Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 07.10.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3 303
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът – П. Ж. Л. Д. твърди, че е
собственик на жилище, находящо се в гр. София, ул. „**********/четвърти
надпартерен/, апартамент №13, състоящо се от: две
стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения при съседи по нотариален акт север –
ул. „Солунска”, юг – двор, изток – стълбище и ап. 12, запад – калкан на жилищна
кооперация на ул. ********, отгоре – апартамент на П.Д.Х., отдолу – апартамент
на С.Г.П., заедно с избено помещение при граници по нотариален акт: север –
държавно мазе, юг – мазе на П.Д., изток – жилищен блок на ул. „********, запад
– коридор, заедно с таванско помещение, при граници по нотариален акт: север –
асансьор, юг – двор, изток – таван на С.П., запад – таван на П.Х., съставляващо
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68134.1001.356.1.13 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД – 18 –
108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, самостоятелния обект се
намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.356,
предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, площ – 74, 96
кв. м., заедно с принадлежащите му избено помещение, таванско помещение и 6, 26%
идеални части от общите части на сградата и от остъпеното
право на строеж върху мястото, съставляващо урегулиран поземлен имот XI, от квартал 326 по плана на гр. София, местност
„Центъра” при граници на жилището: на същия етаж – 68134.1001.356.1.12, под обекта
– 68134.1001.356.1.9, 68134.1001.356.1.10 и над обекта: 68134.1001.356.1.15 и
68134.1001.356.1.16 на основание давностно владение.
Твърди, че владението му е установено с констативен нотариален акт №121, том VIII, рег. №30357, н. д. №1370 от 07.08.2008г.на
нотариус И.Д., рег. №039 от регистъра на НК, вписан в Агенцията по вписванията
под №75, том CXLIV, вх. рег. №58 627 от 07.08.2008г. Заявява, че
ответникът е придобил описания имот с нотариален акт за покупко
– продажба №22, том II, рег. №8726, н.
д. №208 от 28.12.2010г., вписан в Агенцията по вписванията под №112, том CLXI, н. д. №36235, вх. рег. №62243/2010г. от Ю.К.Н.-М..
Твърди, че с решение №1712 от 10.08.2016г. постановено от Софийски апелативен
съд, 10 състав по гр. д. №1447/2015г., влязло в сила на 09.11.2017г. е признато
за установено, че описания имот не принадлежи на Ю.К.Н.-М.. Поради това
сделката, обективирана в описания нотариален акт няма
транслативен /вещен/ ефект и ответникът не е придобил
правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот, поради това, че праводателят му не е бил и не е собственик. Твърди, че процесния имот се владее и ползва от ищеца от 1991г.
Посочва, че при справка в Агенция по вписванията е установил, че върху
същия са наложени възбрани от ЧСИ за
задължения на ответника, който наскоро е посетил сградата и пред съсед е
твърдял, че е собственик на имота и ще отстрани ищеца от него. Държал се е
агресивно и заплашително. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да
бъде признато за установено, че процесния имот не е
собственост на ответника /съгласно молба – уточнение от 17.04.2018г. – страница
40 от делото/. Претендира направените по делото разноски. В последното съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК. В
определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал
писмена защита по делото.
Ответникът – Г.Л.П. в законоустановения едномесечен срок е депозирал писмен
отговор по делото. В него се поддържа, че процесния
недвижим имот е придобит от това лице въз основа на валидно сключена правна
сделка – описаната в исковата молба. Оспорва твърдението, че праводателят му не е бил собственик към момента на
сключване на сделката и че има влязло в сила съдебно решение, че праводателят му не е и не е бил собственик и затова не е
настъпил вещнотранслативния ефект. Оспорва
нотариалния акт за собственост върху недвижимия имот придобит на основание на давностно владение от ищеца, като
посочва, че същият не се ползва с материална доказателствена
сила съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатациите на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, с който ищецът се легитимира като
собственик към 2008г., както и към настоящия момент.
Заявява, че към датата на извършване на обстоятелствената проверка от
нотариус И.Д. не е изтекъл предвидения в чл. 79 от ЗС десетгодишен срок, тъй
като съгласно чл. 29 от ЗС чужди граждани могат да придобиват собственост върху
обекти едва след 2000г. Твърди, че е
налице прекъсване на придобивната давност и заради
множеството отсъствия от страната за
периоди по-дълги от шест месеца от ищеца. Допълнително посочва, че
осъщественото от ищеца владение не е била самостоятелно, а съвместно с праводателя на ответника, който имал регистрираната фирма
на този адрес и е използвал имота за офис. Посочва, че ищецът не е осъществявал владение
необезпокоявано. След придобиване на имота през 2010г. ответникът е ходил на
адреса и установил, че ключът, с който разполага, не отваря вратата, позвънил,
но никой не отворил. В последствие разбрал, че ищецът се е скрил в имота и е
повикал полиция. Дал обяснения и жалба за действията на ищеца, представил и
акта за собственост в полицията. Моли да бъде постановено съдебно решение, с
което се отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото
разноски. В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК. В
определения от съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал
писмена защита по делото.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
С определение постановено на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните
по делото и съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:
- издаване
на нотариалния акт, описания в исковата молба през 2008г., с който ищецът е
признат за собственик на процесния имот на основание
осъществено давностно владение и
-
сключване на договор за покупко – продажба относно
същия имот с купувач – ответника през 2010г., който е описан в исковата молба.
По
делото на страница 8 е представен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит на основание давностно владение №121, том VIII,
рег. №30357, н. д. №1370 от 07.08.2008г. издаден от нотариус И.Д., рег. №039 от
регистъра на НК, вписан в Агенцията по вписванията под №75, том CXLIV, вх. рег. №58 627 от 07.08.2008г., с който
ищецът е признат за собственик на описания в исковата молба имот на основание
осъществено давностно владение.
По
делото на страница 9 е представен нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот №22, том II, рег. №8726, н.
д. №208 от 28.12.2010г., по описа на нотариус В.Я.с рег. №265 на НК, вписан в
Агенцията по вписванията под №182, том CLXI,
н. д. №36235, вх. рег. №62243/2010г. С този документ е оформен сключения
договор за покупко – продажба на процесния
имот, с продавач - Ю.К.Н.-М. и купувач - ответника.
На
страница 10 – 20 от делото е представено решение постановено на 10.08.2016г. по
гр. д. №1447/2015г. по описа на САС, ГК, X
състав, което е влязло в сила на 09.11.2017г. С това съдебно решение е признато
за установено по отношение на страните: ищец – ищецът в настоящото производство
и ответници – „П.Б.Б.” АД и
Ю.К.Н.-М., по предявен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК, че
собствеността на процесния имот не принадлежи на
ответника ипотекарен длъжник - Ю.К.Н.-М., тъй
като ищецът е придобил правото на
собственост върху този имот на основание осъществено от него давностно владение. По отношение на третия ответник –
ответник и в настоящото производство искът е отхвърлен, тъй като същият е
придобил имота след учредяване на договорната ипотека върху същия и на това
основание не може да противопостави правото си на собственост спрямо взискателя – кредитор- „П.Б.Б.”
АД и съответно не е материалноправно легитимиран по
предявения иск.
Пред
настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите: Р.В.К.– Т., Р.Д.М., А.А.К.и И.Г.К.. Всички тези свидетели са допуснати във връзка
с твърденията на ищеца за придобиване на имота на основание осъществено от него
давностно владение и възраженията на ответника
относно това.
При така установените факти съдът прави
следните изводи:
Относно
предявения иск
Предявен е иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК – отрицателен установителен иск.В
направения по делото доклад по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца,
че в негова доказателствена тежест е да установи
настъпването на следните факти:
- осъществяване на давностно
владение по отношение на процесния имот за периода от
1991г. до настоящия момент,
- фактът, че имотът не е държавна или
общинска собственост и
- постановяване на съдебно решение,
което е влязло в сила, с което се установява, че праводателя
на ответника не е собственик на описания в исковата молба имот, а в доказателствена тежест на ответника е да установи
настъпването на следните факти:
- възражението си, че владението на
ответника е прекъсвано многократно /като се установят периодите на това и по
какъв начин/ за посочения от ищеца период 1991г. – 2008г.,
- осъществяване на владение на имота за
същия период, за който претендира ищеца от праводателя
на ответника /спокойно, трайно и необезпокоявано/ и
- извършване на действия, с които е
прекъсната давността по отношение на имота от ответника през 2010г.
Спорно между страните е значението на
описаното по-горе съдебно решение по отношение на настоящото производство. Настоящият
съдебен състав приема, че предвид обстоятелството, че страните в настоящото
производство и в развилото се преди това предходно съдебно производство са
имали идентични процесуални качества /ищецът в това производство е ищец и в
предходното и съответното важи и за ответника/, по отношение на тези лица важи
силата на присъдено нещо на постановеното съдебно решение. В чл. 298, ал. 1 от ГПК са очертани
обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо – между страните,
относно предявения иск, с конкретното основание. С оглед на изложеното следва,
че с постановеното описано по-горе съдебно решение е установено между страните
в настоящото производство, че процесният имот не е
собственост на праводателя на ответника /Ю.М./, тъй
като ищецът е упражнявал необезпокоявано и непрекъснато владение на имота за
периода от 1990г. – 1991г. до 2008г. и на това основание е придобил правото на
собственост върху него. Моментът, към който са установени тези факти е датата,
на която е приключено съдебното дирене. Предвид обстоятелството, че пред въззивната инстанция са събирани нови доказателства, което
е отразено в описаното съдебно решение, настоящият съдебен състав приема, че моментът,
към който е прието, че праводателят на ответника не е
собственик на имота, тъй като правото на собственост принадлежи на ищеца е
13.05.2016г. /когато е проведено последното съдебно заседание пред въззивната инстанция – САС/. Фактът, че предявеният иск
срещу настоящия ответник е отхвърлен, не променя направените изводи, тъй като
основанието, поради което е отхвърлен искът е обстоятелството, че същият няма
качеството на длъжник в изпълнителното производство, тъй като сделката, с която
се легитимира като собственик на имота, е сключена през 2010г., а ипотеките,
които са учредени в полза на взискателя са сключени
преди това от неговия праводател /2003г., 2004г. и
2005г./. Тоест от направения извод от съда в описаното решение следва, че в
развилото се съдебно производство двамата ответници –
праводателят на настоящия ответник и последния са
имали качеството на обикновени другари, което е и дало възможност да бъде
постановено различно съдебно решение по отношение на всеки от тях. Това обаче
не променя изводът, че в това производство са участвали страните, които са
страни и в настоящото в идентично качество, и поради това между тях има
установена сила на присъдено нещо по отношение на фактът, че праводателят на ответника не е собственик на имота, тъй
като ищецът има установени права по отношение на същия – право на собственост
придобито на осъществено давностно владение. Няма
наведени твърдения или установени други факти, които да са настъпили след
момента на установяване със сила на присъдено нещо на посочените факти в
обсъжданото съдебно решение, за да се налага тяхното съотнасяне и евентуално
промяна на вече приетото в този документ.
Ответникът твърди, че е придобил правото
на собственост въз основа на деривативно основание – покупко на имота от Ю.М. през 2010г. Предвид установеното
между страните от постановеното съдебно решение, следва да се приеме, че
доколкото праводателят на ответника не е бил
собственик на имота към датата на сключване на договора с него, то тази сделка
няма транслативен ефект и съответно вещното право на
собственост върху процесния имот не е преминало към
купувача.
За пълнота настоящият съдебен състав
посочва, че дори и да бъде приета тезата на ответника, че постановеното
предходно съдебно решение не обвързва по никакъв начин страните в настоящото
производство, то от събраните по делото доказателства се установяват отново
същите факти – осъществено давностно владение от
ищеца за периода от 1990г. до настоящия момент по отношение на процесния имот, което е било явно, непрекъснато и
необезпокоявано. Съдът констатира, че от общо четиримата свидетели разпитани в
настоящото производство, трима от тях са разпитани и в предходното съдебно
производство – Р.М., А.К.и Р.К.. Показанията
на свидетеля А.К.са изцяло в противоречие с показанията на първите двама
свидетели, които са подробни, последователни и обхващат по-голям период от
време. От показанията на четвъртия свидетел не може да бъде направен извод за
прекъсване на владението на ищеца чрез предприетите действия от страна на
ответника в присъствието на това лице – позвъняване на вратата на апартамента.
Относно възражението на ответника, че
владението осъществено от ищеца е многократно прекъсвано поради негови
отсъствия от страната, съдът счита, че същото е неоснователно по следните
съображения. По време на осъществяване на владение не е пречка и не се отразява
върху този факт обстоятелството дали владелецът е непръснато в имота, който
владее /което е и обективно невъзможно/ или го държи чрез трето лице или
съответно е ограничил достъпа до него чрез поставяне на катинари и ключове. За
да се приеме, че едно владение е било прекъсвано, следва друго лице да е
завладяло имота и съответно да е установило свое владение върху него. От
събраните по делото доказателства не се установява за периода от установяване
на фактическа власт върху имота от ищеца и съответно владение, друго лице да е
упражнявало владение по отношение на същия този имот, поради което и съдът
приема, че не е имало и прекъсване на владението осъществявано от ищеца.
Относно направеното възражение от страна
на ответника относно съществуването на забрана за придобиване на имоти от чужди
граждани до 2000г. съдът счита, че дори и да е основателно и да съществува
такава забрана, то тя няма отношение към разглеждания случай. От събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът владее имота от 1992г. до сега.
Съгласно чл. 79 от ЗС е необходимо едно лице да осъществява минимум десет
години владение върху един имот, за да придобие правото на собственост по
отношение на него. Следователно дори и да се приеме, че ищецът може да
осъществява валидно владение върху процесния имот
след 2000г., то от тогава до настоящия момент е изминал период от повече от
десет години, които са достатъчни съгласно чл. 79 от ЗС, за да придобие правото
на собственост по отношение на него.
Следва да се посочи, че относно
възражението, че на адреса на процесния имот праводателят на ответника е регистрирал търговско
дружество, следва да се посочи, че от представените документи от тази страна не
се установява описания факт, тъй като в решението за регистрация е вписано като
адрес на управление *** и съответно така е отразено и в представеното
удостоверение от търговския регистър. Но дори и да се беше установен по делото
този факт, това не променя направените по - горе от съда изводи, тъй като няма
пречка едно лице да упражнява владение или съответно да е собственик на един
имот, а друго лице да регистрира търговско дружество на същия адрес, доколкото
не се установява това търговско дружество или трето лице да е завладяло имота и
с това прекъснало владението или нарушило правото на собственост на първото
лице.
От така направените изводи, следва, че
ищецът е установил всички факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което предявеният иск следва да бъде уважен, като се признае за установено
между страните, че ответникът не е собственик на процесния
имот.
Относно
направените по делото разноски
Ищецът е направил претенция в тежест на ответника да
бъдат присъдени направените от него в настоящото производство разноски, които
са: 1 086, 91 лв. – държавна такса, 108, 69 лв. – такса за вписване на
исковата молба и 4 500лв. – заплатен адвокатски хонорар, съгласно представения
договор за правна помощ и платежно нареждане – страници 6 - 7 от делото.
Предвид изхода на делото следва ответникът да бъде
осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца общо сумата от 5 695,
60 лв.
Ответникът също е направил претенция в тежест на ищеца да бъдат присъдени направените от него разноски. Предвид изхода на делото следва да бъде оставена без уважение тази негова претенция.
С
тези мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск предявен от П. Ж. Л. Д., ЕГН – **********,
гражданин на кралство Белгия, със статут на постоянно пребиваващ в Република
България със съдебен адрес:*** – чрез адвокат М.Б. срещу Г.Л.П., ЕГН – **********
***, партер – чрез адвокат И.Я. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Г.Л.П., ЕГН – ********** не е собственик
на жилище, находящо се в гр. София, ул. „**********/четвърти
надпартерен/, апартамент №13, състоящо се от: две
стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения при съседи по нотариален акт: север
– ул. „Солунска”, юг – двор, изток – стълбище и ап. 12, запад – калкан на
жилищна кооперация на ул. ********, отгоре – апартамент на П.Д.Х., отдолу – апартамент
на С.Г.П., заедно с избено помещение при граници по нотариален акт: север –
държавно мазе, юг – мазе на П.Д., изток – жилищен блок на ул. „********, запад
– коридор, заедно с таванско помещение, при граници по нотариален акт: север –
асансьор, юг – двор, изток – таван на С.П., запад – таван на П.Х., съставляващо
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68134.1001.356.1.13 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД – 18 –
108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, самостоятелния обект се
намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.356,
предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, площ – 74, 96
кв. м., заедно с принадлежащите му избено помещение и таванско помещение, и 6,
26% идеални части от общите части на сградата и от остъпеното
право на строеж върху мястото, съставляващо урегулиран поземлен имот XI, от квартал 326 по плана на гр. София, местност
„Центъра” при граници на жилището: на същия етаж – 68134.1001.356.1.12, под
обекта – 68134.1001.356.1.9, 68134.1001.356.1.10 и над обекта:
68134.1001.356.1.15 и 68134.1001.356.1.16.
ОСЪЖДА Г.Л.П., ЕГН – ********** ***, партер – чрез адвокат И.Я. да заплати на
П. Ж. Л. Д., ЕГН – **********, гражданин на кралство Белгия, със статут на
постоянно пребиваващ в Република България със съдебен адрес:*** – чрез адвокат М.Б.
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 5 695, 60 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от
същото от страните по делото.
СЪДИЯ: