Решение по дело №189/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 КСО.

Постъпила е жалба от Р.А.И. ***, против Решение № 1012-16-59/1 от 18.10.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-262 от 05.09.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. В жалбата се твърди, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и неправилни, тъй като периодът на бременност, раждане и отглеждане на дете е следвало да бъде зачетено като действителен осигурителен стаж. Иска се решението да бъде отменено и преписката да бъде върната за ново произнасяне с присъждане на разноските по делото.

Ответникът счита жалбата за неоснователна.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2113-16-342 от 09.05.2023 г. Р.А.И. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към датата на подаване на заявлението е имала навършени 67 години и следния осигурителен стаж: от II категория труд - 1 година, 7 месеца и 10 дни, и от III категория труд - 13 години, 5 месеца и 27 дни. Или общ осигурителен стаж 15 години, 1 месец и 7 дни. В този стаж се включва и времето от 1 година и 3 дни, през което заявителката като неработеща майка е родила и отглеждала децата си, както следва: 7 месеца през периода 01.06.1974 г. – 01.01.1975 г. и 5 месеца и 3 дни през периода 28.09.1976 г. – 01.03.1977 г.

С Разпореждане № 2140-16-262 от 05.09.2023 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е приел, че заявителката има изискуемата възраст, но няма необходимия действителен осигурителен стаж. Приел е, че времето за раждане и отглеждане на малки деца не е действителен стаж съгласно §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Пенсионният орган е счел, че тя не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 КСО, поради което е отказал да й отпусне поисканата пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Със същите мотиви разпореждането е било потвърдено от ръководителя на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда Решение № 1012-16-59/1 от 18.10.2023 г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Решението е издадено от оправомощен административен орган, в надлежната форма, има реквизитите, изискуеми от чл. 59, ал. 1 АПК и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Материалният закон обаче е приложен неправилно.

Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември 2016 г. лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаването на заявлението необходимата възраст е 67 години и жалбоподателката отговаря на това условие. При преценката на изискуемия осигурителен стаж от най-малко 15 години административния орган неправилно е приел, че периодите на бременност, раждане и отглеждане на малко дете не са действителен стаж.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

Спорният стаж е придобит до 31.12.1999 г. и неговата действителност следва да се преценява съобразно правната уредба, действала до този момент.

Съгласно чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите / Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г., в сила до 1.01.2000 г./ зачита се за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този период са действали Постановление № 61 от 28.XII.1967 г. на Централния комитет на БКП и на Министерския съвет за насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, издадена по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от постановлението. В инструкцията е уточнено, че на неработещите жени - майки, родили деца след 31.XII.1967 г., се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките-работнички и служителки. В т. 3 от същата инструкция е предвидено, че придобитият стаж се зачита при ползуване на права по изброените в т. 2, ал. 1 нормативни актове, включително по Закона за пенсиите.

Жените майки, независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от особената закрила на държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 7, апр. 2 КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Следователно, и при отменената, и при действащата правна уредба законодателят изрично признава периода на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

В подкрепа на горния извод е и съдебната практика, изразена в Решение № 1023 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. дело № 488/2015 г., VI о., Решение № 6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. дело № 2009/2018 г., VI о., Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о.

Като не е съобразил действителния смисъл на материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в противоречие с тях и то подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК, а преписката следва да се върне на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените указания по тълкуване на закона.

Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателката има право на разноски, които са своевременно предявени и доказани в размера на 500 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-59/1 от 18.10.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-262 от 05.09.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.

ВРЪЩА преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на Р.А.И. за разноски по делото сумата 500 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:	/п/