Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Никопол, 24.01.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Никополски районен съд …. наказателен състав в открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Поля Видолова и в присъствието на прокурора ____, като разгледа докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД№313 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

С наказателно постановление №18-0305-000571/04.11.2018г. на началника на РУ на МВР – НИКОПОЛ на С.Й.С., ЕГН********** *** на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70, ал.1 от ЗДвП и чл.70, ал.2, т.2 от ЗДвП били наложени две административни наказания глоба в размер на 20лв., а на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя С., който го е обжалвал. Излага доводи, че не са взети предвид обясненията, които е дал на 31.10.2018г. пред началника на РУ. 

Жалбоподателят е бил редовно призован за съдебно заседание, явил се е лично и е взел становище по жалбата.

         За ответника по жалбата ОД на МВР – Плевен не се е явил представител, който да вземе становище. Актосъставителят Е. и свидетеля Д. се явяват в съдебно заседание и дават показания. За изясняване на фактическата обстановка е бил допуснат до разпит в качеството на свидетел и Е.А..

НРП е била редовно призована, но не се е явил представител.

         Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         НП е било връчено на жалбоподателя на 03.12.’18г., а жалбата е била заведена в РУ на МВР-Никопол на 04.12.2018г., поради което съдът намира, че жалбата се явява допустима, подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя, като му е надлежно връчен, съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Жалбоподателят е отказал да подпише АУАН, който отказ по надлежния ред е бил удостоверен с подписа и личните данни на един свидетел. В тридневния срок след връчване на АУАН, жалбоподателя се е възползвал от правото си по административен ред да обжалва пред началника на РУ издадения АУАН. Началникът на РУ на МВР-Никопол е бил запознат със сигнала на жалбоподателя в настоящето дело, изискал е писмени сведения от Е. и Д., след което не е прекратил преписката, а е издал обжалваното НП. С АУАН са били иззети СУМПС и КТ на жалбоподателя.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 30.10.2018г. около 18.25ч. в *** в посока с.Л., като водач на лек автомобил „***“ с ДК №***, собственост на Е.А.А., ЕГН********** от гр.Плевен, управлявал МПС с техническа неизправност, а именно спукано предно обзорно стъкло, неосветена задна регистрационна табела и използва дълги светлини по осветени участъци от пътя.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него се установява гореописаната фактическа обстановка.

В тази насока са и показанията на свидетелите Е. и Д..

От показанията на тези свидетели се установява, че по време на констатиране на нарушението била в ход СПО, като във връзка с това спирали за проверка леките автомобили движещи се в района. Полицейските служители били изградили КПП в с.Въбел, като в тъмната част на денонощието актосъставителят забелязал непознат автомобил, който идвал от ценътра на селото към него и се движел на дълги светлини в населено място, при което той излязъл на пътното платно. В това време автомобилът минал на къси светлини, като в момента, в който Е. вдигнал палката, автомобилът отново минал на дълги светлини. За момент Е. бил заслепен. Автомобилът спрял на посоченото място и минал на къси светлини. Е. констатирал, че автомобилът се управлява от жалбоподателя и същият бил сам. Е. се представил на водача и му поискал необходимите документи. Той ги представил, след което Е. помолил жалбоподателя да отиде до служебния автомобил, където да бъде изпробван за алкохол. Техническото средство отчело отрицателна проба. След това Е. направил справка с таблета за неплатени глоби и фишове от жалбоподателя, от която се установило, че той няма такива. След това Е. запознал жалбоподателя с нарушенията, които е извършил. В това време жалбоподателят заявил на Е., че нищо няма да му съставя, като конкретно имал възражение, което се отнасяло до пукнатото предно обзорно стъкло. Е. му наредил да изчака в управлявания от него автомобил. Жалбоподателят отишъл до автомобила си, но се върнал държеийки телефон и поискал Е. да разговарям с другото лице, което било на линия. Е. отговорил, че няма да разговаря с никой по телефона и жалбоподателя може да разговаря с когото си реши. АУАН бил съставен на място в присъствието на жалбоподателя. Той бил запознат с неговото съдържание, като Е. му го прочел. След запознаването на жалбоподателя със съдържанието на АУАН, Е. му върнал документите. Е. представил АУАН за подпис на жалбоподателя, но той отказал да го подпише. Поради това АУАН не се връчил на жалбоподателя и той не получил копие от него. Отказът на жалбоподателя да подпише АУАН бил установен с личните данни и подписа на свидетеля Д.. Накрая жалбоподателят бил уведомен, че проверката е приключила, при което той се отдалечил първоначално от патрулния автомобил разговаряйки по телефона, но след това се върнал и заявил пред свидетелите, че иска да получи копие от АУАН. Е. му заявил, че няма как да му даде копие и го уведомил, че в тридневен срок може да си подаде възражение по административен ред пред началника на РУ. С АУАН били иззети СУМПС и КТ на жалбоподателя.

Показанията на свидетелите съда кредитира и обсъжда със събраните по делото писмени доказателства, тъй като са логични, последователни, отразяват личните впечатления на свидетелите и спомагат за разкриване на извършителя на нарушенията, както и при каква фактическа обстановка са били извършени те.

Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя и от събраните писмени доказателства на проведеното съдебно следствие, а именно копие на НП№18-0305-000571/04.11.2018г.; АУАН№571, бл.№044106/30.10.2018г.; ЗППАМ №18-0305-000168/30.10.2018г.; сигнал вх.№30500-2065/31.10.2018г. до РУ-Никопол; сведение от Д.Д.; сведение от Н.Е.; СD със снимков материал; удостоверение за декларирани данни изх.№**********/ 13.12.2018г. на общ.Никопол; списък на спрените водачи на МПС за 26.10.2018г.- 31.10.2018г.; седмичен график за изпълнение на ППД при РУ-Никопол за периода от 29.10.2018г-04.11.2018г.; месечен наряд „ПК“ при РУ; план за провеждане на СПК за периода 29.10.2018г.-05.11.2018г.; заповед за провеждане на СПО №305з-152 от 23.10.2018г. на РУ-Никопол.; Заповед №РД8121з-515/14.05.2018г.; справка от ТД на НАП, офис Плевен изх.№19414#1/17.12.2018г.; писмени бележки от жалбоподателя; служебна бележка изх.№07/15.01.2019г.

Доводите на жалбоподателя за това, че не е извършил вменените му нарушения съда намира за неоснователни. С всеки следващ път, в който жалбоподателя има възможност да даде, каже или напише становище по случая, той добавя нови факти според личното си виждане за възприетата от него обстановка по случая. В тази връзка от намиращия се на стр.8 от делото сигнал е видно, че жалбоподателя сам твърди, че е отказал да подпише АУАН, а в хода за прения между страните твърди, че първо говорил с адвокат по телефона, като казал на полицаите нищо да не пишат и след като разговарял с адвоката по телефона решил да подпише АУАН и получи копие от него. На следващо място жалбоподателят твърди в сигнала си, че не е пътувал на включени дълги светлини в населеното място, а само е пресветнал, за да се увери, че пред него няма препятствие. И този довод на жалбоподателя е неоснователен, тъй като дали има препятствие е могъл да установи като се движи с по-ниска скорост, но на къси светлини, а не да сменя на различни интервали два пъти къси и дълги светлини, като по този начин заслепил актосъставителя в момента, в който му подава сигнал да спре за проверка.

Що се отнася до последния довод на жалбоподателя относно спуканото предно обзорно стъкло следва да се посочи, че съда не разполага със специални знания за степента на увредата му и каква е причината за това. Жалбоподателят в хода на съдебното дирене е имал възможността да установи това по надлежния ред чрез експертиза, което не е сторил. Представените снимки записани на диск съдът е приел, но същите не дават отговор представлява ли това нарушение по ЗДвП. Стъклото е било в това състояние още при предаване на автомобила на жалбоподателя от свидетеля А., а не както твърди жалбоподателя в бележките си пред съда за конкретизиране и аргументиране на жалбата, че това се случило от отхвръкнало камъче от движещ се пред него лек автомобил. Това от своя страна не е мотивирало жалбоподателя да отстрани тази техническа повреда и за пореден път показва, че във всеки един момент жалбоподателя, за да избегне санкция навежда различни доводи, които не са се случили непосредствено преди спирането му за проверка. Относно състоянието на автомобила е и другата част от показанията на свидетеля А., който сочи пред съда, че ремонта на задните светлини се изразявал в потупване на задния капак в отворено положение. Факт обаче е, че в кратък срок предното обзорно стъкло е било сменено, въпреки твърденията на жалбоподателя.

От така изложеното съда достига до извода, че АНО е достигнал до правилен извод, че жалбоподателя е извършил нарушенията по чл.70, ал.1 от ЗДвП, чл.70, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като правилно на основание чл.185 от ЗДвП и чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП са били наложени на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 20лв. и административно наказание глоба в размер на 50лв. АНО е достигнал до правилен извод за това има ли нарушение, от кого е било извършено и следва ли жалбоподателя да носи административно наказателна отговорност.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да се потвърди, поради което съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №18-0305-000571/04.11.2018г. на началника на РУ на МВР – НИКОПОЛ, с което на С.Й.С., ЕГН********** *** на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70, ал.1 от ЗДвП и чл.70, ал.2, т.2 от ЗДвП били наложени две административни наказания глоба в размер на 20лв., а на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 50лв., като законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва или протестира в 14 дневен срок от съобщението до страните пред ПлАдмС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: