РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Бургас, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20232100101314 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която е
предявен иск от Г. Ц. Н., ЕГН**********, с адрес *****, съдебен адрес гр.
София, ул. Христо Белчев№4, полуетаж4, офис4-адв. Николай Димитров-АК-
Шумен срещу ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище гр.
София, ул. Света София№7, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания
вследствие на ПТП, реализирано на 21.04.2023г. в гр. Бургас, на кръстовище
между ул. „Петко Задгорски“ и ул. Георги Калоянчев“ в ж.к. Изгрев от водача
Е.А.В. при управлението на лек автомобил марка Опел, модел Зафира, рег.
№********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.05.2023г. /датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебни
претенции/ до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че докато ищцата правомерно е
пресичала на пешеходна пътека е блъсната от управлявания от Е.А.В. лек
автомобил марка Опел, модел Зафира, рег.№********, която при извършване
на ляв завой е отнела предимството й като пешеходец. Поддържа се, че
вследствие на процесното ПТП пострадалата е получила фрактура на лява
1
пубисна кост с ход към ацетабулума, фрактура на лява ишиадична кост,
кръвенисти и организирани материали по тазово дъно. Посочва се, че е
настанена за оперативно лечение в УМБАЛ Бургас, където е извършено
закрито наместване. Позовава се на влошено здравословно и емоционално
състояние към предявяване на исковата молба, както и на предстоящи
допълнителни интервенции. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. С отговора на исковата молба се прави отвод за местна
подсъдност, като се заявява искане делото да бъде изпратено по подсъдност
на СГС, който е местно компетентния съд по седалището на ответника.
Възразява, че исковата молба е нередовна поради непосочване на банкова
сметка на ищцата. Оспорва механизма на ПТП, че причината за настъпване на
ПТП е поведението на водача Е.В., както и, че в резултат на пътно-
транспортното произшествие са настъпили описаните в исковата молба
телесни увреждания. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, като посочва, че не е съобразила поведението си с
другите участници в движението, не е съобразила разстоянието до
приближаващото се МПС, неговата скорост на движение, не се е огледала
преди да пресече, предприела пресичане на необозначено за това място и при
наличие на затруднена видимост навлязла внезапно на пътното платно,
изложила се на ненужен риск и направила събитието неизбежно, евентуално
се движила по платното с гръб към движението и така допринесла за
настъпване на ПТП. Счита, че увреждането е настъпило и поради наличието
на остеопорозни изменения, като пострадалата допринесла за вредоносния
резултат с неспазване на лекарските предписания и препоръки. Оспорва иска
за неимуществени вреди по размер като завишен и неотговарящ на
критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. По акцесорната претенция за
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди оспорва
началния момент на дължимост поради непредставяне от ищцата на
ответника по застрахователната преписка на цялата нужна документация,
както и непосочване на банковата й сметка. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Неоснователен е направеният с отговора на исковата молба отвод за
местна подсъдност от застрахователя. В настоящия случай е предявен иск за
обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател и е приложима
2
подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК. Специалната местна подсъдност по чл.
115, ал.2 от ГПК във всички случаи изключва както общата подсъдност по
чл.108, ал.1, изр.1 ГПК - по седалище на ответника при искове срещу
юридическо лице, така и всички други предвидени в ГПК местни
подсъдности. В рамките на тази специална местна подсъдност са
регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от
увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените – по
постоянния адрес на ищеца към настъпване на застрахователното събитие или
по местонастъпването на застрахователното събитие. След като
застрахователното събитие е настъпило в гр. Бургас местно компетентен да
разгледа спора е БОС, а в случая очевидно и постоянният адрес на ищцата
към застрахователното събитие е в същия град.
Съдът счете за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на производството. БОС констатира по реда на чл. 235, ал. 3
ГПК изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, като след изтичането
на този срок непроизнасянето на застрахователя обуславя допустимост на
исковете по чл. 432 КЗ. С разпоредбата на чл. 127, ал. 4 (нова - ДВ, бр. 86 от
2017 г.) ГПК се въведе изискването по осъдителен иск за парично вземане
ищецът да посочи банкова сметка или друг начин за плащане, но
неизпълнението на това задължение няма за последици нередовност на
исковата молба и не е скрепено със санкция – съдът извършва проверка само
на съдържанието на исковата молба, посочено в чл. 127, ал. 1 ГПК и на
приложенията на исковата молба по чл. 128 ГПК (чл. 129, ал. 2 ГПК).
Неизпълнението на задължението за представяне на допълнителни
доказателства пред застрахователя от увреденото лице, извън представените
документи по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал.
3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга когато той не е
представил определени документи срещу отказа на застрахователя да се
произнесе по основателността на претенцията му, е в разрез със законовото
задължение на ответника да даде мотивиран отговор по застрахователната
претенция в законоустановения срок – арг. от чл. 108, ал. 1 вр. с ал. 3 вр. с чл.
496, ал. 1 КЗ /в този смисъл определение №339 по ч.т.д.№972/2019г. на II ТО
на ВКС/.
БОС е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за
застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, които са
3
допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С протоколно определение №216 от 22.01.2024г. по НОХД №4961 по
описа на БРС за 2023г. е призната за виновна подсъдимата Е.А.В., за това, че
на 21.04.2023 г., в гр. Бургас, ж.к. Изгрев, на пешеходна пътека, регулирана с
пътен светофар, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № А 2170МА нарушила правилата
за движение по пътищата, визирани в чл. 119, ал.4 и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП,
съгласно които водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства
са длъжни да пропуснат пешеходците и когато преминаването на
пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от
регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен след подаване на
сигнал, който му разрешава преминаването да пропусне пешеходците, които
все още се намират на пешеходната пътека, като при мА.ра завой наляво не
пропуснала пресичащата като пешеходец на пешеходната пътека Г. Ц. Н. и по
непредпазливост й причинила средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на лява ишиадична кост, което увреждане води до трайно
затруднение движението на долен крайник за срок около два месеца, при
обичаен ход на оздравителния процес и фрактура на лява пубисна кост с ход
към ляв ацетибилатум, водеща до трайно затруднение движението на ляв
долен крайник за срок около 10-12 седмици, при обичаен ход на
оздравителния процес-престъпление по чл. 343, ал.3, .б“а“ вр. чл. 343, ал.1,
б“б“ вр. чл. 342, ал.1 от НК.
На основание чл.300 от ГПК гражданският съд, разглеждащ
гражданско-правните последици от деянието, е обвързан от одобреното
споразумение на наказателния съд, приравнено по правни последици на
влязла в сила присъда по силата на чл. 383 от НПК относно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, в това число по
отношение на причинените средни телесни повреди, които са съставомерни
признаци и елементи от състава на престъплението, описани в
споразумението по НОХД№4961по описа на БРС за 2023г. В случая се касае
за бланкетен състав на престъпление, като по задължителен начин за
4
настоящия съд със сила на присъдено нещо са решени въпросите относно
нарушение на разпоредбите на чл. 119, ал.4 и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП от
водача Е.В..
Силата на присъдено нещо на присъдата се разпростира както относно
всички признаци на деянието, обхванати от престъпния състав, както и по
отношение на правната квалификация на деянието и поради това може да се
противопостави на всички по отношение на визираните в чл. 413 от НПК
обстоятелства, независимо дали са участвали в наказателното производство
като страни.
Не е спорно по делото, че пострадалата Г. Н. непосредствено след
процесното ПТП е била откарана в Отделението по ортопедия и
травматология към УМБАЛ-Бургас.
Съгласно приложената епикриза ИЗ№7759, находяща се на стр.23-25 по
делото ищцата, е приета на 21.04.2023г. и изписана на 28.04.2023 с поставена
окончателна диагноза фрактура осис илиака синистри /на таза/.
Видно от оперативен протокол №426 от 27.04.2023г. е извършена
безкръвна репозиция - закрито наместване на фрактура без вътрешна
фиксация.
Приобщената като писмено доказателство по делото медицинска
епикриза представлява официален документ, изготвен от длъжностни лица, в
кръга на службата им и удостоверява факти с правно значение по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което има обвързваща съда материална
доказателствена сила за направените изявления пред длъжностното лице,
както и за извършените от него и пред него действия, касаещи факти с правно
значение /в този смисъл решение № 250 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1504/2011 г./
По делото са представени амбулаторен лист от 30.05.2023г. с основна
диагноза „закрито счупване на илиачна кост“ и посочено обективно
състояние спазване на леглови режим 45 дни, указание за натоварване на 30
процента след 45ден, след втори месец на 50-60 процента, в момента на
прегледа непълна консолидация на горно и долно рамо на пубисна кост,
амбулаторен лист от 19.12.2023г. със снета анамнеза за болка в лява слабинна
област, разпространяваща се по предно-вътрешна част на ляв крак до коляно,
засилваща се при ходене и обективно състояние липса на ляв коленна
5
рефлекс, хипестезия по Л14 дерматом вляво и амбулаторен лист от
15.12.2023г. с обективно състояние фрактура на таза и гръбначен стълб на
L5преден и парасакрална фрактура вляво, преден тазов отдел вляво със
забавена консолидация, невъзстановяване и болки 8 месеца след ПТП,
извършени многократно физиотерапевтични процедури, с болка при покой и
при ходене в лява тазобедрена става и лява ингвинална област към момента
на прегледа.
В депозираните пред настоящата съдебна инстанция показания
свидетелят М.М., който живее на семейни начала с ищцата, обяснява, че
пострадалата е изписана от болницата в тежко състояние, обездвижена и на
обезболяващи. Наложило се в продължение на шест месеца –шест месеца и
половина да спазва постелен режим, като не можела да се обслужва сама и
била на памперси първите четири месеца. Вследствие на получените травми
от ПТП се влошила стара язва, която следвало да бъде калцирана.
Свидетелства, че към момента на разпита му, проведен в о.с.з. на 29.03.2024г.,
Г. Н. все още не се е възстановила от инцидента-не може да стои дълго в
легнало и седнало положение, трудно се предвижва без бастун. Излага, че
периодът на раздвижване на ищцата е бил много дълъг, при прегледа й от
ортопед в болница Лайф Хоспитал се оказало, че пети прешлен също е
пукнат. Посочва, че след това ищцата посетила невролог, който след снимки
констатирал, че ще са нужни 2-3 години, за да се възстанови. Поддържа, че
пострадалата не може да се натоварва физически и да носи по-тежки
предмети от дамската си чанта, изпитва затруднения при слизането по стълби,
невъзможно е да упражнява вече професията си на фармацевт и да стои права
по-дълго време, както и да пътува в чужбина при близките си както преди и
да води активен социален живот. От показанията му се установява, че ищцата
има нарушения на съда поради болките, които изпитва през нощта.
Съдът кредитира така обсъдените гласни доказателства, като не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
Според приетото по делото заключение на вещото лице Б. Т. по
назначената съдебна авто-техническа експертиза ищцата е пресякла на
пешеходната пътека на зелен светофар, когато е била ударена от автомобила,
като не е навлязла внезапно на пътното платно, нито е удължила времето за
пресичане, съответно не е спирала без необходимост върху платното за
6
движение. Видно от заключението на вещото лице пешеходката не е могла да
предвиди поведението на водача на лекия автомобил и опасността, която
създава, както и да предотврати произшествието.
Безспорно се установява от заключението по назначената съдебно-
медицинска експертиза на вещото лице Х. Х., че в резултат на процесното
ПТП ищцата е получила фрактура на лява пубисна кост, долно и горно рамо,
достигаща до ацетабулем. Поради персистиращ болеви синдром на по-късен
етап, на 19.12.2023г. е направена рентгенография на лумбални прешлени и е
установен фрагмент на тялото на трети лумбален прешлен по предно-долна
страна около 1/3. Кръвестите материи в областта на тазовото дъно са
характерни за получената фрактура, но количеството им не е наложило
хирургическа интервенция. Тазовата фрактура и фрагмент от трети лумбален
прешлен трайно затрудняват движението на тялото, снагата и долния крайник
за срок по-голям от един месец, обичайно между три и шест месеца.
Предприетото консервативно лечение е свързано със спазване на постелен
режим за около три месеца и се проследява рентгенологично предвид
засягането на ацетабулума, налага използването на две патерици до шести
месец, за да не се натоварва тазобедрената става. Предвид предприетото
консервативно лечение обслужването е било изключително затруднено с
постоянно ползване на болкоуспокояващи в рамките на няколко месеца.
Вещото лице Х. при направената контролна рентгонография на 11.03.2024г. е
констатирало дислокация на фрагментите на долно рамо на пубисна кост при
липса на калус, като не дава прогноза за пълно възстановяване. Според
експерта медик фрактурата в областта на ацетабулем в следващите години ще
доведе до коксартроза и ограничаване обема на движенията в тазобедрена
става и е възможно във времето за се стигне до ендопротезиране.
При изслушване на заключението в с.з. вещото лице пояснява, че има
намаление на обема на движение на лява тазобедрена става, ограничени са
флексията и вътрешна и външна ротация и се налага ползване на помощно
средство за предвижване. Видно от заключението ищцата не страда от тежка
форма на остеопороза.
Установява се от заключението на вещото лице Б. С. по назначената
съдебно-психологическа експертиза, че освен изпитаните болка, шок и стрес
от инцидента, ищцата е определила като изключително неприятен престоя си
7
в болницата. След изписването си от болницата се е чувствала безпомощна и
се е притеснявала, че е в тежест на мъжа си. Последвали са негативни
преживявания като страх, натрапчиви мисли, връщане към случилото се,
преминала е в състояние на траур по загуба на предходното си здравословно
състояние и може да се допусне, че е в етап на депресия. Споделила е на
вещото лице, че е изгубила желание за каквото и да е и, че мислите и
чувствата й са предимно негативни.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Нормата на чл.432 от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, който поема
задължение да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените му
вреди.
По делото беше установено, че водачът на застрахования при ответника
автомобил, за който е сключена застраховка гражданска отговорност,
виновно е допуснал ПТП като е извършил виновно нарушение на правилата
за движение по чл. 119, ал.4 и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП, вследствие на което е
причинил по непредпазливост на Г. Н. фрактура на лява ишиадична кост,
което увреждане води до трайно затруднение движението на долен крайник
за срок около два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес и
фрактура на лява пубисна кост с ход към ляв ацетибилатум. Ответникът е
поел договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди на пострадалата, както и налице ли е съпричиняване, с
оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът определя същия по
справедливост, като взе предвид броя, произхода, вида и степента на
причинените на ищцата телесни увреждания, произхода, тяхната
продължителност и интензивност, възрастта на пострадалите и
икономическата конюнктура в страната. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че присъждането на обезщетение в размер на 70 000 лева в полза на
ищцата би репарирало в пълна степен причинените й неимуществени вреди
вследствие на деликта. В тази връзка БОС съобрази възрастта на
пострадалата, която е 66 годишна към датата на ПТП, както и, че получените
8
телесни увреждания са затруднили движението на тялото и снагата за срок
около шест месеца. При определяне размера на обезщетението съдът отчете,
че при прегледа от вещото лице Х. Г. Н. все още ползва помощни средства –
бастун при предвижване, получената фрактура в областта на ацетабулум е
свързана с неизбежна проява на коксатроза и бъдещо ограничение
движенията на тазобедрената става, като намалената физическа активност не
подлежи на възстановяване. БОС взе предвид обстоятелството, че до
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция пострадалата е с
ограничени движения в лява тазобедрена става, ограничени флексия и
външна и вътрешна ротация на тазобедрената става. Въпреки, че се
предвижва самостоятелно ищцата се затруднява да слиза по стълби, не може
продължително време да стои в седнало и легнало положение, продължава да
изпитва болки и има нарушения на съда. От събраните по делото гласни
доказателства и изслушаното заключение по назначената съдебно-
психологична експертиза се установиха и множество претърпени негативни
емоционални преживявания в причинна връзка с инцидента-
На основание чл. 52 от ЗЗД, като отчита принципа на справедливостта,
съдът счита, че в полза на пострадалата Г. Н. следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 70 000 лева. Тази сума би репарирала адекватно
претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, причинени както от
физическите болки, така и от психическите негативни преживявания. БОС взе
предвид цялостната негативна промяна в качеството на живот на
пострадалата –връщането към спомена от преживяното, ограничаване на
социалните контакти, невъзможността да се чувства активна, полезна и
пълноценна и да полага труд, работейки като фармацевт, както преди.
Посоченият размер на обезщетение съдът намира за съобразен с
конкретните икономически условия и нивата на застрахователното покритие
към релевантния момент за определяне на обезщетението - датата на деликта
21.04.2023г.
БОС приема за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата по следните
съображения:
Установи се от приетото по делото заключение на вещото лице Т.,
неоспорено от страните, че пострадалата като пешеходец е съобразила
9
поведението си с другите участници в движението. Изцяло недоказани са и
останалите въведени от ответника с отговора на исковата молба обстоятелсва,
на които почива възражението му за съпричиняване, а именно, че ищцата не
е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС, неговата скорост на
движение, не се огледала преди да пресече, предприела пресичане на
необозначено за това място и при наличие на затруднена видимост навлязла
внезапно на пътното платно, изложила се на ненужен риск и направила
събитието неизбежно, евентуално се движила по платното с гръб към
движението и така допринесла за настъпване на ПТП. Напротив по делото се
доказа, че пострадалата не е извършила нарушение на ЗДвП и не е допринесла
с поведението си за настъпване на вредоносните последици. Безспорно се
изясни от заключението по авто-техническата експертиза, че Г. Н. е спазила
разпоредбата на чл.113 от ЗДвП, като е преминавала по пешеходната пътека,
при съобразяване със светлинните сигнали, на зелена светлина, преди да
навлезе на платното за движение се е съобразила приближаващите се пътни
превозни средства;не е навлязла внезапно на пътното платно, нито е
удължила времето за пресичане. По делото категорично се доказа, че ищцата
не е могла да предвиди поведението на водача на лекия автомобил и
опасността, която създава, както и да предотврати произшествието. Не се
установиха и твърдените остеопорозни изменения, които според вещото лице
Х. не са тежки и са нормални за възрастта на пострадалата, да са в причинна
връзка и да допринесли за настъпване на телесните увреждания. На последно
място проведеното консервативно лечение на ищцата е било напълно
подходящо и адекватно и липсват доказателства за неглижиране от нейна
страна на дадените лекарски предписания и препоръки.
.При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за неимуществени
вреди е частично основателен, като в полза на ищцата следва да бъде
присъдено обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на
70 000 лева.
За горницата над посочения размер до предявения размер от 100 000 лева
искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка „гражданска отговорност”, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
10
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която е по-ранната дата. В случая ответникът е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие на 30.05.2023г. С оглед на това е основателна
акцесорната претенция за лихви върху обезщетението за неимуществени
вреди.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата
ответникът следва да заплати на адв. Николай Димитров от АК-Шумен
сумата от 3000 лева адвокатско възнаграждение.
БОС съобрази, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не
съответства на правото на ЕС, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, поради което националният съд не следва да я прилага. При липса на
национална правна уредба, непротиворечаща на правото на ЕС, посоченото
възнаграждение следва да бъде определено от съда в справедлив и разумен
размер, при зачитане принципа за пропорционалност, с оглед вида,
количеството и сложността на оказаната безплатна правна помощ на ищцата
Възнаграждението в размер на 3000 лева с дължимото върху него ДДС е
съразмерно на държавна такса върху уважената част от иска. Съдът при
определяне на възнаграждението съобрази, че от адвокат Димитров и
преупълномощени от него представители е взетото активно участие в
проведените по делото три открити съдебни заседания, в които е изразено
становище по всички въведени възражения от ответника и спорни въпроси
между страните.
Съдът по аналогични причини счита, че по възражението на процесуалния
представител на ищцата за прекомерност следва да редуцира заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение, възлизащо на 15 000 лева.
Възнаграждение в размер на 3000 лева с включено в него ДДС според съда
отговаря на принципа за пропорционалност, с оглед вида, количеството и
сложността на оказаната правна помощ на ответника.
Съразмерно на отхвърлената част от иска в полза на ответника следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски като ищцата му заплати
сумата от 1373,70 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на БОС сумата
в размер на 2800 лева върху уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище
гр. София, ул. Света София№7, да заплати на Г. Ц. Н., ЕГН**********, с
адрес ***** сумата в размер на 70 000 /седемдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –болки и
страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано
на 21.04.2023г. в гр. Бургас, на кръстовище между ул. „Петко Задгорски“ и ул.
Георги Калоянчев“ в ж.к. Изгрев от водача Е.А.В. при управлението на лек
автомобил марка Опел, модел Зафира, рег.№********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.05.2023 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за горницата над
уважения до предявения размер.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД да заплати на адвокат Николай
Димитров от АК-Шумен сумата в размер на 3000 лева - адвокатско
възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ.
ОСЪЖДА Г. Ц. Н. да заплати на ЗАД ОЗК Застраховане АД, сумата в
размер на 1373,70 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД, да заплати по сметка на БОС, в
полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 2800 лева държавна такса
върху уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12