№ 882
гр. Бургас, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100501285 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба подадена от
„ЛУКС ТРАНС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Славянци, ул. „Горска“ № 1, чрез процесуален представител адв. Елена
Иванова-АК-Бургас, срещу решение №143/03.07.2024 год. по гр.д.№
285/2024 год. по описа на Районен съд-Карнобат, в частите с които е
осъдено „ЛУКС ТРАНС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Славянци, ул. „Горска“ № 1 да заплати на П. Й. П. с ЕГН
********** от гр. .С., ж.к. „К. с.“, вх. „А“, ап. **:
- сумата от 878,35лв., съставляваща неплатени арендни вноски по
договор за аренда от 02.08.2019г., сключен между страните, както следва:
сумата от 340 лева, дължима за стопанската 2020/2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда-26.03.2024г., до датата на окончателното изплащане на дължимата
сума; сумата от 340 лева, дължима за стопанската 2021/2022г., ведно със
1
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда-26.03.2024г., до датата на окончателното изплащане на
дължимата сума; сумата от 198,35 лева, дължима за стопанската 2022/2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на настоящата искова молба в съда-26.03.2024г., до датата на
окончателното изплащане на дължимата сума,
- сумата от 219,20лв., представляваща обезщетение за забава върху
неизплатените и дължими арендни вноски по договор за аренда от
02.08.2019г., сключен между страните както следва: сумата от 114,06 лева,
представляваща обезщетение за забава за неплатена арендна вноска за
стопанска 2020/2021г. за периода от 31.03.2021г. до 25.03.2024г., сумата от
79,59 лева, представляваща обезщетение за забава за неплатена арендна
вноска за стопанска 2021/2022г за периода от 31.03.2022 г. до 25.03.2024 г. и
сумата от 25,55лева, представляваща обезщетение за забава за неплатена
арендна вноска за стопанска 2022/2023г за периода от 31.03.2023 г. до
26.03.2024г., и сумата от 611,19лв. - съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е
неправилно като незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални
нарушения, в противоречие със събрания доказателствен материал и при
неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът
необосновано и в противоречие със свидетелските показания на свидетелите
М., К., М. и Х. е приел, че ответното дружество е обработвало земята на
ищеца до края на м.04.2023 год. Твърди се, че от тези показания се установява,
че от средата на м.02.2022 год. ищецът сам е обработвал отдадените под
аренда лозя, като по този начин е препятствал ползването и обработването им
от ответника, и е демонстрирал пред ответника желанието си за прекратяване
на сключения договор за аренда. Сочи се, че евентуално заплащане на аренда
би могло да се търси за стопанската 2020/2021 год. за период от 4,5 месеца, но
се твърди, че за този период е извършено плащане по представения по делото
РКО №8/11.04.2021 год., а изводите на районния съд, че с плащането по РКО
№8 са погасени други задължения към ищеца, са необосновани. Поради
недължимост на претенциите за главница е оспорено присъждането в тежест
на ответника на мораторни и законни лихви, и на разноски. Твърди се, че
изцяло погрешен е извода на районния съд за неоснователност на
възражението за прекомерност на заплатеното на адвоката на ищеца
2
адвокатско възнаграждение. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части и за цялостно отхвърляне на исковите претенции с
присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от ищеца по предявения иск П. Й. П.
с ЕГН ********** от гр. .С., ж.к. „К. с.“, вх. „А“, ап. **, чрез адвокат Петър
Славов Начков - АК-Сливен, в който са изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението в
обжалвананите части. Твърди се, че приетата от районния съд фактическа
обстановка дава основание и кореспондира на изводите на районния съд за
основателност на исковите претенции, а свидетелските показания напълно
опровергават твърденията на въззивника относно ползването на отдадените
под аренда земи от страна на ищеца от средата на м.02.2022 год. Сочи се, че
неизпълнението на договора от страна на ответника е доказано, което е било
причина от м.04.2023 год. ищецът сам да започне да обработва земите. Сочи
се, че отнесеното от съда единствено плащане по договора за аренда като
погасяващо най-старите задължения на ответника е в съответствие с чл.76 от
ЗЗД, при положение, че длъжникът не е посочил или заявил кое задължение
погасява. Сочи се, че уважаването на акцесорните претенции за лихви и за
съдебни разноски в полза на ищеца са последица от основателността на
исковете за главници до посочените размери, като заплатеното на адвоката на
ищеца възнаграждение не се явява прекомерно и е в съответствие с
изискванията на закона. Подкрепени са изводите на районния съд по
решението в обжалваните части като обосновани и убедителни. Направено е
искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане
на разноските пред въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице срещу акт на
районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е
ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Карнобатският районен съд се е
произнесъл по искове с правно основание чл.8, ал.1 от Закона за арендата в
земеделието, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията, по претенции за
мораторни и законни лихви по чл.86, ал.1 от ЗЗД, и за съдебни разноски.
Предмет на разглеждане от въззивния съд са исковите претенции на
ищеца П. Й. П. срещу ответника „ЛУКС ТРАНС“ ООД с ЕИК ********* за
3
осъждане на ответника да му заплати главници и мораторни лихви, така както
са описани по-горе в осъдителната част на обжалваното решение, ведно с
претендираните законни лихви и разноски. Твърди се, че за процесните
периоди страните са обвързани от договор за аренда, съгласно който
ответникът - арендатор е следвало да заплаща на ищеца - арендодател за
отдадените под аренда от ищеца на ответника конкретно посочени земеделски
земи, по 340 лв. годишна арендна вноска за всяка стопанска година, но
арендаторът е извършил само едно плащане от 340 лв. погасяващо
задължението му за арендна вноска за стопанската 2019/2020 год., като не е
изпълнил задължението си на падежите на уговорените плащания – до 30.03
на текущата календарна година, за заплащане на арендни вноски за другите
процесни стопански години, а именно: изцяло за 2020/2021 год. и 2021/2022
год., както и за периода до м.04.2023 год. от стопанската 2022/2023 год.,
поради което се претендира осъждането му за дължимите главници,
мораторни и законни лихви, и съдебни разноски.
Ответникът с отговора си е оспорил предявените искове, изложил е
възраженията направени и пред въззивния съд с въззивната жалба. Твърди, че
с плащането извършено през 2021 год. е погасено задължението за плащане на
арендна вноска за стопанската 2020/2021 год., а след това договорът е бил
прекратен на осн. чл.6, б.“в“ – поради забавяне на плащането на арендните
вноски с повече от три месеца, считано от 30.06.2020 год., както и по
изричното искане на ищеца. Посочено е също, че за стопанските 2022 и 2023
год. арендаторът фактически не е обработвал процесните земи, тъй като е бил
лишен от владение от арендодателя. Направено е искане за отхвърляне на
исковите претенции и за присъждане на съдебните разноски.
Страните са поддържали становищата си пред районния съд,
ангажирани са доказателства. В проведеното открито съдебно заседание на
въззивния съд страните правят искане за уважаване на исканията и
възраженията им.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе,
предявените искове и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно представения пред районния съд договор за аренда от
02.08.2019 год. сключен между ищеца в качеството му на арендодател и
4
ответника като арендатор, в изискумата по форма по чл.3, ал.1 от Закона за
аренда в земеделието /ЗАЗ/ и вписан съгласно чл.3, ал.2 от същия закон в
службата по вписванията, ищецът е отдал на ответника под аренда за седем
стопански години земеделски земи представляващи лозя, находящи се в
землището на с.Славянци, община Сунгурларе, област Бургас, отразени
кадастрално като Поземлен имот с идентификатор № 67115.17.18 по КККР,
находящ се в с. Славянци, местност „ОРЕШАКА“, с площ 665 кв. метра, с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: лозе, категория на земята при неполивни условия: четвърта и
Поземлен имот с идентификатор № 67115.17.59 по КККР, находящ се в с.
Славянци, местност „ОРЕШАКА“, с площ 650 кв. метра, с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: лозе,
категория на земята при неполивни условия: четвърта.
С чл.3 от договора за аренда е договорено арендно плащане дължимо от
арендатора на арендодателя – годишна арендна вноска в размер на 340 лв.
Договорено е авансово плащане в този размер за всяка следваща стопанска
година в срок до 30 март на текущата календарна година.
По смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗАЗ „стопанска година“ е времето от 1
октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Договорът
е сключен на 02.08.2019 год., поради което действието му за седем стопански
години е считано от стопанската 2019/2020 год., като за всяка година от
действието му е дължима арендна вноска при договорените в чл.3 от договора
падеж за плащане и размер. Не се оспорва, че след сключване на договора
ответникът е получил от ищеца процесните земеделски земи и е започнал да
ги обработва, което се установява и от свидетелските показания на
свидетелите разпитани пред районния съд, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на арендна вноска за стопанската
2019/2020 год. в размер на 340 лв. като плащането е следвало да се извърши до
30.03.2020 год. До 30.03.2021 год. е следвало да се извърши плащането за
следващата стопанска година – 2020/2021 год., до 30.03.2022 год. е следвало
да се извърши плащането за стопанската година 2021/2022 год., а до
30.03.2023 год. е следвало да се извърши авансовото плащане за стопанската
година 2022/2023 год. Безспорно е, че по договора, арендаторът е извършил
само едно плащане на арендодателя от 340 лв. по представения по делото
разходен касов ордер № 8 от 11.04.2021 год., като в документа не е посочено
5
кое задължение се погасява с това плащане. Към момента на плащането на
11.04.2021 год. арендаторът е имал две задължения за плащане на арендни
вноски по 340 лв. – за стопанската 2019/2020 г. в размер на 340 лв. и за
стопанската 2020/2021 год. в размер на 340 лв. Съгласно разпоредбата на
чл.76, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, този, който има към едно
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, може да заяви което от тях погасява. Ако не е заявил това се
погасява най-обременителното за него задължение, а при няколко еднакво
обременителни задължения – какъвто е процесния случай, се погасява
най-старото. Ето защо следва да се приеме, че с плащането извършено на
11.04.2021 год. ответникът е погасил най – старото задължение, а именно
задължението, което е имал към ищеца за арендна вноска в размер на 340 лв.
за стопанската 2019/2020 год. Възраженията на въззивника за нещо
различно са неоснователни и не се споделят от настоящия съд.
Твърдението на ответника, че устно е заявил на ищеца, че с плащането
погасява задължението за стопанската 2020/2021 год. не е доказано по
убедителен и несъмнен начин и не се възприема от съда, поради което за тази
стопанска година ответникът дължи плащане на главница в размер на 340 лв.
и мотаротра лихва за периода от датата следваща падежа, до деня преди
предявяване на иска в размер на 114,06 лв. За следващата стопанска година
2021/2022 год. ответникът дължи плащане на главница в размер на 340 лв. и
мотаротра лихва за периода от датата следваща падежа, до деня преди
предявяване на иска в размер на 79,59 лв, а за спопанската 2022/2023 год. в
периода до м.04.2023 год., ответникът дължи плащане на главница в размер на
198,35 лв. и мотаротра лихва за периода от датата следваща падежа, до деня
преди предявяване на иска в размер на 25,55 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е заявил
желанието да обработва сам земите си и е започнал да ги обработва от средата
на м.02.2022 год., като поради неоказаното съдействие от негова страна в
качеството му на кредитор за вземането за арендна вноска, ответникът се е
освободил от задължението за плащане на арендна вноска за стопанските
2021/2022 год. и 2022/2023 год. Пред районния съд са разпитаните
свидетелите М. – в. на ищеца, П.а – с. на ищеца, М. – извършвала работа на
взети под аренда лозя по възлагане от ответника и Х. – с. на управителя на
ответното дружество. Свидетелите доведени за разпит от ищеца - М. и П.а
6
сочат, че до края на м.04.2023 год. лозята са обработвани от ответника и той е
прибирал реколтата от тях. Свидетелят М., който притежава съседно лозе до
тези на ищеца, често минава по пътя край лозята и макар след 2019 год., /след
като изгонил работниците на ответника от неговото лозе но не и от лозята на
ищеца/ да е нямал пряк контакт с управителя на ответното дружество Стойчо
Христов, е виждал, че последният до пролетта на 2023 год. лично обработва
лозята на племенника му. След пролетта на 2023 год. ищецът започнал сам да
си обработва лозята, а свидетелят му помагал. В съответствие с показанията на
свидетеля М. са показанията на свидетелката П.а - с. на ищеца, която сочи, че
до м.04.2023 год. ответникът е обработвал лозята, като до тогава били
провеждани множеството разговори на с. й с управителя за дължимите
арендни вноски. Управителят на ответника посочвал различни причини от
личен характер за невъзможността за заплащане на арендната вноска. През
2023 год., когато разбрал, че плащане няма да последва, съпругът на
свидетелката решил да прекрати договора и започнал сам да си обработва
лозята, като забранил на ответника да ги обработва.
Свидетелката водена за разпит от ответника М. твърди, че през
м.02.2022 год. дошъл „М.“ /в. на ищеца/ и им казал да не работят лозята, като
от тогава тя не е работела на лозята на ищеца. Другият свидетел на ответника
Х. няма лични възприятия, а повтаря чутото от свидетелката М.. Тъй като
свидетелят М. сочи, че често е виждал през 2022-2023 год. управителя на
дружеството - арендатор Стойчо Христов да обработва лозята на неговия
племенник - ищеца по делото, а свидетелите М. и Х. не сочат лично да са чули
ищецът да казва на управителя на ответника през м.02.2022 год., че не иска да
му бъдат обработвани земите, съдът намира твърденията на ответника, че
ищецът му е заявил през м.02.2022 год., че не желае повече да му обработва
лозето, за недоказани. На базата на свидетелските показания на свидетелите
М. и П.а, съдът намира за установено, че до м.04.2023 год. ответникът е
обработвал лозята. Свидетелските показания на свидетелите М. и П.а не се
опровергават от свидетелските показания на свидетелката М.. Тази свидетелка
първоначално е заявила, че през 2022 год. лозята на ищеца са обработвани от
ответника, а след това е казала, че на 16,17 февруари 2022 год. след като М. им
казал да не ги обработват, те спрели да ги работят, но не сочи да е чула от
ищеца през м.02.2022 год. да казва на нейния работодател, че не иска да му
бъдат обработвани лозята, и не сочи, че след м.02.2022 год. ищецът по някакъв
7
начин фактически е ограничил възможността на ответника да ползва лозята.
През м.02.2022 год. свидетелката М. е чула само част от разговор между
управителя на ответното дружество и ищеца, в който последният е заплашил
управителя на дружеството с полиция.
От друга страна, дори да се приеме, че и по-рано от пролетта на 2023
год. ищецът е изразил недоволство относно начина на обработка на земите му
от арендатора и относно неизплащането на дължимата аренда, доколкото
договорът не е бил надлежно прекратен, при действието му ответникът е
бил длъжен да изпълнява задълженията си за плащане на арендни
вноски, независимо от това дали ползва или не дадените под аренда земи.
Ответникът е можел да се освободи от задълженията за плащане за процесния
период само ако за този период достъпът до лозето на ищеца фактически му е
бил отнет, в какъвто смисъл не са ангажирани никакви доказателства.
Неоснователно е и възражението на ответника, поддържано с
въззивната жалба, че договорът е бил прекратен поради неплащане още през
2020 год. на основание клаузата по чл.6, б.“в“, съгласно която договорът се
прекратява при забавяне на плащането на арендните вноски за повече от три
месеца. Договорната свобода по чл.9 от ЗЗД е ограничена така, че
договорените между страните клаузи да не са в противоречие с повелителни
норми на закона. Ако се приеме, че с клаузата на чл.6, б.“в“ страните са
договорили възможност за автоматично прекратяване на договора за аренда
при настъпване на определенаени обстоятелства, това се явява в противоречие
с императивната норма на чл.3 от Закона за аренда в земеделието, поради
което клаузата е нищожна като противоречаща на императивна законова
разпоредба. Тъй като договорът може да съществува и без тази клауза, тя
следва да бъде изключена от съдържанието на договора и не следва да бъде
зачетена от съда. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАЗ предвижда специална
форма за прекратяване на договора за аренда-споразумение за
прекратяване сключено в писмена форма с нотариално удостоверяване
на подписите на страните, извършени едновременно, а ал.3 изисква и
вписване на спорзуманието за прекратяване на договора за аренда в службата
по вписванията, и регистрация в съответната общинска служба по земеделие.
В случая не е изпълнено изискването за форма за прекратяване на договора,
поради което не може да се приеме, че такова прекратяване е настъпило.
8
Предвид горното, исковата претенция за която е сезиран за произнасяне
въззивния съд е доказана по основание и размер както за претендираните и
присъдени с обжалваното решение главници, така и поради констатираната
забава на плащанията за арендни вноски - за претендираните и присъдени с
обжалваното решение мораторни лихви за периодите от датата следваща
съответния падеж за плащане, до дадата предхождаща предявяването на иска
– така, както е посочено в решението в обжалваните части. Върху главниците
са дължими и законни лихви считано от предявяване на исковете до
окончателното им плащане.
Като е стигнал до същите правни изводи, Карнобатския районен съд е
постановил правилно съдебно решение в обжалваните части, което
следва да бъде потвърдено от настоящия съд в тези части, включително в
частта за разноските. При този изход на делото, тъй като своевременно
ответната страна не е направила искане за изменение на решението на
районния съд в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, е преклудирана
възможността въззивният съд да се произнася по правилността на решението
на районния съд, в частта за присъдените разноски. Неоснователно е
възражението на въззивника за неправилно определена, завишена такса за
въззивно обжалване в размер на 150 лв. Таксата за въззивно обжалване
правилно е определена като половината от дължимата такса за
първоинстанционно разглеждане на делото общо от 300 лв. /чл.18 от Тарифата
за таксите събирани по ГПК/. Предявени са общо шест обективно съединени
иска – три за главници и три за мораторни лихви, като за всеки от исковете на
осн. чл.1 от Тарифата, е дължима такса за първоинстанционно разглеждане в
минимален размер от 50 лв. – т.е. общо 300 лв.
С оглед изхода от делото в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените пред въззивния съд разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143/03.07.2024 год. по гр.д.№ 285/2024
год. по описа на Районен съд-Карнобат, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
9
ОСЪЖДА „ЛУКС ТРАНС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Славянци, ул. „Горска“ № 1, представлявано от
управителя Стойчо Христов да заплати на П. Й. П. с ЕГН ********** от гр.
.С., ж.к. „К. с.“, вх. „А“, ап. ** направени пред въззивния съд разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10