РЕШЕНИЕ
№ 1924
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330203710 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К №
5395471, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Г. Я. К. с ЕГН
********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание –
глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на фиша. Редовно призован в
съдебно заседание жалбоподателя не се явява лично, представлява се от
процесуален представител. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В депозирано до съда становище излага съображения за
неоснователност на жалбата и прави искане да бъде потвърден атакуваният
електронен фиш. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 23.03.2021 г. в 14:24 ч. на Републикански път ІІ-64 км 50+500 в
посока от гр. Пловдив към с. Труд при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В26 за скорост до 60 км/ч товарен автомобил "Мерцедес спринтер
211 ЦДИ", с рег. № ******* се движел със 106 км/ч. Горното било заснето с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1. Срещу жалбоподателят
бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание
глоба за нарушението извършено извън населено място. Всъщност
автомобила бил собственост на баща му, но последния подал декларация, че
на процесното време и място посочени в ЕФ, автомобилът бил управляван от
жалб.Г. К..
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1, мобилно по своя характер, от одобрен тип и преминало през
съответната проверка /видно от приложените като доказателства копия –
Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г., Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване/.
От събраните по делото доказателства не се установява на процесната
дата и място с МПС - товарен автомобил "Мерцедес спринтер 211 ЦДИ", с
рег. № ******* да е извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост с 46 км/ч,
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26. Установява се, че
на процесното мястото на нарушението не е важало въведено ограничение 60
км/ч въведено с пътен знак В26. В тази насока е приложената по делото
справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление –
Пловдив. От която е видно, че пътен знак В 26 за въвеждане ограничение на
скоростта за извън населено място от 60 км/ч е бил монтиран на км 50+650.
Действието на знака било в посока към с. Труд и съгласно разпоредбите на
Наредба 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци, зоната на действие на
забранителния знак В 26 е бил в сила до следващото кръстовище, в случая до
кръстовището с напречния път към фирма „Осрам“ на км 50+590. В случая
2
километричното положение 50+500 е след кръстовище и съответно
ограничението на скоростта не важи за него.
Освен гореизложеното, съдът намира, че в тежест на
административнонаказващия орган е да докаже, че нарушението е било
извършено именно от жалбоподателя, което в случая не бе сторено.
Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш
при деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне на копие от
СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването на чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП за анулиране на фиша. ОД на МВР е съставил процесния фиш
след представяне на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП от собственика на
процесното МПС /лист последен на гърба на делото/, но без да е представено
копие от СУМПС. Следователно, не е спазен реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
във вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и не е било налице основание за издаване на
ЕФ на името на жалбоподателя посочен в декларацията. Спрямо
жалбоподателят не е налице обвинение за извършване на нарушение при
условията на системност, видно от съдържанието на самия ЕФ. Ето защо той
е могъл да бъде подведен под отговорност по реда само на чл.189, ал.5 ЗДвП,
което е различно от правилата относими евентуално за Я Г.
Поради изложените съображения атакуваният електронен фиш следва да
бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят
има право на разноски в настоящото производство за представителство от
адвокат. Такава претенция е своевременно направена. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита
и съдействие, в който изрично е посочено, че е заплатен адвокатски хонорар в
размер на предвидения по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минимум от 300 лева, Съдът намира, че тази
сума следва да бъде възложена в тежест на въззиваемата страна и същата се
осъди да я заплати на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР - Пловдив, серия К № 5395471, с
3
който на Г. Я. К. с ЕГН ********** е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на жалбоподателя Г. Я. К. с ЕГН
********** сумата от 300 /триста/ лева разноски за повереник по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. 12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4