Р Е Ш Е Н
И Е
27.05.2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Софийският Градски съд, Наказателно
отделение, 7-ми въззивен състав в откритото съдебно заседание на седми май две
хиляди и деветнадесетата година в състав
:
Председател : Николай Младенов
Членове : Веселина Ставрева
Марина
Гюрова
При участието на
съдебен секретар Мария Абаджиева и прокурора Лилия Симеонова, разгледа
докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ВНОХД № 667/2019 г. по описа на СГС, като за да се произнесе по същество
взе предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК /Въззивно производство/ чл.313-340 от НПК.
Постъпил
е въззивен протест /ВП/ от СРП срещу присъда от 05.07.2017 г. по НОХД № 4715/2013 г. на
СРС, НО, 102-ри състав, с която първоинстанционният съд е признал подсъдимия И.М.С.
за невиновен в това на 06.02.2010г., около 01:00 ч., в гр.София, ж.к.
„Толстой”, в механа „Колаклиите”, да е причинил на В.С.Б. лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – разкъсно-контузна рана на лявата теменна
област и отделно разкъсно-контузна рана на дясната теменна област, като
телесната повреда е причинена по хулигански подбуди (непредизвикан и без
причина нанесъл на Б. удари с ръце крака по главата и тялото), поради което и
на осн. чл.304 от НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК.
С присъдата съдът е
признал за невиновен подсъдимия И.М.С. и в това на 06.02.2010г., около 01:00ч.,
в гр.София, ж.к. „Толстой”, в механа „Колаклиите”, да е причинил на Л.Д.М. лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно
за живота – рана в теменната област на главата, оток около раната, кръвонасядания,
оток и охлузвания по лицето, кръвонасядане и разкъсване на лигавицата на
долната устна, кръвонасядане, оток и охлузвания по гърба, кръвонасядания и
охлузване в поясната област, като телесната повреда е причинена по хулигански
подбуди (непредизвикан и без причина нанесъл на М. удари с ръце крака по
главата и тялото), поради което и на осн. чл.304 от НПК го оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130,
ал.1 от НК.
С
присъдата направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата.
В
протеста се излагат доводи за неправилност на протестираната присъда, като се
твърди, че хода на съдебното следствие са събрани и проверени доказателства,
въз основа на които се доказват извършените от подсъдимия престъпления. Според
прокурора повдигнатите на подсъдимия обвинения се доказват по категоричен начин
от показанията на двамата пострадали свидетели В.Б. и Л.М. и от извършените от
тях разпознавания. В заключение се моли присъдата произнесена от първата
инстанция да бъде отменена, като на нейно място бъде постановена нова, с която
подсъдимият И.М.С. да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения.
С въззивния протест
не се правят доказателствени искания.
В разпоредително
заседание на 05.02.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие.
На 08.03.2019г. в
отговор на протеста по делото е депозирано писмено възражение от защитника на
подсъдимия С. – адв. В.П.. В последното се твърди, че събраният по делото
доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка описана в
обвинителния акт, а именно, че подсъдимият С. е причинил описаните увреждания
на св. Б. и св. М.. В подкрепа на горния извод представя собствен прочит на
доказателствата, като в заключение посочва, че доколкото по делото не се
установява, че на инкриминираната дата подсъдимият С. е извършил
престъпленията, в които е обвинен, то правилно СРС го е признал за невиновен и
го е оправдал по повдигнатите му обвинения. Моли се протестът на прокуратурата
да бъде оставен без уважение.
Пред въззивния съд е
проведено съдебно следствие за събиране на допълнителни доказателства, с оглед
изясняване на обстоятелствата по делото, в хода на което е извършен повторен
разпит на пострадалите свидетели – В.Б. и Л.М.. Междувременно съдът е
констатирал, че давността за наказателно преследване по отношение на описаните
в обвинителния акт престъпления е изтекъл, с оглед на което подсъдимия е бил
запитан дали ще се ползва от института на давността, като запитването е
получило отрицателен отговор.
В хода на съдебните
прения прокурорът не поддържа
протеста, но не го оттегля. Изразява становище, че следствието е проведено зле,
като има опорочени писмени доказателства, с оглед на което не може да се
постанови друга присъда освен оправдателна. По отношение на събраните гласни
доказателствени средства изразява становище, че тези поддържащи обвинителната
теза са противоречиви и нелогични. Твърди се също така, че в хода на
досъдебното производство не е направено необходимото да се установи кой и какви
удари е нанасял на пострадалото лице. Посочва се още, че са ангажирани доказателства
за нападение над пострадалите лица от няколко човека, както и за присъствието
на подсъдимия на мястото на инцидента, без обаче да се установява, кой точно е
причинил инкриминираните в обвинението телесни увреждания на пострадалите. В
заключение се моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.
Повереникът на
частния обвинител Б. – адв. А. се присъединява към казаното от държавното
обвинение.
Частният тъжител Б.
поддържа тезата на повереника си.
Защитникът на подс. С. – адв. А. моли протестът на СРП да бъде
оставен без уважение. Застъпва становище, че от събраните по делото доказателствени
източници не се доказва подсъдимият да е извършил престъпленията, в които е обвинен.
В тази връзка се твърди, че в показанията на свидетелите Б., М. и И. има
противоречия относно всички факти и обстоятелства, които се твърдят от тях по
повод конкретния инцидент. Изразява се становище, че първоинстанционният съд е
извършил прецизен и подробен анализ на доказателствата, като е стигнал до верен
извод, че не се установява участието на подсъдимия в инкриминираното деяние,
както и неговото авторство. В тази връзка се твърди, че пострадалите лица дават
сведения, че са били бити от пет лица едновременно, без да посочват конкретно
кой какви удари и къде им е нанесъл, както и дали такива им е нанасял
подсъдимия С., а обвинението е повдигнато единствено по отношение на подсъдимия
и то не за извършено деяние, в условията на съучастие. В случай, че се даде
вяра на пострадалите за случилите се събития се оспорва твърдението на
прокуратурата за наличието на хулигански подбуди, доколкото се установява, че
пострадалите лица и подсъдимия С. са се познавали още преди инцидента. В
заключение се моли първоинстанционната присъда да бъде оставена в сила, като
правилна, обоснована и законосъобразна.
В правото си на лична
защита подсъдимият С. се придържа към казаното от защитника си. В
предоставената му възможност за последна дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните и след като на основание чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:
За да постанови
обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране
на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия –
да се защитава. Въззивният съд, действайки като инстанция по фактите и
съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата,
съдържащи се в протеста, както и заявеното от страните в публичното съдебно
заседание, извърши собствена преценка на доказателствата по делото, в това
число и на ангажираните в хода на проведеното въззивно следствие
доказателствени източници, и въз основа на нея изгради изложената по-долу
фактическа обстановка.
Анализирайки
задълбочено всички доказателства настоящата инстанция направи следните
констатации от фактическа страна:
Подсъдимият И.М.С., с
ЕГН: ********** е роден на ***г. в гр. Перник, българин, български гражданин,
неженен, със средно образование, неосъждан (реабилитиран), работи като
„кредитен консултант” в „К.Х.” ООД, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***.
На 05.02.2010 г.
около 22:30-23:00 часа св. В.Б., св. Л.М. посетили заведение „Колаклиите”,
известно още като „Мамчето”, в което се намирал и техния приятел св. Б. И.. По
това време в заведението на една маса стояли още подс. И.С., св. И.В., св. Г.В.,
св. П.С..
Малко след полунощ –
около 01:00 ч. (вече на 06.02), група мъже, сред които и подсъдимото лице влезли
през входа на зазаведението и се насочили към пострадалите Б. и М., като започнали
физическа саморазправа първоначално с М., а при опита да помогне на приятеля
си, и със св. Б.. Двамата пострадали получили множество удари от нападналите ги
лица, едно от които нанасял удари с кабел, а друг с бутилка. Побоят продължил
около 2-3 минути, след което нападателите, в това число и подсъдимото лице
излезли навън.
В заведението нямало
охрана, като никой не се намесил в сбиването.
Няма данни да е
получаван сигнал в РУП за възникнал бой между лица или групи от лица в
съответното заведение или в близост до него, както и да е била викана полиция
по такъв повод на посочената дата.
По-късно на същия ден
06.02.2010г. свидетелите Б. и М. посетили Кабинета по съдебна медицина и
деонтология при Медицински университет гр. София, находяща се на ул. „3драве” №
2. След като са били прегледани и им е била оказана съответната помощ им били
издадени съдебномедицински удостоверения.
На свид. М. било
издадено медицинско удостоверение № 61.02/2010г., като в същото било вписано,
че същият е бил прегледан по негово желание в 16:35 ч. на 06.02.2010г., като от
заключението на преглеждащия лекар е видно, че свидетелят е имал рана и оток в
окосмената част на главата; кръвонасядания, оток и охлузвания на лицето;
кръвонасядания; оток и охлузвания на гърба; кръвонасядане и разкъсване на
лигавицата на долната устна, които са му причинили разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, като уврежданията са били в резултат от
действието на твърди тъпи и тъпоръбети предмети. На свид. Б. също било издадено
медицинско удостоверение № 62.02/2010г. на същата дата, но с по-късен час -
16:50ч., като заключението на преглеждащия лекар (същият, който е прегледал и
свид. М.) е било за установени увреждания, заключаващи се в: счуване на
средната фаланга на 3-и пръст на лявата ръка; рана, отоци и охлузване в
окосмената част на главата; кръвонасядания и охлузване на гърба; охлузване на
лявата предмишница; оток на лявото бедро, които са причинили на свидетеля
разстройство на здравето изван случаите на чл.128 и 129 от НК, като
уврежданията са били в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети.
На същата дата
06.02.2010г. свидетелите Л.М. и В.Б. подали заявления до 02 РУП СДВР за нанесен
им побой от непознати лица в заведение на име „Мамчето”, в което същите се
намирали.
Образувано било
досъдебно производство, в хода на което били извършени процесуално-следствени
действия за изясняване на случая.
Съгласно изготвеното
в хода на досъдебното производство и прието заключение по съдебномедицинската
експертиза по писмени данни (СМЕПД) за св. Л.М. (л.74-75 от досъд. произв.) се
установява, че на св. М. са били причинени следните телесни увреждания: рана в
теменната област, хирургически обработена, оток около раната, кръвонасядания,
оток и охлузванияя по лицето, кръвонасядане и разкъсване на лигавицата на
долната устна, кръвонасядания, оток и охлузвания по гърба, кръвонасядания и охлузване
в поясната област, които увреждания могат да бъдат получени по механизма на
действие с или върху твърд (и) тъп (и) предмет (и) и тяхното тангенциално
действие и могат да бъдат получени по начин, както сочат данните от досъдебното
производство, и са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Съгласно изготвеното
от досъдебното производство и прието заключение по съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни (СМЕПД) за св. В.Б. (л.78-81 от досъд. произв.) се
установява, че на св. Б. (по данни от медицинското удостоверение, издадено
непосредствено след инцидента - 06.02.2010г.), са били причинени следните
телесни увреждания: счупване на средната фаланга на трети пръст на лявата ръка;
рана, отоци и охлузвание в окосмената част на главата; кръвонасядания и
охлузване на гърба; охлузване на лявата предмишница; оток на лявото бедро,
които увреждания могат да бъдат получени от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети, които са причинили на пострадалия временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, т.е. лека телесна повреда по смис. на чл.130,
ал.1 от НК. Ако се приемат, че по-късно описаните увреди на св. В.Б. за
резултат от същия инцидент, то тези увреди са му причинили трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник за срок повече от 1 (един) месец, т.е средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Съгласно изготвеното
от досъдебното производство и прието заключение по съдебномедицинската
експертиза по писмени данни (СМЕПД) за състоянието на св. В.Б. след проведено
лечение (л. 106-112 от досъд. произв.) се установява, че описаните траматични
увреждания: счупване на първата фаланга на трети пръст на лявата ръка; рана,
отоци и охлузвания в окосмената част на главата; кръвонасядания и охлузване на
гърба; охлузване на лявата предмишница; оток на лявото бедро, които увреждания
отговарят да са резултат от нанесен побой, като счупването на третия пръст е с характер
на защита, а двойноконтурираните къвонасядания - резултат от удари с
цилиндричен предмет с по-голяма дължина. Счупването на първата фалага на третия
пръст на лявата ръка и откъсването от залавното място на сухожилието на мускула
отвеждач на третия пръст на лявата ръка са довели до усложнения, които са
причинили трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, т.е средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал.2 от НК, а
разкъсно-контузната рана на лявата теменна област и отделно разкъсно-контузната
рана на дясната теменна област, са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, т.е лека телесна повреда, докато охлузването на лявата
предмишница в съвкупност с отока на лявата и дясната теменна област, отока на
лявата слепоочна област и двете двойно контурирари кръвонасядания на гърба в
областта на лявата лопатка, както и трите линейни кръвонасядания в поясната
област и отокът по външната повърхност на лявото бедро са причинили страдание,
т.е лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал.2 от НК.
От изготвеното и
прието в хода на съд. следствие заключение по допълнителната
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни (СМЕПД) за състоянието на
свид. В.Б. след проведено лечение (л. 109-112 от съд. дело пред първата
инстанция) се установява, че в резултат на получените увреждания при процесния
инцидент, движенията на третия пръст на лявата ръка на свидетеля, са ограничени
за сметка на изправянето (разгъването) в основната междуфалангиална става – невъзможност
за пълно изправяне на пръста, което е довело до трайно затрудняване движенията
на левия гопен крайник за срок повече от 30 дни по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК, т.е налице е средна телесна повреда.
Установената фактическа
обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен анализ на
доказателствения материал, събран по делото, а именно: гласните доказателства, съдържащи
се в обясненията на подс. И.С., показанията на разпитаните по делото свидетели В.Б.
(в това число прочетените на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК показания
от досъддебното производство, както и показанията му, дадени пред въззивния съд),
И.В., Л.М. (в това число и показанията му дадени пред въззивната инстанция), Б.
И. (включително прочетените на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК показания
на свидетеля от досъдебното производство), Г.В. (включително прочетените на
осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК показания на свидетелката от досъдебното
производство), П.С. (включително и прочетените на осн. чл. 281, ал.4 вр. ал.1,
т.2 от НПК показания на свидетелката от досъдебното производство), М.Т., В.С.,
от писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по надлежния
процесуален ред от досъдебното производство: т. I от досъдебното производство – съдебномедицинско
удостоверение (СМУ) № 61/06.02.2010 г. на св. М. (л. 9), СМУ № 62/06.02.2010 г.
на св.Б.(л.12, 14-15 ), епикризи и други медицински документи, издадени на св. Б.
(л. 16-21.), 2 бр. протоколи за разпознаване на лица и предмети (л.58-59),
писмо № 6481/01.11.2010г. от УМБАЛСМ „Пирогов” заедно с медицинска документация
за св. Б. (л. 67-72), протокол за очна ставка между свид. С. и св.Б.(л. 84 -
85), протокол за очна ставка между св. С. и св. М. (л. 86 - 87), протокол за
очна ставка между св. В. и св. Б. (л. 124 - 125), справка за съдимост на В.Б.
(л. 92-93, 126-127), справка за съдимост на И.В. (л. 129), т. II от досъдебното производство:
справка за съдимост на И.С. (л.138 -142), справка НСлСл (л.154), справка
ГД”ИН”-МП (л. 156), протокол за обиск на лице (л.160-161), справка АИС „БДС”
(л.180), справка за съдимост и бюлетини за съдимост (л. 21-28, 146-153, 235-
243 от съд. дело пред първия съд ), справка МВР (л.30-32 от съд. дело пред
първия съд), разширена справка (л.36-37 от съд. дело пред първия съд), молба за
конституиране на граждански ищец и частен обвинител и приложени към нея
медицински и счетоводни документи (л.42- 54 от съд. дело пред първия съд),
разширена справка (л.83 от съд. дело пред първия съд), епикриза от 22.04.2010г.,
СМУ №62/06.02.2010г. и други медицински документи (л. 100-108 от съд. дело пред
първия съд.), справка „Мтел”(л.120 от съд. дело пред първия съд), справка
„Глобул”(л.121 от съд. делот пред първия съд), справка „Виваком” (л.122 от съд.
дело пред първия съд), справка „ПКП”-МВР (л.172, 200, 202 от съд. дело пред
първия съд), разширена справка (л.174 от съд. дело пред първия съд),
веществените доказателствени средства: 1 бр. СД -диск (л.96 от съд. дело пред
първия съд), 1 бр. рентгенова снимка (л.97 от съд. дело пред първия съд), както
и от изготвените и приети по делото експертизи: заключението на в.л. Л. С. по
СМЕПД (св. М., л.74-75 от досъд. производство), заключението на в.л. С. и в.л.С.по
двойната СМЕПД (св. Б., л.78-81 от досъд. произв.), заключението на в.л. М.Г.по
СМЕПД (св. Б., л. 106-112 от досъд. производство пред), заключението на в.л. С.
и в.л.С.по допълнителната двойна СМЕПД (св. Б., л. 109-112 от съд. дело пред
първия съд).
Настоящата съдебна инстанция след
като извърши собствена преценка на доказателствата по делото, в това число и на
ангажираните в хода на проведеното въззивно следствие гласни доказателствени
източници, намира подобно на контролираната инстанция, че по делото са събрани предимно гласни доказателствени средства, които могат
да бъдат условно обособени в две групи – такива, които до известана степен ползват
обвинителната теза, а именно показанията на св. М., Б. и И. (тримата свидетели
дават сведения, че над пострадалите лица Б. и М. на инкриминираната в обвинението
дата е бил нанесен побой от група лица от мъжки пол, сред които и подсъдимия С.),
и такива, които потвърждават тезата на подсъдимото лице, че последният не само,
че не е участвал в осъществен над пострадалите лица побой, но сам е станал
жертва на такъв – в лицето на показанията на свидетелите В., С. и В. (частично).
Според настоящата съдебна инстанция първият съд не е подходил с
необходимата критичност и внимание към двете групи гласни доказателствени
средства, като е стигнал до необоснован извод, че нито една от двете групи
групи (условно обособени) свидетелски показания не може да послужи за основа за
играждане на фактическите изводи на съда във връзка със случилите се на
инкриминираната дата събития.
След самостоятелен анализ на ангажираните по делото гласни доказателствени
източници въззивният съдебен състав намира, че по делото с категоричност се
установява, че през инкриминираната вечер във въпросното заведение за
присъствали и двете компании, тази на пострадалите лица Б. и М., както и тази
на подсъдимия С.. За да стигне до горния извод настоящият съдебен състав взе
предвид факта, че относно процесното обстоятелство разпитаните по делото
свидетели са категорични. Единство в показанията си св. М. изразява несигурност
по отношение на това, дали подсъдимият С. е бил заведението преди
инкриминираните събития, но доколкото за процесното обстоятелство останалите
гласни доказателсвени средства са непротиворечиви, въззивният съд им се довери,
като не кредитира с доверие именно изложеното от св. М., че преди инцидента не
е виждал подсъдимият С. в заведението.
С изключение на показанията на св. М. в посочена по-горе част, настоящият
въззивен състав, противно на приетото от първоинстанционния съд, намира, че следва
да постави в основата на фактическите си изводи относно случилите се на
инкриминираната дата събития във въпросното заведение именно показанията на
пострадалите свидетели М. и Б.. Действително
посочените свидетели имат качеството на пострадали от престъплението
лица, като е единият от тях (св. Б.) е конституиран в хода на производството и
като страна в процеса (в качеството му на частен обвинител), с оглед на което
до известна степен последните се явяват заинтересовани от крайния изход на
делото лица. Този факт обаче според настоящия съдебен състав сам по себе си, не
е основание показанията им да бъдат изключени от доказателствената основа,
както и да бъде отречена достоверността им. Въззивната инстанция извърши
самостоятелен и внимателен анализ на показанията на пострадалите лица, като
достигна до извод, че те са високо информативни, обективни и последователни.
Констатираните от първия съд несъответствия в показанията на двамата пострадали
(подробно описани в мотивната част на първоинстанционната присъда) относно ударите,
които всеки един от тях е получил по време на нанесения им побой от
нападателите им, по отношение на външния вид на нападателите, относно броя на
лицата от компанията, с която са били в заведението, както и относно действията
им непосредствено след инцидента, които не са отстранени и след приобщаване по
реда на чл. 281 от НПК на показанията на св. Б. от досъдебното производство,
според настоящия съдебен състав не е основание показанията им да бъдат приети
за негодно доказателствено средство за изграждане на фактическите изводи на
сада. Аргумент в подкрепа на горната теза се явява обстоятелството, че по
отношение на основните факти, включени в предмета на доказване по делото, а
именно осъщественото спрямо тях нападение от група лица от мъжки пол, в това
число и относно факата, че подсъдимият е бил едно от лицата, които са ги
нападнали, в показанията на двамата свидетели се констатира еднопосочност и
категоричност. За да се довери на показанията на пострадалите лица, в посочената
по-горе част, в противно на изводите на контролираната инстанция, въззивният
съд констатира, че е налице изключителна последователност в изложеното от
пострадалите лица относно случилите се на инкриминираната дата събития в
трикратно дадените от тях показания, в това чиало и пред настоящата инстанция.
Двамата свидетели посочват с категоричност, че на инкриминираната дата, в
процесното заведение, малко след полунощ са били нападнати от лица от мъжки пол,
сред които и подсъдимото лице, като постадалият Б. е категоричен, че е получил
удари и от страна на подс. С., а пострадалият М. заявява, че не може да каже,
кой какви удари му е нанесъл, но посочва, че е пострадал най-много от нанесени
удари с кабел от един от нападателите, който не е бил подсъдимия. За да постави
така заявеното от пострадалите лица в основата на фактическите си изводи,
настоящият съдебен състав отчете факта, че показанията на св. Б. и М. намира
доказателствена подкрепа в показанията на св. И. – техен познат, станал пряк
очевидец на инцидента. При преценка на достоверността на показанията на процесния
свидетел въззивният съд отчете факта, че последните подкрепят по убедителен
начин описаната от пострадалите фактология на събитията, а именно, че
свидетелите Б. и М. са били нападнати от група лица някои от които с маски.
Последният макар да заявява, че не си спомня дали подсъдимият е нанасял удари
на пострадалите с категоричност посочва, че последният е бил сред нападателите,
сред които имало и лице, което е нанасяло удари с кабел. Настоящият съдебен
състав отчете приятелската връзка между процесния свидетел и пострадалите лица
(макар по сведения на И., последните да са му били само познати), като намери,
че този факт, сам по себе си не представлява основание изложеното от свидетеля
да бъде игнорирано. Необходимо е още да се установи, че показанията на
свидетеля са необективни и тенденциозни, за да бъдат изключени последните от
доказателствената основа за формиране на фактическите изводи на съда. След
анализа на последните въззивната инстанция ги оцени като убедителни и правдиви,
поради което и не намера причина да не им се довери. Като допълнителен аргумент
в подкрепа на направената оценка за достоверност на процесните гласни доказателствени
източници, настоящият съдебен състав отчете изложеното от свидетелката В. пред
първоинстанционния съд. По време на разпита си пред съда свидетелката, от
приятелски кръг на подсъдимото лице, потвърждава именно тезата на пострадалите
лица и свидетеля И., че е имало побой над пострадалите вътре в заведението. Подобно
на първостепенния съд, при анализа на показанията на свидетелката, настоящият
съдебен състав отчете противоречията между показанията ѝ пред съда и тези
депозирани от нея в хода на досъдебното производство, конкретно относно
обстоятелството, станала ли е свидетелката очевидец на осъществен над
пострадалите побой вътре в заведението, или такъв не е имало, като след
самостоятела доказателствена проверка на процесните гласни доказателствени
источници, съдът намери, че следва да се довери на показанията на свидетелката,
дадени от нея пред съда, в който последната дава сведения за осъществен побой в
заведението над пострадалите лица, доколкото така изложеното от нея обстоятелства
намират подкрепа не само в показанията на пострадалите лица и свидетеля от
прителския им кръг – И., но и в съдържанието на приложените по делото
медицински документи и експертни заключения по отношение на пострадалите лица, от
които се установява характера на получените от тях при инцидента телесни
увреждания и медико-биологичната им характеристика.
Въззивният съд намира за съществено при проверка на достоверността на първата условно обособена група
гласни доказателствени средства, че на съобщените от тях факти
относно упражненото над пострадалите лица физическо насилие в заведението от
група лица от мъжки пол, кореспондира вписаното в издадените на пострадалите
свидетели съдебномедицински удостоверения на инкриминираната дата,
непосредствено след инцидента, както и заключенията на множеството изготвени и
приети по делото съдебномедицински експертизи.
За да изгради фактическите си
изводи, позовавайки се изцяло на първата условно обособена група гласни
доказателствени средства, въззивният съд отчете факта, че заявените от
пострадалите свидетели обстоятелства, не са опровергават по убедителен начин от
втората група гласни доказателствени източници. В показанията свидетелите от приятелския кръг на
подсъдимото лице – В., С. и В. (последната единствено в показанията си пред
орган на разследването), дават сведения, не само, че не са ставали свидетели на
осъществил се над пострадалите лица побой в заведението, в който участие да е
взело и подсъдимото лице, но след като са си тръгнали от заведението именно
подсъдимият С. е бил потърпевш от упражнена от страна на пострадалия М. и
неговата компания физическа агресия, като така изложената версия намира
подкрепа и в обясненията на подсъдимото лице, дадени от него пред първата
инстанция. Така поддържана от процесните лица версия, за случилите се събития, не
само е в противоречие с показанията на пострадалите лица и св. И., но и с
обективните данни, извличащи се от приложените по делото писмени доказателства –
съдебномедицински удостоверения и медицинска документация от УМБАЛСМ „Пирогов”,
констатиращи здравословното състояние на пострадалите Б. и М. непосредствено
след инцидента, с оглед на което настоящата съдебна инстанция не я кредитира с
доверие, като намери, оцени последната като опит за изграждане на защитна теза,
посредством която декствията на подсъдимото лице да бъдат оневинени. Като
аргумент в подкрепа на извода за недостоверност на сочените от втората, условно
обособена, група гласни доказателствени средства обстоятелства по повод
случилите се събития на инкриминираната дата, въззивният съд оценява заявеното
от св. В. по време на разпита ѝ пред съда, а именнно признанието, че в процесното
заведението е имало сбиване. Предвид горното настоящата съдебна инстанция се
довери на изложеното от процесната група свидетели единствено в частта, в която
последните дават сведения, че на процесната дата 06.02.2010 г. са се намирали в
процесното заведение, в което по същото време са били и пострадалите лица.
Съдът кредитира изцяло и възприема
за достоверни данните, съдържащи се в прочетените и приети по делото писмени
доказателства и доказателствени средства (с изключение на протоколите за разпознаване
на подсъдимото лице от страна на свидетеля Б. и М., за които се породи съмнение,
че не представляват годно доказателствено средство по смисъла на НПК). При
служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са
допуснати съществени процесуални нарушения при събирането им, които от своя
страна да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото.
Освен това, събраните по делото писмени доказателствени източници съответстват
на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена
проверка, като по този начин се затвърждават изводите на съда относно стеклите
се събития.
Констатациите си за съдебното минало
на подсъдимото лице към датата на извършеното деяние, първоинстанционният съд
вярно е направил въз основа на приложените и приетите по делото справки за
съдимост по отношение на подсъдимото лице.
Обосновано районният съд е
кредитирал заключенията на приетите по делото съдебномедицински експертизи по
писмени данни, комплексната съдебномедицинска експертиза по писмени данни и
допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни, от които се
установяват, начина и механизма на получаване на телесните увреждания,
констатирани при пострадалите, техния медико- биологически характер, както и приблизителния
период на възстановяване при нормален и благоприятен оздравителен процес.
Процесните експертни заключения
са изготвени от вещи лица със съответната специалност, като са обективни и
обосновани, неоспорени от страните, поради което първият съд законосъобразно е
извел въз основа на тях фактическите си изводи.
Въззивната инстанция кредитира и
показанията на разпитаните по делото свидетели Т. и С. (посочени, като поемни
лица по време на извършените от пострадалите Б. и М. процесуално-следствени
действия – разпознавания), като счита, че именно заявените от тях обстоятелства
(че нямат спомени да се взели участие при подобни процесуално-следстведействия)
оборват валидността на изготвените в хода на производството писмени
доказателствени средства, а именно протоколи за разпознаване на лица и предмети
– л. 58-59 от досъдебното производство. Независимо от горното, доколкото в
проведените разпити на пострадалите лица пред първата и въззивната инстанция
последните са категорични, че участие в осъществения над тях побой е взело и
подсъдимото лице, настоящата съдеба инстанция намира, че изключването на
процесните протоколи от ангажираната по делото доказателствена маса не
разколебва изведените от въззивния съд фактически изводи относно случилите се
на инкриминираната дата събития.
В обобщение на гореизложеното
според въззивната инстанция, показанията на пострадалите лица и тези свидетеля И.,
намиращи подкрепа в ангажираните по делото писмени доказателства и експертни
заключения, изграждат стройна непротиворечива верига от факти относно
обстоятелствата около процесния инцидент, а именно по повод осъщественото над
двамата пострадали физическо насилие от група лица от мъжки пол, сред които и
подсъдимото лице, в процесното заведение на инкриминираната в обвинението дата.
Независимо от горното, противно на застъпените в протеста доводи за доказаност
на обвиненията срещу подсъдимите лица, настоящата съдебна инстанция намира, че
от ангажираната по делото и кредитирана от съда доказателствена съвкупност, не
се установява наличието на изискуемата по закон пряка причинно-следствена
връзка между действията на подсъдимия С. и получените от пострадалите лица
травматични увреждания, инкриминирани в обвинението.
Предвид горното при
установените от страна на настоящата съдебна инстанция фактически положение,
макар и различаващи се съществено от установеното от контролирания съд,
настоящият съдебен състав намира, че първата инстанция е стигнала до законосъобразни
крайни правни изводи, като правилно е признала подсъдимия С. за невинивен и го
е оправдала по повдигнатиите му обвинения за извършени престъпления по чл. 131,
ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК.
Телесната повреда е типично
престъпление против здравето, чийто непосредствен обект са обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и физическата
цялост на личността. Касае се за резултатно увреждащо престъпление, изразяващо
се в „противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите
или системите на човешкия организъм или причиняване на болка и страдание”.
В конкретния случай, според настоящия
въззивен съд не се установява именно пряка причинно-следствена връзка
(изискуема по закон) между действията на подсъдимия С. и констатираните при
пострадалите лица телесни увреждания. Аргумент в подкрепа на горния извод се
явяват обстоятелствата, че видно от ангажираната по делото доказателствена
съвкупност по делото се установи, че пострадалите лица Б. и М. са били
нападнати и бити на инкриминираната в обвинението дата и място, от общо пет
лица. Тук е необходимо да се посочи, че никой от двамата свидетели не може да посочи,
кой от нападателите какви удари му е нанесъл, като пред въззивната инстания
пострадаия М. дори заявява, че не е сигурен дали са му били нанасяни удари
въобще от страна на подсъдимото лице. От друга страна, и двмата пострадали
посочват нееднократно, че са били сериозно наранени от един от нападателите,
който използвал нещо като кабел, с който им нанасял болезнение удари,
заявявайки, че това не е бил подсъдимият С.. Предвид горните обстоятелства,
както и предвид факта, че в обвинението не са въведени данни за извършени от
подсъдимия инкриминирани деяния в съучастие с неустановени по делото лица, като
се твърди, че инкриминираните телесни увреждания са резултат именно на неправомерните
действията на подсъдимото лице С., настоящият съдебен състав намери обвиненията,
описани в обвинителния акт, за недоказани по безспорен и категоричен начин.
Предвид
липсата на установен елемент от обективната страна на вменените на подсъдимия
престъпни състави, а именно причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия С. и получените
от пострадалите лица травматични увреждания, настоящият съдебен състав намира,
че безпредметно се явява обсъждането на квалифициращите признаци („хилигански
подбуди”), както и субективната страна на описаните в обвинителния акт
престъпления.
С оглед крайния изход на делото и
предвид императивната разпоредба на чл. 190, ал. 1 НПК, правилно направените по
делото разноски са оставени за сметка на държавата от страна на първата
инстанция.
При извършената на основание чл.
314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието
на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл.
334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда 05.07.2017г. на СРС, НО,
102-ри състав, постановена по НОХД № 4715/2013 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.