Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 43 09.07.2019 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На петнадесети април две
хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 121 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №2476 от 30.11.2018г.,
постановено по гр.д.№3207 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Бургас е прието
за установено по отношение на С.М.С. с ЕГН:********** ***, че в полза на А.С.С.
ЕГН:********** ***, съществува вземане за неплатена цена по неформален договор
за покупко-продажба на стоки, рибни продукти /подробно описани в решението/,
получени от ответника на 15.06.2017г.- на стойност 1373,75 лв. и на
24.06.2017г.- на стойност 720 лв., за което е издадена заповед
№972/21.03.2018г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.№1840/2018г. по описа
на БРС, ведно със законната лихва върху сумата от сезирането на съда-
16.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Ответникът е осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 883,76 лв. по гр.д.№3207/18г. и
по ч.гр.д.№1840/18г., двете по описа на БРС .
В законния срок против решението
е постъпила въззивна жалба от адв.С. като пълномощник на С.М.С.. С нея
решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че решението е
необосновано и неправилно, постановено при противоречие с материалния закон и
при неправилен анализ на доказателствата. На първо място се сочи, че съдът
неправилно е определил правната квалификация на иска, тъй като не става въпрос
за гражданска сделка, а за търговска продажба на изплащане. Преповтаря
твърденията си от исковата молба, че ищецът действа в качеството на търговец,
поради което евентуалните договорни отношения се уреждат по ТЗ. На второ място
са въведени оплаквания, че свидетелските показания не установяват подписването
на процесните разписки от въззивника, тъй като не са били предявявани на
свидетелите, а св.А. заявил, че не е виждал въззивника да товари риба или рибни
продукти. Не било доказано, че ищецът предал стока- риба или рибни продукти, от
което следвало, че ответникът няма задължение да заплаща покупната цена.
Последната постановка важала за обикновената продажба, но в случая се поддържа
твърдението, че в действителност продажбата била търговска. Без мотиви и
приемайки, че свидетелите видели С.С. да подписва в тяхно присъствие разписките
за стоката, което не било вярно, районният съд приел, че ищецът продал на
ответника стока- риба, предадена и получена от С.. Следващото оплакване
доразвива тезата на въззивника, че процесната сделка би следвало да е
търговска, предвид твърденията в исковата молба за датите на получаване на
стоката от ответника- 15.06.17г. и 24.06.17г., и съответно датата, на която
ответникът поел задължение да плати доставките: до 30.07.2017г. Затова счита,
че на основание чл.335, ал.1 ТЗ във връзка с чл.26, ал.2 от ЗЗД сделките,
сключени от ищеца в качеството му на търговец са нищожни поради липса на форма.
Намира, че в случая се касае за продажби на изплащане, поради което писмената
форма на сделките е такава за действителност. На четвърто място се изтъква
допуснато от районния съд процесуално нарушение- това, че районният съд не взел
предвид извършеното от ответника с отговора на исковата молба оспорване на
автентичността на подписа на ответника под процесните разписки от 15.06.2017г.
и от 24.06.2017г., което довело до немотивираност на съдебния акт. Петото
оплакване в жалбата е за неправилен анализ на фактите, обстоятелствата,
доказателствата и правната обстановка от БРС, поради който решението било явно
необосновано и немотивирано. Моли решението да бъде отменено, а на въззивника
се присъдят разноските по делото. Не ангажира доказателства.
Въззиваемият А.С.С. е представил
своевременно отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна. Изтъква,
че въззивникът не оспорва факта на получаване на процесната стока, а
същевременно излага неотносими към спора твърдения- че страните са действали
като търговци, с което неправилно съждение се опитвал да избегне плащането на
цената. Сочи, че ако въззивникът е имал възражения по отношения на стоката не
следвало да я приема или да съобщи и поиска отстраняване на недостатъци, което
не било сторено. Напротив, ответникът многократно давал обещания, че ще плати
стоката. В жалбата били забравени и неглижирани представените две разписки,
лично подписани от въззивника, от чието съдържание се установявали предаденото
количество стока, цената и срока за плащане /падежа/, които доказвали иска.
Сочи, че тези документи не били оспорени, а макар РС да указал на въззивника
доказателствената тежест да докаже евентуалното оспорване, последният не
поискал и не платил графологична експертиза. Затова счита, че няма допуснати
процесуални нарушения. Намира, че процесуалният представител на въззивника не
прави разлика между продажба на изплащане и отсрочване на задължението за
плащане, като акцентира, че дори хипотетично сделката да е нищожна, това не е
основание на получилия стоката да я задържи и да не я плати. Счита, че
показанията на свидетелите, обективни и подробни, поради което и правилно
кредитирани от съда, установяват основателността на исковата претенция, включително
подписването на двете разписки, предаването на стоката от ищеца на ответника,
както и неизпълнението, понеже кореспондират с писмените доказателства. Моли
решението да бъде потвърдено, а на въззиваемия се присъдят разноските по
делото.
В съдебно заседание процесуалните
представители на страните поддържат съответно жалбата и отговора.
По допустимостта на
производството Бургаският окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена от
надлежно уплномощен адвокат на страна, която има правен интерес от обжалването.
Жалбата е подадена в законния срок, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, въз основа
на приложимите разпоредби на закона приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът твърди, че ответникът е
получил от него на два транша стока- риба, срещу задължението да заплати
стойността ѝ в срок до 30.07.2017г. За предаването на рибата били
подписани две разписки- първата с дата 15.06.2017г., а втората- с дата
24.06.2017г. След изтичането на уговорения срок ответникът многократно обещавал
да плати задължението по-късно, а след приключването на летния туристически
сезон престанал да си вдига телефона. Ищецът сочи, че се е снабдил със заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за дължимата цена, но с оглед
оспорването на вземането от страна на ответника за него е възникнал правен
интерес да предяви установителен иск относно същото. Ангажира доказателства.
Ответникът своевременно е подал
отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни.
Оспорва наличието на валидна облигационна връзка между страните. Изтъква, че
продажбата на големи количества риба е търговска дейност, поради което било
нужно осчетоводяване, в противен случай били налице нарушения на счетоводните и
данъчните закони. Не ставало ясно как ищецът извършвал дейност по продажба на
такъв вид стока в качеството на физическо лице, а не като търговец. Заявява, че
в случая евентуално се касае за търговска продажба, поради което отношенията
между страните следва да се уреждат от разпоредбите на ТЗ. Понеже евентуално
сключената сделка била търговска продажба на изплащане, то същата била нищожна
поради липса на писмена форма- чл.335, ал.1 ТЗ във връзка с чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Оспорена е автентичността на разписките, като се твърди, че същите не са
подписани от ответника. Ангажирани са доказателства.
За да уважи предявените искове
съставът на Бургаския районен съд е приел, че страните са в облигационно
правоотношение, по което ищецът е продал на ответника стока- риба, която е
предадена и получена от ответника като купувач на датите 15.06.2017г. и
24.06.2017г. посочил е, че договорът за продажба е неформален договор, като сключването
му може да се установи с писмени доказателства- разписки и свидетелски
показания, които в случая установявали, че ищецът е предал на ответника
определено по вид и количество стока, с определена за стоката цена в общ размер
от 2093,75 лв. Падежът на задължението според разписките бил до 30.07.2017г.
Тъй като като цената на стоката не била платена съдът е счел, че искът е
доказан и основателен и следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на сезиране на съда
със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При служебната проверка на
обжалвания съдебен акт въззивната инстанция намира, че решението не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Същото е постановено от
законен състав на съда, в законоустановената форма и съдържа реквизитите по
чл.236, ал.1 ГПК. Решението е постановено по допустим иск, при наличието на
правен интерес за ищеца от установяването на процесните вземания за главницата
и законната лихва предвид наличието на висящо заповедно производство по
ч.гр.д.№1840/2018г. по описа на РС-Бургас, по което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против ответника за процесните суми, срещу която
същият е подал възражение в законоустановения срок.
По същество решението е правилно.
Въззивната инстанция намира, че предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване установителни искове са с правно
основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.327, ал.1 ТЗ, - относно претенцията за
главницата и чл.86, ал.1 ЗЗД- относно претенцията за обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
Претенцията на ищеца произтича от
договор за покупко– продажба. Спорният въпрос е дали сделката е търговска.
Отговорът на този въпрос е положителен. На основание чл.286, ал.1 ТЗ процесната
продажба е търговска сделка, понеже е с сключена от физически лица, които имат
качеството на търговци по смисъла на чл.1, ал.3 от ТЗ- от вида и количеството
на закупените стоки е видно, че сделката няма за предмет вещи за лично
потребление.
В тази връзка следва да се
отбележи, че оплакването на въззивника за неправилна квалификация на иска е
частично основателно- доколкото не се касае за обикновена продажба, а
търговска, поради което спорът между страните следва да бъде разрешен по
правилата за търговските сделки. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че в тази конкретна хипотеза неправилната правна квалификация не води
до извод за материална незаконосъобразност на постановеното решение, понеже
районният съд се е произнесъл по заявените фактически твърдения и петитум на
исковата молба. Приложимите към конкретния казус правни норми, касаещи
обикновената продажба и търговската имат идентично съдържание. В диспозитива на
съдебното решение също не е отбелязана с цифрово изражение правната
квалификация на иска, поради което и не се налага същото да бъде отменено като
неправилно само по тази причина, с оглед силата на пресъдено нещо, която ще се
формира.
Представени са два броя разписки
/л.5 от делото на БРС/, от които е видно, че ответникът С.С. е получил от А.С.
следните количества риба: на 15.06.2017г.- 7 кг. карагьоз, 100 кг. барбун; 10
кг. гопа, 40 кг. испански сафрид, 65,300 кг. граца и 40,200 кг. паламуд, при
посочена единична цена за всеки вид, на обща стойност 1373,75 лв., а на
24.06.2017г.- 120 кг барбун по 6 лв., или 720 лв. Общата стойност на рибата по
двете разписки е 2093,75 лв., колкото е исковата сума. В разписките е отразено,
че ответникът се е задължил да плати конкретно посочените в тях суми до
30.07.2017г. Под текста на двете разписки са положени подписи, под които са
изписани имената, адреса и телефона на ответника, след което е наличен втори
подпис от името на лицето, предало стоката, след който е изписано името на
ищеца.
Ответникът е оспорил авторството
на подписа, посочен като негов. Поради допуснато от съда процесуално нарушение-
отказ да допусне относимо и допустимо, своевременно направено искане за
съдебно- почеркова експертиза, такава е извършена във въззивната инстанция. Същата
е изпълнена от в.л.З.С.. Заключението на експерта не е оспорено от страните и
се кредитира от съда като обективно и компетентно. От него се установява, че
подписите за получател на стоката в двете разписки са изпълнени от С.М.С., като
относно разликите се пояснява, че се
касае за вариантност при полагането на подписа.
Пред районния съд са разпитани
свидетелите Г.А.и Т. Д., водени от ищеца.
Свидетелят Д., който работил в
ИАРА заявява, че познава хората, които ходят за риба с кораби и хората, които
купуват рибата. Ищецът С. имал в кв.Крайморие складова база за съхранение на
риба. В нея имало много клетки с хладилни камери, някои от които А. ползвал под
наем. Три дни след като ответникът С. закупил риба от С., звъннал на Димитров в
качеството му на посредник, присъстващ на предаване на стоката, да закупи ново
количество риба от С., макар предходното да не било заплатено. Понеже
свидетелят знаел от собствениците на други кораби, че ответникът взема риба и
не плаща, настоял С. да подпише двете разписки, описани по-горе. Заявява, че
сумите не били платени, макар той самият да е молел ответника да плати,
включително ходил при близките му- майка и брат, да моли сумата да бъде
заплатена. Признава, че е в обтегнати отношения с ответника по повод на това,
че настоявал процесната сума да бъде заплатена. По този повод ответната страна
е представила постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
14.03.2018г., от който се установява, че през 2017г. между сина на свидетеля и
сина на ответника възникнал конфликт, в който участие взел и свидетелят.
Несъмнено тези данни сочат, че свидетелят е заинтересован по смисъла на чл.172 ГПК от изхода на делото, но въпреки това няма печка показанията му да бъдат
ценени във връзка с останалите безпротиворечиви доказателства по делото.
Свидетелят А. също сочи, че
познава страните по делото, понеже работи в същия бранш. Твърди, че е видял
когато са товарили стоката, понеже бил наемател в базата на С. и присъствал ,
когато сделката била осъществена. През лятото на 2017г. видял ответника да
товари риба от базата на С., който казал на свидетеля, че продава риба на
ответника. Понеже ответникът бил познат в бранша като некоректен платец,
свидетелят заявил на ищеца, че едва ли ще му бъде заплатено, както и станало.
Заявява, че не е виждал да се подписват документи за стоката. Признава, че на
15.09.2018г. е приключил договорните отношения с ищеца, в чиято база ползвал
една камера.
Видно от приложените два броя удостоверения, „Модстрой“
ЕООД, чийто собственик и управител е ищецът, има регистрация в БАБХ на обект –
Рибопреработвателно предприятие в кв.Крайморие, като обект за производство на
следните групи храни- група В- риби, рибни продукти и други замразени морски
продукти- риба, охладена, замразена, рибни продукти- охладени, заразени.
Регистрацията е временна за периода от 20.02.2017г. до 20.05.2017г., а
постоянната е от 12.03.2018г.
След съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства съдът намира, че между страните са сключени
два валидни договора за търговска продажба на риба- конкретно установена по
вид, количество и цена за килограм, удостоверени в писмена форма- процесните
два броя разписки, подписани от страните. С тях се установява, че ответникът в
качеството на купувач е получил стоката от ищеца съответно на 15.06.2017г. и на
24.06.2017г., като е поел задължение да я заплати в срок до 30.07.2017г. По
делото е безспорно, че плащане не е извършено. Ето защо искът за главницата е
основателен.
Вярно е изложеното във въззивната
жалба, че процесните две продажби представляват търговски сделки, поради което отношенията между страните се
уреждат от разпоредбите на търговския закон. Неоснователно е обаче оплакването
на въззивника, че конкретните договори са нищожни поради липса на форма. Както
вече се посочи, процесните две сделки са сключени в писмена форма- разписка, но
доколкото в случая не се касае за продажба на изплащане /виж чл.335, ал.1 ТЗ,
аналогична на чл.205, ал.2 ЗЗД/, писмената форма не е условие за действителност
на тези сделки. Това е така, понеже липсват уговорки за продажба на стоката на
изплащане. Напротив- страните са договорили падежа на двете задължения за
заплащане на стойността на закупените стоки да е до 30.07.2017г., което
представлява уговорка за конкретен срок за изпълнение на задължението /така-
чл.303а, ал.1, изр.1 ТЗ във връзка с чл.327, ал.1, предл.2 ТЗ/. Разликата между
договора за продажба с уговорка за изплащане и този за продажба с уговорен срок
на изпълнение, каквито са процесните, се състои в това, че при първата собствеността
върху стоката преминава върху купувача едва с плащането на последната вноска,
но риска от погиването на стоката преминава върху него още с предаването на
стоката, докато при втората както собствеността, така и риска преминават върху
купувача с предаването на стоката.
Неотносими към предмета на делото
са оплакванията, че сделката е извършена от физическо лице, което макар и да
извършва търговски сделки, не води счетоводство, поради което нарушава
данъчните закони.
С оглед изложеното въззивната
инстанция намира, че предявения главен иск за установяване вземането на ищеца
против ответника за стойността на закупената с договорите от 15.06.2017г. и от
24.06.2017г. стока- риба, е основателен и следва да бъде уважен в претендирания
размер- 2093,75 лв., ведно с претенцията за законна лихва, считано то
подаването на заявлението по чл.410 ГПК- 16.03.2018г.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението на Районен съд гр.Бургас следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника
не се дължат разноски.
Въззивникът следва да бъде осъден
да заплати разноските на въззиваемия за въззивната инстанция в размер на
платеното адвокатско възнаграждение- 400 лв.
Предвид цената на иска и на
основание чл.280, ал.3, ал.1 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №2476 от 30.11.2018г.,
постановено по гр.д.№3207 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Бургас.
ОСЪЖДА С.М.С.
ЕГН:********** *** да заплати на А.С.С. ЕГН:********** *** сумата от 400 лв.,
представляващи разноски по в.гр.д.№121/2019г. по описа на Бургаския окръжен
съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.М.С. ЕГН:**********
за присъждане на разноски.
Решението е окончателно е не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.