наказва с "Глоба",
съответно "Имуществена санкция" физическо или юридическо лице, което
ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда
такива без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното в размер от 2 000 до 10 0000 лева.
С оглед на това наказващият орган правилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като е
наложил на същия административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ " в размер на 2 000 лева по чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите.
При определяне на размера на наложеното наказание, административно-
наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното. Съдът намира,
че размера на наказанието е определен в минималния предвиден размер в
закона предвид обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподателя. В
тази връзка съдът намира, че наказанието е правилно определено,
справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение, и ще изпълни
целите на чл.12 от ЗАНН.
5
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушенията,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се
отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗВ.
Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приеме като маловажно. Причините за извършване на
нарушението са ирелевантни. Съдът намира, че жалбоподателя не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение. Опазването на
околната среда е задължение, регламентирано в чл. 55 от Конституцията на
Република България. В същата конституционна норма е гарантирано и
правото на българските граждани на здравословна и благоприятна околна
среда в съответствие с установените стандарти и нормативи, които са
скрепени и в европейски директиви и регламенти. Нарушенията свързани със
замърсяване или увреждане на околната среда изискват по-възпиращи
наказания, за да се постигне ефективна екологична защита и поради
значимостта на регулираните обществени отношени. Предвид
гореизложеното съдът намира, че в случая е неприложим институтът на
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
РИОСВ- гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не
е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 01353-82/18.12.2023г. на
Директора на РИОСВ-Варна, с което на „Ненко 0202“ ЕООД е наложено
административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2000
лева на основание чл. 200 ал.1 т.2 от Закона за водите.
ОСЪЖДА „Ненко 0202“ ЕООД да заплати на РИОСВ гр.Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от
ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАРНЕНСКИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7