Р Е Ш Е Н И Е
№ 1300
гр. Пловдив, 06 юли 2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първо отд., ХVIII състав в открито заседание на шестнадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 824 по описа за
2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 2 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на
А.Р.К., ЕГН ********** против Заповед № 31/12.03.2023 г. издадена от
мл.автоконтрольор към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка.
Ответникът – мл.автоконтрольор към ОД на МВР- Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена пред
родово и териториално компетентен съд, от лице с правен интерес от оспорването.
Обжалването е предприето в рамките на предвидения за това 14-дневен преклузивен
срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК.
Въз основа на
гореизложеното съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед №
31/12.03.2023 г. издадена от мл.автоконтрольор към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, на А.Р.К. е наложена принудителна административна мярка на
основание чл. 171, т. 1, б.
"е" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до предоставяне на сключена валидна
застраховка. Ведно с налагането на ПАМ е отнето свидетелство за управление на МПС
***.
Принудителната
административна мярка е наложена във връзка с установено при извършена
полицейска проверка на 12.03.2023г. административно нарушение, което е
осъществено чрез следното изпълнително деяние: лицето управлявал на посочената
дата в гр.Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 34 лек автомобил Мазда МХ 5, с рег.
№ ****, негова собственост, без сключен действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за МПС. На К. е съставен
АУАН сер. GA № 879964/12.03.2023г.
за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ - физическо лице, което притежава
МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от
движение, не е сключило договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. По делото са представени и справка от АИС
КАТ и Справка за нарушител/водач на жалбоподателя.
Горната фактическа
обстановка, съдът приема въз основа на писмените доказателства, представени от
страните и приобщени по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
При проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт съгласно изискванията на чл.
168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, настоящият състав на съда
намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган съобразно
изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В случая това е младши автоконтрольор
към ОД на МВР – Пловдив, оправомощен със Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на
директора на ОД на МВР- Пловдив и заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
министъра на вътрешните работи. Заповедта е издадена и в изискуемата писмена
форма, поради което не са налице основания, за обявяването на акта за нищожен.
Заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма, съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл.
59, ал. 2 от АПК, включително съдържа фактически и правни основания за
издаването ѝ. В същата се съдържа описание на нарушението, което е
основание за прилагане на ПАМ. Следва да се посочи, че по делото е представен и
АУАН, с който е установено нарушението на чл. 483, ал. 1, т.1 от Кодекса за
застраховането. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и
доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното.
В производството по
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за
служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени
писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания,
мотивирали органа да издаде заповедта. В производството пред административния
орган, както и при съставяне на АУАН няма наведени доводи от страна на
жалбоподателя във връзка с регистрацията/произхода на автомобила.
Правното основание, на
което е издадена процесната заповед е
чл. 171, т. 1 б "е" от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на
сключена валидна застраховка. Съгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, в случаите на
чл. 171, т. 1, б. "е" свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение.
За да е налице
съставомерност по смисъла на чл. 171, т.
1 б "е" от ЗДвП, обосноваваща издаването на заповед за прилагане на
ПАМ е достатъчно да е установено, че водачът управлява МПС и да не е налице
сключена валидна застраховка "гражданска отговорност", без значение е
статутът и собствеността на МПС. За яснота следва да се отбележи, че към
момента на съставяне на АУАН, както и при издаване на оспорената заповед, е
било известно, че процесният автомобил с рег. № **** е собственост на
жалбоподателя. Нарушението на водача на ППС – А.К. е констатирано с АУАН, който
както бе посочено и по-горе, е редовно съставен и има доказателствена сила до
доказване на противното. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е
съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени
разпоредбите на чл. 40-43 от ЗАНН за съставянето му. Описаните в акта
фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП, досежно управление
на МПС за което няма валидно сключена застраховка "гражданска
отговорност", съставляват едновременно и фактически обстоятелства за
издаване на оспорената заповед.
Според разпоредбата
на чл. 171, т. 1, б "е" от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност,
което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в
хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или
не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.
Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има
двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността
на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има
преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието,
осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния
закон.
Целта на принудителната административна
мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство" по чл. 171, т. 1, б.
"е" от ЗДвП е преустановяване на закононарушение, което е започнало,
но не е приключило към момента на постановяване на мярката. Основанието за
прилагане на ПАМ е закононарушението "управление на МПС без застраховка
Гражданска отговорност". По делото не се спори, че на 12.03.2023г. К. е
управлявал моторно превозно средство, за което няма сключен действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Посочените обстоятелства съставляват основание за прилагане на ПАМ по чл. 171,
т. 1, б. "е" от ЗДвП "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство" на водача.
Целта, смисълът и
значението на застраховката "гражданска отговорност" е именно
обезпечаване на деликтната отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и /или използването на МПС. Застраховани лица са
собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Субектите на
застраховката "гражданска отговорност" по КЗ са потенциални субекти
на деликтна отговорност, идентична с тази по ЗЗД, спрямо действията на които
застраховката има превантивен и компенсационен характер за вреди, с оглед
съществуващия риск за трети лица при управлението на МПС. При това положение
обективният факт на управляване на МПС налага изискването да е налице валидно
сключена застраховка "гражданска отговорност", с цел превенция на
законодателно изведения риск за трети лица. Не се установява мярката да е
наложена в противоречие с целта на закона, поради което и това оплакване на
жалбоподателя е неоснователно.
Според Съда са спазени административнопроизводствените правила при издаване
на обжалваната заповед, правото на защита на жалбоподателя не е нарушено,
поради което атакуваният индивидуален административен акт е законосъобразен.
Предвид
горепосоченото, не са налице твърдените в
жалбата отменителни основания, поради което процесната заповед за
налагане на принудителна административна мярка, следва да бъде потвърдена.
При
този изход на спора на ответната страна се следват разноски, но искане за
такива не е направено, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Р.К., ЕГН ********** против Заповед № 31/12.03.2023 г. издадена от
мл.автоконтрольор към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Решението на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/