Решение по дело №25719/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11379
Дата: 19 октомври 2022 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20211110125719
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11379
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110125719 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от П. Р. К. , ЕГН **********, с адрес адрес, чрез адв. И., срещу
„фирма“ ООД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес, и С. Ч. Ч., ЕГН
**********, с адрес: адрес, за осъждане на всеки един от ответниците да заплати на ищеца
сума в размер на по 600,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди- заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от
20.06.2018г., във връзка с осъществени адвокатски услуги по преписка №56/2018г. по описа
на КЗД, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
10.05.2021г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че в периода м.06.2016г.-м.10.2016г. ищеца работел като
инструктор групови занимания по „фирма при първия ответник, като водел групови
занимания в два фитнес клуба. След преустановяване на трудовото правоотношние, ищеца
поискал да си закупи абонаментна карта за фитнес клуба, но му било отказано, тъй като бил
бивш служител. Отказа бил направен от втория ответник. Във връзка с това подал жалба
пред КЗК, където по преписка №56/2018г. било постановено решение Решение
№383/18.06.2019г. на КЗД, с което било установено нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр. от
първия ответник, като му е наложена глоба. Глоба била наложена и на втория ответник.
Ищеца твърди, че в производството пред КЗК бил представляван от адвокат, на когото
заплатил възнаграждение в размер на 1200 лв., съгласно договор за правна защита и
съдействие от 20.06.2018г. С оглед на това претендира от всеки от двамата ответници сумата
от 600 лв., представляваща причинени му имуществени вреди.
В срока за отговор, ответникът „фирма“ ООД, е депозирал такъв, с който оспорва
иска. Излага съображения за недопустимост и неоснователност на исковата молба.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Ответникът С. Ч. Ч., не е депозирал писмен отговор.
1
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. И., която поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи. Претендира разноски, за което представя списък. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответниците. По
делото е постъпила писмена защита.
Ответниците се представляват от адв. К., който оспорва исковите претенции и моли
съда да ги отхвърли. Претендира разноски, за което представят списък. Прави възражение за
прекомерност ва адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. По делото са постъпили
писмени бележки.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
С жалба вх. № 44-00-701/23.02.2018 г. по описа на Комисията за защита от
дискриминация /КЗД/ ищецът е сезирал Комисията за осъществена спрямо него от двамата
ответници дискриминация. С Разпореждане № 1531/09.03.2018 г. на Председателя на КЗД е
образувана преписка № 56/2018 г., като същата е разпределена за разглеждане от Трети
специализиран постоянен състав. В хода на производството пред КЗД, на 20.06.2018 г.,
ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат А. И., с предмет:
изготвяне на жалба, процесуално представителство, защита и съдействие по преписка №
56/2018 г. по описа на КЗД, Трети заседателен състав. На същата дата ищецът е заплатил на
адвокат И. в брой възнаграждение в размер на 1200 лева. С Решение № 383/18.06.2019 г.
постановено по преписка № 56/2018 г. по описа на КЗД, Трети специализиран заседателен
състав, е установено, че ответникът „фирма“ ООД е извършил нарушение на чл. 37, ал. 1 от
ЗЗДискр. спрямо ищеца П. К., тъй като при упражняване на своята дейност го е поставил в
по-неблагоприятно положение в сравнение с лицата, които не са негови бивши служители,
като му е отнел достъпа до предоставяните стоки и услуги. Със същото решение е
установено, че ответникът С. Ч., като служител на „фирма“ ООД, е извършил спрямо ищеца
К. нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., вр. чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр., като му е отказал
издаването на абонаментна карта за посещение на фитнес клубовете срещу съответното
заплащане и така го е поставил в по-неблагоприятно положение спрямо другите клиенти.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявените в настоящото производство искове са с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД, срещу ответника „фирма“ ООД и чл. 45 ЗЗД, срещу ответника С. Ч..
Съдът намира така предявените искове за допустими. Действително, в чл. 50 и сл.
ЗЗДискр., включително и в чл. 65 и чл. 66 ЗЗДискр. не е предвидено КЗД да присъжда
разноски в административното производство. От това обаче не следва, че ако решението на
КЗД е благоприятно за жалбоподателя, то последният няма право да претендира с
осъдителен иск по общия исков ред тези разноски. При твърденията в настоящата искова
молба, че ищецът е претърпял вреди под формата на разноски, които е извършил в
производството пред КЗД, в което е установено дискриминационно /противоправно/
поведение на двамата ответници спрямо него, се установява правен интерес от предявяване
на иск за непозволено увреждане. Дали претенцията е основателна, е въпрос по съществото
на спора, а не по допустимостта.
За да бъдат уважени исковете за непозволено увреждане, ищецът следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, настъпили
вреди, причинна връзка между тях и вина, а за да бъде уважен искът по чл. 49 ЗЗД,
допълнително следва да установи възлагане на работа от ответника на прекия причинител
на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа. По арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
В случаите, когато дискриминационното действие е установено от КЗД или от
административен съд по пътя на обжалването, съдът по иска за обезщетение за вреди по чл.
2
74 ЗЗДискр. не установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого,
а преценява единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка
последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението /в
този см. Решение № 192/25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК; Решение
№ 73/12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 311/2012 г., IV г. о., ГК./. Това разрешение следва да се
прилага аналогично за всички вреди, които са пряка последица от извършена
дискриминация, включително и когато се претендират по реда на чл. 45 ЗЗД сторените от
дискриминирания в производството пред КЗД разноски.
В настоящия случай по делото е представено влязло в сила решение на КЗД, което
обвързва настоящия състав да приеме, че двамата ответници са осъществили противоправно
поведение /дискриминация/ срещу ищеца. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът
„фирма“ ООД е извършил нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. срещу ищеца П. К., а
ответникът С. Ч. - нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., вр. чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр.
Налице е и претърпяна от ищеца вреда. Тя се изразява в заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение за защита пред КЗД в размер на 1200,00 лв. В тази връзка
настоящият състав съобразява разрешенията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, според които, когато адвокатското
възнаграждение е заплатено в брой, тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Съдът приема, че претърпяната от ищеца вреда е пряка и непосредствена последица
от установеното противоправно деяние на двамата ответници. Не може да се приеме, че
ищецът безпричинно е платил хонорар на адвокат. Адвокатът е бил ангажиран именно с
оглед специалните му знания и с цел да представлява ищцовата страна пред КЗД, която е
компетентна да установи извършването на дискриминация и да накаже нарушителите.
Провеждането на производство пред КЗД или пред съд е необходима предпоставка за
установяването на дискриминация и единствено средство за защита на лицето, което твърди,
че е дискриминирано. Ако в производството по защита от дискриминация съответният
гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното
възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената
му сфера. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с противоправното
поведение на делинквента, тъй като ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бяха накърнени правата му чрез дискриминация. Заплащането на адвокатската защита
се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и се намира
с дискриминационното нарушение в отношение на обуславяща причина и следствие.
Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита, е имуществена вреда, която е в пряка
причинна връзка с установената дискриминация и е непосредствена последици от нея.
Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на
облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно
– следствена връзка, тъй като единствената причина за използването на адвокатска услуга е
дискриминационното поведение на ответниците.
Претърпяната от ищеца вреда е следствие от дискриминационните нарушения,
извършени от двамата ответници. Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно. В случая обаче ищецът претендира ответниците да
бъдат осъдени разделно, поради което и съдът, съобразно установения в чл. 6, ал. 2 ГПК
принцип на диспозитивното начало, не може да се произнесе извън обема на търсената от
ищеца защита.
Предвид гореизложено, съдът намира, че предявените искове са основателни и като
такива, следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищецът има право на разноски. Съдът намира за
3
основателно възражението на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца, доколкото същото е изчислено над предвидения минимум съобразно чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Материалният интерес по делото е в размер на 1200 лв., като, предвид фактическата и
правна сложност на същото, броят проведени съдебни заседания и извършените от адвоката
на ищеца процесуални действия, заплатеното възнаграждение от 1000,00 лв. следва да бъде
намалено до размера от 400,00 лв. Ишецът е направил още разноски в размер на 100,00 лв.
за внесена държавна такса. С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците
следва да бъдат осъден да заплатят на ищеца разделно направените по делото разноски в
общ размер от 500,00 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес, да
заплати на П. Р. К. , ЕГН **********, с адрес адрес, сумата от 600,00 лв. /шестстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- заплатен адвокатски
хонорар по Договор за правна защита и съдействие от 20.06.2018г., във връзка с
осъществени адвокатски услуги по преписка №56/2018г. по описа на КЗД, ведно със
законната лихва, считано от 10.05.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 250,00 лв. /двеста и петдесет
лева/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА С. Ч. Ч., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на П. Р. К. , ЕГН
**********, с адрес адрес, сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди- заплатен адвокатски хонорар по Договор за
правна защита и съдействие от 20.06.2018г., във връзка с осъществени адвокатски услуги по
преписка №56/2018г. по описа на КЗД, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2021
г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане на дължимото, както и
сумата от 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4