РЕШЕНИЕ
№ 447
гр.Бургас,
30.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен
съд, гражданска колегия, 43-ти граждански състав, в открито заседание на 13 март
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на секретаря С.Д., като
разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 7054 по описа на съда за 2016г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството се провежда по общия исков ред на чл.103 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Ищец е Н.Ч. ***. В производството ищецът участва чрез
пълномощник – адвокат П.Т. ***.
Ответник е Д.С. ***. В производството ответникът участва
чрез пълномощници – адвокати С.Р.Г.К от АК Бургас.
Ищецът твърди, че около 2 часа след полунощ на
20.12.2014г. в гр.Бургас, на ул.Александровска, ответникът му нанесъл средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюстна кост, съпроводена с разкъсно-контузна
рана в устната кухина. В следствие на това ищецът претъпял операция в
специализирана клиника в гр.Варна. Оздравителният процес продължил дълго и се
наложили няколко допълнителни пътувания до гр.Варна за манипулации и контролни
прегледи. За извършеното престъпление, ответникът бил признат за виновен по
НДОХ № 3943/2015г. на БРС. Излагат се в исковата молба подробни обстоятелства
във връзка с претърпени от ищеца болки и страдания при нанасянето на телесната
повреда от ответника и през последвалия продължителен оздравителен процес.
Излагат се обстоятелства относно продължаващи здравословни проблеми на ищеца,
произтичащи от деянието на ответника. Излагат се и обстоятелства, свързани с
направени от ищеца разходи във връзка с лечението му и пътуването му до
гр.Варна. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 15 000лв.,
представляващи обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди,
заедно с лихвата за забава върху тази сума от датата на увреждането
(20.12.2014г.) до окончателното изплащане на присъдената главница. Иска се
съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 131.60лв., представляващи
причинени с престъплението имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
22.12.2014г. от ищеца на комплект за междучелюстна фиксация и двудневен
болничен престой, заедно със законната лихва за забава върху тази сума от
посочената дата до окончателното и изплащане. Иска се съдът да осъди ответника
да заплати на ищеца 140лв., представляващи причинени с престъплението
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на транспортни разходи от ищеца,
във връзка с наложилите му се пет пътувания за манипулации и контролни прегледи
до гр.Варна, от които последното е на 13.02.2015г., заедно със законната лихва
за забава върху тази сума от посочената дата до окончателното и изплащане. Иска
се и присъждане на разноски. Представят се доказателства.
Правното основание на всеки от трите главни иска е чл.45 от
Закона за задълженията и договорите, като този за неимуществени вреди е във
връзка с чл.52 ЗЗД.
Правното основание на претенциите за присъждане на лихви
за забавна е чл.86 вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД.
Правното основание на искането за присъждане на разноски
е чл.79 ал.1 ГПК.
Ответникът не подава отговор в срок, с което е пропуснал
и възможността да представи доказателства. Допълнително излага становище, с
което оспорва обстоятелствата по исковата молба. В представената писмена защита
по чл.149 ал.3 ГПК е заявил, че желае уважаване на исковете за имуществени
вреди и отхвърляне на иска за неимуществени вреди. Евентуално, при уважаване на
иска за неимуществени вреди, излага становище за основателност до размер
2000лв. Иска присъждане на разноски.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Към настоящото дело е приложено НДОХ № 3943/2015г. на
БРС, по което с присъда № 52/25.03.2016г. подсъдимия Д.С. е признат за виновен
в това, че на 20.12.2014г. около 2 часа, в гр.Бургас, на ул.Александровска,
пред заведение „Комикс”, чрез нанасяне на удар с ръка в дясната част на долната
челюст, причинил на Н.Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
долната челюст двустранно и разкъсна рана ретро моларно вдясно, довели до
трайно затруднение на дъвченето и говореното – престъпление по чл.129 от
Наказателния кодекс, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година, с приложение на чл.66 НК. С влязло в сила решение №
154/18.07.2016г. по в.н.о.х.д. № 510/2016г. на БОС е изменено наказанието, като
присъдата на БРС е потвърдена в останалата и част.
Предвид задължителния характер на посочените в чл.300 ГПК
елементи на влязлата в сила присъда, настоящият съд приема за установено
описаното в нея деяние на ответника С., противоправния му характер и
виновността на дееца.
В мотивите на първоинстанционният съд е прието за
установено, че на 20.12.2014г. след полунощ ищецът, заедно със свои познати,
били посетители в заведение „Комикс” на ул. в гр.Бургас. На съседна маса се
оказали техни познати, сред които били А.С и Н А. Последната била в близки
отношения с ответника. През това време С. бил на гости със свои приятели в
централната част на гр.Бургас. Ответникът позвънил на А за кратък разговор.
След приключването на разговора А пропуснала да прекрати телефонната връзка,
при което С. чул думите на намиращ се в близост мъж „Защо ме хапеш?”. При това С.
отново позвънил на приятелката си и и поискал информация кой е този, който и
говори така. А отвърнала, че това е „А”. С. и казал, че иска да говори с него,
за целта на което да излязат пред заведението и да го изчакат. След този
разговор С. се отправил към заведението „Комикс”, заедно с приятелите си М.Т и Х.Д,
за да си прибере приятелката и да разговаря с „А”. Съответно пред заведението
излезли А, А.С, ищецът Н.Ч. и К.М. При пристигането си на място ответникът
неколкократно попитал кой от стоящите там е А. Ч. забелязал, че А.С е много
уплашен и затова заявил на С., че той е „А”. Ответникът хванал за ръката ищеца
и го задърпал настрани. Ч. успял да издърпа ръката си от тази на С.. Опитал да
му поиска обяснение, както и сам да обясни, че не е „А”, при което С. му
нанесъл удар с ръка в долната част на лицето, довел до причиняването на
посочената по-горе телесна повреда. Ищецът паднал и останал да лежи на земята.
Миндов се приближил, за да окаже помощ на приятеля си, но С. го спрял с думите
„И ти ли искаш?”. След това С. се отдалечил, което дало възможност на
приятелите на ищеца да го вдигнат и придружат, настанявайки го в едно сепаре в
заведението. Забелязали, че Ч. не може да си затвори устата и не може да
говори. Тогава подали сигнал на телефон 112. В спешния център на МБАЛ Бургас се
установило, че долната челюст на ищеца е счупена на две места, поради което той
бил транспортиран по спешност същата нощ в специализирана по лицево-челюстна
хирургия клиника в болница в гр.Варна – МБАЛ Света Марина ЕАД. Там на ищеца
била извършена операция, при която му били поставени придържащи зъбите скоби и
шини за челюстите. В мотивите си въззивният съд е възприел фактическите
констатации на първоинстанционния съд, но с едно допълнение. Констатирал е
редица обстоятелства, които приел за смекчаващи вината такива – трудовата
ангажираност на С., изразеното съжаление за стореното, заявеното извинение на
пострадалия и раздразненото му състояние. Като смекчаващо вина обстоятелство,
сочещо на извод за добри характеристични данни, въззивният съд е приел за
установено и отбелязал това, че С. е боксьор и в това си качество е печелил
редица международни и национални състезания. Напрактика приетото от въззивния
съд обстоятелство, че С. е добър боксьор, е залегнало в основата на правния
извод на този съд, че и най-лекото предвидено в чл.129 НК наказание се явява
твърде тежко за него, предвид всички специфики на конкретния случай.
Съдът приема за установени относимите по настоящото дело
факти, описани в мотивите на посочените съдебни актове, тъй като те са в
съответствие с останалия доказателствен материал и не са били предмет на
конкретно оспорване от страните по настоящото дело. Що се отнася до правните
изводи, произтичащи от тях, настоящият съд приема само тези, имащи задължителен
характер, съобразно изискванията на чл.300 ГПК и посоченото по-горе.
Като доказателство по делото е приложен препис от
епикриза, издадена на 29.12.2014г. от МБАЛ Света Марина ЕАД гр.Варна, чрез
която се установяват обстоятелства по нараняванията на ищеца и приложеното
спрямо тях лечение. Отбелязано е в епикризата, че при пристигането си в
лечебното заведение Ч. в областта на ъгъла на долната челюст, двустранно, е
налице посттравматичен оток на меките тъкани. Налице е била невъзможност за
затваряне на устата, нарушена оклузия, оток и хематом в областта на пода на
устата, разкъсна рана на лигавицата ретромоларно вдясно, с дължина 1 см.
Установени са палпаторни данни за паталогична подвижност в областта на ъгъла,
двустранно. Извършена е операция със закрита репозиция на фрактурата на долната
челюст с шев на разкъсната рана. Извършена е и фиксация на горна и долна челюст
чрез поставяне на шини по Ерих, до постигане на правилна оклузия. Изписан е с
подобрение и отпуск по болест 30 дни. Насрочени са контролни прегледи за
29.12.2014г. и 14.01.2015г.
Представени са фискални бонове за платени от ищеца на
лечебното заведение 120лв. за комплект за междучелюстна фиксация и 11.60лв.
такса престой.
Представени са преписи от болнични листове, от които се
установи, че нетрудоспособността на ищеца в следствие на нараняването му е била
до 17.02.2015г.
Като свидетел по делото е разпитана Светлана Стоянова.
Същата съжителства с брата на ищеца. Двамата живеят в една къща с Н.Ч., поради
което Стоянова има лични наблюдения за последиците от деянието на ответника.
След инцидента, свидетелката видяла ищеца за първи път след изписването му.
Изглеждал „страшно”, бил много подут, не можел да говори. Първите дни
комуникирал с околните само писмено. Не можел да се храни - поемал само течна
храна, със сламка. В продължение на месеци бил на болкоуспокояващи медикаменти.
След изписването ищецът бил „страшно притеснен”, изолирал се, не искал близките
му да го виждат в такъв вид, поради което в продължение на няколко месеца след
операцията комуникацията с него била трудна. Свидетелката забелязала, че около
два месеца след операцията Ч. бил с шини и телчета на зъбите. При
неколкократните му ходения за контролни прегледи и манипулации в гр.Варна
ищецът бил транспортиран с кола от баща си. Поради невъзможността му да се
храни, през периода на двата месеца до свалянето на шините и телчетата, Ч.
отслабнал с поне 15 кг. В този период, от недохранването имал световъртеж. При
насрочената от лекуващите лекари дата за сваляне на шините било констатирано,
че счупването не е зараснало, при което се наложило последващо пътуване с тази
цел. При последващо ходене до гр.Варна на ищеца шините били свалени, а в след
това - и „телчетата”. След свалянето на шините и телчетата, Ч. все още не можел
да дъвче нормална храна, което продължило за общ период от около шест месеца. Към
кая на 2015г. на Ч. започнали да растат зъби „мъдреци”, което било съпроводено
с периодични болки и възпаления – през един-два месеца. При нормални
обстоятелства следвало оперативно да се отстранят тези зъби, но поради
счупването на челюстта извършването на такава операция била неприемливо. Затова
се наложило Ч. да понася и тези болки и страдания, както и да приема
болкоуспокояващи медикаменти и антибиотици. В периодите на проблеми с никнещите
„мъдреци” лицето на Ч. отичало и възпалението било видимо. Ч. обяснявал на близките
си, че участък от долната му челюст след инцидента и до настоящия момент, е
останал без чувствителност.
Като свидетел по делото е разпитан и Красимир Пеев –
приятел на ищеца. Този свидетел разбрал за процесния инцидент от вестниците,
при което се обадил на ищеца по телефона, но не разбрал какво му говори Ч..
Затова продължил да комуникира с него само по интернет. Имали планове за общо
посрещане на новата 2015г., които се провалили. През м.януари 2015г. Пеев
транспортирал веднъж ищеца до болница в гр.Варна, тъй като бащата на Ч. бил
зает. Във връзка с това пътуване Ч. обяснил на Пеев, че не е в състояние да
управлява автомобил. Целта на пътуването била да свалят шините на ищеца, но при
прегледа лекарите го върнали, т.е. отложили свалянето на шините. При престоя си
в гр.Варна двамата обядвали. Ч. си поръчал супа, но можал да поеме единствено
бульон от нея, със сламка. Приемал и медикаменти, като ги стривал и ги вкарвал
в отвора между шините. За първи път след инцидента този свидетел видял ищеца
след нова година (2015г.) и лицето на Ч., както и шията му, били подути. След
свалянето на шините ищецът се оплаквал на свидетеля, че има болки, когато се
храни, както и че го болят мъдреците. Оплакал се и от това, че част от брадата
му е изгубила чувствителност. Свидетелят не знае да има подобрение по тези
оплаквания на ищеца към момента на разпита му пред съда.
Съдът не намира основание да не кредитира показанията на
свидетелите. Въпреки, че те са в близки отношения с ищеца, имат непосредствени
впечатления относно последиците от престъпното деяние на ответника, а наред с
това показанията им не стоят в противоречие с останалия доказателствен материал
по делото, нямат вътрешни противоречия и са логични и последователни.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Както бе посочено по-горе, нанасянето на процесната
средна телесна повреда от ответника на ищеца, вината му за това и
противоправността на деянието, са установени по делото по реда на чл.300 ГПК,
чрез цитираните по-горе, влезли в сила актове на наказателния съд.
Основателен е иска за присъждане на 131.60лв.,
представляващи причинени с престъплението имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на 22.12.2014г. от ищеца на комплект за междучелюстна фиксация и
двудневен болничен престой. От представените по делото доказателства се
установи, че тези разходи на ищеца са били необходими за лечението му, наложило
се поради деянието на ответника. Основателна, съгласно чл.86 вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху
тази сума от посочената дата до окончателното и изплащане. За периода от
22.12.2014г. до предявяването на иска на 15.11.2016г. изтеклите лихви за забава
върху главницата от 131.60лв. е 25.45лв.
Основателен е иска за присъждане на 140лв.,
представляващи причинени с престъплението имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на транспортни разходи от ищеца, във връзка с наложилите му се пет
пътувания за манипулации и контролни прегледи до гр.Варна, от които последното
е на 13.02.2015г. Преки доказателства относно размера на тези разходи не са
представени по делото, но въпреки транспортирането на ищеца с лек автомобил,
претенцията е ограничена до размера на стойността на съответен междуградски
транспорт. Предвид това и на основание чл.162 ГПК съдът приема претенцията за
доказана по размер. Основателна, съгласно чл.86 вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД е
претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху тази сума
от посочената дата до окончателното и изплащане. За периода от 13.02.2015г. до
предявяването на иска на 15.11.2016г. изтеклите лихви за забава върху
главницата от 140лв. е 25.01лв.
Основателен е и иска за присъждане на 15 000лв.,
представляващи обезщетение за причинените от ответника на ищеца неимуществени
вреди. С умишленото нанасяне на описаната по-горе телесна повреда неминуемо за
пострадалото лице са настъпили за момента и в последствие болки и страдания,
които обосновават основателността на иска извън въпроса за размера на
обезщетението. В този смисъл направеното от ответника оспорване на този иск
изцяло, освен че като житейска позиция стои извън здравия разум, напрактика
опровергава като привидни изявленията, направени от С. пред наказателния съд,
че съжалява за стореното и се извинява на пострадалия. Съдът приема, че това
поведение на ответника, наред с всички други обстоятелства по делото, следва да
се има предвид при определяне размера на обезщетението.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В тази връзка следва
да се има предвид тълкуванието на закона, дадено с т.ІІ от Постановление №
4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, изискващо внимателно обсъждане на
редица съществени по случая обстоятелства – характерът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
Характерът на увреждането в процесния случай е специфичен
с това, че се е наложило продължително лечение, в който период в значителна
степен са били засегнати жизненоважни функции като храненето и общуването и от
това са произтекли съществени негативни за ищеца последици – недохранване и
социална изолация.
Важен факт при преценката на справедливостта в случая е
начинът на извършване на деянието. Това, че ответникът е бил боксьор,
предполага, че той разполага със специални знания и умения във връзка с
нанасянето на подобни удари. „Професионалното” нанасяне на деликтния удар
следва да утежнява отговорността на ответника, тъй като той напрактика е
използвал специалните си знания и умения за да причини максимални щети, което е
видно и от настъпилите последици, описани по-горе.
Обстоятелствата, при които е било извършено деликтното
деяние, също, от гледна точка на справедливостта, обосновават завишена
отговорност на ответника. При възникналата ситуация Ч. е опитал да „поеме отговорността”
на уплашения си приятел Аио. Когато нападателят С. е издърпал Ч. настрани,
последният е опитал да започне разговор, както и е успял да даде на насилника
данни, че не той е „А”. Въпреки това С. е отказал за слуша думите на Ч. и му е
нанесъл процесната телесна повреда. Отказът за провеждане на разговор в
конфликтна ситуация е съществено обстоятелство, тъй като вербалното общуване е
фундамент, без който е невъзможно съществуването на обществото. В индивидуален
план отказът от вербално общуване поставя под съмнение персоналитета на
човешкото същество – поне в конкретната ситуация.
В процесния случай е налице и допълнително влошаване на
здравето на пострадалия ищец. Започналите около година след увреждането процеси
по израстване на нови зъби, свързани с болки и страдания и невъзможност за
ефективно лечение, поради нанесените на ищеца счупвания на челюстта, не стоят в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесния деликт, но от
гледна точка на справедливостта не могат да бъдат игнорирани.
Предвид всичко, изложено по-горе, съдът счита, че болките
и страданията, както и физическия, психологическия и социалния дискомфорт,
които ответникът е причинил умишлено на ищеца с деянието си, са значителни
дотолкова, че предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е
основателен и следва да се уважи изцяло, т.е. в предявения размер от 15 000лв.
Основателна, съгласно чл.86 вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД е претенцията на ищеца за
присъждане на законната лихва за забава върху тази сума от посочената дата до
окончателното и изплащане. За периода от 20.12.2014г. до предявяването на иска
на 15.11.2016г. изтеклите лихви за забава върху главницата от 15 000лв. е 2 909.27лв.
По повод направеното от ищеца искане и на основание чл.78
ал.1 ГПК ответникът следва да му заплати разноските по делото, а именно 1 000лв.
Съдът счита за неоснователно направеното от представителя на ответника
възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на платения от ищеца адвокатски
хонорар. Предвид множеството предявени искове, фактическата и правна сложност
на делото, заплатеното възнаграждение за адвокат се явява адекватно.
При предявяването на исковете, съобразно правилото на
чл.83 ал.1 т.5 ГПК държавни такси не са били събирани, поради което същите
следва да се присъдят в тежест на ответника, съобразно уважените искове.
Мотивиран от изложеното Бургаски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника Д.Р.С. ЕГН:********** с адрес *** да заплати
на ищеца Н.Д.Ч. ЕГН: ********** *** пл.Баба Ганка 8, адвокат П.Т., сумата
15 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди,
настъпили в следствие на нанесена от ответника на ищеца средна телесна повреда
на 20.12.2014г., установена с влязла в сила присъда по НДОХ № 3943/2015г. на
БРС, заедно с лихвата за забава върху тази сума от 16.11.2016г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Д.С. да заплати на държавата по сметка на БРС държавна
такса по този иск в размер 600лв.
ОСЪЖДА Д.С. да заплати на Н.Ч. сумата 2 909.27лв., представляващи изтекли лихви за забава
върху главницата от 15 000лв. за периода от 20.12.2014г. до предявяването
на иска на 15.11.2016г.
ОСЪЖДА Д.С. да заплати на държавата по сметка на БРС държавна
такса по този иск в размер 116.37лв.
ОСЪЖДА Д.С. да заплати на Н.Ч. сумата 131.60лв., представляващи имуществени вреди, изразяващи
се в заплащане на 22.12.2014г. от ищеца на комплект за междучелюстна фиксация и
двудневен болничен престой, настъпили в следствие на нанесена от
ответника на ищеца средна телесна повреда на 20.12.2014г., установена с влязла
в сила присъда по НДОХ № 3943/2015г. на БРС, заедно с лихвата за забава върху
тази сума от 16.11.2016г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Д.С. да заплати на държавата по сметка на БРС държавна
такса по този иск в размер 50лв.
ОСЪЖДА Д.С. да заплати на Н.Ч. сумата 25.45лв., представляващи изтекли лихви за забава върху
главницата от 131.60лв. за периода от 22.12.2014г. до предявяването на иска на
15.11.2016г.
ОСЪЖДА Д.С. да заплати на държавата по сметка на БРС държавна
такса по този иск в размер 50лв.
ОСЪЖДА Д.С. да заплати на Н.Ч. сумата 140лв., представляващи имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на транспортни разходи от ищеца, във връзка с наложилите му се пет
пътувания за манипулации и контролни прегледи до гр.Варна, от които последното
е на 13.02.2015г., настъпили в следствие на нанесена от ответника на ищеца
средна телесна повреда на 20.12.2014г., установена с влязла в сила присъда по
НДОХ № 3943/2015г. на БРС, заедно с лихвата за забава върху тази сума от
16.11.2016г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Д.С. да заплати на държавата по сметка на БРС държавна
такса по този иск в размер 50лв.
ОСЪЖДА Д.С. да заплати на Н.Ч. сумата 25.01лв., представляващи изтекли лихви за забава върху
главницата от 140лв. за периода от 13.02.2015г. до предявяването на иска на
15.11.2016г.
ОСЪЖДА Д.С. да заплати на държавата по сметка на БРС държавна
такса по този иск в размер 50лв.
ОСЪЖДА Д.С. да заплати на Н.Ч. 1 000лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски
окръжен съд, чрез Бургаски районен съд, в двуседмичен срок от връчване на
преписа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : В. Белев
Вярно с оригинала!
С. Добрева