Решение по дело №6358/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 19.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седемнадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                             

Съдия: Е. Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 6 358 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА ЗАД „ Д.Б.: Ж.И З.” АД да заплати следните суми:

1. на С.И.С. - 60 000,00 лева на основание чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син В.И., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 16.05.2016 г., плюс законната лихва от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане;

2. на Д.К.С. – 60 000,00 лева на основание чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син В.И., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 16.05.2016 г., плюс законната лихва от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане;

3. на адвокат Р.М. – 3 761,88 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв;

4. на СГС – 4 800,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. С. и Д. С.са със съдебен адрес –  адвокат Р.М.,***. ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД е с  адрес в гр. София, бул. „****” № 1.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на С. и Д. С.срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД  за разликата над 60 000,00 лева на всеки до пълния предявен размер за всеки иск от по 250 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА С. и Д. С.да заплатят на ЗАД „Д.Б.Г: Ж.и З.” АД 11 910,72 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] ОСЪЖДА Е.В.Г. да заплати на ЗАД „Д.Б.Г: Ж.и З.” АД следните суми:

а) 26 000,00 лева на основание чл. 274, ал.1, т.2 от КЗ (отм) застрахователно обезщетение. Искът е предявен като частичен от 500 000,00 лева;

б) 1 040,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. Е.Г. е с адрес ***. Съдът ще издаде изпълнителен лист на ЗАД „Д.Б.Г: Ж.И З.“ само след като представи доказателство, удостоверяващо изплащането на тази сума на ищците.

 

[5] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[6] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба, той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 400,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. Ако ответникът по обратния иск обжалва решението в частта му за обратния иск, с въззивната си жалба, той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 520,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците не дължат държавна такса и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

       

[7] В искова молба от 14.05.2018 г. С. и Д. С.са заявявили, че са наследници по закон на В.И. – негови родители. В.И. е починал вследствие на ПТП от 16.05.2016 г., което е било предизвикано от Е.Г.. От смъртта на В.И. ищците са претърпели болки и страдания, които те оценяват на по 250 000,00 лева за всеки.

 

[8] Гражданската отговорност (ГО) на причинителя на ПТП - Е.Г. - е била застрахована при ответника ЗАД „Д.Б.Г: Ж.И З.” АД (З.). З.не е изплатил обезщетение за неимучествени вреди на ищците. Затова те молят съда да осъди З.да им изплати: по 250 000,00 лева обезщетение на всеки за неимуществени вреди; законна лихва от 16.05.2016 г. - датата на ПТП – до окончателното плащане(искова молба, л. 2-4).

 

2. На ответника

 

[9] Ответникът З.е подал писмен отговор, като е оспорил предявените искове. З.е заявил, че:

1. Е.Г. не е причинил ПТП, от което В.И. е починал;

2. ищците не са претърпели вредите, които твърдят;

3. размерът на търсените обезщетения е завишен;

4. ГО на Е.Г. не е била застрахована при ответника;

5. В.И. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото: а) велосипедът му не е имал бяла или жълта светлина отпред и червен светлоотразител отзад; б) не е ползвал светлоотразителна жилетка; в) не се е движил най-близо до дясната граница на платното за движение; г) управлявал е велосипед под въздействие на алкохол; д) не се е съобразил с пътните условия. Затова З.моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 55-61).

[10] З.е предявил и обратен иск срещу Е.Г.. З.е заявявил, че Е.Г. е управлявал неизправен автомобил. Затова, ако съдът осъди З.да заплати на ищците търсените обезщетения, З.моли съда да осъди Е.Г. да му заплати 26 000,00 лева обезщетение, като част от общата сума, която съдът осъди З.да заплати на ищците (регресния иск, л. 67-69).

 

3. На третото лице помагач на ответника

 

[11] Е.Г. е оспорил регресния иск, предявен срещу него. Той е заявил, че автомобилът, който е управлявал, е бил изправен. Той твърди също, че не е причинил ПТП, а то е било причинено от В.И.. Затова Е.Г. моли съда да отхвърли регресния иск (писмения отговор, л. 96-97).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[12] С. С.е бил роден на *** г., Д.С. на *** г., а В.И. на 06.04.1959 г. (удостоверението за наследници, л. 19). В.И. е бил много добър, работлив и услужлив. Той е бил несемеен и след 1989 г. е живеел със своите родители в село Горна Росица. Те не са се карали; винаги са били заедно и са разчитали един на друг.

 

[13] В.И. се е занимавал със земеделие и е имал селскостопанска техника. Той е бил опората на възрастните му родители, помагал им е в ежедневните грижи. Семейството е имало градина пред къщата, обработвали са ниви и са отглеждали животни (показанията на свидетелите Д.и И., л. 137-141).

 

[14] На 16.05.2016 г., около 21:45 часа Е.Г. е управлявал лек автомобил „Опел Вектра” със 78,5 км/ч по път II-44 от гр. Севлиево към гр. Габрово. Пътят е бил сух, било е тъмно, а осветителната система на автомобила не е била правилно регулирана и фаровете му са осветявали пространство пред него, значително по-малко от осветената зона на осветителна система, която е технически изправна и правилно регулирана.

 

[15] В същата посока В.И. е управлявал велосипед с около 10 км/ч на разстояние от 0,8-1,5 м от десния край на пътното платно. Велосипедът е бил без светлини и светлоотразители, а В.И. не е имал светлоотразителна жилетка и е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 3,04‰.

 

[16] Докато е навлизал в местността „Чакала” при 6+865км от пътя, Е.Г. не е възприел попътно движещия се велосипедист и е последвал удар, от който В.И. е починал. За настъпването на ПТП са допринесли както действията на Е.Г., така и техническата неизправност на автомобила, и обстоятелствата, че: велосипедът е бил без светлини и светлоотразители; В.И. е бил без светлоотразителна жилетка и с 3,04‰ концентрация на алкохол в кръвта (присъдата, л. 90-95). Към този момент ГО на Е.Г. е била застрахована при ответника З.(констативния протокол, 6).

 

[17] С. и Д. С.са приели много тежко смъртта на сина си. Те са се променили емоционално. Когато чуят негото име, те се разплакват. Той много им липсва и не могат да се справят с ежедневието без него (показанията на свидетелите Д.и И., л. 137-140).

 

[18] Съдът е освободил ищците от заплащане на държавна такса (определението, л. 45). Те са били представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 128-129). З.е заплатил 1 040,00 лева държавна такса за предявения обратен иск (л. 71) и 17 244,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 128-131).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[19] Ищците са предявили искове по чл. 223, ал. 1 от (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател. Ответникът е предявил обратен иск по чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм).

 

1.            По иска по чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм)

 

[20] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ). 

 

[21] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. наследодателят на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищеца;

3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице, чиято ГО да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на смъртта на своя наследодател, ищецът да е претърпял неимуществени  вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[22] Съдът установи, че:

1. С. и Д. С.са родители на В.И., който е участвал в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. В.И. е починал вследствие на ПТП;

3. ПТП е било причинено от Е.Г., чиято ГО е била застрахована при З.;

4. ищците са претърпяли болки, страдания и неудобства от смъртта на В.И.;

5. З.не е изплатил на ищците обезщетение за неимуществени вреди.

 

[23] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[24] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж. решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 16.05.2016 г.

 

[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при смърт са 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[26] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[27] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[28] Съдът установи, че към момента на смъртта му В.И. е бил на 57 години, майка му Д.С. е била на 78 години, а баща му С.С. е бил на 83 години. В.И. е бил много добър, работлив и услужлив. Той е бил несемеен и след 1989 г. е живеел със своите родители в село Горна Росица. Те не са се карали; винаги са били заедно и са разчитали един на друг.

 

[29] В.И. се е занимавал със земеделие и е имал селскостопанска техника. Той е бил опората на възрастните му родители, помагал им е в ежедневните грижи. Семейството е имало градина пред къщата, обработвали са ниви и са отглеждали животни. С. и Д. С.са приели много тежко смъртта на сина си. Те са се променили емоционално. Когато чуят неговото име, те се разплакват. Той много им липсва и не могат да се справят в ежедневието без него.

 

[30] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от. ПЗР на КЗ(отм.)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм.)).

 

[31] Икономическата обстановка в страната от 19.07.2015 г. до 16.05.2016 г. също се е променяла. което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Така например МРЗ е била:

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[1];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[2];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[3]. Увеличението от 19.07.2015 г. до 16.05.2016 г. е 16,67 % (420,00-360,00/360,00х100).

 

[32] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС съдът решение на САС 2435-2017-1-ви с-в по гр. д. 2 079/2017 г. Негов предмет е бил присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на родител от смъртта на починало негово пълнолетно дете, като смъртта е била настъпила на 19.07.2015 г. Родителят и починалото му дете са били на възраст, близка до тези на ищците и сина им. Родителят е живеел в с. Гълъбово с втория си син, а починалият е живеел в гр. Казанлък. САС е определил 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди[4]:

 

[33] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отчита, че случаят в цитираното решение на САС е от по-ранна година, когато МРЗ е била с 16,67% по-ниска. Съдът отчита също, че пострадалият по цитираното решение на САС не е живеел заедно с майка си, докато в настоящия случай В.И. от 27 години е живеел заедно с родителите си, те са били много близки, като родителите му са разчитали на подкрепата му. Затова съдът приема, че 120 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от ищците от смъртта на техния син.

 

[34] Ответникът е възразил, че В.И. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото: а) велосипедът му не е имал бяла или жълта светлина отпред и червен светлоотразител отзад; б) не е ползвал светлоотразителна жилетка; в) не се е движил най-близо до дясната граница на платното за движение; г) управлявал е велосипед под въздействие на алкохол; д) не се е съобразил с пътните условия. Възражението е основателно, защото наказателният съд е установил наличието на съпричиняване и го е отчел при определянето на наказанието, като смегчаващо вината обстоятелство и присъдата в тази ѝ част е задължителна за настоящия съд. Като отчита поведението на Е.Г. и това на В.И., съдът приема 50% съпричиняване от В.И..

 

[35] При този процент на съпричиняване исковете са основателни за по 60 000,00 лева и съдът ги уважава за тези суми, като ги отхвърля за разликите до пълните предявени размери от по 250 000,00 лева.

 

2.            По регресния иск по чл. 274, ал.1, т.2 от КЗ (отм).

 

[36] Съгласно чл. 274, ал.1, т.2 от (отм), застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение. Това право възниква, когато застрахованият при настъпването на ПТП не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението, и ПТП е възникнало в резултат на това чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм)..

 

[37] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. да е възникнало ПТП;

2. това ПТП да е било причинено от застрахован при ищеца;

3 по време на движението на МПС да е възникнала повреда или неизправност, която е застрашавала безопасността на движението;

4. застрахованият да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняването ѝ;

5. в резултат на това е възникнало ПТП;

6. застрахователят да е изплатил обезщетение на пострадалите, което да не е заплатено на застрахователя от застрахования.

 

[38] Съдът установи, че Е.Г. е причинил ПТП, а неговата ГО е била застрахована при З.. Съдът установи, че една от причините за ПТП е била неправилно регулираната осветителна система на автомобила, от което фаровете му са осветявали пространство пред него, значително по-малко от осветената зона на осветителна система, която е технически изправна и правилно регулирана. Това е била и една от причините за настъпването на ПТП, установени от наказателния съд. Е.Г. не е предприел мерки за отстраняването на тази неизправност, въпреки че е знаел за нея (ако не е знаел за нея, наказателният съд не би приел, че това е причина за настъпването на ПТП). Съдът осъжда З.да заплати обезщетение на С. и Д. Стефанови.

 

[39] Налице са предпоставките за уважаването на регресния иск. Затова съдът осъжда Е.Г. да заплати на З.26 000,00 лева обезщетение, като част от дължащите се 200 000,00 лева.

 

[40] Съдът установи, че причина за настъпването на ПТП е не само техническата неизправност на автомобила, но и: 1. противоправни действия на пострадалия; 2. други противоправни действия на Е.Г.. Съдът отчете противоправните действия на пострадалия, като прие наличието на съпричиняване и намали търсените обезщетения.

 

[41] Справедливостта изисква съдът да отчете и обстоятелството, че ПТП е настъпило не само поради техническата неизправност, но и от други действия на Е.Г., които са били покрит риск по застраховката ГО. За да направи това съдът обаче, е необходимо съответно искане от Е.Г.. В противен случай съдът би нарушил принципите на диспозитивното начало, състезателността и равенство на страните в граждански процес [5].

 

[42] Такова искане Е.Г. не е направил в писмения си отговор. Затова съдът не отчита, че ПТП е било причинено и от други действия на Е.Г., извън техническата неизправност на автомобила, които застраховката ГО със З.е покривала.

 

3. По разноските

 

[43] Ищците търсят разноски. Те не са направила такива, а са били представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС.

 

[44] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски  съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за по 60 000,00 лева при предявен размер от по 250 000,00 лева. Затова съдът осъжда З.да заплати на адвокат М. 3 761,28 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (2х(250 00,00-100 000,00х0,02+3 530,00х1,2)х120 000,00/500 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда З.да заплати по сметка на СГС 4 800,00 лева държавна такса.

 

[45] З.също търси разноски. Той е направил такива за 17 244,00 лева възнаграждение.

 

[46] Ищците са възразили, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Минималното адвокатско възнаграждение е 15 672,00 лева с ДДС за един адвокат при два иска всеки с цена от 250 000,00 лева. З.е заплатил 17 244,00 лева. По делото беше проведено само едно открито съдебно заседание. То не представлява фактическа сложност – бяха събрани само писмени доказателства и показанията на двама свидетели. Делото не представлява и правна сложност. Затова съдът приема, че следва да намали адвокатското възнаграждение до предвидения минимум от 15 672,00 лева.

 

[47] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за по 190 000,00 лева при предявен размер от по 250 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на З.11 910,72 лева адвокатско възнаграждение (15 672,00х190 000,00/250 000,00).

 

[48] На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на З.му се дължат и разноски от Е.Г. по уважения срещу него иск. Съдът приема, че по него З.е направил разноски за 1 040,00 лева. Затова съдът осъжда Е.Г. да заплати на З.1 040,00 лева разноски. З.не дължи разноски на Е.Г., защото съдът уважава иска срещу последния.         

 

Съдия: