№ 1551
гр. София , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Тодор Тодоров
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002262 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 80152/06.08.2020 г. на „Авострой“ ООД
чрез адв. П. Ч. срещу решение № 1118/29.07.2020 г. по т.д.№ 527/2020 г. на СГС, VI-13
състав, с което e отхвърлена молбата на „Авострой“ ООД, ЕИК *** да бъде обявена
свръхзадълженост, съответно неплатежоспособност и да бъде открито производство по
несъстоятелност.
Жалбоподателят твърди, че били доказани и установени и двете алтернативни
основания за откриване производство по несъстоятелност по отношение на дружеството. В
решението липсвали мотиви относно липсата на неплатежоспособност и респективно
свръхзадълженост. По делото било установено, че „Авострой“ ООД има неплатени
публични задължения в особено големи размери. Към датата на подаване на молбата за
несъстоятелност 10.03.2020 г., публичните задължения към НАП били в общ размер на 101
236.75 лева, произтичащи от данък върху добавената стойност за сделки в страната,
установени с Ревизионен акт № Р-22221918008233-091-001/18.11.2019 г., издаден от ТД на
НАП ***, който с Решение № 166/31.01.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП *** е бил
потвърден. За да отхвърли молбата, съдът в решението си е приел първо, че ревизионният
акт не е влязъл в сила като при наличие на висящ спор задължението за ДДС не може да се
отчете като пасив на дружеството и второ, че предварителната изпълняемост и съответно
изискуемост не обосновава установеност на публичното задължение, а почива на
предположение, че такова съществува. Това било в противоречие с нормата на чл. 608, ал. 1,
т. 2 от ТЗ, която предвижда невъзможност да се изпълни изискуемо публично задължение, а
не окончателно установено такова. Разпоредбите на чл. 127, ал. 2 от ДОПК, чл. 153, ал. 1 от
ДОПК и чл. 157, ал. 1 от ДОПК предвиждат, че Ревизионният акт подлежи на
предварително изпълнение, поради което тези публични задължения са изискуеми. В случая
1
хипотезата на чл.608, ал.1, т.2 от ТЗ за наличие на изискуеми публично-правни задължения
била налице.
Неплатежоспособността се предполагала, когато длъжникът е спрял
плащанията по силата на чл.608, ал.2 от ТЗ. От справката на ТД на НАП – *** се
установявало, че след издаване на Ревизионния акт дружеството е спряло плащанията си
вкл. и на публичните вземания, като не ги е обезпечило и не ги е погасило до момента.
Съгласно чл. 631 ТЗ молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията
на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Неплатежоспособността е
обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с
трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично
задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи. Длъжникът е
неплатежоспособен ако не притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни активи,
достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични задължения от вида на чл. 608, ал. 1
ТЗ. Понятието за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ било правно, а не счетоводно,
което налага при преценката за наличието й да се изследват правните елементи от неговия
фактически състав, а част от тях е реалната имуществена неспособност за генериране на
парични средства за покриване на изискуемите парични задължения, преценена въз основа
на действително (а не само счетоводно) ликвидните активи на длъжника. Това предполагало
отговор на въпросите дали длъжникът разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да
покрият всичките му установени изискуеми парични задължения, и съответно - дали
затрудненията му не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ.
Жалбоподателят не бил в състояние да изпълни своите задължения (търговски
и публични) и бил спрял плащанията. Същият не разполагал е достатъчно парични средства,
с друго имущество или с бързо ликвидни активи, които да му позволят в разумен срок да
изплати своите задължения, както и че затрудненията му нямат временен характер.
Съгласно нормата на чл. 742, ал. 1 от ТЗ свръхзадълженост била налице, ако
имуществото на капиталово дружество не е достатъчно да покрие паричните му задължения
(краткосрочни и дългосрочни). Свръхзадължеността е обективно икономическо състояние,
при което е налице невъзможност на търговеца да покрие паричните си задължения
(изискуеми и неизискуеми) с наличното си имущество. Това състояние се санкционирало от
закона не предвид невъзможността на дружеството да покрива изискуемите си парични
задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността си.
Дружеството-жалбоподател било спряло търговската си дейност, не генерирало никакви
приходи и не били налице доказателства за възможност за активиране на неговата дейност.
Установено било, че дружеството не разполага с доказани активи, спряло е търговската си
дейност, собственият му капитал е пренебрежително малък в сравнение с огромните (над
100 000 лева) публични задължения, като това категорично сочело на неспособност за
посрещане, както на краткосрочните, така и на дългосрочните си задължения.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго решение, с което да уважи молбата като констатира
неплатежоспособността на дружеството на основание чл.608, ал.1, т.2 от ТЗ, евентуално
свръхзадължеността на дружеството на основание чл. 742, ал. 1 от ТЗ, да обяви „Авострой“
ООД в неплатежоспособност/свръхзадълженост, и да постанови откриване на производство
по несъстоятелност за дружеството.
2
Съставът на софийски апелативен съд, като обсъди представените по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба на „Авострой“
ООД , с която е поискано съдът да установи свръхзадължеността на дружествата или
евентуално неговата неплатежоспособност като открие производство по ненъстоятелност.
Молителят твърди, че имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните
му задължения към НАП, установени с Ревизионен акт № Р-22221918008233-091-
001/18.11.2019 г. на ТД на НАП - ***, който бил обжалван пред съда. Поддържа, че
ревизионният акт подлежи на предварително изпълнение, но дружеството не разполага със
средства, позволяващи му да погаси това задължение. Считано от 2017 г. собственият
капитал на дружеството непрекъснато намалява, а към 20.02.2020 г. дружеството е
преустановило стопанската си дейност и не получава приходи. Твърди, че към тази дата е
спряло плащаниятакъм кредиторите си и при условията на евентуалност моли да бъде
установена неплатежоспособността му.
По делото е представен Ревизионен акт № Р-22221918008233-091-
001/18.11.2019 г. на Национална агенция за приходите, Териториална дирекция ***, с който
е установено публично задължение, произтичащо от Закона за данък върху добавената
стойност в размер на 98 882.10 лв., дължими за периода м.септември 2014 г. до м.март 2018
г.
С решение № 166/31.01.2020 г. ревизионният акт е потвърден от директора на
Дирекция ОДОП ***.
Представени са счетоводните баланси на „Авострой“ ООД към 31.12.2017 г.,
31.12.2018 г.; 31.12.2019 г. и 20.02.2020 г. както и отчет за приходи и разходи за 2017 г.;
отчет за паричните потоци по прекия метод за 2017 г., отчет за собствения капитал за 2017 г.
и справка за текущи активи за 2017 г. От тези доказателства се установява, че сумите на
актива са намалели от 42 х.лв. на 5 х.лв. като сумата на пасива също е намаляла до тази
стойност
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, изготвена от
вещото лице Г.. От заключението се установява, че собственият капитал на дружеството
през целия изследван период - 2016 - 2019 г. е положителна величина. Дружеството е
осъществявало дейност предимно със собствен капитал като до 2018 г. е формирало печалба,
но през 2019 г. не отчита резултати от стопанска дейност. За 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
дружеството е било в състояние с разполагаемите краткосрочни активи и с бързоликвидни
активи, да обслужва краткосрочните си задължения като за целия период - 2016 г. - 2019 г. и
към 20.02.2020 г. е финансово автономно. Към 28.02.2020 г. дружеството отчита касова
наличност в размер на 7803.61 лв., а единственият дълготраен материален актив - лек
автомобил е отписан счетоводно с набрана амортизация към 14.11.2018 г. Заключението е
изготвено без да бъде включено в пасива на баланса задължението по Ревизионен акт № Р-
22221918008233-091-001/18.11.2019 г.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при съобразяване на
задължението, установено с Ревизионен акт № Р-22221918008233-091-001/18.11.2019 г. и
прилагане на правилото за изчисляване на коефициентите на ликвидност, при налични
активи в размер около 5 000 лв. и налични пасиви в размер 110 000 лв. изчислените
коефициенти са далеч под референтните стойности
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
3
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице
всички предпоставки от сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл. 608, чл.
625, ал.1 и чл. 631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд следва да бъде сезиран с писмена
молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 613 ТЗ; 2. Длъжникът да бъде
търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се констатира неплатежоспособност на длъжника,
съгласно хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ или свръхзадълженост на
длъжника по смисъла на чл. 742 ТЗ; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно - арг. от
чл. 631 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ, писмена молба за откриване на
производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът
или кредитор на длъжника по търговска сделка, Агенцията за държавни вземания за
публичноправни задължения към държавата или общините, свързано с търговската дейност
на длъжника. В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от самия търговец - длъжник, с
оглед невъзможността за изпълнение на публичноправни задължения към държавата.
Качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал.2, т.1 ТЗ на молителя се установява от
вписванията в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
I./ По искането за откриване на производство по несъстоятелност на основание
свръхзадълженост:
Съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ търговското дружество е свръхзадължено, ако
неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
За разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността се съпоставят
всички задължения на длъжника /вкл. неизискуемите/ със стойността на всичките му активи
/вкл. дълготрайните/.
Съгласно счетоводните данни на молителя не се установява да е налице
ликвидно задължение/задължения, които по стойност да превишават стойността на активите
на дружеството и по счетоводни данни имуществото на дружеството е в състояние да
покрие неговите задължения.
От друга страна практиката на Върховния касационен съд по чл.290 е
възприела, че преценката за свръхзадълженост не следва да се ограничи до счетоводните
данни за стойностите на актива и пасива, като е необходимо да се изследват
характеристиката на активите и пасивите – за активите: тяхното действително
съществуване, реализуемост и реална пазарна цена, обезпечаваща инте реса на кредиторите;
характеристиката на пасива и реалната възможност за противопоставяне на погасителни за
задълженията на дружеството основания, както и да се направи критична оценка на
тенденциите в икономическото развитие на търговеца, в обосноваване на извод, че
състоянието на свръхзадълженост е преодолимо без съществен риск за интересите на
кредиторите. Тази оценка следва да е основана на обективни данни и техния анализ.
Твърдяните публични вземания са установени с представения Ревизионен акт
№ Р-22221918008233-091-001/18.11.2019 г., според който ответното дружество има
задължения за ДДС за периода 1.09.2014 г. - 31.03.2018 г. в размер на 101 236.75 лева.
Ревизионният акт е обжалван като по това липсва произнасяне към момента на
постановяване на решението. Следва да се има предвид, че наличието на Ревизионен акт е
само средство за доказване на публичните вземания, но не и единственото такова.
Данъчните задължение възникват ex lege, а установяването им става по предвидения за тях
ред. От мотивите на Ревизионен акт № Р-22221918008233-091-001/18.11.2019 г. следва, че
посочените в него задължения за ДДС са декларирани от самия ответника като суми за
приспадане на данъчен кредит по сделки, по които той е страна, което обстоятелство не се
оспорва. Следователно, ревизията е извършена с цел проверка дали ответникът има право на
4
ползване на данъчен кредит. Сумите, които самият ответник е декларирал в справките-
декларации като данъчен кредит, са дължими от него като данък ex lege. Подаването на
справки-декларации по ЗДДС е един от начините за установяване на данъчните задължения
по този закон. Не се твърди и установява тези процесни публични задължения да са били
погасени от ответника, поради което е НАП се явява легитимиран кредитор по чл. 625 ТЗ.
Допълнително следва да се посочи, че обжалването на Ревизионния акт по
административен ред нее спира неговото изпълнение съгласно чл.153 от ДОПК, като
установените с него публични вземания на държавата подлежат на принудително събиране.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на
производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: 1)
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове длъжници, и
2) свръхзадълженост - специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски
дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ /О., АД или К./. Предвид диспозитивното начало в
гражданския процес предметът на дължимата от съда защита следва да се ограничи до това
от посочените основания, които са изтъкнати в молбата по чл. 625 ТЗ. В конкретния случай
молителят се е позовал на първо място на наличие на свръхзадълженост.
При изложените съображения за наличие на данъчните задължения,
констатирани от Ревизионен акт № Р-22221918008233-091-001/18.11.2019 г., съдът намира,
че е налице състояние на свръхзадълженост, тъй като имущество на молителя не е
достатъчно, за да покрие паричните му задължения, към които се включват установените с
процесния ревизионен акт публични задължения.
Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице
всички елементи от фактическия състав на свръхзадължеността. Съдът приема, че това е
датата на издаване на Ревизиунния акт, с който са установени публичните задължения на
молителя - 18.11.2019 г. При това положение началната дата на неплатежоспособността
следва да се определи на 18.11.2019 г.
При изложените съображения, съдът намира, че обжалваното решение следва
да бъде отменено и молбата за откриване на производство по несъстоятелност – уважена.
По делото е установено, че наличното имущество е недостатъчно за покриване
на началните разноски и такива не са предплатени по реда на чл.629б ТЗ. Налице са
условията за постановяване на решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.
Съдът при констатирано наличие на свръхзадълженост на молителя не следва
да разглежда евентуално предявеното основание откриване на производство по
несъстоятелност, свързано с твърдяната неплатежоспособност.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1118/29.07.2020 г. по т.д.№ 527/2020 г. на СГС, VI-13
състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „Авострой“ ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.***, район ***, ж.к.*** 6, бл. ***, вх.В, ет.6, ап.87 и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на свръхзадължеността – 20.02.2020 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание
чл.632 ал.1 от ТЗ, по отношение на „Авострой“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.***, район ***, ж.к.*** 6, бл. ***, вх.В, ет.6, ап.87.
5
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Авострой“ ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.***, район ***, ж.к.*** 6, бл. ***, вх.В, ет.6, ап.87 и
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„Авострой“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, район ***, ж.к.*** 6,
бл. ***, вх.В, ет.6, ап.87.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Авострой“ ООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр.***, район ***, ж.к.*** 6, бл. ***, вх.В, ет.6,
ап.87.
СПИРА производството по несъстоятелност по дело по несъстоятелност №
527/2020 г.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията
за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от вписването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6