Присъда по дело №159/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 95
Дата: 18 юни 2018 г. (в сила от 8 октомври 2018 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20185220200159
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 2 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

                      ГОДИНА 2018                         ГР. ПАЗАРДЖИК

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД                                 XIV-ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на  18-ти   ЮНИ                                                                ГОДИНА  2018

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

                                

Секретар: Е. ПЕНОВА

Прокурор:  

Като разгледа докладваното от   съдия  БИШУРОВ    

НЧХД №  159   по описа за 2018  год.

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.А.С., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН **********  за ВИНОВЕН в това, че на 19.11.2017 г., в с. Г., област Пазарджишка е казал нещо унизително за честта и достойнството на  Г.П.С., ЕГН **********, в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл. 78 А  ал.1 от НК  ГО ОСВОБОЖДАВА  от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.  148, ал.1, т.1 във връзка с чл. 146 ал.1 от НК, като  МУ НАЛАГА  административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева /хиляда лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Пазарджик.   

 

ОСЪЖДА подсъдимия К.А.С. да заплати на Г.П.С., ЕГН **********,  парична сума в размер на 2000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 19.11.2017 г.  до окончателното й изплащане.

 

 На основание чл. 189, ал.3 от НПК  ОСЪЖДА подсъдимия К.А.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС 4% ДТ върху размера на уважения граждански иск в размер на 80,00 лв., а на частния тъжител и граждански ищец Г.П.С. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 412,00  лева – платен адвокатски хонорар и ДТ.

 

          ПРИСЪДАТА  може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в 15-дневен срок от днес.

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                            

 

 

                                       

 

Съдържание на мотивите

НЧХД №   159/2018 год.

МОТИВИ:

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-гр.Пазарджик тъжба от Г.П.С., ЕГН ********** ***, с която е повдигнато обвинение против подсъдимия К.А.С., ЕГН *********** от с.с. за престъпление по чл.146 ал.1 от НК, а именно затова, че на 19.11.2017 г., в с. Г., обл. Пазарджишка е казал нещо унизително за честта и достойнството на  Г.П.С., ЕГН **********, в нейно присъствие.

          В съдебно заседание тъжителят С. се явява лично и с повереник, чрез който поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение. Повереникът пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и уважаването на предявения граждански иск в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.

          Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не се признава за виновен по обвинението и дава обяснения, с които отрича да е извършил престъпление. Лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдан.

С протоколно определение на съда от 22.02.2018 год. беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от пострадалата С. против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД, за сума в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, в едно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Със същия съдебен акт частният тъжител С. бе конституирана и като граждански ищец  в  наказателното  производство.

          Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

          Подсъдимият К.С. и тъжителката Г.С.,***, са бивши съпрузи, чийто брак бил прекратен с решение от 19.01.2017г. на РС-Пазарджик по бр. гр. д. № 2388/2016 година.

          След развода те продължили да живеят в с.Г., като тъжителката С. живеела в бившето им семейно жилище – къща, находяща се на ул.”Втора” № 20, което й било предоставено за ползване с бракоразводното решение.

          Подсъдимият С. пък живеел в бащината си къща, с която бил надарен от своите родители, находяща се на същата улица, на около 40-50 метра от бившето семейно жилище.

          Още по време на брака отношенията между бившите вече съпрузи били изключително влошени, т. к. подс.С. установил извънбрачна връзка със свидетелката по настоящото дело – Н.Я., за което в един момент узнала и тъжителката. След установяването на извънбрачната връзка подс.С.  неглижирал семейните си задължения, имал обидно и агресивно отношение към своята съпруга, включително я наранявал физически. Това негативно отношение на С. към тъжителката се запазило и след разтрогването на брака им.

          На 19.11.2017г., около 16.30 часа, тъжителката Г.С. била в дома си, където й гостувала нейната майка – св. Е.З., живуща ***, на около 50 метра по права линия, почти отсрещно на къщата на тъжителката, но  през  една  улица.

          В един момент тъжителката С. чула и разпознала гласа на подсъдимия, който идвал от улицата пред дома й. От чутото разбрала, че той се кара с някого, т.к. псувал и се заканвал. След това тъжителката отишла до прозореца на стаята, който гледал към улицата, за да го затвори, т.к. изпитвала неприязън дори от гласа на бившия си съпруг и не искала да го слуша. Когато била до прозореца тя видяла подсъдимия, който се обаждала по телефона. Разбрала, че звъни на сина им – св.А.С., като му казвал бързо да дойде, т.к. имал проблем. Видяла също, че в този момент на улицата са нейният съсед – св.А.К., нейният съселянин, живущ в същата махала – св.К.К. и друго непознато й момче /установено по делото като св.В.П. – бел. моя/.

                Подсъдимият на свой ред също видял тъжителката преди тя да затвори прозореца и я нагрубил с думите: „Какво гледаш ма, майка ти да еба и боклук?! Скрий се, че като се кача горе ще те утрепя!”. Тази реплика била чута и от майката на тъжителката – св.Е.З., която възмутена от грубата обида се провикнала по адрес на подсъдимия с думите: „Ами ела де, аз съм тук”. Веднага след това тъжителката затворила прозореца и се прибрала навътре в стаята.         

По повод на всичко това на  02.02.2018г. Г.С. ***, с която било отпочнато настоящото наказателно производство.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от  показанията на свидетелите Е.З., К.К., А.К. и В.П., както и от представените и приети по делото относими писмени доказателства.

Съдът даде пълна вяра на гласните доказателства събрани посредством разпита на горепосочените четирима свидетели, доколкото първите двама са преки очевидци на инкриминираната обида, а останалите двама косвено установяват изричането й от подсъдимия по адрес на тъжителката.

Вярно е, че св.З. е майка на тъжителката и като такава би могла да се възприема като заинтересована от изхода на делото по линия на обвинението. Съдът обаче се убеди, че тя депозира показанията си изключително добросъвестно, възпроизвеждайки само фактите, които действително е възприела, без да си измисля и хиперболизира. Отделно от това нейните показания се подкрепиха пряко от тези на св.К.К. и косвено от тези на А.К. и В.П..

Св.К.К. също бе категоричен, че след като подсъдимият С. бил влязъл в словесен скандал с него, като го обиждал и му се заканвал, в един момент се обърнал към бившата си съпруга, стояща зад отворения прозорец на къщата си. Напсувал я на майка, след което заплашил, че ще се качи горе и ще я утрепе. Действително св. К. К. не посочи, че е чул и инкриминирания обиден израз „боклук” така, както това направи св.З., но това засили убеждението на съда за неговата достоверност, респ. неподправеност на показанията му. Това е така, защото св. К. К. поясни, че непосредствено преди отправянето на обидните думи от подсъдимия към тъжителката, той лично е бил насочил вниманието си към своя приятел – св.В.П.. Последният също бил обиден преди това от подсъдимия и искал да се саморазправя физически с него, а св.К. К. го възпирал. При това положение е напълно допустимо да се приеме, че св.К. не е чул или запомнил обидният израз „боклук”, но в крайна сметка, ако той беше изключително заинтересован да се докаже обвинението, то нищо не би му попречило да заяви, че е чул и тази обидна дума, т.е. да стикова показанията си с тезата на обвинението, респ. с обстоятелствата изложени в тъжбата. Фактът, че не го е направил обаче говори само и единствено за обективността и достоверността на този свидетел, независимо че се събраха доказателства за изключително влошени междуличностни отношения между него и подсъдимия, включително и поради това, че последният е установил извънбрачна връзка със св.Я. – бивша съпруга на брата на св.К. К..

Свидетелите А.К. и В.П. пък са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото. П. не познава нито подсъдимия, нито тъжителката и няма никакъв личен мотив да съобщава нещо, което не се е случило. Той недвусмислено поясни какво е било поведението на подс.С. на инкриминираната дата, т.е. че минавайки по улицата абсолютно безпричинно е започнал да обижда св.К.К., псувайки го и заканвайки се да го утрепе. Поясни, че С., без какъвто и да е повод, обидил и самия него с израза: „Какво ме гледаш бе, помияр, ще ти еба майката”. Потвърди, че след това той искал да се саморазправя със С., но св.К. К. го възпрял. Сподели и това, че тогава С. звънял по телефона на сина си и му казал да пристигне бързо, т.к. имало хора „за биене, за трепане”. Действително св.П. посочи, че в този момент не бил видял тъжителката на прозореца в къщата си, както и че непосредствено след като св.К. го възпрял от нанасяне на побой над С., той самия тръгнал по улицата и се отдалечавал от мястото на скандала, което обяснява защо не е чул обидната реплика към тъжителката – очевидно, защото все още не е била изречена. Св.П. обаче поясни, че след като бил настигнат по пътя от св.К. К., последният му споделил, че подсъдимият искал да се качва в къщата и да бие/трепе тъжителката. Този факт, макар и косвено, потвърждава показанията на св.З. и св.К.К..

Св. А.К., пред чийто дом на улицата се е разразил скандалът между подсъдимия и св.К.К., настоящият съдебен състав оцени също като обективен и достоверен свидетел. С нескрито неудобство св.А.К. поясни пред съда, че както св.К.К., така и подс.К.С. са му близки родственици, като му е болно за кавгата между тях. При това положение у съда не остана съмнение, че този свидетел говори само и единствено истината. Св.А.К. действително не възпроизведе какъвто и да е обиден израз отправен от подсъдимия към тъжителката, но поясни категорично, особено в очната ставка между него и св.Крил К., че тъжителката е била на прозореца в къщата си, като в един момент подсъдимият „нещо й се изрепчил”, но той самият не чул точно какво казва, т.к. недочувал. Съдът при условията на непосредственост се убеди, че св.А.К. е със затруднен слух, за което бе направена и констатация в съдебния протокол при разпита на този свидетел. При това положение е напълно възможно да се приеме, че св.А.К. не чул наистина инкриминираните обидни изрази, но е възприел отношението на подсъдимия към тъжителката като „изрепчване”, както сам се изразява той, което говори, че е усетил вербалната агресия, а това пък косвено потвърждава истинността на показанията на св.З. и св.К. К..

Св.А.К. бе категоричен и за това,  как първоначално подс.С., минавайки с кучето си по улицата, е започнал да обижда и заплашва св.К.К.. Как последният и св.П. са излезли на улицата, при което В.П. искал да набие подсъдимия, но К. К. го спирал. Поясни, че малко след това и той ги е последвал на улицата, като направил забележка на подс.С., а последният я възприел, като се оттеглил. Св. А.К. бе категоричен и за друг много важен факт, а именно, че при описания инцидент на улицата са били само той, св.К. К., св.П. и подсъдимият, т.е. други хора не е имало. Отрече категорично в този момент на улицата да са били сина на подсъдимия /А.С./ с приятелката си /К.З./, както и приятелката на подсъдимия /Н.Я./, който факт има отношение при преценка на достоверността на показанията на посочените три лица, за което съображения ще се изложат по долу.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, с които той отрича да е обиждал тъжителката по описания в тъжбата начин, както да е влизал в словесен конфликт, като е псувал, обиждал и се заканвал на св.К.К., респ. да е обиждал св.В.П.. Тези негови обяснения съдът прецени като израз на защитна позиция, а не източник за фактите от обективната действителност, но неговата защитна версия бе категорично опровергана от показанията на коментираните по-горе четирима свидетели.

Обобщено казано, подс.К.С. сочи, че на инкриминираната дата бил в гората до селото с кучетата си, като след 15.00 часа се обадил по телефона на сина си, за да му купи и донесе от гр.К. лекарства за кучетата. Твърди, че малко след това тръгнал да се прибира за дома си и по пътя срещнал св.Г.С., с когото повървели заедно, като се разделили на разклона между неговата улица и главния път за центъра на селото. Сочи също, че в този момент видял, че пред бившата му семейна къща  го чака сина му – А.С., с приятелката си – К.З., както и съжителстващата с него в бащиния му дом - Н.Я.. Твърди, че докато вървял към тях и минавайки покрай дома на св. А.К. чул как св.К.К. казва по негов адрес: „Ей го тоя боклук”, след което се обърнал към него и го питал на кого вика боклук. Пояснява, че веднага след това продължил движението си по улицата, след което със сина му влезли в двора на бившата семейна къща, за да дадат лекарства на кучетата, а св.З. и св.Я. отишли в бащината му къща, където ги изчакали, като  те със сина му отишли там след около десетина минути.

При тази описана фактология подсъдимият не само отрича да е обиждал тъжителката Г.С., но и тя въобще да е била в този момент до прозореца в къщата си. Отрича също да е имал по-задълбочен конфликт със св.К.К., да е обиждал и В.П., респ. св.А.К. да му е правил забележка за това. Твърди, че никой от тях не е излизал на улицата, след като К.К. го бил нарекъл боклук, а той го питал на кого казва така.

Още тук е мястото да се посочи, че ако действително тъжителката Г.С. не била на прозореца в къщата си и не е гледала към улицата, както твърди подсъдимия, то няма как тя обективно да знае и да опише в подадената от нея тъжба, че на инкриминираната дата подс.С. е влязъл в конфликт и се е карал с някого на улицата, както и че там са били А.К., К.К. и непознато й момче /за което се установи в процеса, че е св.В.П./. Само това е достатъчно обясненията на подсъдимия да бъдат изключени от доказателствения материал като недостоверни. Допълнително основание обаче е това, че неговите обяснения се опровергаха категорично от показанията на свидетелите З., К.К., А.К. и П., които съдът оцени като абсолютно достоверни и изложи съображения за това по-горе.

В подкрепа на обясненията на подсъдимия показания депозират последователно свидетелите Г.С., А.С., К.З. и Н.Я.. Съдът обаче не им даде вяра, т.к. съзря наличие на драстични противоречия между показанията на самите тези свидетели, както и между показанията на някой от тях с обясненията на подсъдимия.

Така например св.Г.С. сочи, че на инкриминираната дата излизал от дома си и видял подсъдимия, който се прибирал от гората с кучетата си и с който повървели до разклон между улицата на подсъдимия и главната улица за центъра. Сочи, че той тръгнал по главната улица, но около минута след раздялата с подсъдимия го чул, че казва: „Ти на кой казваш боклук?”. Сочи още, че в този момент погледнал от мястото, на което се намирал, към улицата, по която вървял подсъдимия, т.к. имал пряка видимост, при което видял, че пред къщата на тъжителката били сина на подсъдимия и неговата приятелка, които чакали С.. Твърди също, че в този момент тъжителката Г.С. не е била на прозореца в къщата си. Ако всичко, което казва св.С. е вярно, то тогава се поставя резонния въпрос защо той не казва, че е видял на улицата освен сина на подсъдимия и неговата приятелка, но и съжителстващата с подсъдимия – Н.Я.. Според подсъдимия и свидетелите Ал. С., З. и Я., последната също е чакала пред дома на тъжителката К.С. да се прибере от гората. Очевидно е, че това противоречие се появява в процеса по простата причина, че нито св.Г.С. казва истината, нито самият подсъдим и свидетелите Ал. С., З. и Я., казват истината, че са били на улицата и са чакали подсъдимия. Вярно е именно това, което казва св.А.К., че на улицата по време на скандала, сина на подсъдимия, неговата приятелка и Н.Я. не са присъствали въобще.

Също така, според св.Г.С. събитията, за които той разказва са се развили в интервала от време между 12.00 – 14.00 часа, но това е в драстично противоречие с обясненията на подсъдимия, който сочи, че било след 15.00 часа, т.к. след този час се обадил на сина си да пристигне от гр.К.. В противоречие е и с показанията на св.А.С. и св.К.з., които твърдят, че пристигнали в с.Г. между 15.00 – 16.00 часа. В противоречие е и с показанията на св.Н.Я., според която А. и К. пристигнали около 16.00 часа. Тези противоречия са поредното основание за обосновано съмнение в достоверността на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С., Ал. С., З. и Я..

Противоречията обаче не спират до тук. Според показанията на свидетелите А.С. и К.З., К.К. бил излязъл на улицата, след като те били чули как подс. К.С.  пита някого с думите „Ти на кой казваш боклук?”, но според подс. С. и св. Н.Я., К.К. не бил излизал въобще на улицата след цитирания въпрос.

Според св.К.З., когато пристигнал при тях на улицата, подс. С. не е водел кучета, т.к. те били в двора на бившата му семейна къща. В същото време, според обясненията на подсъдимия и всички останали разпитани по делото свидетели, той е вървял по улицата придружаван от двете си кучета. Това противоречие разкрива несъмнено, че св.З. не говори истината, т.е. тя въобще не е била на мястото на събитията, а освен това очевидно и не е внимавала, когато е заучавала какво да говори пред съда като свидетел по настоящото дело.

Относно показанията на св.А.С. /син на подсъдимия и тъжителката/ следва да се добави и това, че с част от тях той засили убеждението на съда за изключителната му недобросъвестност като свидетел, респ. заинтересованост по посока на оневиняване на подсъдимия. Освен всичко, което разказа във връзка със събитията на инкриминираната дата, св. Ал. С. заяви, че по време на развода на родителите си бил на 24 години, като тогава майка му го „настройвала” против баща му, заради което той пускал жалби против него. Посочи, че не е бил свидетел на нанасяне на побой от страна на баща му над майка му. Заяви, че нямал спомен да е казвал като свидетел при разглеждането на бракоразводното дело, че е бил свидетел на домашно насилие от баща му над майка му., респ. нямал спомен да е разказвал, че баща му бил удрял майка му с вила на полето. В същото време не успя да обясни логично защо, когато е разпитван като свидетел по делото за развода е говорел от първо лице, като пряк очевидец. Видно е обаче от приетото като писмено доказателство по делото решение от 19.01.2017г. по бр. гр. д. № 2388/16г. на ПРС, че в мотивната част на същото и по-специално на стр.3 и стр.4, съдът подробно е анализирал показанията на разпитания като свидетел по това дело А.С. и му е дал вяра. От тези показания става ясно, че сина на страните по делото е бил очевидец на домашно насилие, упражнено от баща му над мака му, като е разказал и конкретен случай за удар с вила на полето. Пред настоящия съдебен състав св.А.С. заяви, че майка му и св.К.С. го карали да лъжесвидетелства по бракоразводното дело, но в същото време не можа да посочи какви лъжи са го карали да изрича, което е меко казано абсурдно.

По всички изложени до тук съображения съдът изключи от доказателствената съвкупност обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С., Ал. С., З. и Я..

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият  К.С. е осъществил престъпния състав на чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, като на 19.11.2017 г., в с. Г., област Пазарджишка е казал нещо унизително за честта и достойнството на  Г.П.С., ЕГН **********, в нейно присъствие, а именно: „Какво гледаш ма, майка ти да еба и боклук …”, като обидата е нанесена публично.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.

Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и е искала настъпването на общественоопасните последици, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението. При реализирането на своята проява е съзнавал, че осъществява  изпълнителното деяние на престъплението обида и е искала да настъпят престъпните последици – засягане, чрез изречения инкриминиран израз, на честта и достойнство на тъжителката, което е довело автоматично и до засягане на собствената й самооценка в социален и морален аспект.

Изречените по адрес на тъжителката думи – псуване на майка и израза боклук, са от такова естество, че са в състояние сами по себе си и без да са включени в контекст, да създадат у пострадалия душевен дискомфорт, да засегнат честта, гордостта и достойнството му. Ефект, безспорно постигнат от подсъдимия, като се има предвид обстоятелството, че пострадалата се е потъжила пред съда за това.

Тук е мястото да се посочи, че с подадената частна тъжба престъплението не е квалифицирано като публична обида по смисъла на чл.148 ал.1, т.1 от НК, а като обида по основния състав на чл.146 ал.1 от НК. Известно е обаче от правната теория и константната съдебна практика, че по обвинения за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, последният въобще не е длъжен да квалифицира престъпното деяние, а ако го направи, то дадената от него правна квалификация не обвързва съда. Пострадалият е длъжен да даде на съда само фактите, а последният - да му даде  правото.

От събраните по делото гласни доказателства, на които съдът даде вяра и подробно анализира по-горе, категорично се доказа, че подсъдимият е съзнавал, че се намира на улицата, когато изрича обидния израз към тъжителката, като в този момент там има други лица – К.К., А.К. и отдалечаващият се В.П.. Без значение е фактът, че обидата е била чута в момента на изричането й само от един свидетел – К.К.. Практиката на  В/К/С на Р България е константна и сочи, че за публичност на обидата може да се говори, когато тя е била казана пред множество /две –три/ лица или на публично място. Когато е казана пред повече от две-три лица и те са я възприели е без значение обстоятелството, че самото място не е публично по своя характер. В същото време, когато е казана на публично място, както е и в настоящия казус, доколкото улицата несъмнено е такова място, то е без значение колко лица са  възприели обидата, щом самото място е такова, че по принцип прави възможно възприемането й от повече лица. В конкретния казус това е било напълно възможно. В този ред на мисли и само за пример биха могли да се цитират Решение № 528/71г. по н.д. № 456/71г. на І н.о. и  Решение № 102/76г. по н.д. № 59/76г. на І н.о.

Именно по тези съображения съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на престъплението квалифицирана обида по смисъла на чл.148 ал.1, т.1 от НК – нанесена публично.

При определяне вида и размера на наказанието, които следва да бъдат наложени на подсъдимия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите  от НК - относно индивидуализацията на същото.

Самият подсъдим е личност с невисока степен на обществена опасност – не е осъждан и криминално проявен.

Конкретно извършеното деяние е с относително завишена степен на обществена опасност, предвид начина на извършване – демонстративно, в присъствието и на други хора, както  и  с  чувство  за  безнаказаност.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимия, в незачитането на установения правов ред и правото на част и достойнство на личността на бившата му съпруга.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни, доколкото доказателства за противното не са представени.

Отегчаващо  обстоятелство – фактът, че в обидния израз се съдържа и псувня на майка, която е била чута и възприета директно от майката на пострадалата, което е създало допълнителен душевен дискомфорт, както на тъжителката, така и на нейния родител.

          Съдът отчита и фактите, че за умишленото престъпление по чл.148 ал.1, т.1 от НК се предвижда наказание глоба и обществено порицание, както и обстоятелствата, че подсъдимият  е  пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК - за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание - глоба.

          Предвид това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът намира, че на подсъдимия К. Сиеонов следва да бъде наложено административно наказание  глоба в размер, ориентиран към минималния такъв, предвиден в закона, а именно от 1000 лева, която следва да се заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

При определяне размера на глобата, съдът  съобрази освен  наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелствата, съобразно относителната им тежест, а така също и семейното, материалното положение и имотно състояние на подсъдимия.

При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства, съобразявайки вида и естеството на отправената обидна реплика, която включва обидният израз „боклук”, необосновано принизяващ адресата до непотребен и често гнусен отпадък, както и псувня на майка, която е с цинична натовареност и изключително негативен ефект у адресата, съдът намери за доказан по основание и по размер предявеният против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД. Поради това и съблюдавайки правилото за справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съдът осъди подс.К.С. да заплати на тъжителя Г.С. парична сума в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от извършеното престъпление, в едно със законната лихва от датата на увреждането – 19.11.2017г., до окончателното й изплащане.

Пак с оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият К.С.  бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Пазарджик 4% ДТ върху размера на уважения граждански иск, т.е. сума в размер на 80,00 лв., а на частния тъжител и граждански ищец Г.С. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 412,00  лева – платен адвокатски хонорар и ДТ за образуването на настоящото НЧХД.

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови присъдата си.                  

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: