Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. С., 31.10.2015 г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 9 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Т.В. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 34/13г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран активно субективно и обективно
съединени искове при условията на евентуалност с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.30 от ЗЗД вр. с чл.27 от ЗЗД и
чл. 26 от ЗЗД.
ИЩЦИТЕ- В.П.П., ЕГН**********, и С.Д.П., ЕГН-**********,***,
съдебен адрес ***- адв. А. М., твърдят, че на 19.07.2012 год. под заплаха-
страх за живота си, прехвърлили на ответника собствената си 1/2 идеална
част от свой недвижим имот, подробно описан в ИМ. Сочат, че на 18.07.2012 год.
ответникът нахлул в дома им на ул."*********** започнал да се заканва, че
ще ги убие, ще ги нареже на парчета, ще ги зарови на В. и никой няма да ги
намери, ако не му прехвърлят имота им в „Д.", счупил огледалото в антрето
им. Твърдял, че след като Дружеството, чийто управител е ищцата В.П., не може
да му изплати дълга, те трябвало да му прехвърлят собствения си имот. Изтъкват,
че живеят в дома на майка им, която е 82 годишна и която изпаднала в стрес,
като и до ден днешен се страхувала при
позвъняване на вратата им. В този момент в дома им бил и племенникът им,
който живеел поС.но в Швейцария, както и негови приятели. Обадили се до
органите на реда - 04-то РПУ, които дошли, като
ги посъветвали да пуснат жалба в РПУ. Не
подали жалба, тъй като на другия ден - на 19.07.2012 год.- ответникът
отново дошъл в дома им, казал им, че това е последният им шанс и ги заставил да
отидат в кантората на нотариус Й.Л.. Отишли, тъй като той заплашвал майка им и
племенника им. Принудени от обстоятелствата,
изпратили майка им в Швейацария с оглед запазване на живота й. Твърдят,
че в кантората на нотариуса подписали споразумение и нотариален акт за
прехвърлянето на недвижим имот срещу погасяване на дълг. Сочат, че всички
нобходими доказателства за прехвърлянето на собствеността ответникът представил
лично, незнайно как се е снабдил с тях. Твърдят, че след
изповядването на сделката ответникът следвало да им върне описаните в
нот.акт записи на заповед, което и до ден днешен не е сторил. Молят съда да
постанови решение, с което да обяви за
унищожаема описаната по –горе сделка, като сключена под заплаха, чрез възбуждането
на страхови представи. При условията на евентуалност молят да се прогласи
нейната нищожност поради противоречие със закона, тъй като не са налице
необходимите документи от „П." ООД за осъществяването на сделката, молят
съда да отмени нот.акт № *** том II рег.№ 3447 н.д. 307/2012 год. на Нотариус Й.Л., вписан
в регистъра на Нотариалната камара под № 263.
ОТВЕТНИКЪТ-Л.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, оспорва исковете. Твърди,
че всички обстоятелства, свързани с посочените от ищците твърдения за извършени
от него действия на заплаха и принуда, не отговарят на обективната истина. Не
отрича, че е посещавал имота на ул.
"К.П." №**, където се намирал адресът на управление на неговия
длъжник „П." ООД, като едва на место установил, че там живее ищцата В.П.,
която е и управител на дружеството. При посещението си до дома на ищците не се
е срещал с други членове на тяхното
семейство или други лица. Посещенията му на този адрес винаги са били в
присъствието на втория управител и съдружник в „П." ООД Л.Б.. Търсил е
контакт с Дружеството, тъй като търсел възможност
по някакъв начин да обезпеча поне част от паричното вземане, което е имал и има
към „П." ООД. Сочи, че при разговор, проведен на 18.07.2012 г. в
присъствието на свидетеля Л.Б. на улицата извън дома на ищцата, същата се
съгласила заедно със съпруга си да му прехвърлят собствеността върху процесния
имот вместо изпълнението на паричното
задължение на дружеството на ищцата. Същия ден в кантората на адвокат Х.Н.
на ул. „***********, заедно с ищците, отново в присъствието на свидетеля Л.Б.
подписали споразумение за уреждането на взаимоотношенията им. На следващия ден,
19.07.2012 г., в кантората на нотариус Й.Л. подписали отново споразумението -
този път с нотариална заверка на подписите и непосредствено след това и
процесния нотариален акт. Твърди, че всички документи, нобходими за прехвърлянето
на собствеността, се представили от собствениците. Сочи, че отношенията му с ищците във връзка с връщането на
описаните в нотариалния акт записи на заповед са извън предмета на
настоящото дело и не следва да бъдат обсъждани. Сочи, че евентуалният иск за
прогласяване на нищожност на процесната сделка поради противоречие със закона е
също неоснователен, тъй като законовите изисквания за изповядване на подобна
сделка не включват волеизявлението на третото лице - длъжник в лицето на
неговите органи. Твърди, че неотносими към сделката са регресните взаимоотношения между прехвърлителите и третото
лице длъжник. Без значение за спора е
обстоятелството кои са съдружниците при
длъжника "П." ООД към датата на споразумението -19.07.2012 г.
Съдът, като
обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е нот.акт № ***, том II, рег.№ 3447,
н.д.307/2012 год.
за прехвърляне на имот за погасяване на дълг, на нот. Й.Л., от който е видно,
че на 19.07.2012г. ищците на основание споразумение, сключено на 19.07.2012г.
между ответника Л.И. И., като кредитор,
и „П.“ ООД, като длъжник; ищците, като
поематели- прехвърлители, са прехвърлили на ответника ½ ид. част от
собствен недвижим имот, подробно описан в нот. акт.
Представено е Споразумение от
19.07.2012г, нот. заверено от нот. Й.Л., сключено между ответника Л.И. И., като
кредитор, и „П.“ ООД, като длъжник; ищците,
като поематели- прехвърлители, с което кредиторът (ответникът) и длъжникът („П.“
ООД с управител ищцата В.П. Петкова) се
съгласили кридиторът да получи от поемателите- прехвърлители (ищците по наст.
дело) вместо изпълнение на задължението
на длъжника по договор за заем за сумата от 300 000лв., обезпечен с 5бр.
записи на заповед, правото на
собственост върху недвижим имот, собственост на поемателите- прехвърлители, а
именно: ½ ид част от поземлен
имот с идентификатор 68134.1970.368 по кадастрална карта и кадастрални
регистри на район „В.", Столична община, гр.С., одобрен със Заповед
РД-18-3/11.01.2011 год. на изпълнителния директор на АГКК, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване
до 10 м., съставляващ урегулиран поземлен
имот VII1-368 от квартал 32, по плана на гр.С.. местността "в.з.Киноцентър-1-ва
част", ул."************, целият с площ от 1505 кв.м. по скица, при
съседи по нотариален акт: УПИ VII-367, улица. УПИ Х-369
и дере и съседи по скица от кадастралната карта: 68134.1970.367, 68134.1970.29,
68134.1970.369, 681344.1970.28, заедно с
построените в поземленият имот сгради, както следва: сграда с
идентификатор 68134.1970.368.3, по кадастрална карта и кадастрални регистри на
район "В."СО, гр.С., одобрени със Заповед № РД-18-3/0101.2011 год. на
изпълнителния директор на АГКК с предназначение- жилищна сграда - еднофамилна,
брой етажи: 2, представляваща двуетажна еднофамилна жилищна страда, със
застроена площ по нотариален акт от 62,80 кв.м. и разгърната застроена площ от
126,90 кв.м. състояща се от I-ви сутерен
на кота -4,60 кв.м, състоящ се от котелно помещение - мазе; ІІ-ри сутерен
на кота -2,30 и кота -2,75, състоящ се от дневна, столова, кухня, баня-тоанетна,
ПРУ, две мазета и стълбище към първия етаж; първи етаж на кота -0,15.,
състоящ се от гараж със склад, със застроена площ от 27,60 кв.м., входно
антре, баня-тоалетна, детска стая, две спални, стълбище от сутерен и емпоре; и сграда
с идентификатор 68134.1970.368.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри на
район "В." Столична община гр.С., одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2011 год. на изпълнятелния
директор на АГКК с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна. брой етажи:
един представляваща ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 116,80 кв.м.
състояща се от ПАРТЕР на кота 0,00 м, състояща се от кухня-днева, салон,
баня-тоалетна, антре и стълбище към етажа, със застроена площ от 5,10 кв.м.; ЕТАЖ
състоящ се от две спални, килер и стълбище към партера, със застроена площ
от 51,10 кв.м., заедно с МАЗЕ находящо се под стълбата на партера.
Представена е зав. копие от нот.покана от 16.11.2012г на нотариус Р. Д.,
с която ищците съгласно договореното в нот.акт
№ ***, том II, рег.№ 3447,
н.д.307/2012 год.,
канят ответника в 10-дневен срок да им
върне 5 бр. записи на заповед, описани в
нот. акт.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Свид. В.И.Х. твърди, че познава семейството на ищците от техния
племенник Т.. През лятото на 2012г., между
08.00 - 8.30 часа, вечерта, били заедно с неговия братовчед в стаята на Т.,
който живеел при леля си и чичо си. Започнало да се хлопа на външната вратата и да се звъни настоятелно. Т.
излязъл заедно с леля си и чичо си да провери какво става. Тогава чули от
стаята, че се крещи, чули и заплахи. Вратата на Т. била отворена, така че имали
поглед към една част от коридора. Видяли един мъж и жена, които се разправяли с лелята и чичото
на Т.. Говорели, карали се, заплашвали, ставало въпрос за някакви пари, за
някакъв имот да им бъде прехвърлен. Казали, че ако не бъде прехвърлен, ще убият
Т., ще го контузят. Сочи, че скандалът продължил около 15 минути. Лелята и
чичото били уплашени, стреснати. Чули, че се чупи огледалото, но не видяли кой
го счупил. В дома освен лелята и чичото на Т. - ищците по делото, била и бабата
на Т., но чичото й казал да се прибере в
стаята си. След тези заплахи гостите по покана от чичото и лелята отишли в
кухнята. Тръгнали си след половин- един час. Докато били в кухнята, се чували
крясъци - женски глас от неканената гостенка, която крещяла: „Аз
съм съда, полицията. Ти не може да ме уплашиш с полиция и съд”. Т. им обяснил, че въпросният господин
бил лихвар, който е виждал и друг път да идва. Леля му е върнала всички пари,
които му е дължала, но той продължил да я изнудва да му препише имот в Д..
Твърди, че една седмица след тази случка Т. заминал за чужбина, защото го било
страх за живота си, след като чул тези заплахи. Прекъснал обучението си в Нов
български университет заради заплахите, след това и бабата заминала за
Швейцария. Сочи, че приятелят му Т. е още там.
Обяснява, че не се обадили в
полицията, защото Т. казал, че това не е тяхна работа. Твърди, че неканените
гости в апартамента ги довел Л. заедно с
жена му, който бил съдружникът на лелята, но те стояли само като наблюдатели.
Свид. К.Н.К., братовчед
на свид В.И.Х., твърди, че
също бил в стаята на Т., когато дошли неканените гости, започнало
да се хлопа и да се звъни настоятелно. Започнали да се карат, ставало въпрос за
някакви пари. Имало заплахи. Около 10 минути били в коридора и си тръгнали.
Освен мъжът и жена имало още един мъж,
съдружникът, но той не е говорил. Твърди, че лелята и чичото на Т. били
уплашени. Бабата на Т. също била там, но не е вземала отношение в скандала. Т. им
казал, че това са хора, които ги изнудват за някакъв имот. Няколко дни след
това Т. заминал в Швейцария, защото заплахите били, че ще се случи нещо лошо на
Т., ако не дадат имота, ще убият Т.. След като го изпратили за Щвейцария отишли
с братовчед му да видят ищците, забелязали, че огледалото е счупено. Казали им,
че ответникът Л. е идвал и го е счупил. През цялото време на скандала Т. бил в коридора при леля си и чичо си.
Свид.Й.Х.Л.- нотариус,
познава страните по делото по повод по процесната сделка за прехвърляне на имот
за погасяване на дълг. Сочи, че в такива случаи предварително се уговаря час,
представят се документите за проверка. Ксерокопие на документите не си спомня
кой му представил няколко дни преди това. Не е сигурен дали е правена
предварителна проверка на документите или директно страните дошли на същия ден
с документите и искали да се изповяда сделката. Не е забелязал нещо по-особено,
не е забелязал да има въздействие на по- силни емоции, освен нормални отношения
между кредитор и длъжник. Не се породило у него съмнение, че има някакъв порок
в сделката. Самата сделка продължила доста дълго време поради сложността на
самия имот, на самото съдържание на нот. акт. Не са оспорвали дали съществува
този дълг или не. Ищцата В. държала изрично в нот. акт да бъде записано, че
кредиторът следва да им върне оригинала на записа на заповед. Въпреки че не е
елемент от вещния ефект на сделката, по нейно изрично искане го записали.
Твърди, че винаги проверява самоличността на страните. Извършил и справки в НБД
и МВР за документи за самоличност.
Свид. Х.В.Н., адвокат на ответника Л., твърди,
че последният дошъл при него в кантората му с още един мъж и жена, датата не си
спомня. Искали да им изготви документ - ставало въпрос, че ищцата В. и нейният
съпруг са собственици и управители на някакво дружество, което има задължения
към ответника Л., които са с голяма давност. Дружеството било затруднено да ги
изплати и те се съгласили да поемат това задължение на дружеството и да се
изплатят на Л.. Мъжът на ищцата В. не присъствал на срещата. В. дошла с друг
мъж и жена, но не със съпруга си. Сочи, че самият факт, че са пристигнали при него,
значи, че са постигнали някакво съгласие. Сочи, че сумата била доста голяма и
те си дошли с документите, нямало основа за спор тогава. Нямало напрежение
между страните. В. и Л. се познавали, говорели си на ти. Дори си спомня, че
станало въпрос за мъжа на В. и тя споделила, че бил болен и затова не
присъства. Спомня си, че тя се обадила на съпруга си, за да му обясни какво се
прави. Твърди, че написал споразумението, те си говорели, всичко продължило
около час. Не знае след споразумението дали са стигнали до сделка или не. Това
споразумение го изпратил по емейл адреса на нотариус Л. по тяхно искане.
По делото е изслушано заключението на почеркова
експертиза, която по категоричен начин установява, че подписите, положени от
името на В.П.П. и от името на С.Д.П. в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот за погасяване на дълг № *** том II, per. №3447, нот. дело № 307 /
2012г., както и в нотариално заверено на
19.07.2012г. под рег. № 3446 , от
нотариус Й.Л. споразумение, сключено между Л.И.И. за кредитор и В.П.П. и С.Д.П.
за поематели - прехвърлители, са положени съответно по места от В.П.П. и от С.Д.П..
В подписите, положени от името на В.П.П. и от името на С.Д.П., в нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на дълг № *** том II, per. №3447, нот. дело
№ 307 / 2012г. и в нотариално заверено на 19.07.2012г. под Per. № 3446 , от
нотариус Й.Л. споразумение, сключено между Л.И.И. за кредитор и В.П.П. и С.Д.П.
за поематели - прехвърлители, не се установява комплекс от диагостични
признаци, наличието на които доказват съществуването на обстоятелства,
смущаващи функцията на писмено двигателния апарат на пишещия-нарушена
координация на движенията. Не се установяват и признаци, насочващи за промяна
на зрителния контрол и рязък спад на автоматизация на движенията.
Прието е и заключението на допълнителна
почеркова експертиза, което установява, че подписите са положени от ищците. В своята относителна
вариационност подписите са пълни и точни. Не се установява комплекс от
диагостични признаци, наличието на които доказват съществуването на
обстоятелства, смущаващи функцията на писмено двигателния апарат на
пишещия-нарушена координация на движенията. Не се установяват и признаци,
насочващи за промяна на зрителния контрол и рязък спад на автоматизация на
движенията.
По делото е представена докладна
записка, изготвена по преписка вх.№ 44869/13 г. до началника на 04 РПУ
„Полиция” - СДВР, от която е видно, че на посочената дата 18.07.2012 г. и
съседните на нея дни няма постъпил сигнал от С.Д.П. срещу Л.И.И.. На 18.07.2012
г., в 14.23 часа, има постъпил сигнал в ОДЧ от П., с посочен телефон ******,
със съдържание „******№ ***, Д.
Д. й е взел документи.
Относими доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете са предявени при условията на евентуално съединяване, като
главния иск е с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК вр. с чл.30 от ЗЗД вр. с чл.27 от ЗЗД. Поради това следва да се
обсъдят доводите по този иск, тъй като по евентуалния иск съдът дължи
произнасяне едва ако главният е неоснователен.
По иска с
правно основание с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК вр. с чл.30 от ЗЗД вр. с чл.27 от ЗЗД.
Този иск е неоснователен.
Заплашване
има, когато едната страна е принудена от другата или от трето лице чрез
възбуждането на основателен страх да сключи договора. При заплашването има
осъзнавано несъответствие между волята и нейното обективиране. Във фактическия
състав на заплашването е необходимо да са включени следните елементи: а)
страната да е под влияние на определени страхови представи; б) тези страхови
представи трябва да са предизвикани от другия участник в сделката или от трето лице;
в) настъпването на страховите представи трябва да е свързано с човешки
действия; г) необходимо е да има причинно-следствена връзка между
волеизявлението и наличието на представите, предизвикващи страх. При заплахата
всъщност става въпрос за това, че върху волята на лицето се упражнява
психическа принуда. Със заплахата се цели постигането на неправомерен резултат.
Волеизявлението е засегнато от порок, но този порок не обуславя нищожност
на сделката поради липса на съгласие, а само унищожаването му /Решение № 117 от
28.12.1999 г. по гр.д.№ 425 за 1999 г., ІІ г.о. на ВКС, решение № 858 от
18.04.1977 г. по гр.д.№ 312 за 1997 г., І г.о. на ВС, решение № 1344 от
01.08.2002 г. по гр.д.№ 1864 за 2001 г., ІV г.о. на ВКС/.
Ангажираните по делото гласни и писмени доказателства
не обосновават необходимите изводи, предпоставящи основателност на претенция на
ищцците. В тази
връзка следва да се отбележи, че допуснатите на ищцците свидетели
не са присъствали при подписване на атакуваната сделка, а показанията им се основават
на възприети факти ден или дни преди сключване на сделката. Има съществени
разминавания в показанията на разпитаните свидетели на ищците, поради което
съдът не им дава вяра. Но и дори да бъдат кредитирани, от самите показания на ищцовите свидетели-св. Х. и свид. К., не
може да бъде обоснован извод, че посещението на ответника в дома на ищците е било придружено с такивадействия,
довели до възбуждането на основателен страх
да сключи договора.
Свид. Х.в изтъква, че по „покана“ на ищеца С.П. „неканените гости“ в кухнята,
където разговаряли около половин- един час, което обосновава извод, че се е
провел разговор между кредитор и длъжници ( ищцата В.П. е била управидел на
дружеството –длъжник), още повече, че „неканените гости“ по показанията на
ищцовите свидетели били доведени от
другия съдружник на дружеството-длъжник. Освен това съдът констатира, че показанията на двамата свидетели
противоречат на твърденията в исковата молба на двамата ищци, че заплахата се
отнася лично към тях, а не към племенника им Т..
С оглед на
изложеното съдът намира, че показанията на тези двама ищцови свидетели не са достатъчни за провеждане на категорично и главно доказване за упражнена
психическа принуда чрез внушаване на основателен страх или физическо насилие,
които да обосновават съответно порок във волята или липса на правно валидна
воля.
Свид. Л., нотариус, пред когото била изповядана процесната сделка,
установява, че не
е забелязал нещо по-особено, не е забелязал да има въздействие на по- силни
емоции между
страните освен нормални отношения между
кредитор и длъжник. Не се породило у него съмнение, че има някакъв порок в
сделката, като
изтъква, че самата
сделка продължила доста дълго време поради сложността на самия имот, на самото съдържание
на нот. акт, като изрично
в съдържанието на нот. акт било включено
допълнително изискване на ищцата, т.е. същата е била свободна да изразява
своята воля и да поставя изисквания, които, макар да нямат вещен ефект според
свидетеля, били включени в клаузите на договора. Тези показания напълно
кореспондират с показанията на свид. Недялков, който като адвокат изготвил
споразумението, залегнало като основание
за сключване на нот. акт. Свидетелят Недялков
сочи, че страните са дошли
с документите си, нямало основа за спор пред него, нямало напрежение между тях, познавали се,
говорели си на ти. Дори си спомня, че станало въпрос за мъжа на ищцата В. П., която споделила, че бил болен и затова не
присъства. Дори се обадила на съпруга си, за да му
обясни какво се прави в кантората му.
Показанията
на тези двама свидетели напълно кореспондират с неоспорените заключения на двете
почеркови експертизи, според които подписите, положени от ищците В. и С.П. под нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот за погасяване на дълг № ***, том II,per. № 3447, нот.дело № 307/2012 г., както ипод
нотариално заверено от 19.07.2012 г. под рег.№ 3446, от нотариус Й.Л.
споразумение, сключено между ответника и В.П.П. и С.Д.П. за
поематели - прехвърлители, са пълни и точни и не са положени под заплаха.
Ищците следваше
да ангажират доказателства за всички твърдяни от тях факти. При това
доказването следва да е пълно и главно, защото се касае за правопораждащи факти.
Доказателствената тежест е за ищците – чл.127 ал.1 изр.1 от ГПК. Понеже не е
проведено доказване, което да изключи всяка възможност твърдяният факт да не се
е осъществил, съдът е длъжен да приложи неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест и да приеме недоказаното за
неосъществило се.
Ето защо искът за обявяване на сделката за унищожаема, като сключена под заплаха, чрез
възбуждането на страхови представи, следва да се отхвърли.
При това положение съдът е длъжен да разгледа евентуалния иск за нищожност
на договора.
По иска с
правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД.
И този иск е неоснователен.
Съгласно
чл.26, ал.1 от ЗЗД, противоречието със закона е основание за прогласяване
нищожност на сключената сделка. Отделни закони съдържат забрани в един или в
друг смисъл, а други закони съдържат определени изисквания, които следва да
се спазват при сключване на сделките.
Несъобразяването със забраните или неспазването на специалните изисквания имат
за последица нищожност на сделката.
Ищците носят тежестта да докажат, че процесната сделка противоречи със закона. Според твърдението на същите
сделката противоречи на закона, тъй като не са налице необходимите документи от
„П." ООД за осъществяването на сделката. Законовите
изисквания за изповядване на подобна сделка не включват волеизявлението на
третото лице - длъжник в лицето на неговите органи. Неотносими към сделката са
регресните взаимоотношения между
прехвърлителите и третото лице- длъжник. Без значение за спора е обстоятелството кои са съдружниците в длъжника "П." ООД към датата на
Споразумението -19.07.2012г. Неоснователно с оглед събраните гласни
доказателства- показанията на нотариуса Л., е твърдението,
че процесният нотариалният акт и споразумението са подписани при липса на документ
за самоличност на В.П.. Още повече, че личната й карта е описана в процесния
договор.
Ето защо предявените искове следва да се отхвърлят.
С Тълкувателно решение № 3/2012
г., постановено на 29.11.2012 г. са дадени следните разяснения: "На отмяна
по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с
които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези,
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право
върху недвижим имот.". Ето защо искането по чл.537, ал.2 ГПК се явява
процесуално недопустимо, поради което производството по него следва да бъде
прекратено.
При този изход на делото само ответникът има право на разноски, но тъй
като същият не е представил доказателства за същите (няма доказателства, че
адвокатското възнаграждение е изплатено), съдът не ги присъжда.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.30
от ЗЗД вр. с чл.27 от ЗЗД, евентуално по чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявени от В.П.П., ЕГН**********, и С.Д.П., ЕГН-**********,***, съдебен
адрес ***- адв. А. М., против Л.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, за
признаване за установено, че договорът, сключен с нотариален акт № ***, том II, рег.№
3447, н.д.307/2012 год. за
прехвърляне на имот за погасяване на дълг, на нот. Й.Л., е унищожаем поради сключена под заплаха, чрез възбуждането на страхови
представи, евунтуално за нищожен на същия договор поради противоречие със закона.
ПРЕКРАТЯВА производството по искането на В.П.П., ЕГН**********, и С.
Д.П., ЕГН-**********,***, съдебен адрес ***- адв. А. М., за отмяна на основание
чл.537, ал.2 от ГПК на нотариален акт № ***, том II, рег.№
3447, н.д.307/2012 год. за
прехвърляне на имот за погасяване на дълг, на нот. Й.Л.. В тази част решението има характер на определение и
подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок.
РЕШЕНИЕТО в останалата част подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: