РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Благоевград, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200501085 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 463 от ГПК.
„К...“ А., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“, ул. „Р. П. К.а“ № *,
ет. *, представлявано от Ю. Б. Ц., взискател по изпълнението, обжалва
разпределението на сумата от 6022,86 лв., направено по изпълнително дело № 445 от
2021 г. на ЧСИ М. К. на 24.09.2021 г. В жалбата се твърди, че атакуваното
разпределение е неправилно. И. Й. Д. не дължал на Р. И. Д. и на Н. Й. Д. парични суми,
тъй като издадените заповеди за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и
изпълнителните листове били въз основа на негодно изпълнително основание, а
именно - споразумение от 20.04.2021 г., сключено между И. Й. Д. и Н. Й. Д..
Споразумението, въз основа на което били издадени двата изпълнителни листа в полза
на непълнолетната и нейната майка, било нищожно поради противоречие със закона и
добрите нрави, както и поради липсата на предмет, основание и изискващата се от
закона форма /основания по чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗДог/. Освен това следвало да се
подчертае, че дори и споразумението да се приеме за действително, то нямало как да
послужи за изпълнително основание и вземанията по него да се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗДог.
Последната разпоредба касаела единствено вземания за издръжка, за които длъжникът
е осъден с влязло в сила съдебно решение или за дължимостта на които е утвърдена от
съда спогодба или споразумение. В разглеждания случай процесното споразумение не
било утвърдено от съда, поради което и вземанията по него не можели да се ползват с
право на предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗДог.
Моли се за отмяна на обжалваното разпределение.
1
Подаден е отговор от страна на взискателите Р. И. Д., ЕГН **********, и Н. Й. Д., ЕГН
**********, живеещи в гр. Р., ул. „С...“ № *, ет. *, ап. *, в който се развиват аргументи
за неоснователност на жалбата и се иска оставянето й без уважение.
Взискателят Държавата и длъжникът не са взели отношение по жалбата.
Представени са лаконични мотиви от ЧСИ, които са в насока, че разпределението е
съобразено с всички разпоредби на закона.
Налице е копие на изпълнителното дело.
Жалбата подлежи на разглеждане по същество. Тя изхожда от лице, което е
легитимирано да атакува разпределението. Спазен е 3-дневният преклузивен срок по
чл. 462, ал. 2 от ГПК.
Само по себе си разпределението не представлява изпълнително действие. Чрез него не
се упражнява принуда, нито се превръща актив в паричен еквивалент. То обаче е онзи
необходим междинен акт, чрез който набраните средства от осъществено действие се
насочват към взискателите като плащане, което да замести в цялост предписаното в
изпълнителния лист поведение на длъжника. Разпределението е акт на съдебния
изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв
е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично
изплащане на всяко от тях. Тази специфична функция на акта налага и режим на
проверка за законосъобразност при пълен въззив, в отлика от контролно-отменителния
характер на защитата, предвидена за типичните изпълнителни действия като форми на
принуда - Определение № 527 от 07.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2731/2015 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Емил Марков.
Разпределение се налага само при недостатъчно парично постъпление. Съдът
проверява преценката на съдебния изпълнител за кръга на взискателите, размера на
предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Други предходни
нарушения в принудителното изпълнение - например при провеждане на способа, чрез
който са постъпили сумите, определянето на оценката на продаден имот, начина на
разгласяване на проданта - остават извън предмета на специфичния съдебен контрол на
разпределението /Определение № 221 от 07.04.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 696/2015 г.,
I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова/.
При съдебния контрол върху разпределението, като неограничен от оплакванията
въззив, подлежат на проверка всички законови изисквания, отнасящи се до реда за
удовлетворяване на взискателите в изпълнителното производство. Съдът дължи
служебна преценка на спазването на разпоредбите на чл. 136 от ЗЗДог и чл. 458-459 от
ГПК дори и при бланкетни жалби.
Преценяват се само тези от вземанията, предявявани и подлежащи на зачитане по
право, които са заявени или установени до деня на разпределението /Решение № 394 от
21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 610/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна
Папазова/.
Отчитайки гореизложените принципни положения, настоящият съдебен състав
констатира, че обжалваното разпределение е съобразено с изискванията на закона.
Оплакванията на жалбоподателя са неотносими към производството по чл. 463 от ГПК.
Принудителното изпълнение е материално законосъобразно, когато изпълняваното
вземане съществува. Материалната законосъобразност на принудителното изпълнение
може да бъде проверявана единствено чрез иск /Определение № 551 от 1.10.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 483/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков/. В
2
случая „К...“ А. оспорва качеството на кредитор на Р. И. Д. и Н. Й. Д., но редът за това
е съвсем друг - с предявяването на иск по чл. 464 от ГПК /Решение № 415 от
17.02.2020 г. на САС по в. гр. д. № 641/2020 г., ГО, 14 състав, докладчик председателят
Ася Събева/. Няма данни да се развива производство по подобна претенция. Доводите,
изложени в жалбата, се явяват ирелевантни за настоящата съдебна процедура и не
следва да бъдат взети под внимание.
При служебната проверка на самото разпределение не се констатираха нарушения на
закона от страна на ЧСИ. Правилно в ред първи на вземанията са включени разноските
по принудителното изпълнение - чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗДог. Таксите към ЧСИ също се
ползват с тази привилегия - т. 12 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдията Борислав Белазелков.
Вземанията на взискателите Д.и пък наистина са с предимство пред тези на „К...“ А. и
Държавата. Това повелява нормата на чл. 136, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗЗДог. Преценката
на ЧСИ за кръга на взискателите, размера на техните вземания и съответстващите им
привилегии е правилна.
Жалбата трябва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „К...“ А., ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. С., район „В.“, ул. „Р. П. К.“ № *, ет. *, представлявано от Ю. Б. Ц.,
взискател по изпълнението, подадена срещу разпределението на сумата от 6022,86 лв.,
направено по изпълнително дело № 445 от 2021 г. на ЧСИ М. К. на 24.09.2021 г.
На „К...“ А. /чрез съдебния адресат адвокат В.Д. - гр. С., ул. „Г...“ № *, вх. „*“, ет. *, ап.
*/, Н... /чрез офиса в гр. Б./, И. Й. Д. /на адрес гр. Р., ул. „Г.“ № *, ет. *, ап. */, Р. И. Д.
/на адрес гр. Р., ул. „С...“ № *, ет. *, ап. */ и Н. Й. Д. /на адрес гр. Р., ул. „С...“ № *, ет. *,
ап. */ да се изпратят копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде обжалван от
тях в едноседмичен срок, считано от получаването, пред Апелативен съд София, с
частна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3