Р Е Ш Е Н И Е
29.10.2021 г. гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, 16-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
при секретаря:
Иванка Панчева
разгледа гражданско
дело № 4928/2019 г. по описа на съда.
Производството
е образувано по иск, предявен от „Ф.М.“*** срещу Г.А.Ч. *** за осъждането на
ответницата да заплати на ищеца сумата 10 900 лв., представляваща остатък
от цената на два автомобила, които тя купила от него, заедно с лихва за забава
за времето от 22.05.2018 г. до 09.12.2019 г. в размер 1 716,75 лв.
В
исковата молба се твърди, че дейността на дружеството ищец е търговия с
употребявани леки автомобили. На 21.02.2018 г. страните сключили писмени
договори за продажба на два автомобира марка „**“, модел „****“ – единият за
цена 15 000 лв., а другият – за цена 4 900 лв. Ищцата приела
автомобилите без забележка, като цената следвало да бъде заплатена до три
месеца от сключването на договора. Тя обаче заплатила само 9 000 лв. по
първия договор, а останалите 6 000 лв., както и 4 900 лв. по втория
договор, останали незаплатени. Претендират се тези суми заедно с лихвите за
забава от падежа.
Искът
е с правна квалификация по чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
Ответницата
е представила отговор, с който оспорва иска. Тя твърди, че между страните
съществуват други уговорки за начина на плащане, различни от отразеното в
писмените договори. Страните в действителност се били споразумели част от
цената да се покрие със стойността на друг автомобил, марка ***, определена на
8 хиляди лв., като ответницата следвало да прехвърли собствеността на
автомобила на М.М., брат на управителя на дружеството Ф.М.. След приспадане на
тази стойност от 8000 лв. за плащане оставали 2900 лв. В замяна Ф.М. следвало
да захрани сметката на дружеството със сумата 8000 лв. Самият Ф.М. инициирал
оформянето на сделките по този начин, т.е. без те да се документират като частична
замяна, защото иначе било „много сложно“. Освен това малко по-късно се оказало,
че автомобилите имат сериозни дефекти, единият (модел „****“) – в автоматичната
скоростна кутия, а другият, който бил модел „***“ – в двигателя. И двете
повреди били от естество да са били налице още по време на продажбите. Ремонтът
на скоростната кутия бил прогнозно оценен в сервиз на около 5500 лв., а на
двигателя – на около 3000 лв. Ищецът, информиран от купувачката (ответницата),
обещал да замени автомобилите с други, изправни, които щял да внесе в кратък
срок. Тя обаче започнала преговори за намаляване на цената. Тя счита, че е
налице хипотезата на чл. 193 и 195 от ЗЗД и има право на отбив от цената.
В хода на делото страните поддържат становищата си. Ищецът отрича до момента на предяването на иска да му е съобщавано за проявили се недостатъци на автомобилите.
Събраните по делото доказателства установяват следното:
На 21.02.2018 г. между дружеството ищец “Ф.М.” ЕООД и ответницата Г.Ч. били сключени два писмени договора за продажба на употребявани леки автомобили – „**“, модел „***“ за цена 15000 лв., и „**“, модел „****“ за цена 4900 лв. Двата договора имали еднакво, типово съдържание. В тях било посочено, че автомобилът се продава „в такова състояние, в каквото се намира в момента на продажбата, заедно с всички принадлежности, числящи се към него“, цената е платима в срок от 3 месеца от датата на договора, а автомобилът се предава при подписването на договора и купувачът „го приема без забележки“. Били издадени две фактури – с номера 1142 (за 15 000 лв.) и 1143 (за 4900 лв.). Били извършени четири плащания – от 26.02.2018 г. в размер 3000 лв., от 28.03.2018 г. в размер 2000 лв., от 20.04.2018 г. в размер 2000 лв. и от 14.05.2018 г. в размер 2000 лв. – общо 9000 лв. Като основание и на четирите плащания била посочена фактура № 1142.
Ответната страна не е оспорила изявлението на продавача (ищеца), че на всеки кандидат-купувач на автомобил се дава възможност да го прегледа, да го изпробва в движение и при желание да се консултира със специалист по своя преценка, поради което съдът приема за установено, че така се е процедирало при двете продажби.
На 04.06.2018 г. между Г.Ч. и М.М., брат на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството ответник Ф.М. и служител в същото дружество, бил сключен писмен договор, по силата на който Ч. продавала на М. лек автомобил “***”, модел Х5, за сумата 1000 лв., която продавачката заявявала, че е получила предварително.
Не може да се установи уговорка за размера и плащането на цената по трите договора, различна от писмено отразеното в тях, или връзка между договорите със страна “Ф.М.” ЕООД и договора със страна М.М.. Чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК не допуска свидетелски показания за установяване на подобни факти, които представляват доказване на симулативност на собственото изявление на страната, в случая Г.Ч., направено в писмените договори, а други доказателства за такива различни уговорки липсват. Дори да се твърди, че не става дума за изначално различна уговорка (частична симулация), а за последващо устно изменение на постигнатите писмени уговорки, това отново не може да се установява със свидетелски показания поради нормата на чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК.
На неустановена дата през пролетта на 2018 г. свидетелят Е.М, работещ в автосервиз в гр. Пазарджик, извършил ремонт на двата автомобила “**”, собственост към този момент на Г.Ч.. При автомобила “***” били ремонтирани “текущи неща”, като имало повреда и на “помпата за високо налягане”, но ремонт на нея не бил извършен, защото за такъв ремонт клиентът следвало да си закупи резервната част, което Ч. решила да не прави. При другия автомобил, модел “****”, бил сменен демпферният маховик. По-късно в друг сервиз бил извършен допълнителен ремонт на автоматичната скоростна кутия на този автомобил – по данни на свидетеля Д. М., които съдът кредитира като правдоподобни и подкрепящи се от отделни други данни по делото, въпреки неговите служебни и приятелски отношения с ответницата. За този автомобил свидетелят Д. М. сочи, че “нетипичен шум и придърпване” се усещали още при покупката от автокъщата, но служителите там го уверили, че това се дължи на “някаква ролка”, която може да се смени и шумът ще изчезне. Според свидетеля това не се случило, а се оказало, че за отстраняване на шума и повредата би се наложила смяна на цялата скоростна кутия.
Отново по данни на свидетеля Д. М. малко по-късно и при автомобила модел “***”били установени повреди на “ходова част, двигател и електрониката на автомобила”. Проявата на повредата на двигателя, по данни както на Д. М., така и на Е.М, се проявявала видимо в това, че той периодично отказвал да запали, а “когато запали, няма проблем”, докато не угасне отново и не откаже да пали. Повредата на двигателя и до момента не била отстранена поради високата цена на подобен ремонт – около 4000 лв. по данни на свидетеля само за тази повреда. Доколкото липсват други данни за стойността на ремонта, съдът счита, че следва да приеме тази стойност.
Съдът не намира причина да не кредитира показанията на Д. М. и в частта им, че след установяването на всяка от споменатите повреди – както на тази в двигателя на единия автомобил, така и на причината за шума и придърпването при другия, той се е обаждал по телефона на Ф.М. от името на Г.Ч. и го е уведомявал за тях с цел да се постигне някакво уреждане на спора – замяна на автомобилите или намаляване на цената.
На 18.03.2019 г. Г.Ч. чрез пълномощника си Д. М. продала автомобила “****” на х.к, живеещ в гр. София. Купувачът, разпитан също като свидетел, заявява, че състоянието на автомобила било “трагично”, затова уговорената цена била 1000 лв., колкото и е посочено в договора. По отношение на скоростната кутия той също говори за придърпване и шум – “тракаше на желязо”. Замяната на скоростната кутия с нова се оказала твърде скъпа и свидетелят предпочел само ремонт на старата кутия, който му струвал 2000 лв.
На 05.06.2019 г. между Г.Ч. и “Мого България” ЕООД – гр. София били сключени два свързани помежду си договора – с единия Г.Ч. продавала на дружеството автомобила “****” за цена 12000 лв., а другият представлявал договор за финансов лизинг на същия автомобил при цена 12000 лв. и първоначална вноска от 1800 лв., като останалата част от разликата до 12000 лв. се считала за отпуснат кредит и подлежала на изплащане за срок от 36 месеца под формата на лизингови вноски заедно с лихва при определен в договора лихвен процент.
Съдът не счита, че уговорената от страните цена от 12000 лв. само година след покупката от ищеца е достатъчно висока, за да свидетелства за липса на недостатък, който да не е взет предвид при определянето на цената от 15000 лв. година по-рано. Дори да се приеме, че лизинговото дружество нормално би определило за автомобила по-ниска цена като купувач, отколкото автосалонът – като продавач, извършваните по автомобила други ремонти след покупката и преди договора за лизинг напълно обясняват тази цена и позволяват да се направи вероятен извод, че разликата от 3000 лв. за сравнително кратък период се дължи не на амортизация на автомобила и т.н., а на наличието именно на тази повреда на двигателя.
При извършен преглед на автомобила “***” в автосервиз в гр. София на 26.03.2021 г. било установено, съгласно издадения от сервиза протокол, че са налице “множество проблеми и грешки в управляващите модули на автомобила” и “има огромно несъответствие между показанията на километража и показанията на моторния компютър 177576 км, 476593 км”.
Изслушаното по делото вещо лице заявява, че от материалите по делото и направените справки в представителството на марката (във връзка с разчитането на данните в компютъра на автомобила) не може да се определи кои части от автоматичната скоростна кутия на автомобила “****” са били увредени, дали е имало проблем със скоростната кутия към момента на продажбата от 21.02.2018 г. и каква е причината за увредата – “ще се касае за предположения, което е недопустимо в експертния анализ”. Същото заключение дава вещото лице и за повредата на двигателя на другия автомобил – не може да се определи дали към февруари 2018 г. е имало повреда и кои точно от многобройните части на двигателя са били повредени. То заявява, че скоростната кутия поначало е слабо място на тези модели автомобили, че автомобилът “***” наистина изглежда, ако се съди по техническото му състояние, на повече километри, отколкото сочи километражът, но това е въпрос и на начин на експлоатация и поддръжка, както и че е напълно вероятно при тези изминати километри един такъв автомобил да получи повреда на двигателя, но със сигурност не може да се каже при наличните данни.
На въпроса за стойността на поправката на такива повреди, ако ги е имало, вещото лице по същия начин отговаря, че липсват данни, позволяващи да се определи стойността.
На вещото лице не е поставян въпрос дали тези повреди, ако са били налице, могат да бъдат забелязани при обикновен преглед на автомобила във връзка с покупка. Подобен въпрос е бил поставен от ответната страна на свидетеля Е.М, но е бил отклонен от съда, след като другата страна е възразила, тъй като не става дума за възприети факти, а за експертна преценка, каквато не е във функциите на свидетеля да прави, дори да има нужните знания.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Макар да става дума за продажба на автомобили втора употреба, които е възможно да имат недостатъци, причинени от досегашната експлоатация (което се отразява и на цените им), и макар договорът за продажба да съдържа уговорка, че автомобилът се продава в “състояние, в каквото се намира в момента на продажбата”, правилата на чл. 193 и сл. от ЗЗД се прилагат на общо основание и тук. Доказването на наличието на недостатък, на невъзможността той да бъде забелязан при обикновен преглед и на незабавното уведомяване на продавача обаче е в тежест на купувача – ответника.
По отношение на дефекта на скоростната кутия на единия автомобил съдът намира, че по наличните данни по делото може да се направи извод, че той, или поне индиции за него, е можел да бъде забелязан при обикновен преглед. Както Д. М., така и х.к като свидетели обясняват, че при управлението на автомобила се чувал “нетипичен шум” според първия свидетел и тропане “на желязо” според втория. Този шум е забелязан и от двамата още при първото изпробване на автомобила. Този нетипичен шум би следвало да е достатъчна причина дори за купувач неспециалист да направи консултация с технически грамотно лице и едва тогава да вземе решение дали да купи автомобила – както се посочи, възможност за изпробване на автомобила е била давана на купувачите още преди покупката. По тази причина съдът счита, че е ставало дума за недостатък, известен на купувача при покупката, за който продавачът съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 не отговаря.
За
повредата на двигателя обаче са налице данни по делото, от които може да се
направи извод, че тя е съществувала към момента на покупката, но не се е
проявявала регулярно. Показанията на Д. М. и Е.М, от които вторият е
незаинтересован свидетел, огледал автомобила около месец или два след
покупката, позволяват да се заключи за наличието на повредата и към момента на
покупката. На този извод не противоречи и казаното от вещото лице, че при такъв
пробег на автомобила е напълно възможно да настъпи повреда на двигателя.
Уведомяването на продавача се установява отново от показанията на М.. За
стойността на поправката, както се посочи, няма точни данни, единственият
източник на такива са отново показанията на Д. М., който сочи предполагаема цена
около 4000 лв. и съдът приема тази стойност за цена на поправката. Измежду
възможностите по чл. 195 от ЗЗД купувачът е избрал да иска намаляване на цената
– тя следва да се намали със сумата 4000 лв. Така искът за неизплатената част
от цената на автомобила “****” в размер 6000 лв. следва да се уважи до размер
2000 лв., а искът за сумата 4900 лв., представляваща цената на автомобил “****”
– изцяло. Размерът на законната лихва върху тези две суми за периода от
22.05.2018 г. до деня преди предявявяването на иска – 09.12.2019 г., е в размер съответно 315 лв. и 771,74 лв..
Разноските следва да се разпределят
съразмерно.
Ищецът не е представил списък на
разноските, нито данни за заплатеното адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда ответницата Г.А.Ч., ЕГН **********,***,
да заплати на ищеца „Ф.М.“***, ЕИК *********, сумата 2000 лв., представляваща неплатен
остатък от цената на лек автомобил „****“ по договор за продажба, за който е
издадена фактура № 1142/21.02.2018 г., заедно с лихва за забава за периода от
22.05.2018 г. до 09.12.2019 г. в размер 315,00 лв. и законната лихва върху главницата,
считано от 10.12.2019 г. до пълното изплащане на главницата, като отхвърля иска
за разликата над 2000 лв. до 6000 лв. за главницата и за разликата над 315 лв.
до 945,01 лв. за лихвата за забава.
Осъжда ответницата Г.А.Ч., ЕГН **********,***,
да заплати на ищеца „Ф.М.“***, ЕИК *********, сумата 4900 лв., представляваща
цена на лек автомобил „****“ по договор за продажба, за който е издадена
фактура № 1143/21.02.2018 г., заедно с лихва за забава за периода от 22.05.2018
г. до 09.12.2019 г. в размер 771,74 лв. и законната лихва върху главницата,
считано от 10.12.2019 г. до пълното изплащане на главницата.
Осъжда Г.А.Ч. да заплати на „Ф.М.“
ЕООД сумата 319,47 лв., представляваща разноски за държавна такса по делото.
Осъжда „Ф.М.“ ЕООД да заплати на Г.А.Ч. сумата 844,04
лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчването му.
Съдия: