Р Е Ш Е Н И Е № 3096
гр. Пловдив, 06.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVIІ гр. с., в открито съдебно
заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при секретаря Елена Лянгова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1498 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Производството по делото е
образувано по искова молба от ищци В.М.В., Б.З.З., С.З.З., Й.Ж.З.- Д. против
ответници К.-В. И.Т. и И.И.Т.. Твърди
се, че ищците и ответниците са собственици на недвижим имот, находящ се в *** и
представляващ: дворно място от около 500 кв. м., ведно с построената в имота
двуетажна сграда със застроена площ от 216,62 кв. м., състояща се от първи
/партерен/ етаж, представляващ магазин и втори жилищен етаж. Сочи се, че с решение
№ 1337 от 07.07.2008 г., постановено по гр.д. № ***г. по описа на ПОС,
съобразно което съсобствения между страните недвижим имот бил поделен (с
изключение на партерния етаж) и изнесен на публична продан. По силата на това
съдебно решение бил издаден въз основа на него изпълнителен лист и образувано
изп.д. № ***г. по описа на ***, peг. № *** на ***. До настоящия момент не била
извършена публична продан на съсобствения недвижими имот, като за периода месец
декември 2012 г. до месец май 2016 г., описания недвижим имот - втори жилищен
етаж и дворното място се ползвали единствено и само от страна на ответниците. По
силата на решение № 1319 от 29.09.2009 г., постановено по гр.д. № *** г. по описа на ПОС, 4 гр.с.
ответниците били осъдени да заплатят на ищците обезщетение за ползване на
съсобствения недвижим имот за периода от 28.09.2006 г. - 28.09.2009 г. По
силата на решение № 818 от 29.02.2012 г., постановено по гр.д. № *** г. по описа на ПРС бил отхвърлен
предявения иск от ищците срещу ответниците за заплащане на обезщетение по чл.
31, ал. 2 от ЗС за периода 29.09.2009 г.-07.03.2011 г. Първоначалното писмено
поискване за заплащане на обезщетение за неползване на съсобствения недвижим
имот било извършено в рамките на производството по делба, което било видно от
решение № 98 от 13.10.2003 г., постановено по гр.д. № 6853/1992 г., по описа на
ПРС, 14 гр.с. Освен горното писмено поискване от страна на ищците била
изпратена нотариална покана, с която били уведомени ответниците, че същите
ползват целия процесен недвижим имот и ограничават правото на собственост и
ползване на ищците върху имота. Нотариалната покана била връчена на ответниците
на 25.07.2013 г. Иска се да бъде прието, че е налице писменото поискване по см.
на чл. 31, ал. 2 от ЗС, като се имат предвид разрешенията на съдебната практика
- р. № 969 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр.д. №16854 по описа на ВКС 1 г.о.,
както и задължителните указания за съдилищата с Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012
г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, докладчик ***, в чиито мотиви изрично било
посочено, че „Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено
във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика."
В настоящия случай съсобствеността върху имота продължавала за процесния период
от време, тъй като публичната му продан не е приключила, както продължава
неоснователното ползване само от ответниците на въпросния недвижим имот. Обстоятелството,
че процесният недвижим имот се ползвал само от ответниците се установявало и от
факта, че ищецът В.М.В. е подал сигнал до *** за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, за което
било образувано досъдебно производство № 474/2016 г. по описа на 4 - то РУ на
МВР - Пловдив, за което са приложени и съответните писмени доказателства. Сочат
се от ищците квотите в съсобствеността: по 3/10 ид. части от процесния недвижим
имот при равни права за В.М.В. и И.М.В- ***, с наследници по закон Б.З.З., С.З.
З. и Й.Ж.З. - Д., в качеството й на наследник на Ж. З.З., който бил ***, като сочи, че ответниците са с квоти по 1/5 за К.Т. и И.Т.,
съобразно мотивната част на решение № 1137 от 07.07.2008 г. постановено по
гр.д. № ***г. по описа на ПОС, 14 гр.с.
Иска се да бъде постановено
решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят обезщетение за
лишаване на ищците от правото да ползват съсобствения имот, представляващ втори
жилищен етаж от двуетажна сграда със застроена площ от 216.62 кв.м., находяща
се дворно място в *** общо в размер на 21 666.42 лв., дължимо по равно от
ответниците на ищците, както следва: 10833.21 лв. за В.М.В. и 10833.21 лв. общо
за Б.З.З., С.З.З. и Й.Ж.З. - Д., която сума от 21666.42 лв. е формирана, както
следва: сума в размер на общо 18000 лв.
за периода 01.01.2015 г. до 01.01.2018 г., определена като месечно дължима сума
в размер на 500 лв. за броя на включените в посочения период общо 36 месеца по
равно на ищците, както следва: 9000 лв. за В.М.В. и 9000 лв. общо за Б.З.З., С.З.З.
и Й.Ж.З. – Д., както и обезщетение за забавено плащане на главниците за периода
01.01.2015 г. - 01.01.2017 г., както следва: сума в размер на общо 3666.42 лв.
върху претендираната главница от 18 000 лв. за периода 01.01.2015 г. -
01.01.2017 г. по равно на ищците, както следва: по 1833.21 лв. за В.М.В. и по
1833.21 лв. общо за Б.З.З., С.З.З. и Й.Ж.З. – Д..
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответниците К.И.Т.
и И.И.Т., с който оспорват изцяло предявените искове по основание и по
размер. Иска се същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни, недоказани,
необосновани и незаконосъобразни, с подробно изложени съображения за това –
първо, че квотите в съсобствеността са различни от посочените от ищците, второ
че са им предоставили възможност да ползват имота съобразно правата им, трето
че между страните е имало устно съглашение за реалното разпределение ползването
на имота.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 31,
ал.2 ЗС когато общата вещ не се използва лично само от някой от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени от деня на писменото поискване.
За да е дължимо обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС, следва да бъде
установено, че съответната вещ е съсобствена, а освен това, че се ползва лично
от ответника. Според указанията дадени с Тълкувателно решение № 7/2012 г. на
ОСГК, лично ползване по смисъла на чл.31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според
нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик –
има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи обезщетение. Задължение за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. За основателността на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС е необходимо да
бъде установено, че след получаване на писменото поискване ползващия съсобственик
или член на неговото семейство е продължил пряко и непосредствено да си служи с
цялата обща вещ, или ако не си служи с цялата обща вещ- не допуска друг
съсобственик да си служи с нея или е допуснал на безвъзмездно основание трето
за собствеността лице да ползва общата вещ.
С влязло в сила решение от
26.05.1995г. по гр.д. № 6853/1992г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив, XVI гр.с. /л. 94 д./ е допусната
делба на процесният недвижим имот, представляващ дворно място от около 500 кв.
м., ведно с построената в имота двуетажна сграда със застроена площ от 216,62
кв. м., състояща се първи /партерен/ етаж, представляващ магазини и втори
жилищен етаж при квоти – за В. М. В. – 2/10 ид.ч., за И.В.М. – 2/10 ид. ч., за К.И.Т.
3/10 ид.ч., за И.И.Т. – 3/10 ид. ч. Видно от представените удостоверения за
наследници /л. 36 д./, И. М. В. е *** като е оставила за свои законни
наследници синовете си С.З.З., Б.З.З. и Ж. З.З.. На 21.04.2017г. Ж. З.З. *** и
оставил като свой наследник *** Й.Ж.З..
Следователно страните в настоящото производство се легитимират като
собственици на процесния недвижим имот при квоти 2/10 ид.ч. за В.М.В., общо
2/10 ид.ч. за останалите ищци С.З., Б.З. и Й.З., 3/10 ид.ч. за
ответницата К.-В. И.Т. и 3/10 ид.ч за ответника И.И.Т..
Между страните са налице предходни
производства с предмет обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за процесния недвижим
имот, като с решение № 98 от 13.10.2003г. по гр.д. № 6853/1992г. по описа на
ПРС- XVI гр.с /л. 12 д./.
ответниците са осъдени да заплатят на В.В. и И. В. обезщетение за ползване на съсобствения недвижим имот за
периода 24.07.2000г-12.09.2002г., като впоследствие с решение № 1319 от
29.09.2009г. по гр.д. № 2995/2009г. по описа на ПОС, 4 гр.с. /л. 8 д./
ответниците отново са осъдени да заплатят на ищците обезщетение по чл. 31, ал.
2 ЗС за процесния недвижим имот за периода от 28.09.2006г. – 28.09.2009г. С решение
№ 818 от 29.02.2012г. по гр.д. № 4923/2011г. по описа на РС Пловдив /л. 24 д./,
влязло в сила на 30.11.2012г., е отхвърлен предявеният от ищците иск по чл. 31,
ал. 2 ЗС за периода от 28.09.2009г. до 07.03.2011г.
С *** /л. 33 д./ ищците са
поканили ответниците да им заплатят обезщетение в размер от 500 лева месечно за
лишаване от правото на ползване на притежаваните от първите идеални части от
втория жилищен етаж на сградата и цялото дворно място. Нотариалната покана е
връчена на ответниците на 25.07.2013г. под
рег. № ***, рег. № *** на НК, с район на действие РС Пловдив.
Въз основа на коментираните до
тук доказателства съдът приема, че между страните е налице съсобственост върху
процесния недвижим имот при посочените по-горе квоти, както и че ищците са изпратили
писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС, получено от ответниците
преди исковия период. Основният спор по делото се концентрира върху
обстоятелството дали е налице третата предпоставка, необходима за ангажирането
на отговорността на ответниците на осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС, а именно дали
ответниците с поведението си са възпрепятствали ищците да ползват процесния
недвижим имот съобразно квотите им в съсобствеността. В тази връзка по делото
са приети следните доказателства:
Представена е нотариална покана
от К.-В. И. и И.И.Т. рег. № *** г. от 02.08.2010г. на *** /л.101 д./, с която са уведомили
ищците, че северната част от втория жилищен етаж на съсобствения между страните
недвижим имот е свободна повече от две години, поради което нямало пречка
останалите съсобственици да реализират правото си да ползват имота съобразно
притежаваните от тях идеални части. Нотариалната покана е връчена на адресатите
В.В. и *** на ***
Представен е отговор по
изпратената от ищците през 2013г. нотариална покана /л. 98 д./, с който
ответниците са заявили, че след 2009г. били предоставили достъп за ползване на
втория етаж от процесната жилищна сграда. Позовали са се на предходната
нотариална покана рег. № *** г. от 02.08.2010г, като са посочили, че не били
възпрепятствали ползването на имота и преди поканата. Отговорът на ответниците е
връчен на ищците Б. З. и В.В. на 02.08.2013г.
По делото е представено
постановление от 28.02.2017г. на Районна прокуратура- гр. Пловдив /л. 29 д./ по
досъдебно производство № 474/2016г. по описа на 04 РУ на МВР гр. Пловдив и
определение № 1105/19.06.2017 г. по ч.н.д. № 3691 от 2017г., от които се
установява, че посоченото досъдебно производство било образувано по
сигнал на В.В. на 03.10.2016г. за престъпление чл. 323, ал. 1 от НК.
Представени са 2 бр.
разписки /л. 96-97 д./ от 08.05.2016г. и от 05.11.2015г. от които се
установява, че Ю. В. /***./ и В.Н. /свидетел по настоящото дело/ са получили
ключове от процесния недвижим имот.
Изслушана и приета е
съдебно-техническа експертиза, според която входът за жилищната част от
процесния имот е от източната фасада на сградата през дворното място с достъп
от ***. Жилищната част се състои от два апартамента- южен и северен, със
самостоятелни входове, самостоятелни кухни и санитарни възли. Достъпът до
жилищата бил по стълбища за всеки апартамент поотделно. Вещото лице е изчислило
размера на наемната цена на процесния имот, като е установено, че за периода
01.01.2015г.-01.01.2018г. за 3/5 ид.ч. същата възлиза на 9767 лева за южен апартамент
и 8396 лева за северен апартамент. В о.с.з. вещото лице уточнява, че северният
апартамент от сградата е необитаем.
В о.с.з. от 04.07.2018г. по
делото е разпитана св. Л. В., *** на
ищеца, която заяви пред съда, че за периода от януари 2015г. до януари 2018г.
съпругът й нямал достъп до имота, както и че от 1990г. насам той не бил влизал
в имота. Ищецът живеел в С..
Свидетелката и ищецът идвали в П. поне 3-4 пъти в годината. Никой от собствениците не бил допускан да
влезе в имота. Свидетелката заяви, че
през миналата 2017г. идвала със съпруга си, но не отседнали в процесния имот,
тъй като нямало никой. *** живеела в П.. През месец май 2016г. тя получила ключ
от отв. Т., но не била упълномощена от баща си. *** предала ключа на
свидетелката, но баща й не бил разбрал за това обстоятелство.
В същото о.с.з. е разпитан и св. В.Н.,
който заяви, че приложената на лист 97 от делото разписка носи неговия подпис.
Получил бил ключове от процесния недвижим имот, като предал ключовете на Б.З..
През 2014 г. бил поканен да ремонтира част от покрива на процесната
сграда. През 2015 г. отново ходил до
имота, когато взел ключовете евентуално
да поеме ремонта на къщата. Познавал Б.З. от това, че били съседи в П.. Той му бил
възложил задача да направи ремонт, за което бил сключен договор. Свидетелят
нямал спънки да влиза в имота, като дори му било предложено да остане там с
хората, с които работили. В имота обаче било невъзможно да се нощува, тъй като
стаите били порутени. Ответниците никога не му били създавали пречки. Когато свидетелят бил в имота, ищецът Б.З. идвал
веднъж.
По делото е разпитана и св. С.Д.,
която заяви, че с ответниците били съседи. Била запозната с процесния недвижим
имот- жилището имало два входа от източната страна на къщата. В имота
най-напред бил входа на северната част. Синът на отв. Т.- М. ползвал една от
стаите. Жилището било в много лошо състояние- имало разрушени тавани и счупени
стъкла на прозорците. Ответниците ползвали другия апартамент. Около 2010г.
ответницата Т. искала да даде ключ на другите съсобственици, но те отказали.
След като прецени събраните по
делото доказателства съдът намира за недоказано обстоятелството, че ответниците
с поведението си са възпрепятствали ползването на имота от ищците. На първо
място следва да се отбележи, че видно от изпратените книжа- нотариална покана
от 02.08.2010г и отговор на нотариална покана от 2013г. ответниците изрично са
заявили, че северната част от имота е свободна, като са поканили ищците да го ползват.
Обстоятелството, че ответниците не са ползвали целия имот се установява от
показанията на св. ***. При изследване на въпроса дали ответниците са
ограничавали достъпа на ищците до имота се констатира следното.
Съдът не кредитира показанията на
св. *** В.В., в частта, в която последната заяви пред съда, че в периода от
януари 2015г. до януари 2018г. съпругът й нямал достъп до процесния имот, както
и че останалите съсобственици не били допускани до същия. Както самата
свидетелка заявява през м. май. 2016г. дъщерята на ищеца- Ю.В. получила ключ от
процесния недвижим имот, което обстоятелство се установява и от представената
по делото на л. 96 разписка. В същата е посочено, че дъщерята на ищеца се
задължава да предаде на баща си ключа от имота, което безусловно означава, че в
отношенията с ответниците същата е действала като представител на ищеца В.В. и
предоставяйки достъп до имота на последната ответниците са взели предвид именно
правата на ищеца В. в съсобствеността върху вещта. Другояче казано, като са
предоставили ключ, ответниците са изпълнили задължението си да осигурят достъп
до жилището на останалите съсобственици. Предвид и на роднинската връзка между Ю.В.
и В.В. съдът приема, че последният е можел фактически да има достъп да имота,
независимо от обстоятелството, че лично не е получил ключ, а чрез дъщеря си,
която е поела ангажимент да го предаде на баща си.
Също така от показанията на св. В.Н.,
а и от представената разписка /л. 97 д./ се установява, че свидетелят е бил
ангажиран от ищеца Б.З. да извърши ремонт в процесния недвижим имот, като св. Н.
посочва, че получил ключове от имота, които предал на ищеца Б.З., както и че ответниците
не му създавали никакви пречки да изпълнява възложената му работа.
Обстоятелството, че св. В.Н. е извършвал ремонтни дейности за сметка на ищеца Б.
З. и че е предал на последния ключове от процесния недвижим имот съдът приема
за доказано и на осн. чл. 176, ал. 3 ГПК доколкото въпрос касаещ посочените
факти е бил поставен на ищеца по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК и същия не се е
явил в о.с.з., за да даде отговор, като не е посочил уважителна причина за
неявяването си.
Предвид изложеното показанията на
св. В. в посочената част не следва да се кредитират, тъй като същите се явяват
изолирани и в противоречие с останалия доказателствен материал.
По делото липсват доказателства
годни да установят възпрепятстване на ищците да упражняват правата си върху
процесната имот. Налице са данни, че ищецът В. е сезирал Районна прокуратура-
гр. Пловдив с твърдения, че има качеството на пострадало лице от престъпление
по чл. 323, ал. 1 от НК, извършено през м. май 2016г в гр. Пловдив, но сочените
от ищеца обстоятелства остават недоказани по делото, доколкото от представените
от ищеца документи не става ясно какви процесуални действия са извършени в хода
на наказателното производство и какъв е бил крайният изход от същото.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че в случая ответниците с поведението си не са ограничили или
възпрепятствали останалите съсобственици да ползват съсобствения имот. Ето защо
предявените искове се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид
изхода на спора разноски следва да се присъдят в полза на ответниците, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък
по чл. 80 от ГПК /лист 135 д./, както и доказателства за сторени такива в
размер на: 800 лева за адвокатско възнаграждение, заплатени от И.Т., 800 лева
за адвокатско възнаграждение направени от отв. К.-В. Т. и 50 лева депозит за
свидетел. Ето защо ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците
сумата от общо 1650 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.М.В., ЕГН **********, Б.З.З., ЕГН **********,
С.З.З., ЕГН ********** и Й.Ж.З.-Д., ЕГН **********, представлявани *** адв. И.П.,
съдебен адрес *** против К.-В. И.Т., ЕГН ********** и И.И.Т., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за осъждането
на ответниците да заплатят на ищците обезщетение за лишаването им от правото да
ползват съсобствения имот, представляващ втори жилищен етаж от двуетажна сграда
със застроена площ от 216.62 кв.м., находяща се в дворно място в ***, в размер на общо 18000 лв. за периода 01.01.2015 г. до
01.01.2018 г., определена като месечно дължима сума в размер на 500 лв., дължима
на ищците както следва: 9000 лв. за В.М.В. и 9000 лв. общо за Б.З.З., С.З.З. и Й.Ж.З.
– Д., както и обезщетение за забавено плащане на главниците за периода
01.01.2015 г. - 01.01.2017 г., в размер на общо 3666.42 лв. върху претендираната главница от 18 000 лв. за периода
01.01.2015 г. - 01.01.2017 г., дължимо на ищците както следва: 1833.21 лв. за В.М.В.
и 1833.21 лв. общо за Б.З.З., С.З.З. и Й.Ж.З. – Д., ведно със законната лихва
върху главницата, считано то датата на подаване на исковата молба- 29.01.2018г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН **********, Б.З.З., ЕГН **********, С.З.З.,
ЕГН ********** и Й.Ж.З.-Д., ЕГН **********, представлявани от пълномощника адв.
И.П., съдебен адрес *** да заплатят на
К.-В. И.Т., ЕГН ********** и И.И.Т., ЕГН **********, двамата с адрес *** сумата
от 1650 лева /хиляда шестстотин и
петдесет лева/ - направени разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ