Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.06.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тридесети
март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Д.
при секретаря
Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 11712
по описа за 2015 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата
Й.П.М., ЕГН: **********
е предявила против ЗД „Е.” АД, гр. С. иск
за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане
настъпило при ПТП настъпило на 21.08.2013 г. в гр. Б. в размер на 30 000 лв. ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ищцата
твърди, че е пострадала като пешеходец при ПТП, вина за което носи водачът на
лек автомобил марка „Сузуки Суифт” с ДК № ********С.Б.Г.. За автомобила е имало
застраховка за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по з.п. № 07513001431491/25.05.2013
г. със срок на валидност от 26.05.2013 г. до 25.05.2014 г.
Твърди,
че в следствие на ПТП-то е получила травма на главата с охлузване по лицето
вдясно и сътресение на мозъка,травма в областта на дясната раменна става със
счупване на мишничната кост в областта на хирургичната шийка, контузия в
областта на дясната тазобедрена става.
Ищцата
поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на
разноски.
ответникът ЗД „Е.” АД гр. София
оспорва твърдението,че процесното ПТП е настъпило по вина водача управлявал лекия автомобил. Оспорва иска за
неимуществените вреди и по размер. Евентуално прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради пресичане на пътното
платно на необозначено място.
моли съда да постанови справедливо решение и
претендира разноски по делото.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
протокол за оглед на местопроизшествие от 21.08.2013 г. с албум и схема и Постановление
от 27.02.2014 год. за прекратяване на наказателно производство по ДП 227/2013
год. на РУП гр.Б. се установява, че на 21.08.2013 г. около 10.40 часа в гр. Б.
е настъпило ПТП,при което С.Б.Г. при
управлението на лек автомобил марка „Сузуки Суифт” с ДК № ********по ул."Александровска"
с посока от бензиностанция ОМВ към центъра на града, в района на аптека
„Диана" - дом № 26е ударил с предна
лява зона на автомобила пешеходката Й.П.М., която в този момент пресичала
булеварда на необозначено място , в посока отляво надясно спрямо движението на
автомобила.
По
случая е образувано ДП 227/2013 год. на РУП гр.Б., което е приключило с
Постановление за прекратяване на наказателното производство, с оглед изрично
изявление на пострадалата/сега ищца/,че няма претенции към виновното за
катастрофата лице.
Ответникът
не оспорва твърдението на ищцата,че за процесния автомобил „Сузуки Суифт” с ДК
№ ********е имало валидна застрахователна полица № 22111891124203 към датата на
настъпване на застрахователното събитие при ответното дружество ЗД „Е.” АД.
В
хода на настоящото дело е изслушана и приета съдебно - медицинска експертиза.
Заключението се възприема от съда като дадено професионално и безпристрастно,то
не е оспорено от страните. Според заключението от удара пострадалата Й.П.М. е получила съчетана
травма на главата и тялото с мозъчно сътресение,контузия на дясната тазобедрена
става и вклинено счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната
шийка. Приета е за болнично лечение за 5 дни,при което е поставена гипсова
имобилизация на дясната ръка. Изписана е с подобрение,като възстановителния
период е продължил около 3 месеца за фрактурата на раменната кост,а за
контузиите на главата и тазобедрената става-1 месец.
От
заключенията на първоначалната и разширената съдебно авто-техническа експертизи,
които съдът възприема като професионални и безпристрастни, се установява,че управлявания
от С. Б.Г.. Автомобил се е движел се е в дясна лента, а от ляво до левия
тротоар, в очертаните за паркиране места е бил паркиран микробус. Скоростта на
автомобила в района на произшествието е била от порядъка на 30 км/ч.
Пешеходката Й.П.М. - 85 г. се е намирала на левия тротоар. Тя е предприела
пресичана на уличното платно зад паркирания микробус, от ляво на дясно за
посоката на автомобила, със спокоен ход,като след появяването й зад паркирания
микробус е могла да бъде възприета от водача на автомобила от разстояние 35-36
м.,при опасна зона за спиране по конкретната скорост и пътни условия-15 м.
От
показанията на св. И.В./дъщеря на ищцата/ се установи, че Й.П.М. е пострадала
при ПТП ,след което била приета в болницата в гр.Монтана. Лежала в болницата повече
от две седмици след което я
изписали за домашно лечение,а след два месеца свалили гипса от дясната ръка,която
била зараснала неправилно.След инцидента била много уплашена и
притеснена,понастоящем трудно движи дясната си ръка.
От
показанията на св. С.Г. /водач на автомобила/ се установява,че пострадалата се
появила зад спрял в насрещната лента за движение бус, до който имало друга
паркирана кола. Буса бил почти до осевата линия на насрещната лента за
движение.Видял ищцата на около метър-два преди да настъпи удара.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е
във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Според
чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
По
съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане.
За
да се приеме, че е налице такова, необходимо доказване наличието на
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях.
Установен
е механизма на ПТП-то,при което съдът приема, че произшествието е настъпило основно
по вина на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 20,ал.2,изр.второ от ЗДвП , а също правилата за
специално внимание към пешеходците-чл.5,ал.2,т.1 ЗДвП-след като е имал видимост
е могъл да забележи неправилно пресичащата пешеходка от поне 30 метра-същата е
била предвидима опасност /по смисъла на чл.20,ал.2 ЗДвП/, поради което е
следвало да го мотивира с повишено внимание своевременно да намали скоростта
или при необходимост да спре.
В
резултат на ПТП са причинени телесни повреди по непредпазливост на Й.П.М.. В тази
връзка съдът приема за доказан фактът, че причиненият вредоносен резултат
е пряка
и непосредствена последица
на извършеното от
причинителя на вредите С.Б.Г. при управлението на лек автомобил марка
„Сузуки Суифт” с ДК № ********противоправно деяние.
Установено
е и не се спори по делото, че за описания лек автомобил е имало застраховка
„Гражданска отговорност” валидна към датата на ПТП-то при ЗД „Е.” АД.
Поради изложените съображения, съдът намира,
че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият
размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51,ал. 2 ЗЗД, ако увреденият
е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да
бъде намалено.
Ответникът
е противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата Й.П.М.
поради това, че същата е пресичала пътното платно на необозначено за това място.
Съдът намира, че възражението е основателно, тъй като при пресичането на
пътното платно пострадалата е нарушила разпоредбата на чл.113,ал.1 и чл.114,т.
2 от ЗДвП-пресякла е на непозволено за това място, при наличие на ограничена
видимост,поради двата паркирали един до друг автомобили,без да се съобрази с
приближаващия се автомобил. Ето защо съдът приема,че е налице нарушение на
правила за движението на пешеходците от страна на пострадалата и приема съпричиняване
в размер на 30 %.
При определяне размера на дължимото обезщетение
съдът следва да вземе предвид характера и степента на увреждането, претърпените
интензивни болки и страдания продължили около 2 месеца след злополуката,както и
възрастта на пострадалата,при която възстановяването е по-дълго и свързано с
повече неудобства.По делото е е установено,зарастването на счупената ръка
накриво да е пряка последица от процесния деликт,тъй като не е изключено да е
вследствие на медицинска грешка.
Като
взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че справедливо обезщетение за
търпените от ищцата Й.П.М.
неимуществени вреди по справедливост е в размер от 25 000 лв., като след
приспадане на приетия процент на съпричиняване искът за неимуществените вреди е
основателен и следва да се уважи за сумата от 17500 лв., ведно със законната
лихва, считано от 21.08.2013 г. г. до окончателното й изплащане. Съдът намира
този размер за справедлив и обоснован с оглед възрастта на пострадалата,
търпените от нея болки и страдания, преживени след злополуката и в периода на
възстановяване и отговаря на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната.
Над
уважения размер до претендирания такъв от 30 000 лв. искът за неимуществени
вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По
разноските в производството:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. В.Н. - САК адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1055 лв. ,а по сметка на СГС държавна
такса в размер на 700 лв. и разноски от бюджета на съда в размер на 145 лв.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъдат осъдена да заплати на
ответника направени от него разноски съобразно с отхвърлената част от иска - 150
лв. за юрисконсултско възнаграждение и 428 лв. за експертизи и свидетел.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК: *******,
със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Й.П.М., ЕГН: **********, чрез пълномощника й адв. В.Н. - САК на
основание чл. 226,ал.1 КЗ сумата от 17
500 лв., обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило
при ПТП на 21.08.2013 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 21.08.2013 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неимуществените вреди над уважения размер от 17 500 лв. до предявения
такъв от 30 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК: ******* да заплати на адв. В.Н. - САК адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1055 лв. ,а по сметка на СГС държавна
такса в размер на 700 лв. и разноски от бюджета на съда в размер на 145 лв.
ОСЪЖДА Й.П.М., ЕГН: **********да заплати на ЗД „Е.” АД, ЕИК: ******* на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски съобразно с отхвърлената част от иска - 150 лв.
за юрисконсултско възнаграждение и 428 лв. за експертизи и свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: