РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Велики Преслав, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20243610200201 по описа за 2024 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от С. Б. А. с ЕГН
**********, с адрес гр.***, обл.***, ул.“***“№* срещу Наказателно постановление №24-0323-
000358/03.06.2024 г., издадено от Началник РУ-В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление,
поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон на чл.42, ал.1, т.4, т.5 и чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и неправилно и необосновано прилагане на материалния закон, поради
липса на субективна страна и алтернативно наличие на маловажност на нарушението. Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен защитник.
Поддържа жалбата, като доразвива изложеното в нея. Защитникът моли НП да бъде отменено
изцяло и да им бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждание.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо на
основание чл.60 от ЗАНН и в нарочна молба, излага становище, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда
същото да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 03.10.2023 г. около
16.40 часа в гр.Върбица, обл.Шумен, по ул.“Септемврийско въстание“, жалбоподателят управлявал
лек автомобил л.а.“Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег.№Н6661ВР, негова собственост. На посочената
датата и място полицейските служители Г. Т. и Р. Г. при РУ-В.Преслав при ОД МВР-Шумен спрели
1
за проверка автомобила управляван от жалбоподателя. При проверката освен собствеността на
автомобила и самоличността на водача било установено че служебно била прекратена
регистрацията на автомобила, поради нерегистрирането му след закупуване в законовия на осн.
чл.143, ал.15 от ЗДвП на 04.09.2023 г. За установеното св. Г. Т. съставил на жалбоподателя АУАН за
нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП. С мотивираната резолюция №23-0323-М000099/20.03.20234г.
Началника на РУ-В.Преслав в ОД МВР Шумен на осн.чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН е прекратил
административнонаказателното производство по съставения АУАН и изпратил преписката по
компетентност на ШРП ТО-В.Преслав поради данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След
постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство от РП-В.Преслав с постановление
от 22.04.2024 г. и връщане на преписката, било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.първо от
ЗДвП от същия закон са наложени административни наказания ”Глоба” в размер на 200.00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.
Показанията на разпитаните по делото свидетели полицейски служители са логични и
безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, поради което
съдът им дава пълна вяра.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в
деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателно-процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., изд. от Министъра на ВР.
При съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалния
закон. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете
по чл. 34, ал. 2 и ал.3 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е
спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по
тях доказателства.
Поради изложеното съдът счита направените възражения в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушение за неоснователни.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт
на процесуално основание. Процедурата по чл. 40 от ЗАНН, по съставянето и връчването на акта за
установяване на административно нарушение формално е законосъобразно проведена, макар в
случая наказателното постановление да е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, тъй като въз
2
основа на постановление на прокурор при РП-В.Преслав от 22.04.2024 г. е отказано образуването
на досъдебно производство по същия случай. Този прокурорски акт, ведно с материалите по
прокурорската преписка е изпратен на административно-наказващия орган. Следователно
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е акта, въз основа на който е
образувано настоящото административно-наказателно производството, в който случай не са издава
АУАН, макар де факто да е издаден и такъв, който се сочи, като основание за издаване на
атакуваното НП. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. С разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е предвидено административноказателното производство да се прекрати, ако в
шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. В случая този
шестмесечен срок към момента на издаване на обжалваното НП не е изтекъл, тъй като, както вече
се посочи е налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда, че " без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е
прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство
и е препратено на наказващия орган ". Настоящият случай е точно такъв, защото с изпратеното на
АНО постановление от 22.04.2024 г. на прокурор в Районна прокуратура – В.Преслав е отказано
образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер, поради което
шестмесечния срок за издаването на НП, което е станало на 03.06.2024 г. е спазен.
В този смисъл е и константната съдебна практика на ШАС, изложена в Решение № 239 от
25.10.2021 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 231/2021 г. В което касационната инстанция счита че
нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН указва, че образуваното административно наказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта. Доколкото процесното наказателно постановление е издадено по реда на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН, то преценката за спазване на шестмесечния срок следва да се извърши при
отчитане на датата на постановлението за отказ да се образува наказателно производство и
изпращането на материалите на съответния административно наказващ орган.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря
на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
При установената фактическа обстановка настоящият състав, счита че безспорно са налице
всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която
разпоредба допуска движение на ППС по пътища, отворени за обществено ползване, които са
регистрирани по съответния ред и са с табели с регистрационни номера, поставени на
определените за това места. За съствомерността на процесното административно нарушение и за
наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя
е ирелевантно обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни средства е
предприел действия по уведомяването на собственика на процесния автомобил за процедурата по
служебно прекратяване на регистрацията му. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
В този смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното превозно
средство от собственика му не представлява елемент от фактическия състав по прекратяването на
регистрацията на същото. Собственикът на МПС е носител на задължението да регистрирана по
надлежен ред закупеното от него МПС в двумесечен срок от датата на прехвърляне на
3
собствеността. В тази връзка е ирелевантно обстоятелството дали собственика на МПС е знаел за
последиците от нерегистриране на МПС в законовия срок след закупуването е ирелевантно, т.к
незнанието на закона не е извинително и никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение.
Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен
в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а
не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират за прекратяването на регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения
срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му, без да е предвиден ред за
издаване на съответен административен акт.
По делото се установи по безспорен начин, че към датата на деянието автомобила,
управляван от жалбоподателя не е бил регистриран по надлежния ред – регистрацията му е била
прекратена служебно. Нарушението е описано пълно, точно и ясно, както АУАН, така и в
обжалваното НП.
Деянието е осъществено и от субективна страна. Изводите направени в постановлението на
прокурора са за липса на субективния елемент на престъпление по чл.345, ал.2 от НК, което е
умишлено, като форма на вина, поради което са неотносими към повдигнатото обвинение за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила, в
казуса и негов собственик, е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били
свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал.
1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото
незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай
незнанието на факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена
регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Същият,
като приобретател на МПС, е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при
бездействие да се регистрира новият собственик. Противното сочи на виновно извършено деяние.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича
още "несъзнавана непредпазливост". При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването
на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от
ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради
което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
лицето следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
В този смисъл е и константната съдебна практика на ШАС, изразена в Решение № 71 от 4.05.2023 г.
на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 67/2023 г., решения по КАНД №241/21 г. Административен съд –
гр. Шумен КАНД № 141 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, КАНД № 15 по
4
описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, КАНД № 9 по описа за 2021г. на
Административен съд – Шумен, КАНД №49/2022 г. Административен съд – гр. Шумен, КАНД
№23/2022 г. Административен съд – гр. Шумен.
По изложените съображения посоченото в наказателното постановление деяние е
съставомерно не само от обективна, но и от субективна страна.
Съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящият случай, не указват на
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено, като се има предвид характерът на този вид
нарушения и евентуалните последици, които биха могли да настъпят. Критериите за маловажност
на случая следва да се преценят през призмата на вредните последици, конкретните обстоятелства
и степента на обществена опасност. В случая, конкретните нарушения на правила за движение по
пътищата не могат да се определят като такива с ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Видно от приложената справка за
нарушител/водач на жалбоподателя са налагани множество наказания за административни
нарушения на ЗДвП, поради което личната му обществена опасност е висока, освен това
неизпълнението на предписаните норми за поведение и нарушаването на правилата за движение по
пътищата, не може да се квалифицира като маловажно. По делото не е доказано наличието на
обстоятелства, при които би могло да се изключи обществената опасност на конкретното деяние.
Настоящият състав приема, че административно наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред. Наложените санкции – «глоба» в размер от 200 лева и «лишаване от
правоуправление» за срок от 6 месеца, са определени в минимален размер, поради което съдът
счита същите за правилно определени.
Отнемането на контролни точки на водачите на МПС не представлява административно
наказание, а има контролно-отчетни функции. Самото отнемане на контролни точки се извършва
само въз основа на влезли в сила наказателни постановления и не представлява изпълнение на
наложено административно наказание, нито пък налагане на принудителна административна
мярка. С оглед характера на дейността по отнемането на контролни точки към настоящия момент
липсва законодателна уредба, даваща възможност за съдебен контрол върху тази дейност.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата
страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер
на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е представен списък на разноските, то съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия
орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която следва да се
присъди в тежест жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №24-0323-000358/03.06.2024 г.,
издадено от Началник РУ-В.Преслав при ОД на МВР - Шумен, с което на С. Б. А. с ЕГН
**********, с адрес гр.***, обл.***, ул.“***“№*, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА С. Б. А. с ЕГН **********, с адрес гр.***, обл.***, ул.“***“№* да заплати на
Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Сан
Стефано“№2 направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6