№ 442
гр. П.***,
28.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – П.***, в открито заседание на шести октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно
дело № 565 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на В.В.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. И.А. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1158-001033/29.08.2020 г., издадена от Х.С.Б.***– мл. автоконтрольор към
сектор ПП при ОДМВР – П.***, с която на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП му е
наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно: 500 дни.
Административният
акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено
нарушение на адиминстративнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъобразяване с целта на закона – отменителни
основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Излага се, че същият е немотивиран,
че не е конкретизиран срока за изтърпяване на лишаването от правоуправление и
не са изложени аргументи за съобразяване с целта на прилагането й. Сочи се, че
на основание чл.28 от ЗАНН констатираното нарушение е маловажно такова. По тези
съображения се моли за отмяна на процесната заповед. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Не представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата Х.С.Б.***– мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – П.***, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Административен
съд П.***, като извърши цялостна преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
При
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1158-001033/29.08.2020 г., издадена от Х.С.Б.***– мл. автоконтрольор към
сектор ПП при ОДМВР – П.***, на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, на
жалбоподателя В.В.К. е наложена принудителна административна мярка временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно:
500 дни, затова че на 29.08.2020 г., около 21:55 часа, в гр. П.***, по ул. ***,
с посока от ул. *** към ж.к. ***, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на В. А. Н. от гр. П.***, и на кръстовището с улица без име между
блок номер ** и блок номер *** в ж.к. ***, предприема маневра завиване надясно
за навлизане по нея и реализира ПТП в спрелия лек автомобил „***“ – „***“ с
рег. № ***, и при извършената му в 22:59 часа проверка с „Алкотест Дрегер 7510“
с номер ARBB 0017, се установило, че управлява МПС под въздействие на алкохол,
тъй като устройството отчело 2,70 ‰. Според заповедта, в хода на проверката на
водача е издаден и Талон за медицинско изследване с № 0037417, както и че за
извършеното деяние, съставляващо според контролния орган нарушение по чл.5,
ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, Л. Б. М. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – П.***,
е съставил АУАН № GA 262887/29.08.2020 г.
АУАН №
GA 262887/29.08.2020 г., с който е образувано административнонаказателното
производство срещу К., е приет като доказателство по делото. В
обстоятелствената част на същия е отразена фактическа обстановка, идентична с
тази, описана в оспорваната заповед.
Като
доказателства по делото, освен оспорената заповед и разписката за връчването й
на В.К., са приети още: Талон за медицинско изследване № 0037417 от 30.08.2020
г., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 30.08.2020 г.
Административен
съд – П.***, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”,
т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. На съда са служебно известни издадените в тази връзка
Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи за
определяне на служби по контрол по ЗДвП и Заповед №
313з-1464/08.07.2017 г. на директора на ОДМВР - П.***, с която са определени
длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните
административни мерки по чл.171 от ЗДвП на обслужваната територия на ОДМВР – П.***.
Сред тези лица, в т.1.8 на втората заповед, са посочени младши
автоконтрольорите от СПП в ОПП и звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР – П.***.
В случая заповедта е издадена от Х. С.Б., който е младши автоконтрольор в
сектор ПП при ОДМВР – П.*** и се явява материално и териториално компетентнен административен
орган.
Оспорената заповед е постановена
в писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП.
Относно съответствието на
процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното:
Принудителните административни
мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед
мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП/, са инструмент на държавата за
обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. С
оглед на нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за
законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. от гледна
точка на основанията за тяхното прилагане и субектите, спрямо които могат да
бъдат приложени, материалноправните норми предвиждащи такива мерки, подлежат на
стриктно тълкуване. Законът свързва прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП с управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух. В
случая, от съставения АУАН № GA 262887/29.08.2020 г., който съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила до доказване
на противното, се установява съществуването на елементите от фактическия състав
на мярката по чл.171 т.1, б.Б от ЗДвП: жалбоподателят е управлявал МПС - лек
автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на В. А.Н. гр. П.***; управлявал е
МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно: 2,70 на хиляда; концентрацията на алкохол
е установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, а именно: „Алкотест Дрегер 7510“ с
номер ARBB 0017.
Мярката по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП има за
последица временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца /равняващи се на не повече от 547 дни/. В
процесния случай е определен срок за прилагане на мярката 500 дни.
Предвид установените и надлежно доказани по делото факти, съдът намира, че
материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП за издаване на процесната заповед
по отношение на В.В.К. са били налице, а срокът за прилагане на мярката е
определен в пределите на законоустановения такъв и е съобразен с тежестта на
извършеното деяние. Съображенията на жалбоподателя в противната посока се възприемат
от съда като неоснователни и лишени от доказателствена опора.
Съдът счита, че в случая е съобразена и целта на закона. Отнемането
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача за срок
от 500 дни, е наложено за охраната
на особено важен обществен интерес – да се прегради възможността на
жалбоподателя да осъществи отново същото или друго подобно нарушение с цел
запазване живота и здравето на всички участници в движението по пътищата.
С оглед на всичко
гореизложено се налага извода, че оспорваната ЗППАМ отговаря на всички
изисквания за законосъобразност, поради което жалбата срещу нея е неоснователна
и като такава следва да се отхвърли, а направеното искане за присъждане на
разноски следва да се остави без уважение.
Така мотивиран
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд П.***
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.К. с ЕГН **********
и адрес: ***, чрез адв. И.А. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1158-001033/29.08.2020 г., издадена от Х.С.Б.***–
мл. автоконтрольор към сектор ПП при ОДМВР – П.***, с която на основание
чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а
именно: 500 дни.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ:/П/