Определение по дело №2340/2018 на Районен съд - Плевен

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

гр.Плевен, 16.10.2018г.

 

В името на народа

           

        ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр. състав  в закрито заседание на   деветнадесети септември през две хиляди и  осемнадесета година в състав:                                         

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

 като разгледа докладваното от съдия Дилова  гр.дело № 2340/2018г. по описа на ПлРС и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

В ПлРС е постъпила искова молба подадена от М.И.П. против С.Г.Т.. С разпореждане от  06.07.2018г. съдът е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищцата  да внесе сумата от 300 лв за особен представител. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищцата, с която иска удължаване на срока. Срокът е удължен с 10 дни, но в дадения срок разпореждането на съда не е изпълнено. С разпореждане от 19.09.2018г. на ищцата е даден нов едноседмичен срок за внасяне на депозит за особен представител, като изрично е указал на ищцата че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната. Съобщението е връчено на процесуалния представител на ищцата на 25.09.2018г.

След като определената сума за възнаграждение за особен представител, назначен на осн. чл.47, ал.6 от ГПК (съставляваща разноски по реда на закона), не е била внесена от ищеца, то е налице нередовност на исковата молба по смисъла чл.128, т. 2, предл. 2-ро ГПК, която не е била отстранена в определения от съда срок, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК.

Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото /аналогично на изискването ищецът да внесе такса за призоваване на ответника чрез ДВ, което и при отменения ГПК беше основание за връщане на исковата молба при неизпълнение/. Назначаването на особен представител на ответника е процесуално действие, което следва да се извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това.

То не е действие по искане на някоя от страните или по инициатива на съда/т.е. не зависи нито от волята на страните, нито от волята на съда/, с оглед на което разпоредбата на чл. 77 ГПК е неприложима. Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата на чл. 76 ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса. Разпоредбата на  чл.128 т.2 ГПК сочи, че разноски, когато такива са възложени на страната и тя следва да ги плати преди извършване на определени процесуални действия, са приравнени на държавната такса.

Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба. Нередовността на исковата молба произтича от неспазването на изискването по чл.128 т.2 за внасянето на дължими за образуването и движението на делото разноски във вр. с чл. 47 ал.6 ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.129 ал.4 вр. ал.3 ГПК.

Поради изложеното и на основание чл.129, ал.3, исковата молба на Елеонора Александрова следва да бъде върната и производството по гр.д.№ 1230 /2016 да бъде прекратено.

            Воден от горното, съдът

                                        

О П Р Е Д Е Л И:

 

 ВРЪЩА на основание чл.129, ал.3,  исковата молба на  М.И.П.  по гр.д. № 2340/ 2018 на РС-Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№  2340/2018г. по описа на РС-Плевен

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Плевен в едноседмичен срок от съобщението.

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: