ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№276/23.04.2019
гр.Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 199/2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.407 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.Т.А., чрез адв. Б. Д. против разпореждане
№ 1142/15.02.2019г., постановено по в.гр.д. № 2105/2018г. на ОС – Варна за
издаване на изпълнителен лист относно присъдени съдебни разноски в
първоинстанционното производство по гр.д. № 6392/2017г. на РС – Варна.
В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Твърди се, че въззивният съд е излязъл извън рамките на
своята компетентност, евентуално е постановил разпореждането си за издаване на
изпълнителния лист в противоречие със закона – въззивното решение не е влязло в
сила, в частта му за разноските същото не съставлява изпълнително основание,
въззивният съд не е компетентен да прецени по кой от двата иска в какъв размер
разноски са претендирани и присъдени от първоинстанционния съд. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на разпореждането и отхвърляне на
молбата на насрещната страна за издаване на изпълнителен лист.
В срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – И.И.М..
Частната жалба е депозирана в срок,
от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
С решението си от 13.02.2019г.,
постановено по в.гр.д. № 2105/2018г. ОС – Варна, в качеството му на въззивна
инстанция е обезсилил обжалваното
пред него решение на ВРС по гр.д. № 6392/2017г. в частта, в която са отхвърлени
предявени от настоящата жалбоподателка и „ГУСВ“ ЕАД срещу „ГУСВ“ ЕАД искове за
осъждане на И.И.М. да преустанови нанасянето на вреди върху собствен на „ГУСВ“
ЕАД имот, на основание чл.109 ЗС и за заплащане от страна на „ГУСВ“ ЕАД подробно посочени суми, на основание чл.45 ЗЗД и е потвърдил
първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от нея
и „ГУСВ“ ЕАД против И.И.М. искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД,
както и е осъдил М.А. да заплати на И.М. разноски за въззивното производство.
С въззивното решение ОС – Варна е
потвърдил и обжалваното пред него определеление по чл.248 ГПК, с което
жалбоподателката е била осъдена да заплати на ответника М. разноски за
производството пред ВРС в размер на 500 лева.
Решението на окръжния съд, в
обжалваемата му част, а именно досежно иска с правно основание чл.109 ЗС не е
влязло в сила поради обжалването му с касационна жалба. В частта относно иска
по чл.45 ЗЗД същото не е подлежало на касационно обжалване и в тази му част е
влязло в сила, считано от датата на постановяването му /13.02.2019г./.
По повод депозирана молба от И.М., с
обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 1142/15.02.2019г.
въззивният съд е разпоредил да му се издаде изпълнителен лист само за
присъдените разноски пред ВРС, а за дължимите пред ОС – Варна – след влизане в
сила на решението.
Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 т.1 ГПК
на принудително изпълнение подлежат както влезлите в сила съдебни актове, така
и невлезлите в сила осъдителни решения на въззивния съд. Решението на съда за
разноските, по своята същност има характер на определение, поради което не е
изпълнително основание в хипотезата на невлязло в сила въззивно решение, което
означава, че за да бъде издаден изпълнителен лист следва въпросът за разноските
да е разрешен с влязъл в сила акт. В същото време, безспорно е, че компетентен
да издаде изпълнителния лист въз основа на влязло в сила решение/определение/ е
първоинстанционния съд /чл.405 ал.2 ГПК/, но разпореждането за издаване на
такъв, постановено от по-горестоящия окръжен съд само по себе си не е
недопустимо като постановено от некомпетентен съд, по арг. от чл.270 ал.4 ГПК.
В настоящия случай, с въззивното решение е
било потвърдено даденото от първоинстанциониня съд разрешение относно
разпределението отговорността и размера на разноските, направени от ответника М.
по разглеждане на делото във ВРС и това е било обусловено от изхода по
съществото на спора пред въззивната инстанция. Макар и постановено по реда на
чл.248 ГПК и обжалвано със самостоятелна жалба, това определение е част от
решението и следва най-напред изхода от спора по предявения иск. Поради това и
с оглед обстоятелството, че за част от исковите претенции въззивното решение не
е влязло в сила, както и от това, че разноските пред ВРС са присъдени общо за
двата иска, следва извода, че въпросът за разноските не е разрешен с влязъл в
сила съдебен акт. Същите ще зависят от окончателното разрешаване на правния
спор и по иска с правно основание чл.109 ЗС.
Ето защо, към датата на постановяване на
обжалваното разпореждане липсва годно изпълнително основание относно дължимите
от жалбоподателката в полза на И. Митев разноски за производството пред ВРС,
поради което и молбата за издаване на изпълнителен лист за същите е
неоснователна. Като е приел обратното, окръжният съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ разпореждане №
1142/15.02.2019г., постановено по в.гр.д. № 2105/2018г. на ОС – Варна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на И.И. М. за издаване на изпълнителен лист
относно присъдени съдебни разноски в първоинстанционното производство по гр.д.
№ 6392/2017г. на РС – Варна.
ОБЕЗСИЛВА издаденият въз
основа на разпореждане № 1142/15.02.2019г., постановено по в.гр.д. №
2105/2018г. на ОС – Варна изпълнителен лист.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.