РЕШЕНИЕ

гр. София, 06.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

   мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

                               

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Христова гр. дело № 3412 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на ответника И.И.К. от 04.07.2017 г. за отмяна на неприсъствено решение № 133482, постановено на 31.05.2017 г. по гр. д. № 24176/2016 г. на Софийски районен съд, 119-ти състав, поправено поради допусната очевидна фактическа грешка с решение № 509176/17.10.2018 г., с което е признато за установено, че ответникът дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 837,46 лева – незаплатена топлинна енергия за м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., сумата от 147,08 лева – лихва за забава от 30.01.2013 г. до 22.10.2015 г., сумата от 28,20 лева – дялово разпределение на м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., и сумата от 1,76 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от 30.01.2013 г. до 22.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от 13.11.2015 г., когато ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите. По делото е постъпила и жалба от И.И.К. срещу постановеното по реда на чл. 247 от ГПК решение № 509176/17.10.2018 г. по гр. д. № 24176/2016 г. на Софийски районен съд, 119-ти състав.

В молбата се поддържа наличие на основанието по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК – „ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебно заседание“, което лишило ответника от право на участие в процеса. Молителят И.И.К. моли да бъде постановена отмяна на атакуваното неприсъствено решение и делото върнато на СРС.

Насрещната страна по молбата – „Т.С.“ ЕАД и „Н.И.“ ООД , не изразяват становище по същата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Молбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима /с оглед направеното от процесуалния представител на ответника в проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание на 22.11.2019 г./.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна.

В извънинстанционното производство по чл. 240 от ГПК не се оспорва по същество постановеното от СРС решение, а се иска отмяната му поради неправилно прилагане на процесуални правила, обосновало незаконосъобразно постановяване на решение по чл. 238 от ГПК.

Съгласно чл. 238, ал.1 от ГПК, когато ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска.

Защитимото според закона право по чл. 240, ал. 1 от ГПК е лишаването на страната от възможност да участва в делото. Основанията, на които страната е лишена да участва, са изброени в нормата на чл. 240, ал. 1 от ГПК, съгласно която, в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1/ ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/ невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/ невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В разглеждания случай страната /ответник/ по същество се позовава на първото основание за отмяна на неприсъствено решение - ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовката за съдебното заседание.

В случая препис от исковата молба и приложените към нея доказателства са изпратени на ответника на постоянния му и настоящ адрес с оглед изготвена по делото справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., а именно в гр. София, жк ********, като съобщението се е върнало в цялост с отбелязване от 25.07.2016 г., че адресът е посетен на 12.06.2016 г., на 29.06.2016 г., на 03.07.2016 г. и на 25.07.2016 г. и след като не е открито лице, което да получи съобщението, е залепено уведомление на входната врата и е пуснат екземпляр от него в пощенската кутия. В същото съобщение е посочен като адрес, на който е залепено уведомлението - бл. 916, вх. 4, ап. 69, като екземпляр от него е пуснат в пощенска кутия, на която няма посочени имена. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че връчването е редовно и на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК е разпоредил съобщението да бъде приложено по делото.

С определение от 10.10.2016 г. СРС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.02.2017 г., за което на ответника е изпратено ново съобщение до посочения му адрес в гр. София, жк ********. Същото се е върнало в цялост с отбелязване, че адресът е бил посетен на 15.10.2016 г. – 08:30 ч., на  24.10.2016 г. – 20:35 часа, на 04.11.2016 г. – 19:45 часа и на 18.11.2016 г. – 19:00 часа, като връчителят е оставял бележки за връзка с него, а по данни от ап. 66 няма информация за търсеното лице.

В проведеното на 01.02.2017 г. открито съдебно заседание по делото районният съд е приел, че ответникът е редовно призован, като ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. На 31.05.2017 г. СРС е постановил атакуваното пред СГС по реда на чл. 240 от ГПК неприсъствено решение, с което е уважил предявеният от ищеца иск.

Връчването на призовки и съобщения, включително на преписа на исковата молба следва да бъде извършено съобразно Част І - „Общи правила“, глава „Шеста“ от ГПК, приложими за всички видове съдебни производства.

В разглеждания случай настоящият съдебен състав намира, че връчването не е извършено надлежно, доколкото първоинстанционният съд не е изчерпал всички възможни и предвидени в ГПК способи за установяване и връчване на призовките и съобщенията на страната по делото. Така, от лично депозираното от ответника И.И.К. по ч. гр. дело № 69468/2015 г. на СРС възражение по чл. 414 от ГПК се установява, че в същото длъжникът е посочил за контакт с него освен своя адрес в гр. София, жк ********, но също така и телефонен номер, както и електронна поща. Това налага СГС да приеме, че СРС е можел да укаже на връчителя да се свърже с лицето на посочения от него телефон и да удостовери, дали лицето пребиваване на посочения от него адрес, респ. да посочи дата и час за надлежно връчване на съобщенията. Разбира се, връчването по телефон е способ за връчване на съобщения, но не и на книжа, тъй като по този начин не могат да бъдат предадени изявления на друга страна по делото, съдебни актове или други книжа, които се прилагат към съобщението и устното възпроизвеждане на съдържанието им не е изпълнение на задължението за връчване на книжата. Устното уведомление за подадена искова молба срещу ответника обаче безспорно е можело да активизира последния да получи адресираните да него книжа, за да не търпи риска от преклудиране на права и процесуални възможности за защита, както и от постановяването на неприсъствено решение срещу него, каквото се е случило. Очевидно с оглед предоставените от самия ответник способи за контакт с него, то е имало възможност същият да бъде уведомен за извършваните по делото процесуални действия, ако бяха изчерпани всички известни по делото начини за връзка с него. Прилагането на съобщенията в цялост като редовно връчени по принцип е крайна мярка, която не следва да се прилага автоматично, а след изчерпване на всички налични по делото средства за уведомяване на адресата за действията, които се предприемат спрямо него и последиците от това.

При това положение се налага приемането на извод, че са налице предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на постановеното от СРС неприсъствено решение поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание. Ето защо молбата следва да се уважи, като постановеното неприсъствено решение следва да се отмени и делото да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове, от етап връчване на ответника на препис от исковата молба с приложенията й за отговор. Предвид отмяната на неприсъственото решение, то следва да бъде отменено и постановеното по реда на чл. 247 от ГПК решение № 509176/17.10.2018 г. по гр. д. № 24176/2016 г. на Софийски районен съд, 119-ти състав. 

По претенцията на молителя за разноски:

Доколкото с настоящия съдебен акт не се слага край на спора по предявените искове, то не е налице хипотезата на чл. 81 от ГПК и в това производство разноски не следва да се разпределят. Същите следва да бъдат разпределени от районния съд при постановяване на решение по предявените искове с оглед на изхода на спора по тях.

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 133482, постановено на 31.05.2017 г. по гр. д. № 24176/2016 г. на Софийски районен съд, 119-ти състав, както и постановеното по реда на чл. 247 от ГПК решение № 509176/17.10.2018 г. по гр. д. № 24176/2016 г. на Софийски районен съд, 119-ти състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените с искова молба вх. № 8009884/03.05.2016 г. искове от етап: връчване на ответника на препис от исковата молба с приложенията й за отговор.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                          

ЧЛЕНОВЕ: 1         

                        

2.