№ 3601
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емилия А.а
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.ева
като разгледа докладваното от Емилия А.а Въззивно гражданско дело №
20221100505533 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби /първата чрез адв. П., а втората лично от
жалбоподателя/ на И. А. Л. срещу Решение №20022903/20.03.2022г., поправено с Решение
№ 20035002/11.05.2022 г., постановени по гр.д. №57682/2020година, по описа на Софийски
-ти
районен съд, 149 състав, с което е отказано да се издаде заповед за съдебна защита, с
която по отношение на ответника Х. А. Л., да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН,
осъден е И. Л. да заплати на Х. Л. 530 лв., разноски, а на Софийски районен съд държавна
такса в размер на 25 лв., последното се установява от решението от 11.05.2021 г.,
постановено в производство по чл. 247 ГПК.
Твърди се, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила, вследствие на което е необосновано и е нарушен материалният закон. Твърди се и
че решението е нищожно, защото не съдържа мотиви относно личните впечатления на
свидетелката Й. Л.а, които са игнорирани, само защото е съпруга на пострадалия. Изложени
са и други съображения.
Моли да се отмени решението и да се уважи предявеният иск. Претендира разноски в
размер на адвокатското възнаграждение, което е представил.
Въззиваемата страна Х. А. Л. оспорва жалбите и моли за оставянето им без уважение.
1
Претендира разноски.
Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на И. А. Л., лично и като баща
на К.И. Л., срещу Х. А. Л. – за защита от домашно насилие, извършено на 05.11.2020 г.,
подробно описано в молбата от 23.11.2020 г., а именно изложил е твърдения, че на
05.11.2020 г., около 20:30 часа, му бил нанесен побой пред детето му К. Л. и съпругата му Й.
от неговия брат Х. А. Л., от лицето Г.В.К. и от съсед от махалата - Б.. Изложено е, че бил
нападнат пред жена си и детето си в собственото му дворно място в град София, кв.
„Враждебна“, ул. „******* от Х. Л., който му нанесъл удари в областта на главата, лицето,
шията, гръдния кош, тялото и скротума в ляво. Изложени са твърдения, че причината за
побоя била изискани от молителя обяснения защо ответникът тормози жената на молителя и
в мястото им са хвърляни фекалии, счупени керемиди, домати и боклуци. Твърди се също,
че брат му се показал на прозореца, употребил алкохол и само казал „Ей сега ще видиш ти!“,
като след секунди заедно с приятеля на дъщеря си – Г.К. и Б., съсед от махалата, навлезли
през телената ограда, първо влязъл ответника Х., след него Г., а след тях и Б.. Първо бил
нападнат от брат му Х., който му нанасял удари с юмруци, започнал с удар в лицето, после
го хванал за шията, а след него за шията го хванал Г. и го стиснал, като брат му го ритал
отстрани, а като го пуснал Г., Х. отново го хванал за шията и го повалил на земята, тримата
се нахвърлили върху молителя и го задушавали. След ударите Х. го хванал за гърлото, Г.
влязъл след тях, влязъл и Б. и го нападнали през мрежата от съседното място и Х. започнал
да го души. Х. стискал много силно и викал, че ще го убие, викал му „боклук, нищожество,
нещастник, изрод, урод, гад, помияр“, „Ти сега ще видиш!“. На молителя му прилошало от
стискането, съборили го на земята и започнали да го ритат по тялото и в слабините, като Х.
го ритал по главата и слабините, Г. също го ритал по главата. Тримата го затиснали на
земята и молителят се задушавал, Б. го затискал към земята заедно с Х. и Г., при което
молителят загубил за малко съзнание, а след като се свестил чул как Б. се заканва на жена
му: „Ще те вкараме в лудницата, в Курило, в женското отделение и там ще вляза с тебе и ще
ти причиня такива неща, че няма да можеш да се оправиш!“. Молителят успял само да каже,
че няма как полицията да не реагира на всичко това. През това време жената на молителя
повикала линейка и полиция. Линейката взела молителя от земята и го закарала в болница,
където му бил извършен преглед и оказана първа помощ.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие. Посочил е, че на инкриминираната дата е бил в тежко здравословно състояние във
връзка с боледуване от Ковид 19, както и че на посочената дата молителят И. Л. и жената, с
която живее на семейни начала – Й. С.Г. /майка на К./, са предизвикали конфликт и са
замеряли с камъни, тухли и керемиди ответника и неговото семейство, като в резултат са
нанесли телесни повреди на Х. Л. и К. Л.а. На същата дата К.И. Л. в присъствието на Х. Л. и
2
неговото семейство е употребил непристоен израз относно починалата съпруга на Х. Л..
С Решение №20022903/20.03.2022г., поправено с Решение № 20035002/11.05.2022 г.,
-ти
постановени по гр.д. №57682/2020година, по описа на Софийски районен съд, 149
състав, е отказано да се издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на
ответника Х. А. Л., да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, осъден е И. Л. да заплати на
Х. Л. 530 лв., разноски, а на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
Доводите в жалбите касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
За доказване на твърденията, изложени в представената молба, молителят е
представил декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и е ангажирал гласни доказателствени
средства.
Следва да се отбележи обаче, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически акт и неговото
авторство, както и евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен
свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена сила за
удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за разлика от исковия процес, където
частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, ако
удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно доказателствено средство, тази
декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който в редовната
молба за защита актът е описан, както бе посочено по-горе. Съдът няма право да указва на
пострадалия да представи годна (пълна) декларация, защото би нарушил своето
безпристрастие – неговото задължение се простира само до там да укаже, че не се сочат
доказателства за процесния насилнически акт и неговото авторство. Когато актът на насилие
е извършен в отсъствието на очевидци (“на четири очи”), декларацията е достатъчна, за да
се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН),
именно предвид нейната материална доказателствена сила. Ако обаче в обективния мир има
други доказателства за извършеното насилие (напр. очевидци, както се твърди в настоящия
случай) и носещата доказателствената тежест страна не положи дължимата грижа за
събирането им, съдът не може да уважи молбата за защита. В случай че са събрани и други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако
съдът намери доказателствата, противоречащи на декларацията, за по-убедителни от нея,
отхвърля молбата за защита (т.е. материалната доказателствена сила на декларацията е
оборена.
По делото, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗЗД, са събрани и други
доказателства, които обаче не установявяват по категоричен начин извършен акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от ответника по отношение на молителя И.
Л..
3
Разпитаната от първоинстанционния съд св. Й. С.Г.-Л.а от една страна твърди, че
била на работа до късно вечерта, същевременно присъствала на побоя през цялото време,
като твърди, че побоят е извършен от Х. Л. и лицето Г. К., който не познавала до този
момент, относно лицето Б., който имал нощно заведение, сочи, че е бил помощник, но за
него не е сигурна. Тези свидетелски показания не кореспондират изцяло с изложеното в
декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, в която е посочено, че и „тримата /Х., Г. и Б./ са затиснали
молителя на земята“.
Настоящият съд намира, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал тези
свидетелски показания, защото от една страна тази свидетелка е заинтересована от изхода на
спора – посочила е, че от 14 години е в лоши отношения с ответника Х. Л., от друга страна
същата свидетелка в открито съдебно заседание, проведено на 11.05.2021 г. е посочила, че
не е осъждана, същевременно, видно от материалите по първоинстанционното дело – препис
от Решение № 260131/05.11.2020 г., постановено по ВНЧХД № 2244/2020 по описа на
Софийски градски съд, НО, XIII въззивен състав, по отношение на същата е потвърдена
присъда, с която тя е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2
НК. Поради което правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на дадените от нея
показания.
Същевременно правилно първоинсанционният съд е кредитирал показанията на св.
З. Д.И., която не е заинтересована от изхода на спора, тъй като нейните показания са
незаинтересовани, обективни и логични и се подкрепят от останалите доказателства по
делото, съдържащи се в пр. пр. № 8086/2021 г. на СРС. От нейните показания се установява,
че действително между страните е имало конфликт - свидетелката е видяла, че молителят И.
и съпругата му Й. да замерват семейството на Х. Л., което влизало в двора и се
предпазвало от камъни, от тухли и всякакви строителни материали, които били хвърляни,
като молителят, съпругата му и синът им крещели всякакви „глупости“. При замерването
ударили дъщерята на Х. Л. – К. с тухла по главата, която снимала с телефон, при което тя се
свлякла на земята. Тогава Х. Л. отишъл да предупреди И. Л. да спрат, но И. го хванал за
раменете и той паднал на колене, което не учудило свидетелката, защото знаела, че Х. е
болен от Ковид и едва се държи на краката си. Впоследствие дошла линейка, в която се
качила дъщерята на ответника - К., а в един момент и молителят И. тръгнал към линейката,
на което всички се учудили, защото му нямало нищо. Свидетелката не е видяла белези и
синини по И..
От показанията на свидетеля К., служител в 05 РУ СДВР се установява, че на
05.11.2020 г. между страните е имало конфликт, като свидетелят е видял молителя да се
качва в линейката, видял е, че е имало ударено момиче, както и че ответникът е бил на
земята. Посочил е, че съпругата на молителя е била задържана във връзка с нанесен побой
над дете.
Представеното от молителя съдебномедицинско удостоверение № 482.11./2020 г. е
допустимо доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗЗДН, но за
доказването само на настъпилите вредни последици от насилническия акт (арг. от чл. 4, ал. 3
4
от ЗЗДН), а не и на неговото авторство. По подобен начин и от представения препис от фиш
за спешна медицинска помощ от дата 05/06.11.2020 г. относно молителя, се установяват
последици от травматични увреждания, но не и данни за тяхното авторство.
Доводите във въззивната жалба, подадена чрез адв. П., относно показания на
свидетели „доведени от ответниците“ – В.С. и Л.Б., не кореспондират с материалите по
делото, доколкото ответникът е само един, като не се установява такива свидетели да са
разпитвани по делото.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в
жалбата, че първоинстанционният съд не се е съобразил с всички ангажирани доказателства.
Въззивникът не е доказал по безспорен начин твърденията си за извършени актове на
домашно насилие от страна на въззиваемия. Постановеното решение е съобразено с всички
ангажирани и относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна
защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).
Въззивният съд постанови въззивникът И. А. Л. да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за въззивната жалба в размер на 12,50 лв.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника И. А. Л. за присъждане на
разноски е неоснователна и съдът я оставя без уважение. Именно предвид изхода на делото,
въззивникът И. А. Л. се осъжда да заплати на въззиваемия Х. А. Л. сторените от същия
разноски във въззивното производство в размер на 500 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №20022903/20.03.2022г., поправено с Решение №
20035002/11.05.2022 г., постановени по гр.д. №57682/2020 година по описа на Софийски
-ти
районен съд, Трето гражданско отделение, 149 състав.
ОСЪЖДА И. А. Л., ЕГН **********, да заплати по сметката за държавни такси на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 12,50 лв.
ОСЪЖДА И. А. Л., ЕГН **********, да заплати на Х. А. Л., ЕГН **********,
разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по въззивно гражданско дело № 5533/2022 г. по описа на Софийски градски
-ви
съд, Гражданско отдление – брачни състави, I въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. А. Л., ЕГН **********, за присъждане
5
на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6