№ 465
гр. Благоевград, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500485 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е
образувано по въззивна жалба, подадена от В. П. М., срещу решение №
63/15.03.2022г., постановено по гр.д. № 878/2021г. по описа на РС П..
С обжалвания акт съдът е признал за установено, че ответникът „А.Ш“
ЕООД дължи на ищеца В.М., сумата от 1333,30 лева, представляваша
неизплатен остатък от комадировъчни разходи за работа в чужбина през
месец юли 2020г. съгласно Заповед за командироване № 110 от 02.06.2020г., в
рамките на съществуващо между тях трудово правоотношение, съобразно
сключен трудово договор № 115 от 02.06.2020г., по силата на който ищецът е
изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече
тона“, ведно със законна лихва, считано от 06.04.2021г. до погасяването, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
8803/06.04.2021г. по ч.гр.д. № 512/2021г. на РС П..
Със същото решение съдът е отхърлил предявените от ищеца
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК за следните суми, за които
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 8803/06.04.2021г.
по ч.гр.д. № 512/2021г. на РС П., а именно: сумата от 1206,96 лева,
представляваша неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от
01.07.2020г. до 17.09.2020г., въз основа на трудов договор № 115 от
02.06.2020г., ведно със законна лихва, считано от 06.04.2021г. до
погасяването; сумата от 118,65 лева, представляваща законна лихва за забава
върху трудовото възнаграждение за периода от 01.11.2020г. до 06.04.2021г.;
1
сумата от 189,28 лева, представляваща обезщетение за непозван платен
годишен отпуск за 2020г. в размер на 8 работни дни, ведно със законна лихва,
считано от 06.04.2021г. до погасяването.
Недоволен от постановения акт жалбоподателят твърди, че същият е
неправилен, необоснован, постановен при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон и
събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че съдът е допуснал
грубо нарушение на процесуалните правила, като е дал ход на делото в
отсъствието на ищеца в провелото се на 18.12.2022г. открито съдебно
заседание, приемайки че е редовно призован. Развиват се доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил чл. 76, ал.1 от ЗЗД,
приемайки че с извършеното плащане е погасено изцяло задължението за
трудово възнаграждение, а това за командировъчни разходи – частично.
Посочва се и че РС е игнорирал периода, за който са дължими вземанията, и
датата, на която е извършено плащането. Иска от съда отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени изцяло исковите
претенции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, с
който възразява изцяло срещу направените в жалбата твърдения. Посочва, че
съгласно нормата на чл. 39 ГПК, когато страната е посочила пълномощник,
съдебните книжа се връчват на него без да се издирва настоящия адрес на
лицето, като без значение в този случай е правото на пълномощника да
извършва процесуално представителство. Посочва, че при направеното
плащане ответникът изрично е посочил кои задължения е погасява, поради
което твърдението на въззивника за неправилно приложение на чл. 76, ал. 1
от НПК е неправилно. Моли съда за потвърждаване на обжалвания акт и
присъждане на сторените по делото разноски.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че същите са били в трудови
правоотношение въз основа на сключен трудов договор № 115 от
02.06.2020г., като ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона“. Не се спори и че трудовото правоотношение е
прекратено на 17.09.2020г.
Със заповед № 110 от 02.06.2020г. ищецът е бил командирован от
ответника за срок от 61 дни, считано от 01.06.2020г. до 31.07.2020г. с право на
дневни пари в размер на 54 евро, като командировъчните за периода са в общ
размер на 3 294 евро или 6442,50 лева. Съгласно заповедта ищецът М. е
следвало да извършва курсове по релации Ш, Д., Н., Ф., Х. и др. европейски
държави.
По делото е приета и изпълнена СЧЕ, неоспорена от страните, видно от
която дължимото на ищеца брутно трудово възнаграждение за периода от
възникване на трудовото правоотношение до прекратяването му е в размер на
2
1 369,20 лева. За същия период дължимото нетно трудово правоотношение е
в размер на 1062,47 лева. Според заключението на вещото лице общият
размер на начисленото и дължимо възнагражение на ищеца във вида на
командировъчни пари в лева, съгласно издадената заповед за командироване,
за периода 01.06.2020г. до 31.07.2020г. е 6442,50 лева. При направена
проверка в счетоводството на ответното дружество вещото лице е
установило, че на основание заповед от 31.07.2020г. е ищецът е използвал
платен годишен отпуск в размер на 8 лева, считано от 03.08.2020г. до
12.08.2020г., начислен във ведомостта за м.август 2020г. Според
заключението толкова е и полагащият се на В.М. платен годишен отпуск за
времето, в което е бил в трудово правоотношение с ответника, поради което
няма право на обещетение по чл. 224 от КТ. Вещото лице е посочило още, че
по банков път на ищеца от страна на ответника на 21.07.2020г. е преведена
еднократно сумата от 5518 лева с основание на превода „РС и командировки
В.М.“. Поради направеното плащане задължението на ответника е в размер на
1986 лева, представляващи командировъчни пари.
При така установената фактическа обстановка
първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск по чл. 215, ал.1 от
КТ за командировъчни разходи в чужбина. По отношение искът за
трудовоправоотношение съдът е приел, че е неоснователен, тъй като
задължението е заплатено от ответника. В тази връзка е отхвърлен и иска за
мораторна лихва. По отношение искът по чл. 224, ал.1 от КТ съдът е приел, че
обещетението не се дължи, доколкото ищецът е ползвал полагащия му се
отпуск и същият е бил заплатен от ответното дружество.
При горната фактическа обстановка настоящият състав направи
следните правни изводи:
Предвид твърденията на въззивника, че обжалва изцяло решението,
депозираната въззивна жалба в частта, насочена срещу първоинстанционния
акт в частта, с която е уважен изцяло предявеният иск за командировъчни
разходи с правно основание чл. 215, ал.1 от КТ срещу ответника „А.Ш“
ЕООД, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, поради липса на правен интерес на ищеца да обжалва решението
в посочената част.
Депозираната въззивна жалба срещу решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове е допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при
наличието на правен интерес от обжалването.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
3
По делото са предявени за разглеждане при условията на обективно
кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл.
215, ал.1 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Не е спорно между страните наличието на трудовоправоотношение за
периода 02.06.2020г. до 17.09.2020г.. Не се спори и се доказва, че за периода
01.06.2020г. до 31.07.2020г. ищецът е бил командирован във връзка с това
трудовоправоотношение със задача – международен автомобилен превоз на
товари срещу заплащане. Видно от заключението по приетата СЧЕ с преводно
нареждан от 21.07.2020г. ответното дружество е превело на ищеца сумата от
5518 лева с правно основание „РЗ и командировъчни за В.М.“. В
счетоводството на ответното дружество за погасяване на задължения по
начислени работни заплати по смекта 421 „Персонал“ е осчетоводена сумата
от 1062,40 лева, а за погасяване на сумите, дължими във вид на
командировъчни пари в лева, са осчетоводени 4455, 60 лева по сметка 422
„Подотчетни лица“ парт. В.М..
Предвид направените в жалбата възражения спорен в настоящото
производство е приложимо ли е в случая правилото на чл. 76, ал.1 от ЗЗД и в
какъв ред следва да се погасят вземанията на работника при направено
частично плащане.
Съгласно чл. 76 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
може да заяви кое от тях погасява. В настоящия случай с направеното
плащане на 21.07.2020г. ответното дружество е посочило кои свои
задължения погасява, а именно – „РЗ и командировъчни“, поради което не
намира приложение нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която, ако не е
посочено основанието, то се погасява най-напред най-обременителното
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се
най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно.
За правилното разрешаване на спора настоящата инстанция съобрази
нормата на чл. 270, ал. 2 от КТ, съгласно която трудовото възнаграждение се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е
уговорено друго. В процесния трудов договор е посочено, че трудовото
възнаграждение се изплаща „месечно-наведнъж“. Доколкото не е уговорен
конкретен падеж, то следва извод, че в процесния случай за всяко месечно
задължение за плащане на трудово възнаграждение изискуемостта настъпва в
края на месеца, за който се дължи.
Предвид горното съдът намира, че към 21.07.2020г. ответното
дружеството е имало две еднородни задължения – а именно задължение за
заплащане на трудово възнаграждение за месец юни 2020г. в размер на 408,80
лева, видно от СТЕ, както и задължение за заплащане на командировъчни в
размер на 6442,50 лева.
С извършеното на 21.07.2020г. плащане ответното дружество е
посочило, че погасява работна заплата и командировъчни, поради което
4
ответникът е погасил дължимото си към тази дата задължение за трудово
възнагражение в размер на 408,80 лева, а не както РС е приел сумата от
1062,40 лева. С остатъкът от плащане са погасени задължения за
командировъчни в размер на 5109,20 лева.
Следователно с направеното плащане на 21.07.2020г. е погасено
задължението за трудово възнаграждение за месец юни 2020г., неплатени
остават дължимите трудови възнагражденията за месец юли, август и
септември, които съгласно приетото заключение по СТЕ възлизат на 653,67
лева. В тази част решението на първа инстанция е неправилно и следва да
бъде отменено, като искът с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ бъде уважен
до размер от 653,67 лева.
По отношение искът с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ съдът се
солидализира с извода на първоинстанционния съд, доколкото видно от
приетата по делото СТЕ отпускът, за който се отнася, е бил ползван и
заплатен от работодателя.
По отношение на претендираната мораторна лихва за периода
01.11.2020г. до 06.04.2021г. съдът намира следното:
Вземането за обезщетение по чл. 215 КТ е безсрочно парично
задължение, което става изискуемо от деня на поканата / Решение № 1089 от
4.07.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2923/2003 г., III гр. о./. Доколкото ищецът не е
представил доказателства за поставяне на ответното дружество в забава по
отношение на това задължение, то съдът намира, че мораторна лихва върху
същото не се дължи, а единствено законна лихва от датата на подаване на
заявлението, която е присъдена от първоинстанционния съд.
По отношение иска за мораторна лихва върху дължимото трудово
възнаграждение в размер на 653,67 лева за претендирания период от
01.11.2020г. до 06.04.2021г., съдът намира, че същият е основателен до
размера от 28,50 лева, като решението в тази част бъде отменено.
С оглед частичната основателност на жалбата въззивникът има право на
разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на
202, 95 лева. Въззиваемата страна не е поискала такива.
Решението на първа инстанция следва да бъде отменено и в частта за
разноските, като същите бъдат съобразени с уважения размер на исковете.
Разноските, полагащи се на ищеца по делото, пропорционално на уважената
част от претенциите, за заповедно производство са 247,67 лв. – адвокатско
възнаграждение. Разходи за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, дължими на ответника, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, са 219,28 лв. Ищцовата страна е освободена от
задължението за внасяне на държавни такси и на разноски по делото, поради
което ответното дружество на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да
заплати по сметка на съда държавната такса и разноските за вещо лице,
пропорционално на уважената част от исковите претенции, както следва:
40,31 лв. – държавна такса за заповедно производство; 182,31 лв. – държавна
такса, дължима за първа инстанция, както и разноски за вещо лице; 25,64 лева
5
– държавна такса за въззивна инстанция.
Воден от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима въззивна жалба на
В.М. срещу решение № 63/15.03.2022г., постановено по гр.д. № 878/2021г. по
описа на РС П. в частта, с която е признато за установено, че ответникът
„А.П.Ш.“ ЕООД дължи на В.М. сумата от 1330,30 лева, представляваща
неизплатен остатък от командировъчни разходи съгласно заповед за
командироване № 110/02.06.2020г. в рамките на съществуващото между тях
трудово правоотношение съгласно Трудов договор № 155 от 02.06.2020г.,
ведно със законна лихва, считано от 06.04.2021г. до плащането и
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 63/15.03.2022г., постановено по гр.д. №
878/2021г. по описа на РС П. в частта, с която са отхвърлени исковете на В.М.
срещу „А.П.Ш.“ ЕООД, с които се претендира да бъде признато по реда на чл.
422 от ГПК дължимостта на следните суми: сумата от 653,67 лева,
представляваща трудово възнагражение за периода от 01.07.2020г. до
17.09.2020г., дължимо по сключения между страните трудов договор; сумата
от 28,50 лева, представляваща дължима законна лихва върху трудовото
възнаграждение за периода 01.11.2020г. до 06.04.2021г. , като ВМЕСТО това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че „А.Ш“
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.Д.“ № 5
дължи на ищеца В. П. М., с адрес: гр. Г., ул. „М.“ №21, ЕГН **********,
следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с
№ 8803/06.04.2021г. по ч.гр.д.№512/2021г. по описа на РС П., а именно:
сумата от 653,67 лева, представляваща неизплатено нетно трудово
възнагражение за периода от 01.07.2020г. до 17.09.2020г., въз основа на
сключен трудов договор № 155 от 02.06.2020г. , по силата на който В.М. е
изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече
тона“, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021г. до погасяването;
сумата от 28,50 лева, представляваща дължима законна лихва върху
неизплатено трудовото възнаграждение за периода 01.11.2020г. до
06.04.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в останалата му част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „А.П.Ш.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Г.Д.“ № 5, ЕИК **, да заплати
на В. П. М., с адрес в гр. Г., ул. „М.“ № 21, ЕГН **********, сумата от 247,67
лв., представляваща съдебни разноски, дължими за заповедното
производство, както и сумата от 202,95 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
6
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. П. М., с адрес в гр. Г., ул.
„М.“ № 21, ЕГН **********, да заплати на „А.П.Ш.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. П., ул. „Г.Д.“ № 5, ЕИК **, сумата от 219,28 лв.,
представляваща съдебни разноски, дължими за първоинстанционното
производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
„А.П.Ш.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Г.Д.“ № 5,
ЕИК **, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната
сметка на Окръжен съд Благоевград, държавна такса и разноски за вещо лице,
пропорционално на уважената част от исковите претенции, както следва:
40,31 лв. – държавна такса, дължима за заповедното производство; 182,31 лв.
– държавна такса, дължима за първа инстанция, както и разноски за вещо
лице; 25,64 лева – държавна такса за въззивна инстанция.
Решението, в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната
жалба и частично е прекратено производството има характер на определение
и подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от
връчването му на страните. Решението в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7