Р Е Ш Е Н И Е
№ 1213
гр. Пловдив, 16 юни 2021година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, V състав, в публично съдебно заседание на 11,05,2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при
секретаря В. Комитова , като разгледа докладваното адм. дело № 389 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 126 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 6 от Закона
за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Жалбоподателят - П.Н.Т., с ЕГН **********,*** оспорва Решение №
ППН-01-441/2020 от 02.02.2021 г. на Комисия за защита на лични данни.
В жалбата се твърди, че процесното
решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, а жалбата недопустима. Твърди,
че няма и никога не е имал профил в социалната мрежа на Фейсбук и няма как да публикува каквото и да е било
за лицето Д.П.Т.или за други лица. Твърди, че нито ЗЗЛД, нито регламент
2016/679 го определят като администратор или обработващ лични данни и по тая
причина счита, че не е субект, който носи отговорност. Обсъждайки изпратената
му разпечатка на снимки на различни лица не разпознава същите, както и твърди,
че по разпечатката лицата са с две имена и предполага, че много други лица са със същите
две имена.
Ответникът -
Комисията за защита на личните данни , чрез
процесуалния си представител в представено писмено становище / л. 45/ счита жалбата за неоснователна по подробни
съображения, изложени в него. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Доколкото процесното решение е
издадено на 02,02,2021г. и подаването на
жалбата директно в съда е от 15,02,2021г.
следва да се приеме, че жалбата
като подадена от лице с правен интерес , в законоустановения срок е процесуално допустима , а разгледана по
същество е неоснователна.
Административен съд Пловдив, като взе
предвид изложеното в жалбата и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Комисията за
защита на личните данни е разгледала жалба с вх. № ппн-01-441 от
22,06,2020г. на лицето Д.П.Т., който я информира,
че в последните два дни преди подаване на жалбата г-н П.Т. *** публикува
невярна, унизителна и обидна информация относно него в социалната мрежа Фейсбук
, като под текста г-н П.Т. е прикачил негови снимки , извадени от личния му
профил в социалната мрежа, както и информация, включваща трите му имена, ЕГН и адрес по лична карта. Г-н Т. предполага, че
гореизложените действия са във връзка с подаден от него сигнал срещу лице с
интернет псевдоним „Оскар" до директора на ОДМВР Пловдив, касаещ продажба
на монета.
Установено е че на 07.11.2018 г., жалбоподателят е
извикан за обяснение по случая, което е сторено
в писмена форма, а жалбоподателят моли КЗЛД, на базата на професионалните й
компетенции, да предприеме съответните мерки за проверка на изложените факти за
изнасяне в публичното пространство на личните му данни, защитени по закон. Към
жалбата са приложени екранни разпечатки.
Съдът установи , че за изясняване на
случая е направена служебна проверка във РасеЬоок профил, наименован на
латиница П.Т. с уникален номер раvеl.tасhеv.56. Отразено е че проверката е потвърдила изложеното в жалбата, т.е. налице
са публикувани снимки на жалбоподателя и
документи, съдържащи имена, адрес и ЕГН.
Административния орган на основание чл.
26 от АПК е уведомил П.Н.Т. за
започналото админ. производство и му е предоставена възможност по чл. 34, ал. 3 АПК да изрази становище с относими доказателства по предявените в жалбата
твърдения. Уведомителното писмо е получено лично от П.Т. на 24.07.2020 г., като
становище от негова страна не е постъпило.
Направена е последваща проверка на фейсбук акаунта на П.Т..
Проверката е установила, че към онзи
момент няма достъп до акаунта раvеl.tасhеv.56, т.е „връзката е остаряла или е
видима само за аудитория, към която не принадлежите", а снимките не са
налични , т.е страницата не работи или е била премахната.
В решението е отразено , че жалбата е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 29 от АПК, чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД и по чл. 28, ал. 1 от
Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната
администрация (ПДКЗЛДНА), тъй като са налице данни за жалбоподателя, естество
на искането, дата на узнаване на нарушението, лице, срещу което се подава
жалбата, дата и подпис.
Жалбата е приета за процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.
38, ал. 1 от ЗЗЛД от субект на данни с правен интерес и същата има за предмет
твърдение за нарушаване на права по Регламент 2016/679 или ЗЗЛД.
Прието е че с жалбата е сезиран
компетентен да се произнесе орган - Комисията за защита на личните данни, която
съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1 ЗЗЛД във връзка с чл. 57, параграф 1,
буква „е" от Регламент 2016/679 разглежда жалби, подадени от субекти на
данни.
Проведено е на 23.09.2020 г. закрито
заседание на Комисията , жалбата е обявена за допустима и страните са уведомени
за насроченото за 04.11.2020 г. открито заседание за разглеждане на спора по
същество.
Междувременно в КЗЛД е постъпило
Постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив за отказ да се образува
досъдебно производство, по същия случай, поради което е изпратена в КЗЛД за
разглеждане по компетентност.
Постъпило е становище от П.Т., като в него се посочва, че
не познава лице с името Д.П.Т.и не е имал каквито и да е отношения с него.
Заявява, че няма и никога не е имал профил в социалните мрежи и по тази причина
няма как да публикува каквото и да е. В приложената разпечатка има снимки на
различни лица с очила, които не познава и може би тези лица са П.Т. и Д.П.Т..
Прави възражение, че жалбата е недопустима и не подлежи на разглеждане, защото
нито е администратор на лични данни, нито обработващ и не подлежи на какъвто и
да е контрол по отношение на лични данни.
Комисията след като е разгледала
жалбата по същество, е приела за основателна, като е изложила и подробни мотиви.
В съдебното производство съдът е указал на жалбоподателя да се запознае със съдържанието на
административната преписка, изрази становище по нейната пълнота и евентуално
представи или заяви събирането на нови доказателства, до датата на следващото съдебно заседание или в противен случай делото ще бъде обявено
за решаване при този обем на събрани доказателства.
Призовка с горното съдържание е
получена от П.Н.Т. на 27.04.2021 г., като до датата на второто с.з. от него по делото не са постъпили искания за
представяне или събиране на доказателства, поради което съдът е приел, че
страните не желаят събиране на други доказателства и е обявил делото за
решаване.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна настоящият съдебен
състав обосновава следните правни изводи:
С Регламент 2016/679 и Закона за
защита на личните данни (ЗЗЛД) се определят правилата по отношение на защитата
на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, както и
правилата по отношение на свободното движение на лични данни. Целта е да се
защитават основни права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното
право на защита на личните данни.
Предмет на жалбата е твърдение за
неправомерно разпространяване на лични данни в обем лицево изображение
(снимки), три имена, ЕГН и адрес, чрез публикуването им в социалната мрежа Фейсбук.
От фактическа страна твърденията на
жалбоподателя, че документи, съдържащи негови лични данни, за определен момент
са били публикувани във фейсбук профил на П.Т. са потвърдени от извършената служебна
проверка от Комисията в хода на административното
производство, както и в хода на прокурорската преписка № 5535/2020 г. на
Районна прокуратура гр. Пловдив. Фактът, че след узнаване за производството
публикациите и профилът са свалени, не променя обстоятелството, че документите
с лични данни са били достъпни за неограничен кръг лица за определен период от
време. Това представлява разпространение като действие по обработване на
личните данни по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент 2016/679.
Съдът приема за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не е
администратор или обработващ, поради което не подлежи на контрол във връзка с
обработването на лични данни.
Съгласно определението за
администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент 2016/679 се
налага извод, че и физическите лица могат да бъдат администратори, стига да
определят целите и средствата на обработването. Възможността неограничен кръг
лица и неограничено във времето да разглеждат информацията в социална мрежа
изключва личния и домашен характер на обработването. От извършената служебна
проверка във фейсбук; профила се установява, че същият е „отворен", т.е.
публикуваното в него е достъпно за всички потребители на Фейсбук, а не само за
ограничен кръг профили.
В случая следва да се провери
законосъобразността на действията по обработване на лични данни, т.е. разпространението им пред неограничен кръг
лица чрез публикуване в социална мрежа.
Принципът за свеждане на данните до
минимум по чл. 5, параграф 1, буква „в" от Регламент 2016/679 гласи, че
личните данни следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото
във връзка с целите, за които се обработват.
В случая П.Т. е публикувал в
социалната мрежа фейсбук имената и снимки на Т., както и документи, които
съдържат ЕГН и адрес.
Публикуването на имена и снимки на Т.
, които са взети от личния му профил в същата социална мрежа, е допустимо, тъй
като същите са направени публично достояние от самия жалбоподател.
Посочването на ЕГН и адрес на
жалбоподателя обаче в случая е
прекомерно, тъй като не са публично достояние и по никакъв начин не са
необходими за целите на публикацията, поради което следва да се приеме , че е
нарушен принципът по чл. 5, параграф 1, буква „в" от Регламент 2016/679.
В случая Комисията разполага с оперативна
самостоятелност, като в съответствие с предоставените й функции преценява кое
от корективни правомощия по чл. 58, пар. 2 от Регламент 2016/679 да упражни.
Преценката се основава на съображенията за целесъобразност и ефективност на
решението при отчитане на особеностите на всеки конкретен случай и степента на
засягане на интересите на конкретното физическо лице - субект на данни, както и
на обществения интерес. Правомощията по чл. 58, пар. 2, без тази по буква
„и", имат характера на принудителни административни мерки, чиято цел е да
предотвратят или да преустановят извършването на нарушение, като по този начин
се постигне дължимото поведение в областта на зашитата на личните данни.
Административното наказание „глоба" или „имуществена санкция" по чл.
58 пар. 2, буква „и" има санкционен характер. При прилагането на
подходящата корективна мярка по член 58, пар. 2 от Регламента се взема предвид
естеството, тежестта и последиците от нарушението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Оценката за това какви мерки са
ефективни, пропорционални и възпиращи във всеки отделен случай отразява и
целта, преследвана с избраната корективна мярка - предотвратяване или
преустановяване на нарушението, санкциониране на неправомерното поведение или и
двете, каквато възможност е предвидена в чл. 58, пар. 2, буква „и" от
Регламент 2016/679.
При санкциониране на физическо лице комисията следва да се съобрази и със съображение
150 от преамбюла на Регламент 2016/679 - при определяне на подходящ размер на
наложеното административно наказание „глоба" надзорният орган следва да
вземе предвид и общото равнище на доходи в Република Българияпоради което е наложено
административно наказание „глоба" на П.Т. по чл. 83, параграф 5, буква
„а" от Регламент 2016/679, в размер близък до минималния, т.е 1000 лева.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган – Комисията за защита на лични данни.
КЗЛД е независим държавен орган,
специализиран в защитата на лицата при обработването на техните лични данни и в
контрола по спазването на ЗЗЛД. Комисията изпълнява задачите по чл. 57 от
Регламент (ЕС) 2016/679. Производството по жалби срещу актове или действия на
оператор на лични данни е разписано в чл. 38 от ЗЗЛД.
На основание чл. 9, ал. 4 във връзка
с ал. 3 от ЗЗЛД решенията на Комисията се вземат с мнозинство от общия брой на
членовете й, който е председател и 2-ма членове при проведено открито
заседание, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за
дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация
(Правилника). На проведеното на 04,11,2020 г. заседание на КЗЛД, когато е взето
оспореното в настоящото съдебно производство решение, са присъствали трима от
членовете на комисията. Решението е прието с мнозинство, като трите гласа са
достатъчни по закон. Предвид това, съдът счита, че актът е постановен от
компетентен орган и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Решението е издадено в предвидената
от закона писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК, съдържа реквизити като
наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, пред кой орган и
в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване, подписи на лицата, участвали
в производството.
При издаване на оспореното решение не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до
ограничаване на правото на защита на участниците. На заинтересованите страни са
им връчвани своевременно преписи от депозираните в производството книжа и
доказателства и им е осигурена възможност да изразят становище по тях.
Необорени останаха в съдебното
производство фактите потвърдени от извършената служебна проверка от
Комисията в хода на административното
производство, поради което жалбата следва да се отхвърли.
От ответника не са претендирани
разноски, нито са представени доказателства за направени такива, поради което
същите не следва да се присъждат.
С оглед на изложеното Административен
съд Пловдив, V-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.Т., с ЕГН **********,*** против Решение №
ППН-01-441/2020 от 02.02.2021 г. на Комисия за защита на лични данни.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: