О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №155
гр.Силистра, 24.03.2023
година
Административният
съд гр.Силистра,в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина
Рамова, разгледа адм.дело №3/2023г. и
установи, че в предоставения им срок жалбоподателите чрез
упълномощен представител адв.Р.Н., са депозирали Молба вх. №273/01.03.23г.,с
която настояват за допускане на Съдебно-техническа експертиза с по-сочени в
молбата задачи. След запознаване със същата заинтересованите страни в процеса, действащи
чрез представител по пълномощие адв.Р.Д. поддържат недопустимост на жалбата и
пълна неотносимост към конфликтното за момента
обстоятелство-наличието/липсата на правен интерес у оспорващите за водене на
настоящото съдебно-административно производство. Настояват за оставяне без
уважение на доказателственото им искане, тъй като същото съдържало въпроси към
вещото лице, касаещи някакви твърдени от тях вещни права, спорът за които бил
разрешен окончателно от гражданския съд,видно от приложените по делото съдебни
актове.За установяване на личен и непосредствен правен интерес от релевираното
изменение на КККР на гр.Силистра в процесната част,засягащо други два ПИ,
различни от притежавания от жалбоподателите такъв, ги лишава от право на жалба
срещу административния акт,с който е извършено въпросното изменение по реда на
чл.54 ал.1 и ал.4 ЗКИР.Настоящият състав, след като съобрази депозираните по
делото документи,вкл. административната преписка, представена от СГКК гр.Силистра
и становищата на страните, намира за установено следното:
Производството е образувано по жалба на А.Я.О., И.М.А., Н.М.А., С.М.А., М.М.Д.
*** и И.А.А. ***, подадена чрез представител по
пълномощие адв.Р.Н. *** (л.11), против Заповед №КД-14-19-234/20.08. 2012г. на
Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр.Силистра, с която
е одобрено изменение на КККР на гр.Силистра,изразяващо се в промяна на
съществуваща граница между ПИ №66425.500.3220 (собственост на М.Г.А.и И.П.А.) и
ПИ №66425.500.5024 - собственост на Община Силистра, с начин на трайно ползване
- за второстепенна улица.
Оспореният акт е издаден на
основание чл.53 ал.1 т.1 във връзка с чл.54 ал.1 от Закона за кадастъра и
имотния регистър (ЗКИР),базиран на приложения на л.31 от делото Акт
№26/09.08.2012г.за непълноти и грешки в посочените имоти и Скица-проект
№5623/09.08.2012г. (л.26).Административното производство е инициирано от Р.М.В.,като
пълномощник (към релевантния момент) на М.Г.А.и И.П.А. и не засяга притежавания
в съсобственост (след наследяване) поземлен имот от жалбоподателите с
идентификатор:66425.500.3221 по КККР на гр.Силистра. Въпреки това същите
твърдят, че разполагали с право на жалба, в контекста на §1 т.13 ДР ЗКИР,защото
макар и незасегнат пряко техният имот от релевираната промяна поддържат, че
имали правен интерес от настоящия процес, поради следното:
Засегнатият общински имот от
променената границата между двата посочени по-горе ПИ, по начин такъв, че е
увеличена площта на ПИ:66425.500.3220 от 245 кв.м. на 262 кв.м., а на
ПИ:66425.500.5024 е намалена от 2021 кв.м. на 2004 кв.м., всъщност съдържал в
общата си площ притежавани от оспорващите 17 кв.м., вярно отразени в обхвата на
техния ПИ:66425.500.3221 с одобряването на КККР на гр.Силистра (Заповед
№РД-18-66/02.06.2008г. на изп.директор на АГКК),т.е.
преди релевираната промяна по чл.54 ЗКИР.Това било така,защото въпросните
17кв.м. те владеели от 1975 година до настоящия момент и не било проведено
реално отчуждаване на същите за улица.
След успешно проведен иск по
чл.108 ЗС от Р. и Н. Върбанови,с влязло в сила Решение
№260516/18.11.20г.,постановено по гр.д.№1832/2019г., Силистренският районен
съд,признал за установено по отношение на настоящите жалбоподатели, че
собственици на част от 17 кв.м. от имот с идентификатор:66425.500. 3220 по КККР
на гр.Силистра,разположена между североизточната стена на сграда с
идентификатор:66425.500.3221.1 и ул.“П. П.“, са ищците, като е осъдил ответниците пред СРС (настоящи жалбоподатели),да им
предадат владението върху същата част от спорния терен. В този контекст,
оспорващите с настоящата молба възразяват, че исковото производство било
заведено (2019г.) и приключило, разрешавайки евентуално спора за материално
право между страните, значително след издаване на административния акт, чиято
нищожност претендират пред АС-Силистра. Ето защо като ирелевантно горното
обстоятелство следвало изцяло да бъде отклонено и, съдът, съобразявайки фактите
и обстоятелствата към момента на издаване на оспорения акт (арг.чл.142
ал.1 АПК), да приемат, че жалбоподателите разполагали с право на жалба в
предявения смисъл.
Настояват, че били
собственици на 17 кв.м., включени в територията на ПИ с идентификатор:66425.500.5024
- общинска собственост, отреден за второстепенна улица,което ги правело
заинтересовани страни по разума на чл.54 ал.4 изр.2 във вр.
с §1 т.13 ДР ЗКИР и следователно, активно легитимирани да оспорват процесния
акт на началника на СГКК Силистра.От Обяснителна записка към проекта за
изменение на КККР за ПИ 66425.500.3220 и ПИ 66425.500.5024 е видно, че същият е
изготвен при съобразяване на силата на пресъдено
нещо,обвързала страните- собственици на имоти с идентификатори:66425.500.3220
(заинтересованите страни в настоящия процес) и 66425.500.3221 (съсобствен между жалбоподателите),на приложеното
(л.49-л.53) Решение №951/04.02.2010г. по гр.д.№1241/2009г. на Районен съд
гр.Силистра, влязло в сила окончателно на 07.01.2011г. след проведен пълен инстанционен контрол. Със същото е отхвърлен негаторен иск на настоящите оспорващи воден срещу
заинтересованите страни по делото относно северозападната граница на имота им,намиращ
се в гр.Силистра,ул.“П.П.“ №14,с което съществувалият
между страните спор за материално право,досежно конфликтната граница и касаещо 17 кв.м., е разрешен окончателно. Заведеният
по-късно ревандикационен иск от Р. и Н. Върбанови
срещу жалбоподателите е целял осъждането им за предаване на владението на
същите 17 кв.м. площ, съобразно установената граница между двата имота (разрешен
с влязло в сила на 27.01.2022г. Решение №260516/18.11.2020г. по
гр.д.№1832/2019г. на СРС - л.67-л.75)
С настоящата молба
жалбоподателите твърдят, че въпросните 17 кв.м. били включени в територията,
обособена за второстепенна улица, намираща се в патримониума
на община гр.Силистра, поради което, като техни собственици, считат, че
установявали правен интерес от оспорването на процесния акт по кадастъра.
Твърдят, че имало стартиране на някаква отчуждителна
процедура, каквато обаче реално не било проведена и същите квадратни метри си
били тяхна собственост, което ги правело активно легитимирани в настоящия
процес. Заради това им твърдение им беше предоставена възможност да формулират
задачи към евентуална експертиза с цел установяване на битието на подобна отчуждителна процедура по ЗОбС и евентуалното ѝ
приключване,каквито въпроси обаче, с настоящата молба не са поставени.Данни за
отчуждаване на територия от техния ПИ не се съдържат и в цялата административна
преписка ,вкл. приложените съдебни актове (в мотивите на които са обсъждани
заключения на експертизи,в никоя от които не става въпрос за някаква намеса на
община Силистра в спорните между собствениците на процесните два съседни
имоти).Ето защо, поставените въпроси към вещото лице с настоящата молба,като
неотносими към установяваното субективно потестативно
процесуално право на жалба, следва да бъдат отклонени ведно със самото
доказателствено искане.
Относно предмета на
повдигнатия административен спор, жалбоподателите твърдят, че обжалваната заповед
била издадена в пряко нарушение на чл.54 ал.2 ЗКИР, тъй като бил налице спор за
материално право между тях и заинтересовани- те страни в настоящия процес, което
позволявало административното изменение (отстраняване на непълнота или грешка в
кадастъра) да бъде извършено само след разрешаване на спора по съдебен ред.В
този контекст следва да се посочи, че от представеното с административната
преписка влязло в сила Решение №951/04.02. 2010г.,по гр.д.№1241/2009г. на СРС,с
което е отхвърлен иск,предявен от настоящите жалбоподатели (А.О. и живия
ѝ тогава съпруг и наследодател на останалите оспорващи по настоящото дело
- М. А.А., починал на 29.10.2010г.),е видно, че спорът
за конфликтната граница между ПИ на страните е окончателно приключил. При пълна
липса,вкл. на твърдения за отчуждаване на части от ПИ:66425.500.3221 (на
жалбоподателите) за улица, не съществува никаква правна възможност да бъде
прието,че между жалбоподателите и община Силистра съществува някакъв спор за
материално право относно 17 кв.м., за които н да не е била приложена някаква
регулация (неясно кога и от кого проведена за отчуждаване на части от частния
имот за общински нужда), което евентуално да обоснове някакъв опосреден правен интерес от оспорване на допуснатото изменение
в границата между съседни на оспорващите имоти.
Предвид изложеното по-горе, както и
обсъдените обстоятелства с Определение №28/20.01.2023г. по делото (л.84-л.87),
основателни са възраженията на ответния орган по кадастъра, а и на конституираните
заинтересовани страни в процеса за недопустимост на настоящата
жалба.Заинтересовани от изменението на кадастъра са собствениците и носителите
на други вещни права върху недвижими имоти, чиито права са засегнати от
изменението, съгласно чл.54 ал.4 ЗКИР във връзка с §1 т.13 ДР ЗКИР.За
легитимацията е достатъчно доказването на титулярство
на вещно право с нотариален или друг заместващ го акт,удостоверяващ права върху
съответния обект на кадастъра (в случая общинска второстепенна улица, от чиято
площ жалбоподателите твърдят да притежават 17 кв.м., какъвто факт не се
установява нито от обсъдените по-горе две съдебни решения, нито от приложения
Нотариален акт №177, том VI, рег.№7449,
дело №778/2013г. от 30.10.2013г. на Нотариус с рег. №307 на НК и район на
действие - РС гр.Силистра, З.Н.). Последните, за разлика от кадастъра, са
първични източници на информация за права и следва да бъдат зачетени като
ползващи се с предимство пред вписванията в кадастралния регистър,чиято
достоверност се презумира и подлежи на опровергаване
по аргумент от чл.2 ал.5 ЗКИР.
Ето защо, както неправилно считат
заинтересованите страни, спорът (относно процесуалната допустимост на
настоящата жалба) пред АС Силистра не е дали оспораващите
са били вписани в КР към датата на издаване на процесната заповед или към тази
на сезирането на настоящия съд,а дали към момента на постановяване на
релевирания административен акт те са били носители на право на собственост или
на друго вещно право върху засегнат от разпореденото изменение на КККР
имот,респ. налице ли е това качество и при подаване на жалбата. Преценката на
правния интерес е свързана с проверка в две насоки:- легитимират ли се
оспорващите с редовен от външна страна и удостоверяващ правото им на
собственост акт и - съществува ли идентичност между обекта на правото и
поземлените имоти, предмет на изменението в кадастъра. Отговорът още на първия
въпрос е отрицателен, предвид обсъдените по-горе НА №177/30.10.2013г. и
влезлите в сила две съдебни решения, което ирелевира изцяло втория, подлежащ на
проверка от съда, въпрос.
В обобщение настоящият състав приема,че
жалбоподателите не са установи-ли правен интерес от обжалване на процесната
Заповед №КД-14-19-234/20.06. 2012г. на ответния орган, защото: Те не са нейни
адресати, което обстоятелство е преценено правилно от органа по кадастъра, тъй
като релевираното изменение на границата между ПИ на заинтересованите лица и
община Силистра не засяга техни права или законни интереси,касаещи притежавания
от тях ПИ:66425.500.3221,вкл. части от него (поддържаното твърдение е за 17
кв.м., приобщени към общинската улица неясно - кога, с какъв акт,при проведена отчуждителна процедура съгласно коя, приложима в темпорално
отношение, нормативна регулация и др.под.) При ос- порване на заповеди за
изменение на КККР издадени на основание чл.54 ЗКИР, с право на жалба разполагат
заинтересованите лица съгласно дефиницията от §1 т.13 ДР ЗКИР,които са
засегнати от изменението.След промяната на чл.2 ал.5 ЗКИР (изм.ДВ,бр.41/19г.), това
са не само вписаните като носители на вещни права в КР към влязлата в сила КК,а
всяко лице,притежаващо документ, удостоверяващ такива права.Формулираното от нормотвореца определение за заинтересовани лица навежда на
извод за недопустимост на жалбата,поради липса на правен интерес да бъде
оспорено процесното изменение на КККР,засягащо чужди на оспорващите ПИ.
От текстовата част на оспорената заповед и
Скицата-проект, ведно с обяснителната записка,се установява несъмнено още и
това,че с процедираното изменение на КК,границите на
собствения на жалбоподателите имот не се променят.С процесната заповед се
променят само границите между ПИ на заинтересованите лица (66425.500.3220) и на
Община Силистра (66425.500.5024) като към първия се придават части от втория
(общинска собственост),с начин на трайно ползване-„за второстепенна
улица“.Следователно, имотът на жалбоподателите не е засегнат от одобреното
изменение на кадастралната карта,като неговите граници остават непроменени.
Изцяло в такъв смисъл е най-новата съдебна практика, като за целите на
настоящото изложение е достатъчно да бъдат посочени: Опр.№1303/07.02.23г.,
адм.д.№744/23г.; Опр. №11717/15.12.22г., адм.д.№11240/22г.;
Опр.№10013/08.11.22г., адм.д.№10092/22г.; Опр. №378/18.01.22г., адм.д.№9074/21г.;Опр.№160/11.01.22г.,адмд.№12401/21г.; Опр. №13249/23.12.21г.,адм.д.№12174/21г.;
Опр.№10194/07.10.21г.,адм.д.№9292/21г. и много други
на Второ отделение на ВАС.В този контекст като изцяло неотносими към конкретиката по настоящото дело, представените с
обсъжданата молба на жалбоподателите, Определения на ВАС, не следва да бъдат съобразявани,тъй
като същите са произнесени по напълно различни случаи.
Правният интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея съдът
следи служебно. В настоящия случай липсата на качеството на заинтересована
страна по смисъла на чл.54 ал.4 ЗКИР,във връзка с §1 т.13 ДР ЗКИР, елиминира
правния интерес от обжалване и е пречка да бъде извърша съдебна проверка по
същество на оспорената от жалбоподателите заповед.Следователно,обжалването е
недопустимо и подлежи на прекратяване на основание чл.159 т.4 АПК.
Със Становище от Р.М.В. и Н.В.В.,
подадено от представител по пълномощие адв.Р.Д. (л.102-л.105), заинтересованите
лица са поискали присъждане на разноски в хипотезата на чл.38 ал.1 от Закона за
адвокатурата, тъй като процесуалното им представителство е осъществено от
упълномощен адвокат безплатно, както изрично е удостоверено в договора за правна помощ и съдействие (л.106).Основателно е
искането претендираните разноски да бъдат възложени в
тежест на жалбоподателите,в условията на солидарна отговорност, доколкото няма
колебания в съдебната практика, че същата е деликтна,
в контекста на чл.53 ЗЗД.Сезирането на съда за присъждане на разноски в
хипотезата на чл.143 ал.4 АПК е надлежно, когато до приключване на съдебните
заседания в съответната инстанция,страната е направила такова искане, по аргумент
от т.11 ТР №6/06.11.13г. на ВКС по т.д.№6/12г.,ОСГТК,както е процедирано в случая (искането е заявено с писменото
становище по жалбата и преди съд.заседание). Освен това, трайната съдебна
практика е прела, че посочването в Договора за правна защита и съдействие на
условията - безплатна правна помощ/процесуално представителство на страната и поискано
възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, са необходимите и достатъчни предпоставки за
уважаване на искане от вида на процесното,което е извън типичните случаи на
присъждане на съдебни разноски.Не само посочената практика на ВКС в становището
на заинтересованите лица,но и още Опр.№50433/ 10.10.22г.,ч.т.д.№2118/22г.,IIТО и Опр.№50161/06.10.22г.,гр.д.№4430/21г.,IIГО- от най-новата практика на ВКС,както
и трайно възприетите от Върховния административен съд критерии (горепосочените)
като напълно достатъчни,без изследване на предпоставките от чл.38 ал.1 т.1-т.3
ЗА за предоставяне на безплатна защита, видно от Опр.№3377/11.04.22г.,
адм.д. №2771/22г.,IIО; Опр.№1653/22.02.22г.,адм.д. №26/22г.,VIО;Реш. №11571/15.11.21г.,адм.д.№13640/
20г.,IО - всички на ВАС.
А щом обсъдените по-горе предпоставки за
уважаване на искането са налице, настоящият състав следва да определи
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.4
ЗА,която е Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн.ДВ,бр.64/04г.,посл. изм.ДВ,бр.88/04.11.2022г.) Съобразно чл.8 ал.2 т.1 от
същата, минималното възнаграждение в случая е определено на 1 250.00 лева.Същото
следва да бъде възложено в тежест на шестимата жалбоподатели, при условията на
солидарност.
В обобщение настоящият състав приема,
че е сезиран недопустимо от лица извън посочените в чл.54 ал.4 ЗКИР,във връзка
с §1 т.13 ДР ЗКИР и следователно, същите са с неустановен правен интерес от
оспорването, което е предпоставка за прекратяване на образуваното производство,
по аргумент от чл.159 т.4 АПК, воден от което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане жалба,
подадена от А.Я.О.,
И.М.А., Н.М.А., С.М.А., М.М.Д. *** и И.А.А. *** -
всички представлявани от адвокат Р.Н. *** и
Прекратява
производството по адм.дело №3 по описа на Административен съд гр.Силистра за 2023
година.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд.
ОСЪЖДА А.Я.О. с ЕГН:**********, И.М.А.
с ЕГН:**********, Н.М.А. с ЕГН:**********, С.М.А. с ЕГН:**********, М.М.Д. с ЕГН:**** 025614 - петимата от гр.Силистра, ул.“***** и И.А.А. с ЕГН:********** ***, да заплатят
солидарно на адвокат Р.И.Д. ***, с ЕГН:********** и адрес: ***, офис 6, сумата от 1 250.00 (Хиляда двеста и петдесет) лева, на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Препис от определението да се връчи на конституираните
страни в процеса, при условията на чл.138, във връзка с чл.137 АПК.
СЪДИЯ: