РЕШЕНИЕ№260085

 

гр. Б. , 02.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Б. СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н. П.

 

при участието на секретар Т. Б., като разгледа докладваното от съдия Петров АНД № 454 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № */15.10.2020г., издадено от Директора на Дирекция „И. по т. С. о.”-С., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.61, ал.1 във връзка с чл.1, ал. 2 от КТ на „К. Г. ” ЕООД /в качеството на работодател/ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.

Наказаното лице обжалва така издаденото Наказателно постановление с твърдения за незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Жалбоподателят оспорва в цялост изложената в НП фактическа обстановка. Поради това се иска отмяна на Наказателното постановление. 

Пред РС-Б.  жалбоподателят, редовно призован, се представлява от  процесуалния представител адвокат И. Ж. от САК, който поддържа жалбата. По време на съдебните прения представя писмена бележки като заявява, че поддържа жалбата и по тези съображения моли да се отмени обжалваното НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – директор АИПО А.  /лице с юридическо образование/. Същата заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред РС-Б.  излага, че фактическата обстановка е установена безспорно в производството пред въззивната инстанция, а твърдяните от жалбоподателя /чрез процесуалния си представител/ факти недоказани. Предвид изложеното в съдебна прения моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното Наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция - потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.07.2020 г. свидетелите А.К. и М.М. ***/ извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „К. Г. ”ЕООД в обект кафе-аператив „Х. “, намиращ се в с. В. , пл. “О.“ № *. На обекта служителите от Инспекция по труда заварили Г.М.К. да работи като сервитьор/барман. Проверяващите дали на св. К. декларация, в която тя саморъчно посочила, че работи без трудов договор. Лицето също така декларирало, че работи като сервитьор/ при „К. Г. ”ЕООД в кафе-аператив „Х. “, намиращ се в с. В. , пл. “О.“ № *, с работно време – първа смяна от 07.00 часа до 14.00 часа и втора смяна – от 14.00 часа до 22.00 часа и трудово възнаграждение – 25 лева на смяна. 

Проверката продължила на 06.08.2020г. и 17.08.2020г. по документи в сградата на ДИТ-Софийска област със седалище в гр. С., бул. В. № *, ет. *. На 17.08.2020г. св. К., в присъствието на един свидетел и  управителя на дружеството-жалбоподател съставила Протокол за извършена проверка и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № *, в който е отбелязано, че „К. Г. ”ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е уредил като трудово правоотношение предоставянето на работната сила от Г.М.К. преди постъпването й на работа на 30.07.2020г. като сключи трудов договор със същата, тъй като е била заварена да полага труд като сервитьор/барман с определено работно време - първа смяна от 07.00 часа до 14.00 часа и втора смяна – от 14.00 часа до 22.00 часа и трудово възнаграждение – 25 лева на смяна, в обект – кафе-аператив „Х. “, намиращ се в с. В. , пл. “О.“ № *, поради което е извършено нарушение на чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Актът е връчен на 17.08.2020г. на управителя на дружеството-жалбоподател, без възражение.

Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него, на 15.10.2020г. Директорът на Дирекция „И. по т. С. о.” - С. е издал обжалваното Наказателно постановление № */15.10.2020г., срещу „К. Г. ”ЕООД за извършено нарушение по чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ му е наложил имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.

С известие за доставяне Наказателното постановление е получено на 27.10.2020г. и е обжалвано с жалба от 2.11.2020 г./видно от клеймото на пощенския плик/.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите К. и М. - В., вкл. и показанията на св. К.; АУАН № */17.08.2020г.; Протокол за извършена проверка; декларация от Г. К.; Копия от тетрадка за работен график на смени; сведения и заявление от управителя на дружеството-жалбоподател; Заповед № */08.01.2019г. на Изпълнителния Директор на ИА „Главна инспекция по труда”; Заповед № */08.01.2019г. на Изпълнителния Директор на ИА „Главна инспекция по труда”; Заповед № */11.02.2014г. на Изпълнителния Директор на ИА „Главна инспекция по труда”трудов договор № 3/25.10.2013г.; покана за съставяне на АУАН; протокол за извършена проверка; призовка по чл.45, ал.1 от АПК, известие за доставяне на Наказателно постановление и т.н.

Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и М. - В., тъй като те са последователни, звучат достоверно, почиват на непосредствени впечатления, за които свидетелите има траен спомен, а и защото тези показания намират пълна опора в събрани по делото писмен доказателствен материал. Възпроизведените фактически данни от тях намират опора и в показанията на свидетелката К., която разказва, че на 30.07.2020г. действително е била в цеха на жалбоподателя в 11.40 часа, без да е в трудови правоотношения с търговското дружество, но за да провери дали ще може да се справи с работата, във връзка с което в момента на проверката от служителите на Инспекцията по труда е приемала поръчки от клиенти на заведението, приготвяла е и е сервирала кафе, почиствала е маси и пепелници. Разказът й, че е била в кафе-аператива да се обучава, по скоро дават обяснение за мотивът й, респ. решението да бъде в кафето, поради което съдът не формира от тях изводи за фактите и правото по делото, а в останала част /извън фактите посочени по-горе и имащи характер на доказателства/ разказът й е интерпретация на факти, т.е. мисловна логическа дейност.

Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни. Те имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира.

От АУАН, декларацията на К., Протокола за извършена проверка, показанията на свидетелите се установява, че към момента на проверката /30.07.2020г./ между К. и „К. Г. ”ЕООД не е бил сключен валиден трудов договор.

От показанията на свидетелите К., М. - В. и К. се установява, че последната е била на обекта и е работела като сервитьор/барман на 30.07.2020г., т.е. тя е престирала работна сила.

При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата на „К. Г. ”ЕООД е подадена в законоустановения 7-дневен срок от лицето, оправомощено за това срещу административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния закон; отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН; издадени са от компетентни органи (съгласно приложените по делото заповеди) като при съставянето, респ. при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. В случая са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Поради изложеното до тук съдебният състав счита, че следва спорът да бъде разгледан по същество:

Съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. При това положение, с оглед доказаните по делото факти, следва, че щом към 30.07.2020г. Г.М.К. е полагала труд в обект на дружеството-жалбоподател /кафе-аператив „Х. “, намиращ се в с. В. , пл. “О.“ № */, то тя се е намирала към този момент в трудово правоотношение с него. За целта, обаче, тя е следвало преди да постъпи на работа /т.е. преди 30.07.2020г./ да сключи трудов договор с работодателя (в случая с „К. Г. ”ЕООД ). Като е допуснал лицето до работното място с цел престиране на труд и след като реално К. е престирала труда си за „К. Г. ”ЕООД като сервитьор/барман, този съдебен състав приема за доказано, че работодателят е нарушил нормата на чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като не е сключил трудов договор с К. преди постъпването й на работа. От доказателствата по делото и направения по-горе доказателствен анализ става ясно, че такъв договор изобщо не е бил сключван към момента на проверката.

Доколкото работодателят е длъжен да сключи трудов договор с работника преди постъпването му на работа, то неизпълнението на това задължение от страна на работодателя изобщо или в срок до момента на фактическото постъпване на работника на работа (както е в конкретния случай – до 30.07.2020г.), дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че в момента на проверката /доколкото К. вече е работела в кафе-аператив „Х. “, намиращ се в с. В. , пл. “О.“ № * на „К. Г. ”ЕООД/ нарушението по чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ е довършено. В конкретния случай нарушението е осъществено от жалбоподателя чрез бездействие – не сключване на трудов договор преди постъпване на работника на работа.

От установените по делото факти (1. На 30.07.2020г. К. е работела в кафе-аператив на „К. Г. ”ЕООД и 2. работодателят е нямал сключен трудов договор с това лице) се доказва по несъмнен начин изводът, че жалбоподателят към момента на проверката е реализирал състава на вмененото му нарушение.

От субективна страна следва да се посочи, че административно – наказателната отговорност на юридическите лица /каквото се явява „К. Г. ”ЕООД като работодател на К. по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ/ е обективна и безвиновна.

Като съобрази всичко изложено до тук въззивният състав прие, че правилно административно-наказващият орган е издал обжалваното Наказателно постановление срещу работодателя „К. Г. ”ЕООД. Съгласно нормата на чл.414, ал.1 от КТ законово предвидената санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство (ако не подлежи на по-тежко наказание), е в размер от 1500 до 15000 лева. Доколкото трудовият договор е следвало да се сключи между работника и работодателя, правилно наказанието е наложено не на управителя, а на самото юридическо лице – работодател „К. Г. ”ЕООД. С оглед естеството на нарушението и обстоятелството, че работодателят не е сключил трудов договор с него, както и защото това нарушение на трудовото законодателство е първо по ред за жалбоподателя, а и защото нарушението не е отстранено веднага – на следващия ден, съдът счита, че на „К. Г. ”ЕООД следва да бъде наложена санкция в размер на минималния, определен съгласно чл.414, ал.1 от КТ, т.е. 1500 (хиляда и петстотин) лева. Доколкото по делото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,  въззивният състав счита, че конкретният казус не се характеризира като маловажен случай или като маловажно нарушение (особено като се има предвид: 1. че от това нарушение произтичат и други нарушения на трудовото и осигурителното законодателство и 2. че чрез него не просто се застрашават, но и реално се засягат обществените отношения, гарантиращи на лицата престиране на труд само срещу валидно сключен трудов договор). Поради това съдът счита, че са неприложими нормите на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл е и разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ. 

Водим от гореизложеното съдът намира, че жалбата на търговското дружество е частично основателна и следва обжалваното Наказателно постановление да се измени именно в частта относно размера на административното наказание като същото се намали от 3000 лв. на 1500 лева, а в останалата част НП се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № */15.10.2020г., издадено от Директора на Дирекция „И. по т. С. о.”-С., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.61, ал.1 във връзка с чл.1, ал. 2 от КТ на „К. Г.” ЕООД, с ЕИК * /в качеството на работодател/ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева, като НАМАЛЯВА ГЛОБАТА от 3000 (три хиляди) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № */15.10.2020г., издадено от Директора на Дирекция „И. по т. С. о.”-С., срещу „К. Г.” ЕООД, с ЕИК */ в качеството на работодател/  в останалата му част.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :