№ 420
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Дора З. И.а
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора Т. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100600774 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 10.10.2022 година, постановена по НОХД № 20801 от 2018
година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 17-ти
състав, подсъдимият В. Н. Г. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 22.02.2014
година около 01:30 часа, в град София, бул. Цар Освободител № 18, пред
заведение „Резидънс“, в качеството му на длъжностно лице - охранител в „БГ
Секюрити 2012“ ЕООД (назначен с трудов договор № 6/20.03.2013 година),
при изпълнение на службата му, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на
главата на В. С. С., му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на левия ъгъл на долната челюст, затрудняващо дъвченето и
говореното повече от 30 дни, като непосредствено преди това, на същото
място, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата е причинил на М.Р.
лека телесна повреда по чл.130 ал.2 НК, изразяваща се в болка в челюстта
отдясно, като деянието е извършено по хулигански подбуди и е причинена
телесна повреда на повече от едно лице – престъпление по чл.131 ал.1 т.2 т.4
и т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл.131 ал.1
т.2 т.4 и т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал. 1 НК вр. чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на
което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години.
Със същата присъда подсъдимият В. Н. Г. е осъден на основание чл.45
1
ЗЗД да заплати на гражданския ищец В. С., сумата от 4000 лева,
представляваща обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени
вреди от деянието, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
деянието до окончателното й изплащане, като гражданският иск е отхвърлен
за горницата до пълния предявен размер от 13 000 лева, и подсъдимият е
осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 1130 лева, представляващи
съответната част от платените разноски по делото за адвокатска защита.
На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият В. Н. Г. е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 600 лева за досъдебното
производство по сметка на СДВР, а сумата от 1022,80 лева за съдебното
производство по сметка на СРС при двукратното разглеждане на делото в СРС,
както и сумата от 160 лева за държавна такса върху уважената част на
гражданския иск.
Срещу така постановената присъда, в законоустановения срок е
постъпила въззивна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия – адвокат
Е. М. от КАК, с която се атакува първоинстанционната присъда в нейната
цялост като неправилна, противоправна и постановена в противоречие със
съвкупния доказателствен материал по делото. Жалбоподателят счита, че при
задълбочен и обективен анализ на доказателствения материал не могат да
бъдат направени категорични изводи относно авторството на
инкриминираното деяние и конкретния механизъм, довел до твърдяната
телесна повреда. Според жалбата, гласните доказателства по делото са
недостатъчни и непълни, като повечето от разпитаните свидетели не
предоставят категорични и надеждни данни, установяващи безспорно
авторството на деянието от страна на подсъдимия.
Защитата подчертава, че свидетелите, на чиито показания се основава
обвинителната теза, могат да бъдат възприети като предубедени или
заинтересовани от изхода на делото, доколкото са свързани с пострадалия чрез
семейни или близки приятелски отношения. От друга страна, показанията на
останалите свидетели не сочат категорично, че подсъдимият е автор на
деянието.
Поради изложените съображения защитата отправя искане към въззивния
съд на основание чл.334 т.2 вр. чл.336 ал.1 т.3 НПК, като настоява атакуваната
първоинстанционна присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде
постановена оправдателна присъда. Твърди се, че при правилна и пълна
преценка на събраните доказателства следва да се приеме, че подсъдимият Г.
не е осъществил вмененото му деяние както от обективна, така и от
субективна страна, а първоинстанционният съд е изградил своите изводи
единствено на предположения, без деянието да е доказано по категоричен и
безспорен начин.
Допълнително защитникът е посочил и алтернативно искане на
основание чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 НПК за отмяна на първоинстанционната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд
поради съществени процесуални нарушения. Счита се, че при постановяване
на атакуваната присъда съдебният състав неправилно е оценил
2
доказателствата, игнорирал е тези от тях, които оневиняват подсъдимия и
необосновано е формирал вътрешното си убеждение в негова вреда. Изтъква
се също така и нарушаване на основния принцип за несменяемост на съдебния
състав в стадия на съдебното следствие.
В закрито заседание въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че
за изясняване на обстоятелствата по делото се налага провеждането на
въззивно съдебно следствие.
В хода на въззивното следствие е разпитан в качеството на свидетел В. С.
С.. Свидетелят В. С. разказва, че след като е бил ударен, изпитал силна болка,
като непосредствено след удара изпаднал в безсъзнание. След като дошъл на
себе си, установил, че се намира в линейка. Болката в челюстта му
продължила около три месеца, като в началото не е предполагал, че
нараняването е толкова сериозно. След няколко дни, когато се опитал да се
храни, установил, че състоянието му се влошава, поради което потърсил
медицинска помощ в „Пирогов“. Там било установено, че челюстта му е
счупена, след което се наложила операция. Свидетелят С. категорично
посочва, че между удара и диагностицирането на счупването не е имал други
травматични инциденти в същата област.
В съдебното заседание на 14.05.2025 година в хода на въззивното
следствие е изслушано заключението на назначената съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д. Н.. Вещото лице потвърждава
изцяло заключението си, като уточнява, че фрактурата на долната челюст на
пострадалия В. С. напълно съответства на механизма и вида на травмата,
описани в обвинителния акт. Вещото лице пояснява, че макар и
диагностицирана значително по-късно тази травма от медицинска гледна
точка е възможно да е настъпила точно на датата, сочена в обвинението –
22.02.2014 година и изключва категорично вероятността травмата да е
причинена от падане или самонараняване.
В хода на проведеното открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия Г. – адвокат М. –
поддържа подадената въззивна жалба като иска първоинстанционната присъда
да бъде отменена и да бъде постановена нова, оправдателна присъда. Адвокат
М. излага твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил
доказателствения материал, игнорирал е липсата на категорични
доказателства за това, че подсъдимият В. Г. е извършил деянието при
изпълнение на служебните си задължения като охранител. Подчертава още, че
местопроизшествието не съответства на мястото, където подсъдимият е
изпълнявал охранителната си дейност, както и че голяма част от свидетелите
могат да бъдат разглеждани като предубедени поради близки отношения с
пострадалия. Адвокат М. прави възражение и за съществени процесуални
нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, изразяващи се най-вече в
нарушение на принципа за несменяемост на съдебния състав.
Прокурорът намира въззивната жалба за неоснователна и настоява за
потвърждаване на първоинстанционната присъда. Посочва, че присъдата е
постановена след обективен и задълбочен анализ на доказателствата, които
3
безспорно сочат подсъдимия като автор на инкриминираното деяние.
Прокурорът подчертава, че заключението на вещото лице и събраните
свидетелски показания напълно потвърждават извършването на
престъплението при посочените квалифициращи обстоятелства – по
хулигански подбуди и при изпълнение на служебните задължения на
подсъдимия.
Подсъдимият В. Г. се придържа към казаното от неговия защитник. В
последната си дума заявява, че е невинен и иска постановяване на
оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, атакувания
съдебен акт, изложените във въззивната жалба и допълнението към нея
доводи и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК от легитимирано
лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
След извършване на проверка от страна на настоящия въззивен състав
по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба и
допълнението към нея, се пристъпи и към преценка по обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото
доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да
бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото,
поради което споделя в цялост фактическите констатации на Софийския
районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства,
настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В. Н. Г. е роден на **** година в град Видин, българин, с
българско гражданство, със средно образование, работещ, неженен,
неосъждан, с адрес: гр. Видин, ул. ****, ЕГН **********.
С трудов договор № 6/20.03.2013 година, сключен с „БГ Секюрити 2012“
ЕООД като работодател, подсъдимият В. Г. бил назначен на длъжност
„охранител“. Към февруари 2014 година изпълнявал служебните си
задължения в заведение „Шампейн руум“ в град София, площад Народно
събрание. Задълженията му включвали охрана на имуществото и
посетителите на заведението, както и наблюдение на прилежащия периметър
около него, където на тротоара били разположени маси и отоплителни уреди
през зимния период. Подсъдимият работел на смени по предварително
определен график, като на 21 и 22.02.2014 година бил на работа.
В ранните часове на 22.02.2014 година, малко преди 01:30 часа,
подсъдимият се намирал пред заведението „Шампейн руум“, когато забелязал
група млади хора (свидетелите Р., С., К., И. и свидетелките С. и Ш.), които се
движели покрай него в приповдигнато настроение, изразяващо се в шумно
4
поведение – викане, пеене и удряне по паркирани автомобили и ограждения
на площада. Групата била посетила изложба на свидетеля М.Р., а по-късно и
различни заведения, където консумирали алкохол. Лицата подминали
заведението и се отправили към офиса на Първа инвестиционна банка,
намиращ се непосредствено до „Резиденс клуб“ на бул. „Цар Освободител“ №
18. Докато свидетелят К. теглел пари от банкомат, част от групата,
включително свидетеля М.Р., влезли в словесен спор с охранителите на
„Резиденс клуб“ – свидетелите З. и Е., по повод създавания от тях шум.
В този момент подсъдимият В. Г., придружен от още един мъж, се
приближил до групата и без предупреждение ударил свидетеля М.Р. с юмрук в
лицето, вследствие на което последният паднал на земята и изпитал силна
болка, без по-сериозни травматични последици. Веднага след това
подсъдимият нанесъл силен удар с юмрук в лявата част на лицето на
свидетеля В. С.. От силата на удара свидетелят С. паднал назад и ударил
главата си в тилната област, като останал на земята. Свидетелката Ш. се
опитала да окаже помощ на пострадалия, като забелязала кръв в задната част
на главата му. Ударът в лицето довел до счупване на левия ъгъл на долната
челюст на свидетеля С., увреждане установено впоследствие.
Непосредствено след това подсъдимият и придружаващият го мъж се
върнали към заведението „Шампейн руум“. Междувременно свидетелят М.Р.
се изправил и взел метална табела за паркоместа, с намерение да се
саморазправи с подсъдимия, но бил спрян от свидетеля З., охранител на
„Резиденс клуб“. Междувременно, св. К. подал сигнал на тел. 112 и малко по-
късно на място пристигнал полицейски патрул, както и линейка. Свидетелите
С. и К. влезли в „Шампейн руум“, където видели да влиза подсъдимият и
започнали да го търсят. Те обиколили заведението и като намерили
подсъдимия Г. в служебно помещение на заведението, го посочили на дошлия
на място полицейски екип като извършител на деянието. Подсъдимият бил
задържан по ЗМВР и отведен в 01 РУ СДВР.
Пострадалите С. и Р. били откарани за медицински преглед във ВМА. На
свидетеля М.Р. не били констатирани сериозни наранявания и не били
издадени медицински документи. На свидетеля С. били назначени
изследвания на главата поради съмнения за черепно-мозъчни травма. Такива
не били установени и свидетелят С. бил освободен, като му било издадено
СМУ № С-49/2014 година, в което са установени разкъсно-контузна рана по
главата, задно теменно отдясно и контузия на лявата буза. В последствие,
поради продължаващата болка в челюстта, на 16.03.2014 година той посетил
УМБАЛСП „Пирогов“, където било установено счупване на долната челюст.
На 17.03.2014 година била извършена хирургическа интервенция с поставяне
на метална остеосинтеза, като свидетелят бил изписан от лечебното заведение
на 22.03.2014 година.
Така приетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото се
установява от събраните и приети в хода на досъдебното и съдебното
производство (СП) пред двете съдебни инстанции доказателства и
доказателствени средства, а именно: отчасти дадените от подсъдимия
обяснения, показанията на свидетелите М.Р., В. С., Д. К., А. Ш., В. И., М. С.,
5
В. З., И. Е., П.П., К.С., Д. И., Х.Г. и В.Н., включително прочетените на
основание чл. 281, ал. 1 от НПК показания на св. Р., С., З. и Е., дадени пред
предходен състав на съда, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 4 или
5, вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК показания на св. С., Ш., Р., И., З., Е., П., С., И., Н.,
дадени на ДП; експертните заключения на СИПЕ на св. Р., С., К., Ш., И. и С.,
приобщени по реда на чл. 282, ал. 3 НПК, на СТЕ, СМЕ и СГЕ; вещественото
доказателство - диск със видеозапис от охранителни камери на „Резиденс
клуб“; както и писмените доказателства събрани на съдебното следствие и по
ДП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, включително и справка за
съдимост за подсъдимия, трудов договор, график на дежурствата за месец
февруари 2014 година, заповед за задържане и протокол за личен обиск на
лице от 22.02.2014 година, както и събраните и приети в хода на въззивното
съдебно следствие - показания на свидетеля В. С. и назначената и приобщена
СМЕ, изготвена от доктор Д. Н..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката
на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане
на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената
присъда първият съд, по ясен и убедителен начин, е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен
състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата
инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян
в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват,
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(вж. решение № 181/2012 година на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 година
на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 година на ВКС, І н. о., решение №
371/2016 година на ВКС, ІІІ н. о.).
Въззивният съд счита, че така установената фактическа обстановка е
правилна и почива на събрания по делото доказателствен материал.
Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи, досежно
6
направените от него изводи в контекста на събраните доказателства.
Въззивният съд, след самостоятелна проверка на доказателствения
материал, изцяло се солидаризира с направения от първоинстанционния съд
задълбочен, пълен и обоснован анализ на събраните по делото доказателства,
като възприема за установена идентична фактическа обстановка.
Доказателствената съвкупност, обсъдена и преценена от Софийския районен
съд, по обективен и безпристрастен начин води до несъмнен извод относно
авторството и механизма на инкриминираното деяние, което подсъдимият е
извършил, поради което въззивната инстанция се присъединява към всички
направени от първата инстанция фактически и правни констатации.
Правилно и законосъобразно в основата на фактическите си изводи
съдът е поставил като най-обективно и надеждно доказателство видеозаписа
от охранителните камери на „Резиденс клуб“, с оглед значителния времеви
период, изминал от деянието, както и поради установените съществени
противоречия в свидетелските показания. Записите са предоставени
доброволно в хода на досъдебното производство и са предмет на експертиза,
която е категорична, че липсват данни за манипулация. Вещото лице е
отбелязало, че видеозаписите не позволяват лицева идентификация, предвид
ниското им качество, но предоставят достатъчно ясна информация за
последователността на действията и физическите характеристики на лицата,
участващи в инцидента.
Съдът лично е анализирал видеозаписите, установявайки ясно
последователността на действията на лицата, участващи в събитията от
процесната вечер. На записа от камерите, ясно обозначени като „Главен
портал“ и „Будка“, се вижда лице със спортно телосложение, което
последователно нанася удари на две мъжки лица от групата, в резултат на
което едното остава паднало на земята. Въпреки, че не е възможна
категорична лицева идентификация от видеозаписите, има достатъчно
елементи, съответстващи на описанията и показанията на свидетелите, за да
заключи, че въпросното лице, с по-висок ръст, съответства на подсъдимия В.
Г..
Въззивният състав подробно обсъди и съпостави събраните по делото
гласни доказателства. Въпреки отбелязаните противоречия и неточности в
показанията на свидетелите М.Р., В. С., Д. К., А. Ш., В. И. и М. С., съдът
констатира, че същите са последователни и безпротиворечиви относно
същественото обстоятелство – авторството на деянието, като ясно и
категорично идентифицират подсъдимия Г. като извършител на ударите,
нанесени на свидетелите В. С. и М.Р..
Приобщените във въззивното производство допълнителни показания на
пострадалия В. С. допълват доказателствения материал, като последният
категорично заявява, че вследствие на удара е изпаднал в безсъзнание и
непосредствено след инцидента е бил транспортиран до лечебно заведение.
Свидетелят е последователен в твърденията си за продължителния период на
болки и последващото медицинско установяване на счупването на долната
челюст.
7
Назначената и приета във въззивната фаза съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от д-р Д. Н., е категорична и пряко кореспондира както
с показанията на свидетелите, така и с видеозаписа. Вещото лице заключава,
че полученото от свидетеля С. счупване на долната челюст е напълно
съвместимо с механизма на увреждане, описан от очевидците и отразен във
видеозаписите, както и установява връзка между процесния инцидент на
22.02.2014 година и установената травма – счупване на долната челюст и по
характерно развитие на травматичния процес във времето след инцидента.
Правилно и законосъобразно съдът е приел обясненията на подсъдимия
В. Г. и свидетеля Х.Г. за естествена защитна позиция, тъй като не
кореспондират с останалите събрани в хода на производството доказателства.
Доводите на защитата за недоказаност на авторството на деянието са
неоснователни. Въпреки посочените противоречия, съвкупният анализ на
видеозаписите, експертните заключения и последователните свидетелски
показания на очевидците категорично потвърждава, че подсъдимият В. Г. е
извършил инкриминираното деяние. Видеозаписът, в частност, предоставя
обективна картина на събитията, която съвпада с основните и съществени
детайли от показанията на свидетелите К., С. и Ш.. В тази връзка, без да се
налага друг доказателствен анализ, могат само да се посочат показанията на
всички разпитани свидетели, с изключение на свидетеля Х.Г., които отнесени
към другите доказателства са безусловни и категорични. Във тази връзка са и
заключенията по назначените експертизи, като способ за проверка и оценка,
приложения видеозапис и другите писмени и гласни доказателствени
средства.
Твърденията за предубеденост на свидетелите поради техните близки
отношения с пострадалото лице са несъстоятелни. Съдът прецени
надеждността на показанията на свидетелите не само въз основа на тяхната
връзка с пострадалия, но и въз основа на вътрешната логика,
последователност и кореспонденция с останалите доказателства по делото.
След прецизен анализ съдът установи, че показанията на свидетелите К. и С.
са последователни, без вътрешни противоречия и напълно съответстват на
обективните данни от видеозаписа и медицинските експертизи.
Относно твърдението за нарушение на принципа за несменяемост на
съдебния състав съдът намира, че по делото липсват каквито и да било
доказателства за подобно нарушение. Всички процесуални действия са
извършени при спазване на установените правила, като на подсъдимия е
гарантирано правото на справедлив процес и безпристрастно разглеждане на
делото. Констатирано е, че съдебният състав е бил един и същ от началото до
края на първоинстанционното разглеждане на делото.
По отношение на възражението, възведено от защитата, че липсват
категорични доказателства за това, че подсъдимият В. Г. е извършил деянието
при изпълнение на служебните си задължения като охранител, настоящият
съдебен състав намира твърдението за неоснователно. Видно от приложения в
хода на ДП трудов договор на подсъдимия Г. от 20.03.2013 година, с който е
нает на длъжност „охранител“ и представения график на дежурствата за месец
8
февруари 2014 година, на инкриминираната дата 22.02.2014 година, същият е
изпълнявал задълженията си на охранител, именно в заведение „Шампейн
руум“. Тези факти се установяват, както от показанията на свидетеля Н., който
е разпределял смените на служителите, така и от собственоръчно подписания
от Г. график. От показанията на свидетелите Г. и Н. е установено, че в
задълженията му като охранител се е включвало и охрана на тротоара пред
заведението. Видно от протокола за личен обиск на лице от 22.02.2014 година
от владението на подсъдимия В. Г. са били намерени и иззети - 1 (един) брой
радиостанция HYT – TC – 4465 със слушалки към нея, както и бадж № 008 на
името на В. Г.. Това е в пълна корелация с гореизложените доказателства, че
на инкриминираната дата Г. е бил на работа и не кореспондира с обясненията
на подсъдимия, че не е бил на работа, а е отишъл единствено да получи
трудовото си възнаграждение.
В обобщение, след внимателен и детайлен анализ на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че фактите, посочени в обвинителния акт,
са доказани по несъмнен начин и именно подсъдимият В. Г. е причинил на В.
С. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на левия ъгъл на
долната челюст, затрудняващо дъвченето и говореното повече от 30 дни, като
непосредствено преди това, на същото място, чрез нанасяне на удар с юмрук в
областта на главата е причинил на М.Р. лека телесна повреда по чл.130 ал.2
НК, изразяваща се в болка в челюстта отдясно, като деянието е извършено по
хулигански подбуди и е причинена телесна повреда на повече от едно лице,
като телесната повреда е причинена от подсъдимия, в качеството му на
длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 т.Б от НК, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
В случая по делото е безспорно, че на 22.02.2014 година около 01:30
часа, в град София, бул. Цар Освободител № 18, пред заведение „Резидънс“, е
възникнал скандал между компанията на пострадалия и охранителните на
заведението, впоследствие от заведение „Шампейн руум“ са пристигнали две
лица, сред които и подсъдимият В. Г.. За факта на упражненото от подсъдимия
Г. по отношение на пострадалия В. С. и свидетеля Р. насилие по делото
свидетелстват пострадалият и неговите приятели - свидетели и косвено
другите посочени по-горе свидетели, сочещи за наличието на конфликт и
нараняването на пострадалия. Изложените от свидетелите данни за нанесен
удар от подсъдимия Г. по главата на М.Р. и В. С. кореспондират с данните,
съдържащи се в издаденото медицинското удостоверение от съдебен лекар,
както и с заключенията на съдебно-медицинските експертизи,
видеотехническата експертиза и видеозаписа.
От показанията на пострадалия С. и свидетелите се установява по
несъмнен начин времето, мястото и начина на извършване на
инкриминираното деяние. Районният съд е направил съвкупен и
изключително подробен анализ на всички доказателствени източници, при
което обосновано и законосъобразно е приел за установено по несъмнен
начин, че подсъдимият Г. е нанесъл на пострадалия удар в областта на главата
и му е причинил телесна повреда.
9
Що се касае до наличието на някои противоречия в показания на
разпитаните свидетели, съдът счита, че същите се дължат на хаотичната
обстановка и бързо развилите се събития, както и на различната способност на
отделния индивид да възприема и пресъздава в реч обективните факти от
действителността, като тези противоречия не са съществени и те не водят до
разколебаване на основните тези на обвинението, относими към признаците
на деянието от обективна и субективна страна.
Съдът кредитира напълно и заключенията на вещите лица по
назначените и приобщени експертизи. Тези заключения са подробни, пълни,
обосновани и не пораждат никакво съмнение по отношение на правилността
им. Заключенията са депозирани от компетентни вещи лица, в чиято
добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви основания да
се съмнява. Наред с това заключението на назначената и приета в хода на
въззивното следствие съдебно-медицинската експертиза е изготвено на базата
на обективни данни и въз основа на използването на утвърдени и безспорни
научни методи.
Правилно и законосъобразно са кредитирани изцяло и писмените
доказателства по делото, в това число справка за съдимост, трудов договор,
длъжностна характеристика, график за месец февруари 2014 година,
медицински документи, заповед за задържане и други, с помощта на които се
установяват обстоятелства от значение за изхода на делото и които допълват
свидетелските показания относно релевантните по делото обстоятелства.
Ето защо, анализирайки така приетата за установена по-горе фактическа
обстановка, въззивната инстанция намира за обосновани и правилни
изложените от районния съд изводи, съображения и доводи, че в случая
подсъдимия В. Г. е извършил деяние, съставомерно по чл.131 ал.1 т.2 т.4 и т.12
вр. чл.129 ал.2 вр. ал. 1 НК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Изпълнителното деяние е извършено чрез действие, изразило се в
нанасяне на удари с юмрук в областта на главата на две лица. Престъплението
е типично резултатно, увреждащо, като престъпният резултат се е изразил в
причиняване на посочените телесни увреждания.
По несъмнен начин по делото се установява наличието от обективна
страна на всички елементи от състава на престъплението по посочените
разпоредби: Подсъдимият В. Н. Г. на 22.02.2014 година около 01:30 часа, в
град София, бул. Цар Освободител № 18, пред заведение „Резидънс“, в
качеството му на длъжностно лице - охранител в „БГ Секюрити 2012“ ЕООД
(назначен с трудов договор № 6/20.03.2013 година), при изпълнение на
службата му, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата на В. С. С.,
му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на левия
10
ъгъл на долната челюст, затрудняващо дъвченето и говореното повече от 30
дни, като непосредствено преди това, на същото място, чрез нанасяне на удар
с юмрук в областта на главата е причинил на М.Р. Р. лека телесна повреда по
чл.130 ал.2 НК, изразяваща се в болка в челюстта отдясно, като деянието е
извършено по хулигански подбуди и е причинена телесна повреда на повече от
едно лице престъпление по чл.131 ал.1 т.2 т.4 и т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал. 1
НК. Упражненото физическо въздействие, изразяващо се в нанасяне на удар в
областта на главата на две лица, което осъществява квалифицирания състав по
чл.131 ал.1 т.4 НК, доколкото са причинени увреждания на две лица.
Нанесените удари са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
общественоопасни последици. В резултат на упражненото насилие
пострадалият С. е получил телесна повреда, изразяваща се в счупване на левия
ъгъл на долната челюст, затрудняващо дъвченето и говореното повече от 30
дни, докато свидетеля Р. е получил лека телесна повреда.
Телесната повреда на повече от едно лице е самостоятелно
престъпление, а не механичен сбор от две отделни престъпления.
Квалифициращият елемент от обективна страна е причиняването на телесни
повреди на повече от едно лице едновременно или с отделни деяния,
решението за които е взето предварително, по време на първото деяние или
непосредствено след него. При това положение, ако на пострадалите са
причинени различни по степен на увреждане телесни повреди, извършеното
следва да се квалифицира като едно престъпление с оглед на по-тежкия
резултат. Обект на престъпно посегателство е здравето на по-широк кръг
лица, поради което то е престъпление с множество пострадали. Тези
обстоятелства определят степента на неговата обществена опасност и
предпоставят нормативно определената му суверенност в системата на
телесните повреди, изключваща приложението на правилата на идеалната и
реалната съвкупност, аргумент от Решение № 279 от 19.02.2019 г. по к. н. д.
№ 1065 / 2018 г. на Върховен касационен съд Решение № 279 от 19.02.2019 г.
по н. д. № 1065 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият
Г. е бил с качеството на длъжностно лице - охранител в дискотеката, което
припокрива и квалифицирания състав по чл.131 ал.1 т.2 НК.
Контролиращата инстанция също счита, че в случая е налице и
квалифициращото обстоятелство, че телесната повреда е извършена по
хулигански подбуди. До този момент подсъдимият не е познавал компанията
на пострадалия. Същата вечер той ги вижда за първи път и неговата цел
единствено е била да покаже явно неуважение към обществото и човешката
личност. Неговото поведение по никакъв начин не е било предизвикано от тях.
Неговата агресия е била водена единствено от желанието му да демонстрира
своето „превъзходство“ над пострадалия и свидетеля Р. и да накърни тяхното
достойнство.
Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимия В. Г. обективира
отношението му към деянието (неговата интелектуалната и волевата
насоченост). Същият несъмнено е съзнавал, че е длъжностно лице - охранител
и е имал представа, че нанасянето на удари в областта на главата на
11
пострадалия С. и свидетеля Р., несъмнено ще доведе до причиняването на
визираните телесни увреждания. Ето защо съдът счита, че подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на същите, при което с
реализирал намерението си. С оглед на всичко това, анализирайки
престъплението от субективната му страна, съдът счита, че същото е
извършено с пряк умисъл.
При изводите си досежно съставомерността на деянието, настоящият
съдебен състав изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд, че
подсъдимият В. Г. следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.131 ал.1 т.2 т.4 и т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал. 1 НК.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не
констатира неправилно приложение на материалния закон или съществени
нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяна или
изменение на присъдата.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 131 ал.1 вр 129 ал.2 вр. ал. 1 се предвижда
наказание лишаване от свобода от две до десет години.
Относно индивидуализацията на наложеното по вид и размер наказание
въззивната инстанция изразява съгласие с първата за отчетените от нея
смекчаващи обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на Г., младата
му възраст към момента на извършване на деянието, както и добрите му
характеристични данни. Правилно е отчетено като допълнително
обстоятелство продължилото дълго време наказателно производство, което е
отчетено като изключително смекчаващо обстоятелство.
Настоящата инстанция намира, че първостепенният съдебен състав
правилно е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК и е наложил
наказание под законовия минимум, а именно „лишаване от свобода“ за срок от
една година. Наложеното наказание е справедливо и съответства съвкупно на
обществената опасност на деянието и на личната опасност на дееца. Така
определеното наказание е от характер да постигне генералната и
индивидуалната превенция на наказанието, заложени в чл.36 НК.
На следващо място, първоинстанционният съд обосновано е отложил
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години на
основание чл.66 ал. 1 от НК. Формалните предпоставки са налице, като
въззивният съд счете, че ефективното изтърпяване на наказанието би се явило
несъразмерно тежка репресия спрямо подсъдимия Г.. Съдебната практика е
константна и последователна в разбирането си, че решаващият критерий при
преценката на съда дали да отложи изпълнението на наложеното наказание е
дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за действителното
поправяне на конкретния деец той ефективно да не го изтърпи. Доколкото
подсъдимият Г. не представлява личност с висока степен на обществена
12
опасност и съдебното му минало не е обременено, за поправянето и
превъзпитанието му не се налага изолирането в пенитенциарно заведение.
Правилно и законосъобразно, СРС е осъдил подсъдимият В. Н. Г. на
основание чл.45 ЗЗД да заплати на гражданския ищец В. С., сумата от 4000
лева, представляваща обезщетение за причинените на пострадалия
неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на деянието до окончателното й изплащане, като гражданският иск е
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 13 000 лева, като
обосновано, първоинстанционният съд е осъдил подсъдимият да заплати на
гражданския ищец сумата от 1130 лева, представляващи съответната част от
платените разноски по делото за адвокатска защита.
С оглед изхода на делото, правилно контролираната инстанция на
основание чл.189 ал.3 НПК е осъдила подсъдимият В. Н. Г. да заплати
направените по делото разноски в размер на 600 лева за досъдебното
производство по сметка на СДВР, а сумата от 1022,80 лева за съдебното
производство по сметка на СРС при двукратното разглеждане на делото в СРС,
както и сумата от 160 лева за държавна такса върху уважената част на
гражданския иск.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон. Определените наказания не са явно
несправедливи и съответстват на обществената опасност на престъплението и
дееца.
Така, при извършената на основание чл.314 ал.1 вр. чл.313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 10.10.2022 година, постановена по НОХД
№ 20801 от 2018 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение
(СРС – НО), 17-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14