№ 6747
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110162113 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД е депозирал искова молба срещу М. Б. В. с ЕГН
**********, като наследник на починалата Н. И. * В., за заплащане на сума в
общ размер на 79.15 лв., включваща: 58.68 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.2021г. до
04.2022 г., и 12.97 лв. - законна лихва за забава от 02.03.2021 г. до 24.10.2023
г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 7.50 лв. за периода
05.2021 г. - 09.2021г., от които 6.10 лв. -главница и 1.40 лв. - лихва, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на дълга.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ул. „***,
магазин № 5, по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния
период не е заплатил дължимата цена, с което неоснователно се е обогатил за
сметка на дружеството, доколкото ответникът се явявал потребител на ТЕ за
стопански нужди. Сочи, се че ответникът не е изпълнил задължението си във
връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди,
съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката. Моли
съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба.Софийски районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни
представители в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответника на
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на
ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, СРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат
уважени.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 50 лв. - държавна такса в
исковото производство и 100.00 лв. юрк. възнаграждение /определено от съда
на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или общо 150 лв.
Водим от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, М. Б. В.
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД с ЕИК ***, сума в общ
размер на 79.15 лв., включваща: 58.68 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.2021г. до
04.2022 г.,, както и 12.97 лв. - мораторна лихва за забава от 02.03.2021 г. до
24.10.2023 г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 7.50 лв.
2
за периода 05.2021 г. - 09.2021г., от които 6.10 лв. - главница и 1.40 лв. -
лихва, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на дълга
ОСЪЖДА М. Б. В. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД с
ЕИК ***, разноски в исковото производство в размер на 150 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239,
ал. 4 ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3