Решение по дело №425/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. Х., [ЕГН], с.Равда, [улица], чрез адв.Р. И., против Решение № 1387/25.11.2024г. на Районен съд – Варна, ХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД № 4067/2024г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 22-0819-005635/02.11.2022г. на Началник група в ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, в частта по пункт първи, с която за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, му е наложена глоба, в размер на 3000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Със същото решение в полза на ОДМВР - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че липсват доказателства, обосноваващи извода на ВРС – че действията му са станали достояние на други граждани и водачи, както и че обстоятелството – че е санкциониран „почти 50 пъти“ за нарушения на ЗДвП, не доказва вмененото му административно нарушение. Твърди, че липсват доказателства съзнателно да е извел автомобила от контрол, както и че не са взети под внимание състоянието на пътната настилка и метеорологичните условия в деня на нарушението. Счита, че не е доказано виновното му поведение и предвид липсата на легална дефиниция за „презавиване“, не може да се направи извод дали описаното действително води до загуба на сцепление на задни гуми и от там – поднасяне, и съответно виновно извършване на вмененото нарушение. Счита, че недопустимо е наказан за деяние - „дрифт“, което не е въздигнато в състав на административно нарушение, т.к. ЗДвП не съдържа дефиниция за това понятие, което прави налагането на санкции недопустимо. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – Началник група в ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор С.д. № 4688/19.03.2025г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН. В случай че се уважи жалбата и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли да се присъди минималния размер.

Представителят на окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението на районния съд за правилно и моли да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 14.10.2022г., около 11:11 часа, К. Х. управлявал л.а. „****“ с рег. № [рег. номер] в гр.Варна, по ул. „Мир“. До кръстовището с ул. „Доктор Анастасия Железкова“, по пътното платно пред „Майчин дом“, чрез подаване на газ, завъртане на гуми и презавиване, Х. преминал от крайна дясна лента в крайна лява, след което извършил маневра - ляв завой. При тази маневра, задните гуми загубили сцепление и задницата на автомобила навлязла в насрещната лента, след което водачът изправил рязко волана и с това създал опасност за настъпване на ПТП. Действията на Х. били възприети от служители на Сектор „Пътна полиция“ – Варна – св.В. В. и св.Г. П., които изпълнявали служебните си задължения по контрол над пътното движение, като се движели по ул.Мир, посока – центъра на града. След като Х. извършил маневра - ляв завой, бил спрян за проверка, в хода на която било прието, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели като извежда МПС извън контрол чрез „презавиване“, като така довежда до загуба на сцеплението на задни гуми и се поднася от крайна дясна лента в крайна лява лента (дрифт) – нарушение на чл.104б, ал.2 ЗДвП, за което му бил съставен АУАН Серия GA № 665868/14.10.2022г. Въз основа на АУАН било издадено НП № 22-0819-005635/02.11.2022г., с което, в обжалваната част, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП на Х. е наложена глоба, в размер на 3000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

За да потвърди наказателното постановление в частта по пункт първи, ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно Заповед №365з- 832/03.02.2021г. на директора на ОДМВР – Варна и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, както и разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН - в акта и в наказателното постановление е дадено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са датата и мястото на неговото извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и нарушените законови разпоредби и са отразени всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че лицето е привлечено към отговорност за това, че използва път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.

По същество е прието, че за да бъде осъществен състава на нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП, наказуемо по чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, е необходимо да се докаже, че на датата, часа и мястото посочени в АУАН и НП, водачът е използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели – в случая за дрифтиране, съгласно повдигнатото административно обвинение. Независимо от липсата на легално определение на понятието „дрифт“, което в буквален превод означава „плъзгане, пързаляне“, ВРС е приел, че съдебната практика безпротиворечиво приема, че дрифтът представлява техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол, чрез презавиване и форсиране, довеждайки по този начин до загуба на сцеплението на част от колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол обосновава високата обществена опасност на това деяние и такъв вид шофиране се възприема в съдебната практика като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен превозването на хора и товари, и е основание за налагане на административно наказание. Според ВРС, събраните гласни доказателства – показанията на св.В. В. и св.Г. П., с необходимата категоричност и по несъмнен начин установяват, че К. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Налице е верига от преки и косвени доказателства за авторството на деянието, като полицейските служители са категорични, че на датата и мястото, посочени в АУАН и НП - на кръстовището на ул. „Мир“ и ул. „Доктор Анастасия Железкова“, Х. е извършвал действия довели до извеждане на МПС извън контрол чрез презавиване, загуба на сцеплението на задните гуми автомобила, навлизане на същия в насрещната лента, с което е създадена опасност за настъпване на ПТП. Прието е и че използването на пътищата, отворени за обществено ползване, за демонстриране на маниер на управление на МПС, особено на мощен автомобил със задно предаване, не бива да се толерира, а следва да се наказва с цялата строгост на закона - каквато е била и целта на законодателя, въвеждайки нормата на чл.104б ЗДвП в началото на 2017г., обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна, при които водачи на автомобили, в това число и от марката „БМВ“ умишлено „дрифтят“ по оживените улици в населените места и по този начин застрашават здравето и живота, както на останалите участници в движението по пътищата, така и на случайно преминаващи пешеходци. От това обстоятелство е продиктувана и тежката санкция в твърд размер за подобно нарушение. В тази връзка е прието, че не са налице предпоставките за приложението на чл.28 ЗАНН, още повече че според приложената Справка за нарушител, Х. е санкциониран за почти 50 различни нарушения на ЗДвП, а и разпоредбата на чл.189з ЗДвП изключва възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН за нарушения по този закон.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че описаното в НП деяние не съответства на посочената като нарушена правна норма, поради липсата на легална дефиниция на понятията „презавиване“ и „дрифт“.

Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В хода на производството пред ВРС безспорно е установено, че на посочените в АУАН и НП дата, място и час, касаторът е извършвал шофиране под формата на „дрифт“. От показанията на св.В. се установява, че до „Майчин дом“, касаторът от крайна дясна лента - с газ, завъртане на гуми и поднасяне, отишъл в крайна лява лента, и се наредил на опашката на светофара, където извършил маневра - ляв завой. Св.П. при разпита си дава показания, че на посочените в АУАН ден и час, когато светофарът на ул.Мир светнал в зелено, касаторът потеглил с много силна газ, като извършил движения от лента в лента, с което застрашил останалите участници от възникване на ПТП, т.к. автомобилът поднасял. При извършване на маневрата ляв завой, задницата на колата навлизала в лентата за несрещно движение, след това рязко изправил волана, задницата извършила маневра наляво и щяла да блъсне чакащите на светофара МПС-та. Това се случило пред тях, имало много възмутени граждани, и нямало как да не вземат отношение.

Както правилно е приел ВРС, макар да липсва легално определение за „дрифт“, в практиката това понятие се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. При тази техника на шофиране движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Именно посочената техника на шофиране е установена в случая като прилагана от страна на касатора, възприета е непосредствено от св.В. и св.П., поради което обосновано ВРС е кредитирал показанията им и е приел, че нарушението е правилно квалифицирано и безспорно доказано.

Безспорно установените факти правилно са квалифицирани като виновно нарушаване на регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана за използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, което от обективна и субективна страна осъществява административно наказателния състав на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП – в случая участъкът от ул.Мир, до кръстовището с ул.Доктор Анастасия Железкова, посока центъра на града, е умишлено използван от Х. не за превоз на хора и товари, а за извършване на описаните в НП маневри, нямащи каквото и да било отношение към ползването на пътя по предназначение.

Неоснователно касаторът твърди, че не са взети под внимание пътната настилка и метеорологичните условия – т.е. не е изследвана хипотезата на чл.20 ЗДвП на шофиране с несъобразена скорост, т.к. в случая безспорно се установява умисъл в действията му, който изключва шофирането с несъобразена скорост.

Правилно ВРС е приел и че не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, т.к. този тип нарушения се характеризират с висока степен на обществена опасност.

Като е стигнал до същите правни изводи, ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, в полза на ОДМВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1387/25.11.2025г. на Районен съд – Варна, ХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД № 4067/2024г.

ОСЪЖДА К. Д. Х., [ЕГН], с.Равда, [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно!