№ 491
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ани З.а
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
в присъствието на прокурора В. Ал. Д.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100601255 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 10.12.2021 г., постановена по НОХД № 12013/2020 г. по описа на СРС,
НО, 100 състав, съдът е признал подсъдимия И.Д.А. за невиновен в това, за времето от
24.02.2018 г. до 14:45 ч. на 04.03.2018 г., в гр. София, ул. *******, чрез използване на
неустановено техническо средство – отключил бравата на входна врата на жилище, да е
отнел чужди движими вещи, подробно описани в обвинителния акт, на обща стойност 9815
лева, от владението на Н.К.П.-К. и К.Д.К., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Срещу присъдата, в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП,
в който се посочва, че същата е неправилна. Излагат се съображения за доказаност на
обвинението. Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и на
основание чл. 334, т. 2 НПК да постанови нова осъдителна такава.
По делото е постъпило писмено възражение по депозирания протест от защитникът на
подс. И.А., адв. Г., в което се изразява несъгласие с възприетата от държавното обвинение
теза за достатъчност на единственото, установено по делото косвено доказателство за
съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние. Отправя искане за
потвърждаване на крайния акт, постановен от първия съд.
В разпоредително заседание на 12.04.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането
на допълнителен разпит на подсъдимия или свидетелите, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
1
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, представителят на Софийска градска
прокуратура не поддържа протеста, като не прави изявления за неговото оттегляне. Споделя
изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд,
които са му дали основание да приеме, че авторството на инкриминираното деяние в лицето
на подс. А., не е доказано по категоричен начин. Изразява становище, че биологичният
материал, намерен върху вещественото доказателство в жилището, се явява недостатъчно
доказателство за постановяване на осъдителен съдебен акт. Пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подс. А., в лицето на адв. Г. поддържа съображенията, изложени в
депозираното възражение, без да развива допълнителни такива. Изразява становище, че
присъдата на СРС като такава, постановена при липса на основания за нейната отмяна,
следва да бъде потвърдена.
В правото си на лична защита и на последна дума подсъдимият А. поддържа казаното
от защитника си и моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на
чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на доказателствата по делото, намери
фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена,
изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност. Въз основа на достъпните и възможни за събиране
гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод
относно невиновността на подс. А.. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, настоящата инстанция не намери основания за промяна на фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият И.Д.А. е роден на ******* г., в гр. Горна Оряховица, българин,
български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, работи като началник
склад, с адрес: гр. Ловеч, ул. „******* *******, с ЕГН: **********.
Същият е бил осъждан както следва:
-с Присъда по НОХД № 18/2000 г., на РС – Тетевен, влязла в сила на 07.12.2000г., с
която за извършени на 26.09.1999г. престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 18, ал. 1
НК и по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК и при условията на чл. 23, ал. 1 НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца;
-с Присъда по НОХД № 147/2000г. на РС – Ловеч, влязла в сила на 22.08.2002г., с
която за извършени в периода от 06.09.1995г. до 19.04.1998г. престъпления по чл. 195 НК и
при условията на чл. 23, ал. 1 НК и чл. 24 НК му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 1 година и 10 месеца;
-с Присъда по НОХД № 79/2007г. на РС Свищов, влязла в сила на 24.04.2008г., с която
за извършено на 28.09.2006г. престъпление по чл. 196 НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца.
Съгласно справка от ГДИН /л. 49 от съд.дело/ - подсъдимият А. е постъпил в затвора
гр. Ловеч на 15.02.2000г. за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено с
присъда по НОХД № 18/2000г. на РС – Тетевен в размер на 1 година и 2 месеца. Същото е
изтърпяно на 28.11.2000г.
На 11.09.2002г. е постъпил в затвора Ловеч за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода в размер на 1 година и 10 месеца, наложена по НОХД № 147/2000г. и същото е
2
изтърпяно на 12.09.2002г.
На 03.08.2009г. подсъдимият е постъпил в затвора – Ловеч за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в размер на 3 месеца, наложено по НОХД № 79/2007г.
същото е изтърпяно на 03.11.2009г.
По отношение на първите две осъждания, приложима се явява разпоредбата на чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, поради което по отношение на тях с оглед преценка настъпването
на реабилитация следва да намери приложение разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 НК,
съгласно която - реабилитацията настъпва по право, когато лицето е осъдено на лишаване от
свобода до три години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на
наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено
друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание.
В конкретния случай по-тежкото наказание лишаване от свобода в размер на 1 година
и 10 месеца, което принципно би следвало да бъде определено при приложение на чл. 25
НК, е изтърпяно на 12.09.2002г. Следователно с изтичането на три години от тази дата е
настъпила реабилитация по отношение на първите две осъждания. Това е станало на
12.09.2005г., и считано от 13.09.2005г. А. следва да се счита реабилитиран по отношение на
първите две осъждания.
За третото осъждане приложение следва да намери разпоредбата на чл. 88а, вр. чл. 82,
ал. 1, т. 4 НК, която предвижда настъпване на реабилитация, ако с изтичането на пет години
от изтърпяване на наложеното наказание лицето не е извършило ново умишлено
престъпление, за което да е предвидено наказание лишаване от свобода.
В конкретния случай наказанието от 3 месеца лишаване от свобода е било изтърпяно
на 03.11.2009г. На 03.11.2014г. е изтекъл срокът предвиден в чл. 82, ал. 1, т. 4 НК и считано
от 04.11.2014г. подсъдимият е бил реабилитиран и по отношение на това наказание.
През 2018г. свидетелите Н.П.-К. и К.К. живеели в гр. София на адрес: ул. *******. Към
него момент входът имал две врати. Основната врата била метална и се заключвала, а
втората, която извеждала към вътрешен двор била дървена. Преди да се стигне до входната
врата на апартамента на К., имало още една врата. Когато излизали от жилището си,
обикновено семейството заключвало по два пъти апартамента, която традиция се знаела от
техния син – свидетелят Д.К.. Последният по това време не живеел при тях.
На 24.02.2018г. семейство К. заминали за Франция за няколко дни, като поръчали на
сина си да минава през дома им, за да полива цветята. Когато излезли от апартамента,
пострадалите заключили два пъти входната врата.
Докато родителите му отсъствали, свид. Д.К. отишъл в апартамента им само веднъж и
не му направило впечатление да е влизал някой в жилището. След като излязъл, заключил
също два пъти.
Семейство К. се върнали от Франция на 04.03.2018г. около 14.50ч. и при отключването
на входната врата на апартамента установили, че е заключена само веднъж. Когато влезли в
апартамента, установили че някой е влизал, като всички вещи били разхвърляни, извадени
от шкафовете и гардеробите. Стъклата на витрините били счупени.
Установили, че от апартамента им липсват следните вещи: 1 един брой преносим
компютър марка ASUS, модел XL750LN-T4049 и 1 брой преносим компютър марка ACER,
които били откраднати заедно с 2 броя чанти за преносим компютър от изкуствена материя.
Липсвали 1 брой фотоапарат Олимпус, 1 бр. кутийка за бижута, 2 броя дамски златни
пръстени 14карата, с диамант 0,25к, 5 гр. всеки, 2 броя дамски златни пръстени 14карата, с
цирконий, 5 гр., всеки, 10 броя сребърни пръстени, 5 гр. всеки, 1 брой златна гривна, бяло
3
злато, 14карата, 7 гр. и 1 брой златно колие, 14к, 10 гр. Липсвали също така и две картини.
Едната картина била на автор И.Т. с наименование „Пейзаж“ с маслени бои, размери 50/61, а
втората картина на А.К. – акварел, пейзаж гр. Пловдив - стария град, с размери между 35/40
см. от едната страна и 50/55 см. от другата. Картините били откраднати без рамките си.
Свидетелите подали сигнал до полицията във връзка с инцидента и на място
пристигнала огледна група.
На 04.03.2018г. в периода от 21.14ч. до 22.48ч. бил извършен оглед на апартамента в
присъствие на две поемни лица – Н.М. и К.В..
По време на огледа в една от спалните, обитавана от майката на свидетеля К.К. /преди
да почине/, на земята сред чаршаф бил намерен и иззет 1 брой сгъваем нож с дължина 20
см. и острие около 9 см. Ножът бил запечатан в хартиен плик с картон серия А 0327127 и
печат СП 107 на НЕКД-СДВР.
Съгласно заключението на дактилскопната експертиза – Протокол № 18/ДКТ-108 /л.
56-57 от ДП/ - върху обекта на изследване – 1 брой сгъваем нож с надпис върху острието
„Min sheng” не са били проявени и открити годни за идентификация дактилоскопни следи.
Съгласно заключението на СМЕ по метода на ДНК профилирането – Протокол №
19/ДНК-635 /л. 62-64 от ДП/ - биологичният материал по обект 1-1 - отривка от дръжката на
сгъваем нож с надпис „Min sheng” произхожда от лицето И.Д.А. ЕГН **********. За обект
1-2 – отривка от острието на същия нож не се получи амплификационен продукт и не може
да се определи ДНК профил.
В хода на съдебното следствие пред СРС, вещото лице Ч. е изложил допълнителни
разяснения, изразяващи се в следното:
В криминалистиката няма установена единна, надеждна и точна методика за
определяне на давност на един биологичен материал. Има експериментални изследвания за
давност предимно на кръв. По конкретния нож няма установена кръв, биологичният
материал е клетъчен. Биологичен материал по даден обект може да остане по разнообразни
начини – чрез пипане, чрез допир, чрез говор, в случай на петна от кръв, следи от сперма,
косми, попаднали върху обекта.
По принцип този биологичен материал би могъл да бъде привнесен, включително и
чрез здрависване, но в този случай резултатът би изглеждал по друг начин като смес на два
клетъчни материала от двете лица. При посредничество на оставяне на биологичен
материал, всички лица, например при допир, индивидуално отделят различно количество
потомастен секрет, в който са клетките и съответно биологичния материал.
Всеки случай е строго индивидуален, като в един случай може да се изключи
визуализирането на второ лице, но в друг не може да се изключи.
Ред фактори оказват влияние върху годността и устойчивостта на клетъчния матирал –
външни фактори като термично въздействие – температура, влага, механично въздействие,
химични фактори, които оказват деградиращо действие върху ДНК материала – киселини,
основи.
При допълнителния разпит на вещото лице, последното е направило следните
уточнения:
Съгласно методики на ДНК, които се прилагат, не може да се установи дали даденият
материал е привнесен или директно е оставен. Може да се установи само дали има
биологичен материал. Казаното относно давността на ДНК материала важи и в хипотезата
на привнасяне. Ако става въпрос за повърхност от дърво давността на ДНК материала ще
4
зависи от вида на дървото, дали е обработено с лакови покрития. При правилно съхраняване
и добре запечатана вещ, без излагане на пряка слънчева светлина и съхранение при
нормална стайна температура биологичният материал може да се съхрани от порядъка на
месец до година. При промяна на тези фактори би могла да се промени и трайността.
Теоретично е възможно, ако този, който привнася ДНК материал, е с ръкавици, от него да не
остане ДНК материал, но няма достатъчно натрупани експериментални данни в тази насока.
В случая вещото лице сочи, че е отрил цялата дръжка на ножа при вземане на ДНК
материал. Привнасянето няма отношения към статистическата вероятност, която е посочена
в т. 8.2 втори абзац. Това отношение касае само възможността друго лице да има този ДНК
профил, освен еднояйчен близнак.
Съгласно писмо на НИКК вх. № 21042635 от 04.08.2021г. /л. 94-98 от съд.дело/ - НИКК
разполага с Автоматизирана информационна система за управление н лабораторната
информация. На 21.03.2018г. в деловодството на НИКК – МВР е заведена преписка с вх. №
01433 с постановление за назначаване на експертиза по ДП № 255ЗМК № 572/2018г.
Обектът към постановлението е 1 брой автоматичен нож с надпис върху острието „Min
sheng”, опакован в хартиен плик с картон серия А № 0327127 и запечатан със СП № 107 Н. –
СДВР. Определено е първо да се извърши дактилоскопното изследване и след това ДНК
изследването.
След съгласуване на системния ход за изследване на обекта, който е за комплексна
дактилоскопна и ДНК експертиза, пакетът, съдържащ един брой обект, е отворен,
разпечатан в присъствието на експерт Ч., който е иззел отривки – тампони с клетъчен
материал от обекта на ДНК анализ. Отривките са запечатани в бял хартиен плик, обозначен
с дата на изземване, номер на случая, име и подпис на експерта, иззел отривките.
Запечатаният плик с отривките е прикачен към пакета с вещественото доказателство. На
19.04.2018г. експертът А. приключва дактилоскопното изследване и предава пакета на
вещественото доказателство и запечатания плик с отривките с сектор „ДНК анализи”. На
28.10.2019г. приключва ДНК изследването, извършено от Ч..
Съгласно заключението на СОЕ, изготвена от вещо лице Д.К. /л. 75-77 от ДП/:
Пазарната стойност на: 1 един брой преносим компютър марка ASUS, модел X750LN-
T4049 е 585 лева, 1 брой преносим компютър марка ACER - 375 лева, 2 броя чанти за
преносим компютър изкуствена материя - 15 лева или общо - 30 лева, 1 брой фотоапарат
Олимпус - 60 лева, 1 бр. кутийка за бижута - 5 лева, 2 броя златни пръстени 14к, с диамант
0,25к, 5 гр. всеки на стойност 600 лева или двата на обща стойност 1200 лева; 2 броя златни
пръстени 14к, с цирконий, 5 гр., всеки на стойност 400 лева или двата на обща стойност 800
лева; 10 броя сребърни пръстени, 5 гр. всеки на стойност 40 лева или всички на обща
стойност 400 лева; 1 брой златна гривна, бяло злато, 14к, 7 гр. на стойност 560 лева; 1 брой
златно колие, 14к, 10 гр. на стойност 800 лева.
Съгласно СОЕ, изготвена от вещо лице С.К. /л. 80-81 от ДП/ :
Цената на произведенията на И.Т. с подобен пейзаж, размер на платното – 50/61 см. и
период на създаване – до 1940г. варират между 5000 и 6200 лева. Вещото лице сочи в
заключението си, че поради обективната липса на произведението на изкуството и лошото
качество на фотографията, експертизата има хипотетичен и ориентировъчен характер. Не
може категорично да се определи авторството – дали картината е създадена от И.Т., дали е
оригинално произведение и каква е художествената й стойност. Оценката в лева също има
хипотетичен характер.
Съгласно заключението на допълнителната СОЕ, изготвена от вещо лице К. /л. 83 от
ДП/ - поради обективната липса на произведението и липса на фотография, не може да се
определи авторството – дали картината е създадена от А.К.. Възможно е да е оригинално
5
произведение на изкуството, но не може да се каже каква е художествената му стойност.
Следователно не е възможно оценката да бъде извършена. Цената на произведенията на А.К.
не може да бъде определена, поради липса на данни за тези произведения.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел за
надлежно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно:
обясненията на подс. И.А., дадени входа на съдебното производство; показанията на
свидетелката Н.К., дадени в хода на съдебното производство и частично приобщените
такива от ДП по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК /л. 45 и л. 72 от ДП/;
показанията на свидетеля Д.К., дадени в хода на съдебното производство и частично
приобщените от ДП такива по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК /л. 71 от ДП/;
показанията на свидетеля К.К., дадени в хода на съдебното производство и частично
приобщените такива от ДП /л. 43, л. 47, л. 70 и л. 73 от ДП/; 1 бр. нож, приобщен като
веществено доказателство; заключение на дактилоскопна експертиза – Протокол № 18/ДКТ
– 108 /л. 56-57 от ДП/; заключение на СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането –
Протокол № 19/ДНК-635 /л. 62-64 от ДП/; заключение на СОЕ, изготвена от вещо лице К. /л.
75-77 от ДП/; заключение на основна и допълнителна СОЕ, изготвена от вещо лице К. /л. 80-
81 и л. 83 от ДП/; 1 бр. протокол за оглед на местопрестъпление /л. 40-41 от ДП/, ведно с
фотоалбум за оглед /л. 112-115 от ДП/; документи за преносим компютър и снимков
материал /л. 49-52 от ДП/; писмо от НИКК – МВР /л. 94-98 от съд.дело/; справка за съдимост
на подсъдимия ведно с бюлетини /л. 78-83 от съд.дело/; справка от ГДИН /л. 49 от съд.дело/.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните доказателствени
източници, като ги е оценил както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Анализът на
същите направен от първостепенният съд е верен, съобразен с правилата на формалната
логика и поради това се споделя изцяло и от въззивната инстанция, която не намира за
необходимо да преповтаря отново това, което е посочил в мотивите си и първостепенният
съд. Същият подробно е обсъдил както показанията на свидетелите Н.К., К.К. и Д.К., така и
писмени доказателства, събрани по делото и обосновано е приел, че деянието - кражба от
апартамент, обитаван от св. Н.К. и св. К.К., времето и мястото на извършване, както и
предметът на престъплението, са установени несъмнено. По отношение на тези
обстоятелства събраните по делото относими доказателства са еднопосочни и не съдържат
значими противоречия. Районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите
Н.К., К.К. и Д.К. относно състоянието, в което са оставили процесното жилище, и
състоянието, в което са го намерили, след извършената кражба, давайки детайлно описание
на нанесените поражения и липсващите вещи. Несъмнено се установява от показанията на
св. Н.К. и св. К.К., че те са се ориентирали за влизането в апартамента, когато установили, че
бравата на апартамента е заключена само веднъж, а не с двукратно превъртане на ключа,
каквато е била практиката на семейството. Констатираните несъществени противоречия
и известни непълноти в показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие,
съдът отдава на изтеклия период от време, като намира, че същите законосъобразно са били
отстранени от страна на СРС чрез приобщаване на показанията на свидетелката от
досъдебното производство по реда на чл. 281 от НПК. Фактът на извършване на
инкриминираното деяние се подкрепя и от приложеното по делото писмено доказателствено
средство - протокол за оглед на местопроизшествие от 04.03.2018 г.
За разлика от наличните и непротиворечиви доказателства по делото относно
противозаконното отнемане на инкриминираните движими вещи от процесното жилище,
липсват категорични доказателства за авторството на извършеното деяние. В този смисъл по
делото няма каквито и да е преки доказателства, доколкото тримата свидетели, разпитани по
делото са възприели единствено последиците от деянието, но не и самото му извършване.
Единственото косвено доказателство за съпричастност на подс. А. към извършеното
престъпление, е намерения негов ДНК материал върху дръжката на ножа, установен на
6
местопроизшествието и непринадлежащ на пострадалите лица. Следва да се отбележи също
така, че в протеста на прокурора при СРП, който не се поддържа от СГП не са наведени и
конкретни доводи във връзка с приетата от първата инстанция фактическа обстановка, нито
такива срещу направения от първата инстанция анализ на събрания доказателствения
материал по делото. Твърди се само твърде общо и голословно, че косвеното доказателство,
установено на местопрестъплението, свързва по безспорен и категоричен начин
извършителя на престъплението с личността на подсъдимия, което е абсолютно невярно.
Фактът на намиране на биологичен материал от подсъдимия на местопрестъплението е
безспорен. Не така стои обаче въпросът как точно този биологичен материал е попаднал
върху вещта, намерена на местопрестъплението. Правилно, в тази връзка са отчетени от СРС
допълнителните разяснение на вещото лице Ч. относно възможността биологичният
материал да бъде привнесен от друго лице, различно от подсъдимия. Последната не само, че
не е била изключена по категоричен начин от вещото лице Ч., но същият е изложил
подробни съображения за възможните начини, по които биологичен материал от едно лице
може да бъде привнесен от друго лице върху обекта, как би изглеждал резултата от същото,
както и относно възможността от научна гледна точка да се изключи визуализирането на
лицето, което привнася чуждия биологичен материал. Предвид позицията на вещото лице,
че всеки случай на посредничество при пренасяне на биологичен материал от едно лице на
друго, е строго индивидуален в зависимост от различното количество на отделения
потомастен секрет, поради което и пренасящият биологичния материал от друго лице не
винаги може да бъде категорично визуализиран, въззивният съд намира за разколебана
тезата, че в случаите на привнасяне на чужд биологичен материал, резултатът би изглеждал
непременно като смес от клетъчен материал на две лица. Допълнително, тази теза се
разколебава и от разясненията на вещото лице, че е напълно възможно ДНК материал от
привнасящото лице да не бъде открит върху изследвания обект, ако това лице е било с
ръкавици. Възможността за привнасяне от друго лице на биологичния материал на
подсъдимия върху дръжката на процесния нож, основателно не е била изключена от
първостепенният съд, който правилно е съобразил и изявлението на вещото лице, че чрез
проведеното ДНК изследване може да бъде установено с категоричност единствено
наличието на биологичен материал върху обекта, но не и дали същият е бил привнесен от
друго лице или е оставен чрез непосредствен допир. Посредством експертното изследване не
може да бъде определена и давността на установения биологичен материал върху дръжката
на ножа, предвид липсата на единна, надеждна и точна методика в тази насока. При това
положение не може да се заключи по безспорен начин, че биологичният материал,
установен върху дръжката на ножа е резултат от непосредствен контакт на подсъдимият с
вещта, че този контакт е бил осъществен по инкриминираното време, респ. че лицето имало
съприкосновение с ножа при извършване на процесната кражба, е именно подс. А..
Въззивният съд споделя изводите на първостепенния, че като движима вещ, ножът
върху който е установен биологичен материал от подсъдимия, е възможно да бъде внесен в
апартамента и от лице, различно от подсъдимия. В този ред на мисли е напълно възможно
иззетият нож да е бил държан от подсъдимия, но впоследствие да е бил предаден на
извършителя на престъплението, от който да е изпаднал по време на извършване на
деянието. Това обстоятелство, наред с невъзможността да бъде установена давността на така
оставения биологичен материал и липсата на еднозначност относно начина, по който
същият е попаднал върху дръжката на ножа, не позволява на съда категорично да заключи,
че именно подс. А. е проникнал в процесното жилище и противозаконно е отнел
инкриминираните вещи, тъй като съществува реална възможност неговият биологичен
материал да е бил привнесен от трето лице, което се явява и извършител на самата кражба.
Ето защо и настоящият съдебен състав не намери основания да сподели доводите на
прокурора за доказателствена обезпеченост на предложената от него теза за съпричастност
на подс. А. в инкриминираната деятелност, тъй като липсват сигурни положителни
7
доказателства за това. Наличието единствено на ДНК материал на подсъдимия на
местопроизшествието, за който се установи, че може да бъде привнесен от трето лице, не е
достатъчен за да обоснове приноса на подс. А. в осъществяване на престъплението и само
въз основа на него не би могло убедително да се защити обвинителната теза, тъй като той е
косвено доказателство, което не я установява еднопосочно. Доколкото и на база събрания по
делото доказателствен материал е възможно да бъдат направени различни предположения и
изводи, като всеки един от тях се явява достатъчно достоверен и правдоподобен, при което
обвинителната теза остава неубедителна и незащитима със средствата на НПК, то и в случая
обвинението спрямо подс. А. не може да се приеме, че е доказано по безспорен и несъмнен
начин. По този въпрос прокурорът от СРП не е изложил никакви доводи и съображения,
поради което и въззивният съд няма какво друго да посочи освен това, което вече е заявил и
първостепенния съд в мотивите си. В заключение следва да се посочи, че залегналите в
протеста на прокурора твърдения са само част от възможните хипотези по делото, като
негово задължение е било да предложи на съда и да защити пред него позицията си с
конкретни и несъмнени доказателства, които да се превърнат във фактология на събитията
по делото.
Първоинстанционният съд на база правилна преценка на събрания по делото
доказателствен материал е достигнал до верни правни изводи, а именно че събраните
доказателства не установяват по безспорен и несъмнен начин авторството на
инкриминираното деяние в лицето на подс. А.. Липсват безспорни и несъмнени
доказателства намереният от него биологичен материал върху вещта, открита на
местопрестъплението да е оставен именно по време на инкриминираното деяние. В този
смисъл и доколкото не се доказва по категоричен начин авторството на деянието от страна
на подсъдимия, то и правилно първостепенният съд не е обсъждал изобщо дали са налице
другите признаци от обективната и субективната страна на инкриминираното деяние.
Съдебната практика допуска възможността за постановяване на осъдителна присъда,
която да се основава единствено на косвени доказателства, но при положение, че веригата от
тези косвени доказателства е непрекъсната и по категоричен начин изключва всички
останали възможни версии за случилото се, като без съмнение установява авторството на
деянието. Но в настоящия случай една осъдителна присъда би почивала преимуществено на
предположения за авторството на деянието, поради което и на основание тълкуване на чл.
303, ал. 2 НПК по аргумент от противното, единственото законосъобразно решение, до
което достига и настоящият състав, е изводът за невиновност на подс. А..
Правилно при така установените факти и събрани доказателства първостепенният съд е
признал подсъдимия за невиновен по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1от НК.
В заключение въззивният съд намира, че крайните правни изводи на първостепенния
съд са правилни и законосъобразни. Същевременно и при извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 10.12.2021 г. по НОХД № 12013/2020 г. по
описа на СРС, НО, 100 състав.
8
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9