Решение по дело №795/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 722/4.11.2019г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 795 по описа на съда за 2019 г.

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалба на Е.С.Г. с ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощник И.Б.Г. – майка, против Удостоверение за снет отчет на МПС с изх. № 191006016070/12.06.2019 г., потвърдено с писмо рег. № 100600-12464 от 26.06.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик.

В жалбата се твърди, че посоченото удостоверение е неправилно по отношение на датата, която административният орган е възприел за дата на снемане от отчет на МПС в РБ. Моли се да бъде отменено посоченото удостоверение по отношение на неговата дата, като се възприеме, че процесното МПС следва да бъде снето от отчет не на 12.06.2019 г., а на 25.06.2016 г. Представени са писмени доказателства. Моли се да бъдат представени от Сектор „Пътна полиция“ заверени копия от талона за регистрация на посоченото МПС, както и кога са върнати регистрационните табели от Германия.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по оспорването, редовно призован, не се явява. В представено по делото писмено становище излага подробни съображения за неправилност и неоснователност на подадената жалба.

Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Предмет на оспорване е Удостоверение за снет от отчет МПС с изх. № 1910006016070 от 12.06.2019 г. за прекратяване регистрацията на лек автомобил марка *** 206 ЦЦ с ДКН № РА0591ВТ, двигател NFU10F1275092, номер на рама VF32DNFUF42029779, считано от дата 12.06.2019 г., собственост на жалбоподателката.

Установи се по делото, че в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик е образувана преписка с вх. № 100600-11709/18.06.2019г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик по повод депозирана жалба на Е.С.Г. срещу издаденото удостоверение. Преписката е образувана по повод на представен на 12.06.2019 г. от Е.Г. документ от 25.05.2016 г. за регистрация на лекия автомобил в Германия с нов ДКН № MBG1012, издаден от Служба за регистрация на МПС – Мюнхен в Германия.

Недоволна от съдържанието на оспореното уведомление г-жа Е.Г. е подала жалба с вх. № 100600-11709/18.06.2019 г. до административния орган, който е потвърдил обжалваното удостоверение за снет от отчет МПС  с писмо рег. № 100600-12464 на Началник сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР – Пазарджик, получено от жалбоподателката на 27.06.2019 г. В законоустановения 14-дневен срок Е.Г. е оспорила издаденото удостоверение пред Административен съд гр. Пазарджик с жалба вх. 100600-13205/11.07.2019 г.

От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателката е собственик на лек автомобил **206 ЦЦ. Понеже живее и работи в Германия, на 25.05.2016 г. е направила регистрация на автомобила в Германия. Притежава документ за тази регистрация, издаден от Служба по регистрация на МПС-Мюнхен-Германия, който е приложен по делото. Той е представен от нея пред сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР – Пазарджик, като й е издадено обжалваното Удостоверение за снет от отчет на МПС в България.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:  

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Представените от жалбоподателя доказателства безспорно установяват, че процесният автомобил е бил регистриран за движение в Германия на датата 25.06.2016 година.

Действително, видно от доказателствата по делото е, че жалбоподателят не е предприел необходимите мерки лично да съобщи в Сектор „Пътна полиция“ Пазарджик обстоятелството, че автомобилът е регистриран за движение в Германия. Независимо от това настоящият състав счита, че административният орган е следвало да се съобрази с това обстоятелство, макар и станало му известно по-късно.

Както на национално ниво, така и на ниво общностно право е налице регулация на въпроса относно пререгистрацията на превозно средство в друга държава-членка. В чл. 5, параграф 2 от Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства е предвидено, че при пререгистрацията на превозно средство, регистрирано преди това в друга държава-членка, компетентните органи изискват всеки път представянето на част I от предишното свидетелство за регистрация и представянето на част II, ако е била издадена. Тези органи изтеглят от употреба частта/ите от представеното предишно свидетелство за регистрация и съхраняват последната в продължение най-малко на шест месеца. В рамките на два месеца, те уведомяват органите на държавата-членка, която е издала свидетелството за регистрация, за неговото изтегляне от употреба. Те връщат изтегленото от употреба свидетелство за регистрация на тези органи, ако последните направят такова искане до шест месеца от неговото изтегляне. Когато свидетелството за регистрация се състои от части I и II и част II липсва, компетентните органи в държавата-членка, където е направено искане за нова регистрация, могат да решат по изключение да пререгистрират превозното средство, но само след получаване на потвърждение в писмена или електронна форма от компетентните органи в държавата-членка, където превозното средство е било регистрирано преди това, че подателят на искането за регистрация има право да пререгистрира превозното средство в друга държава-членка.

На национално ниво е предвидено, че регистрацията на ПС се прекратява: 1. с писмено заявление от собственика; 2. служебно – чл. 18 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В същата Наредба в чл. 18б са изброени хипотезите на служебно прекратяване на регистрацията, като в т. 1 на ал. 1 е посочено, че служебно прекратяване на регистрацията се извършва след уведомление от компетентен орган за регистрация на ПС в държава-членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария.

От цитираните разпоредби на Директива 1999/37/ЕО и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. следва еднозначният извод, че собственикът на превозното средство няма задължение да подаде писмено заявление за прекратяване на регистрацията в Р България в случай на пререгистрация в друга държава-членка, а прекратяването на регистрацията се извършва служебно. В случая е безспорно установено, че още на 25.06.2016 г. е извършена пререгистрация на ПС в Германия, в резултат на което за германските компетентни органи е възникнало задължение да изтеглят от употреба българското свидетелство за регистрация и да го съхраняват в предвидения срок, както и да уведомят за това българските компетентни органи. Смисълът на цитираните правни норми е да се изключи възможността за едновременното съществуване на две регистрации на едно и също превозно средство в различни държави-членки, тъй като основното предназначение на регистрацията на превозно средство е неговата идентификация. За тази цел в преамбюла на Директива 1999/37/ЕО се посочва, че следва да бъде установено тясно сътрудничество между държавите-членки на основата на ефективен обмен на информация. Отново в преамбюла на Директива 1999/37/ЕО е предвидено, че при нормативната регулация на регистрацията на превозни средства следва да се отчитат и приетите мерки от Общността за ефективно функциониране на вътрешния пазар, състоящ се от пространство без граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е гарантирано.

В настоящия случай видно от представения по делото документ за регистрация на автомобила в Германия, с приложен превод на български език, издаден от органа за регистрация на превозни средства в Мюнхен, Германия, българското свидетелство за регистрация е изтеглено от употреба в деня, в който е извършена пререгистрацията.

При така установените факти и обстоятелства съдът приема, че е недопустимо липсата на доказателства на формално уведомление от страна на германските власти за извършена пререгистрация да мотивира извод, че българската регистрация продължава да е валидна.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че Удостоверение за снет от отчет МПС с изх. № 1910006016070 от 12.06.2019 г. е неправилно по отношение на датата, която административният орган е възприел за дата на снемане от отчет на МПС ** 206 ЦЦ, собственост на Е.С.Г.. Процесното МПС следва да бъде снето от отчет не от 12.06.2019 г. както е приел административният орган, а от 25.06.2016 г. – датата на  извършената пререгистрация на МПС в Германия.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че оспореният административен акт в обжалваната му част е неправилен и незаконосъобразен, поради което ще следва да бъде отменен от съда, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Страните по делото не са претендирали присъждане на разноски, поради което такива не следва се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Удостоверение за снет отчет на МПС с изх. № 191006016070/12.06.2019 г., потвърдено с писмо рег. № 100600-12464 от 26.06.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, в частта относно датата на прекратяване регистрацията на лек автомобил марка ** 206 ЦЦ, собственост на Е.С.Г..

ВРЪЩА преписката на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик за ново произнасяне, в четиринадесет дневен срок от влизане на това решение в сила, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

 

 

 

 

                                                          СЪДИЯ:/п/