Р Е Ш Е Н И Е № 9
Гр. П.,
10. 01. 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито заседание на дванадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Бонев
ЧЛЕНОВЕ: Михаела
Добрева
Станислава Бозева
при секретар Елеонора Крачолова,
като разгледа докладваното от съдия
Добрева в.н.ч.х.д. № 2058 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С присъда № 62 от 15.03.2018 г. по н.ч.х.д. № 8074/
2016 г., ПРС е признал подсъдимия В.К.И. за ВИНОВЕН в това, че на 24.06.2016 г.
в с. Т. обл. П. да е нанесъл лека телесна повреда на частния тъжител С.П.К.,
поради което и на основание чл. 130 ал.1
вр. чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ с наказание ПРОБАЦИЯ с двете задължителни
пробационни мерки за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Със същата присъда ПРС е признал на НЕВИНОВЕН
подсъдимия в това да е извършил престъпления по чл.143 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, по чл.144 ал.1 от НК спрямо С.П.К. и Б.В.К., както и престъпление по чл.216
ал.4 вр. ал.1 от НК спрямо С.П.К. и го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатите му от
тъжителите обвинения.
Срещу присъдата в осъдителната й част е постъпила
жалба от подсъдимия, чрез защитника му адв. И.С.. Твърди се, че е постановена в
противоречие със събраните доказателства и установената фактическа обстановка,
при допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение, а
също и несправедлива като тежест. Иска се отмяната й и признаване на подсъдимия
за невиновен и за престъплението по чл.130 ал.1 от НК
Съдът,
след като се запозна с оплакванията в жалбата и допълнението към нея и в становищата
на страните, изразени в пледоариите пред въззивната инстанция в с.з., и при
направената служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок
и е
процесуално допустима.
По
същество:
За да
постанови атакувания съдебен акт, РС П. е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Тъжителите
С.П.К. и Б.В.К. били съпрузи, адресно регистрирани в **** от 2011 г. живеели в
с.Т., обл.П. и обитавали къща с двор, находящи се на ул.“*** № **, собственост
на трето лице – М. На улицата пред къщата имало сливово дърво, за което се
знаело че е засадено от В.Е.. Независимо, че дървото се намирало на общинска
земя, и като трайно насаждение следва собствеността на земята, тъжителите, семейство
К., имали претенции относно плодовете, което станало повод за срещата на
подсъдимият И. и тъжителите. Тъжителите и подсъдимият В.И. до датата
24.06.2016г. не се били срещали и нямали никакви взаимоотношения.
На
24.06.2016г. в село Т. се срещнали подсъдимият И. и свидетелят И.Н.С. и по
молба на С. отишли до дома на В.Е., която била кума на И., за да наберат малко
сливи от дървото, намиращо се на улицата. Около 12.30 ч. подсъдимият и свидетелят
С. започнали да берат сливи, когато по улицата срещу тях се задали тъжителката К.
и свидетелката А., живуща *** съседка на тъжителите. Тъжителката К. на висок
глас изразила несъгласието си подсъдимият и свидетелят С. да берат сливите, за
което била репликирана от подсъдимия, че сливите не са нейни. Отпратена от
подсъдимия и тъжителя, свидетелката А. се прибрала в дома си.
По
същото това време тъжителят К., чувайки спора, излязъл от двора на къщата и
отишъл при спорещите, като размахвал ръце и на висок глас казал на подсъдимия В.И.:
„Какво правиш бе ***“. Подсъдимият И. нанесъл удари към тялото и главата
на тъжителя К., който в следствие на това загубил равновесие и паднал на
земята. Виждайки случилото се тъжителката К. започнала да звъни телефон 112. В
същото време подсъдимият И. вдигнал тъжителя К. от земята, след което двамата
със свидетел С. си тръгнали.
Малко
след това свидетелката А. излязла на улицата и отишла на пейката при
тъжителката, от която разбрала, че В.И. е бутнал съпруга и на тротоара, както и
че чака да дойде полиция. Мястото било посетено от полицейски служители от РУ с***,
които констатирали телесни увреждания у тъжителя, поради което бил повикан екип
на СМП. Тъжителят С.К. бил откаран в болнично заведение, където му е била оказана
нужната медицинска помощ. Лицата, имащи отношение към случая били отведени в
полицейското управление, където са им били снети обяснения. Служители при РУ ***
на ОДМВР гр.П. извършили проверка по случая, в хода на която предупредили с
протокол подсъдимия И. и свидетеля С. да не предизвикват скандали и да решават
въпросите по законоустановения ред.
Дни
след случилото се свидетелката А. заявила пред тъжителката К., че е срещнала
подсъдимия на центъра на селото и че той се бил заканил да ги бие и запали
живи, ако не го оставят на мира.
На
30.06.2016г., по негово искане, в УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, в отделението по съдебно медицина бил освидетелствуван
тъжителят К. и изготвено СМУ № 663/2016г., според което при прегледа и от
представените медицински документи, при С.К. било установено сътресение на
мозъка, контузия на гръдния кош и корема, кръвонасядане на челото и долния
клепач на лявото око, охлузване на челото, дясното коляно и дясната подбедрица
и причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По отношение на механизма на причиняване на установените телесни увреждания в
удостоверението било посочено, че са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е
възможно по начин и време да са възникнали така, както се съобщава от освидетелствуваният.
След
извършена полицейска проверка материалите били представени на Районна
прокуратура гр.П., където с Постановление на прокурор при РП П. бил направен
отказ да се образува досъдебно производство: по чл.144 ал.3 от НК тъй като заканата
не била отправена в присъствието на лицето и възприета пряко; по чл.130, ал.1
от НК, тъй като е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия до
съда.
РС П. е приел за установена тази
фактическа обстановка въз основа на показанията на
свидетеля И. С., на свидетеля М.П.– ** на с. Т., свидетелите С.М.и
С. И. – полицейски служители при РУ с. ****, на свидетеля Г.Ч., на свидетелката А.
А. и от заключението на назначената и приета в съдебно заседание
съдебно-медицинска експертиза, а също и от писмените доказателства – справка за
съдимост, СМУ, които е обсъдил, анализирал и възприел.
При така възприетата
фактическа обстановка, ПРС е приел за установено от
правна страна, че подсъдимият В.И. е осъществил състава на престъплението по чл.130,
ал.1 от НК тъй като на 24.06.2016г. в с.Т., обл.П. е причинил на С.К. лека
телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Изводът за наличие на обективните елементи на
престъплението, че подсъдимият е причинил телесните увреждания на тъжителя,
като това е станало с удари с юмрук в областта на главата, с последващо падане
на земята, когато са получени и останалите увреждания в областта на гръдния и корема, както и по десния крак
на тъжителя, първоинстанционният съд е направил въз основа на свидетелите С. и А.,
СМЕ и обяснения на в.л. Ш. в съдебно заседание,.
От
субективна страна първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият И. е
осъществил деянието при пряк умисъл, предвид местата където са били попаднали
ударите, тяхната сила и интензитет, както и разликата във възрастта от близо 20
години между двамата, като е приел, че подсъдимият е съзнавал е нанасяйки удари
по главата на тъжителя, ще му причини лека телесна повредаи е . целял
настъпването на обществено опасните последици и противоправния резултат.
При тази преценка от правна страна първоинстанционният
съд е счел, че подсъдимият И. следва да бъде признат за виновен за извършено
престъпление – нанесена лека телесна повреда на тъжителя, като му е наложил
наказание пробация с двете основни и задължителни пробационни мерки за срок от
една година, като е счел, че ще осъществи целите по чл.36 от НК.
По
отношение останалите повдигнати от тъжителите обвинения срещу подсъдимия И. първоинстанционният
съд е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по предявените му
обвинение за извършени престъпления по чл. 143, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК; по
чл.144, ал.1 от НК и по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК, с мотиви, че :
- Обвинението
по чл.143 от НК е недоказано, като не са представени доказателства, в периода
25-30.06.2016г. в с.Т. подсъдимият И. да се е срещал с тъжителите, и лично или
чрез трети лица да е предприемал
действия тъжителите да не могат да
упражнят правото си на жалба.
- Обвинението
по чл. 144 ал.1 от НК е недоказано подсъдимият да се е срещал лично и да се е
за заканил на тъжителите с престъпление против техните личност и имот – също недоказано
като деяние и като време.
- Обвинението по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК
е недоказано непосредствено след инцидента въпреки, че тъжителя С. К. е бил
откаран в медицинско заведение за оказване на медицинска помощ, за което са
налице по делото медицински документи - да е заявявал на лицата които са му
оказали медицинска помощ, както и при освидетелстването му за наличие на
счупване на зъбна протеза вследствие на инцидента. Липсвали доказателства кога
е представена за поправка от тъжителя зъбната протеза.
Пред въззивния съд делото е по инициатива на подсъдимия. Възраженията са
развити в жалба и поддържани в пледоариите на защитата пред въззивната
инстанция, са насочени срещу доказаността на престъплението по чл.130 ал.1 от НК.
Доводът на защитата, че постановена в противоречие със събраните
доказателства и установената фактическа обстановка въззивният съд намира за
неоснователен. Доводът се основава на твърдението, че подсъдимият е осъществил
еднократен акт на отблъскване на нападение с обидни думи и изрази от тъжителя С.К.,
в резултат на което поради напредналата си възраст тъжителят е паднал и това се
установявало от обясненията на Б.К. и на свидетеля С.. От една страна Б.К. не е
давала обяснения, нито има такава доказателствена форма по смисъла на НПК. Тъжителката действително е
изложила свои съображения по делото но осъществявайки правото си на пледоария
по същество, което също няма доказателствената стойност, претендирана от
защитата. Що се отнася до показанията на свидетеля С. – неговите показания в
най-общ смисъл сочат на активно поведение на подсъдимия за отблъскване на
тъжителя К. „…На В. ръцете бяха долу на
корема с обърнати длани навън. Една до друга бяха, когато той го отблъсна, но
дали са се доближили, вече не съм видял…“ и в смисъла на последното: „…какво е било не знам…“ – поради което и
показанията му не могат да бъдат категорично доказателство за механизма на
„отблъскването“. От друга страна по делото са налице неоспорени СМУ и СМЕ, отразяващи
и анализиращи състоянието на пострадалия К., непосредствено след инцидента,
които в съвкупност в това число и с показанията на свидетеля С. са обосновали
извода на първоинстанционния съд, който въззивният намира за правилен и
законосъобразен.
Твърдението, че са допуснати процесуални нарушения при формиране на
вътрешното убеждение, доколкото може да се изведе от съдържанието на жалбата,
се твърди, че липсват правни изводи в мотивите на присъдата за осъществено
деяние, авторство и форма на вина. Въззивният съд намира твърдението за
неоснователно. Напротив първоинстанционният съд е изложил подробни и логически
подредени мотиви съгласно изискванията на чл.305 от НПК по това единствено
деяние, предмет на обвинението, подкрепено с доказателства по делото.
Възражението на защитата срещу справедливостта на наложеното наказание като
тежест, въззивният съд също намира за неоснователно. За престъплението по
чл.130 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години
или пробация. Първоинстанционният съд преценявайки данните за ниската степен на
обществена опасност на дееца и основната цел по чл.36 от НК да се поправи
последния е счел, че адекватно е по-лекото по вид наказание, което предвижда
закона, като го е определил в размер близък до минимума, който е 6 месеца – а
именно – една година пробация с двете зедължителни пробационни мерки. Въззивният
съд намира тази преценка по чл.54 от НК за правилна и в съответствие с данните
по делото за личността на подсъдимия.
При самостоятелния си прочит на доказателствата по делото въззивният съд не
намери основание да коригира установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. Правните изводи касателно атакуваната част от присъдата въззивният
съд възприема напълно. Неатакуваната част от присъдата е влязла в сила, но
въззивният съд констатира, че незабелязан е останал характера и следващия се от
това ред за разглеждане на обвинението по чл.143 от НК. Тъй като обаче по
делото липсва жалба от тъжителите, а и по делото действително това обвинение е
останало дори без доказване от страна на тъжителите, нито с конкретна
обстоятелствена обосновка, въззивният съд счита, че корекция на присъдата в
тази част би влошила положението на подсъдимия.
Подсъдимият В. К.И. следва да бъде осъден основание чл. 189 ал.3 от НПК да
заплати на тъжителката Б.В.К. направените по делото разноски пред въззивна
инстанция за повереник в размер на 700лв.
Въз основа на
горните мотиви, обсъждащи законосъобразността на присъдата, и като не установи
по реда на чл.314 от НПК наличието на други, които да обосновават отмяната й, П.ският
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 62 от 15.03.2018
г. по н.ч.х.д. № 8074/ 2016 г. на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал.3 от НПК Подсъдимият В. К.И. ЕГН ********** да заплати на тъжителката Б.В.К. ЕГН **********
направените по делото разноски пред въззивна инстанция за повереник в размер на
700лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.