№ 13120
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕ.
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕ.
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕ. Гражданско дело №
20211110169635 по описа за 2021 година
При условията на субективно (чл.215 ГПК) и обективно (чл.210,ал.1 ГПК)
комулативно съединяване са предявени положителни установителни искове по чл. 422
ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „ФИРМА”ЕАД е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо, че всеки от двамата ответници му дължи , т.е. при
условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми, му дължи следните суми :
1) ответникът С. М. Г. дължи сумите : 6 393,41 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № *****, по договорни отношения между страните
през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 653,81 лв, представляващи 1/2 част от
мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до
26.04.2021г.; 31,52 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. , и 5,57 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021г., заедно със законната лихва върху
главниците от 23.06.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 36476/2021г. по описа на СРС, 68 състав
;
2) ответницата Е. М. Г. дължи сумите : 6 393,41 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № *****, по договорни отношения между страните
1
през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 653,81 лв, представляващи 1/2 част от
мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до
26.04.2021г.; 31,52 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. , и 5,57 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021г., заедно със законната лихва върху
главниците от 23.06.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 36476/2021г. по описа на СРС, 68 състав.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат исковете.
При устните състезания в заседанието на 30.06.2023г. юрисконсулт на ищеца е пладирал
за уважаване на исковете.
Ответникът С. М. Г. оспорва предявените искове видно от изявленията му в
представения на 16.03.2022г. по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Сочат се
доводи за липса на надлежни доказателства за съществуването на договорни
правоотношения между ищеца и ответниците за доставка на топлинна енергия за процесния
имот през процесиня период и между ищеца и подмогашата страна. Оспорва се
доказателствената стойност на представените от ищеца документи. Предявено е възражение
за изтекла погасителна давност за претендираните от ищеца вземания.
В хода на съдебното производство , включително и в заседанието на 30.06.2023г. , в
което са проведени устните състезания , не се е явил представител на ответника С. М. Г..
Ответницата Е. М. Т. оспорва предявените искове видно от изявленията на
пълнтомощника й в представения на 10.03.2022г. отговор на исковата молба. Твърди се , че
процесният имот се ползва само от първия ответник , включително и през процесния период
, като ответницата не обитава това жилище, поради което не е задължена за плащане на
цената на доставяната топлинна енергия. Оспорва се доказателствената стойност на
представените от ищеца документи. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност
за претендираните от ищеца вземания.
В хода на съдебното производство адвокатът на ответницата Е. М. Т. поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 30.06.2023г.
пълномощникът на ответницата е пледирал за отхъврляне на исковете.
Подпомагащата страна „ФИРМА”ЕООД (коноституирана с определението по
чл.140 ГПК-б.с.) не изразява становище по исковете, не изпраща предсатвител по делото ,
но представя писмени доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
2
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от двамата
длъжници на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
36476/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно
доказване (изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от месец 05.2018г.
до месец 04.2020г. между ищцовото дружество и всеки от двамата ответници са
съществували правоотношения за доставяне на топлоенергия, т.е. по делото не е установено
по безспорен начин, чрез т.нар. пълно доказване, че всеки от двамата ответници е бил
„клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./,
доставена през процесния период в процесния апартамент. Не са представени надлежни
доказателства относно тези факти, независимо че ищецът обосновава пасивната
лигитимация на всеки от двамата ответници по предявените от него искове именно с
твърдението, че са били неизправни страни по съществували правоотношения , по силата
на които ползвали доставяна им топлинна енергия срещу задълженията да заплащат цената
й.
По делото не са представени нито писмени договори между ищеца и ответниците за
продажба на топлинна енергия, нито заявления за откриване на съответни партиди за
имота на имената на ответниците , нито доказателства, че ответниците са били
съсобственици или ползватели на процесния имот през процесния период от 01.05.2018г.
до 30.04.2020г. , за да се приеме , че всеки от тях е бил „клиент на топлинна енергия” по
смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./
По делото не са представени никакви доказателства за правото на собственост на
двамата ответници върху процесния имот. С исковата молба е представен Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, от който се установява , че
процесния апартамент е закупен от М. В . Г., който е вписан като получател във фактурите
, приложени към исковата молба. Не са представени обаче надлежни доказателства за
правоприемство между това лице и всеки от двамата ответници. Няма представени
надлежни доказателства за смъртта на М. В . Г.. Не е представено и удостоверение за
наследници на М. В . Г., от което да е видна датата на смъртта му , както и , че двамата
ответници са единствените наследници по закон на посоченото лице. Представеното копие
от искова молба , вх. № 2015250/10.06.2019г. не е доказателство за правото на собственост
върху процесиня имот , тъй каето в тази искова молба се съдържат само изявленията на Е.
М. Т. (втората ответница по настоящото дело) за съсобственост между нея и С. М. Г. по
отношение на процесния апартамент , но тези твърдения не са доказателства , а подлежат на
доказване.
3
С писмена молба от 06.12.2022г пълномощник на ищеца е поискал да бъде задължена
Столична община да представи удостоверение за сключен гражданси брак между М. В . Г. и
М. С. Г. – Г. , както и удостоверение за родствени връзка на ответника С. М. Г. , но не и
удостоверения за наследници на М. В . Г. и на М. С. Г. – Г..
Приетите в съдебното заседание на 30.06.2023г. заключения на вещите лица по
съдебно-техническата и по съдебно-счетоводната експертиза също не могат да бъдат
доказателство за съществуването на правоотношение между ищеца и ответниците и за
ползването от ответниците на топлоенергия през процесния период от 01.05.2018г. до
30.04.2020г. в процесния имот. Това е така , тъй като вещите лица са изготвили
заключенията само по представените по делото документи , които по изложените по-горе
причини не удостоверяват ползването на топлинна енергия от ответниците през посочения
период, както и на документация при ищеца, която обаче не е представена по делото. А и
наличието на правоотношение между страните по делото е юридически въпрос, който не е
от компетентността на вещите лица.
Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между
страните за ползването от ответника на топлоенергия и ползването на топлооенергия от
ответниците през процесния период не са безспорни факти по делото - ответниците не
признават тези факти , дори ги оспорват според изявленията им по делото. Поради
изложените причини наличието на договорни правоотношения между страните и
осъществяването на ползването на топлоенергия от ответниците не могат да бъдат обявени
от съда за ненуждаещи се от доказване обстоятелства по аргумент от чл.153 ГПК.
По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че
не ответниците трябва да доказват, че не са били собственици и ползватели на имота
през съответния период , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно
доказване (изключващо всякакво съмнение), че ответниците са били съсобственици или
поне ползватели на имота. По настоящото дело ищецът не е представил надлежни писмени
доказателства , че ответниците са били собственици на процесния апартамент през периода
от 01.02.2018г. до 30.04.2020г. По делото няма надлежни доказателства и , че ответниците са
били ползватели на този имот през посочения период.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорни
правоотношения между ищеца и ответниците за продажба на топлинна енергия през
процесния период в процесния имот , както и ползването от ответниците на тази
топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация
на ответниците по предявените установителни искове, която е едно от условията за тяхната
основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
4
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца право, предявените от него субективно съединени главни искове по чл. 422 ГПК
във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни са и субективно съединените акцесорни искове по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от
тази на главните искове.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са отхвърлени.
На ответника С. М. Г. и на подмагащата страна не следва да бъдат присъдени разноски ,
тъй като не са предявени съответните искания , а и не са представени доказателства за
осъществени от тях разходи във връзка с насотящото дело.
На ответницата Е. М. Г. следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по
настоящото дело – платеното възнаграждение за един адвокат (850 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „ФИРМА” ЕАД,
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, против С. М. Г., ЕГН:
**********, гр. АДРЕС, обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК
във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150
ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи
на ищеца сумите : 6 393,41 лв (шест хиляди триста деветдесет и три лЕ. и четиридесет и
една стотинки), представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № *****, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 653,81
лв (шестстотин петдесет и три лЕ. и осемдесет и една стотинки), представляващи 1/2 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до
26.04.2021г.; 31,52 лв (тридесет и един лЕ. и петдесет и две стотинки), представляващи 1/2
част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. , и 5,57 лв (пет лЕ. и петдесет и седем стотинки),
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021г., заедно със законната лихва
върху главниците от 23.06.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 36476/2021г. по описа на СРС, 68 състав.
5
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „ФИРМА” ЕАД,
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, против Е. М. Г., ЕГН:
**********, гр. АДРЕС, със съдебен адрес : град АДРЕС, чрез адв. В. М., обективно
съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за
установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумите :
6 393,41 лв (шест хиляди триста деветдесет и три лЕ. и четиридесет и една стотинки),
представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № *****, по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 653,81 лв
(шестстотин петдесет и три лЕ. и осемдесет и една стотинки), представляващи 1/2 част от
мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до
26.04.2021г.; 31,52 лв (тридесет и един лЕ. и петдесет и две стотинки), представляващи 1/2
част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. , и 5,57 лв (пет лЕ. и петдесет и седем стотинки),
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021г., заедно със законната лихва
върху главниците от 23.06.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 36476/2021г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр.
АДРЕС, ДА ЗАПЛАТИ на Е. М. Г., ЕГН: **********, гр. АДРЕС, със съдебен адрес : град
АДРЕС, чрез адв. В. М., на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 850 лЕ. (осемстотин и
петдесет лЕ.), представляваща направените от ответника разноски по настоящото исково
производство- платеното възнаграждение за един адвокат.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „ФИРМА”ЕООД,
ЕИК: ***** , гр. АДРЕС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6