РЕШЕНИЕ
№ 1142
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330106645 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
срещу Н. Г. М., П. Г. М. и Д. Г. М., с която се предявяват субективно и
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
за осъждане на ответника Н. Г. М. да заплати на ищеца сумата в размер
на 1155,22 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за 1/3 ид. част от обект, находящ се в гр. ****, бул. “****, за
периода 01.03.2018 г. -31.10.2020 г., сумата в размер на 171,99 лева,
представляваща обезщетение върху главницата за периода 03.05.2018 г. -
20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 21.04.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата;
за осъждане на ответника П. Г. М. да заплати на ищеца сумата в размер
на 1155,22 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за 1/3 ид. част от обект, находящ се в гр. ****, бул. *****, за
периода 01.03.2018 г. -31.10.2020 г., сумата в размер на 171,99 лева,
представляваща обезщетение върху главницата за периода 03.05.2018 г. -
1
20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 21.04.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата;
за осъждане на ответника Д. Г. М. да заплати на ищеца сумата в размер
на 1155,22 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за 1/3 ид. част от обект, находящ се в гр. *****, бул. *****, за
периода 01.03.2018 г. -31.10.2020 г., сумата в размер на 171,99 лева,
представляваща обезщетение върху главницата за периода 03.05.2018 г. -
20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 21.04.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия на територията на гр. *****, като съгласно чл.150
ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни
общи условия. Посочва, че тримата ответници са съсобственици по
отношение на имот, находящ се в гр. ****, бул. “*****, като всеки от тях
притежава по 1/3 ид. част. Посоченият недивжим имот същите придобили въз
основа на наследствено правоприемство от техните **** - Г. и Б.М., които
придобили имота въз основа на Договор за продажба на недвижим имот
съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от
**** г. Доколкото ответниците били собственици на посочения недвижим
имот, съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ същите имали качеството на клиенти на
топлинна енергия и съобразно чл. 34, ал.1 от ОУ имали задължения да
заплащат месечни суми за доставка на топлинна енергия съобразно
притежаваната от тях квота в съсобствеността. Поддържа, че за процесния
период 01.03.2018 г. – 30.10.2020 г. била доставена от ищеца и била
разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна
енергия за отопление на щранг-лира, сградна инсталация и водоснабдяване на
обща стойност 3465,66 лева, като поради неизпълнение на задължението за
нейното заплащане се дължало обезщетение за забава в размер на 515,96 лева.
Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
2
ответника Д.М., с който се оспорва предявеният иск по основание и размер.
Посочва се, че по силата на Решение № 1933/16.06.2010 г., постановено по
гр.д. № 367/2009 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в законна сила
на 14.07.2010 г., описаният в исковата молба недвижим имот е възложен в дял
на ответника Н.М.. Въз основа на постановеното решение ответницата М. е
депозирала заявлението до ищеца за промяна на партидата на целия имот.
Предвид изложеното се излагат съображения, че ответницата не е страна по
обигационното правоотношение. Оспорва се на същата да е доставена, респ.
ответницата да е консумирала топлинна енергия в посоченото количество и
на посочената стойност. Възразява се, че в представената към исковата молба
справка за доставена топлинна енергия не отговаря на действителното
фактическо положение, както и че не са налице предпоставките за
разпределяне и начисляване на топлинна енергия по чл. 69, ал.2, т.2 от
Наредба за топлоснабдяването. Според ответника не се ангажират
доказателства за наличието на основание за подмяна на водомера с
дистанционен радио отчет, както и за неизпълнение на задължението на
ответниците за осигуряване на достъп до имота. В тази връзка се оспорва
констативен протокол от ***** г. на “Техем Сервис” ЕООД. Поради
изложеното се излагат съображения, че ответницата не дължи претендираната
от същата сума, респ. и претендираното обезщетение за забава.
В указания едномесечен срок не е постъпил отговор на искова молба от
ответника Н. Г. М..
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба
от П.М., с който се излагат съображения за неоснователност на предявената
искова претенция. Посочва се, че за претендирания период ответникът не е
бил собственик или ползвател с учредено вещно право на ползване по
отношение на процесния недвижим имот. Излагат се съображения, че с
Решение № 1933/16.06.2010 г., постановено по гр.д. № 367/2009 г. по описа на
Районен съд Пловдив, влязло в законна сила на 14.07.2010 г., описаният в
исковата молба е възложен в дял на ответника Н.М. по реда на чл. 349, ал.2
ГПК, за което последният е заплатил на ответника П.М. сумата в размер на 23
400 лева за уравняване на дяловете в съсобствеността. Излагат се доводи, че
ирелевантно се явява обстоятелството партидата на длъжника на чие име е
заведена при ищцовото дружество. При условията на евентуалност, ако съдът
приеме наличие на договорна обвързаност между страните, се възразява, че
3
претендираните от ответника суми се явява недължими, доколкото
доставената в абонатната станция топлинна енергия не е отчетен с годно
средство за търговско измерване, доколкото общият водомер не е одобрен тип
средство за измерване и не е преминал първоначална и последващи проверки
съгласно Закона за измерванията. Същото било собственост на ищеца, поради
което негово задължение се явявала поддръжката и проверката му на всеки
две години. Поради изложеното моли предявената искова претенция да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответниците по доставката на топлинна енергия през
процесния период, че ответниците са потребители (собственици или
ползватели) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. ***,
бул. *****, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи
размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани
в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово
топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на
чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия
в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.
Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по
приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна
енергия.
4
За да бъдат обвързани от договора, ответниците следва да са титуляри
на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за
процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна
собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.
По отношение установяването на правото на собственост върху
процесния обект по делото е представено Решение № 1933/16.06.2010 г.,
постановено по гр.д. № 367/2009 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло
в сила на 14.07.2010 г. /л.33-35/, от което се установява, че на основание чл.
349, ал.2 ГПК същият е възложен в дял на ответника Н. Г. М., като
последният е осъден да заплати на останалите ответници – Д. Г. М. и П. Г. М.,
суми за уравняване на техните дялове в правото на собственост. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че единствено ответникът Н.
Г. М. се явява собственик на процесния обект, което води до извод за
неоснователност на предявения иск по отношение на ответниците Д. Г. М. и
П. Г. М. поради липсата на първата материалноправна предпоставка за
уважаване на предявения иск, а именно: същите да притежават качеството на
собственици или ползватели на процесния обект, по отношение на който се
твърди да е доставена топлинна енергия. В тази връзка неоснователно се
явява възражението на процесуалния представител на ищцовото дружество,
че постановеното решение се явява непротивопоставимо на кредитора,
доколкото от извършена електронна справка към Агенция по вписванията, не
се установява същото да е вписано. Посоченото се извежда на база на
обстоятелството, че вписването на исковата молба за делба, респ.
отбелязването на съдебното решение по допускане и извършване на делба,
имат единствено оповестително действие, поради което се изключва
възможността за противопоставимост, още по-малко по отношение на
кредитори по облигаторно правоотношение. На следващо място, извършената
от ищцовото дружество справка към Агенция по вписванията /л.144-145/ е по
критерий: идентификатор, като видно от постановеното по делото решение,
към датата на образуване на делото, а в и неговия ход, не се установява
имотът да е притежавал идентификатор, по който да бъде вписана исковата
молба и отбелязани впоследствие поставените решения.
Поради изложеното съдът намира, че предявените искове по отношение
на ответниците – Д. Г. М. и П. Г. М., следва да бъдат отхвърлени като
5
недоказани. Останалите предпоставки за уважаване на предявената исковата
претенция следва да бъдат разгледани единствено по отношение на ответника
Н. Г. М..
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в
топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани
заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза
/л. 98 – 103/, изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от съда като
обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че
през процесния период 01.03.2018 г. – 31.10.2020 г. обонатната станция,
обслужваща жилищен блок в гр. ****, бул. *******, е работила като е
подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. Подадена е общо 733,480049
MWh топлинна енергия за разпределение, от които са отчислени
технологични разходи в размер на 54, 703944 MWh за сметка на ищеца. През
процесния период в обекта всички отоплителни тела тип радиатор са били
отсъединени от топлопреносната мрежа. Отопляемият обем на имота е 153
куб.м, през имота премина един брой щранг лира с мощност 587,5 W.
Консумираната толинна енергия от същата не се отчита с ИРУ. В имота на
ответника всички отоплителни тела тип радиатор са отсъединени от
топлопреносната мрежа в блока и на същите не се начислява топлинна
енергия за отопление. През процесния период в имота няма монтирани ИРУ.
В имота има монтиран водомер за топла вода с изтекла метрологична годност
през 2012 г. След преминаване на дистанционно отчитане в етажната
собственост, не е осигурен достъп за неговата подмяна. Количеството
потребена топлинна енергия за БГВ на същия се начислява за 1 бр. лица по
140 л./денонощие. За имота са прилагани изискванията на т.6.7, вр. т.6.5 от
„Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост, приложение към чл. 61, ал1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването за 1 бр. щранг-лира по максимална нормативна мощност
на отоплителното тяло, както и за БВГ – на един брой лица по 140
л./денонощие. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за
периода 01.03.2018 г. – 31.10.2020 г. по месеци, възлиза на 34,6136 MWh, в
това число 3,50453 MWh за отдадена сградна инсталация, 3,01718 MWh за
отопление и 28,09189 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределено от
топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца, което е
6
установено от вещото лице чрез сравнение на справките за начислената
топлоенергия от „Техем Сървисис“ ЕООД и ищеца за абоната. Начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за
топлоснабдяването и Закона за енергетиката.
Предвид тези изводи на вещото лице, които се възприемат от съда като
компетентни и обективни, следва, че топлинната енергия е разпределяна и
начислявана в съответствие с действащата нормативна уредба. По този начин,
според съдебния състав, се отграничават и различните компоненти, въз
основа на които е формирана претенцията на ищеца, като съобразно
заключението на вещото лице, същата в формирана въз основа на топлинна
енергия за сградна инсталация, за отопление и за БГВ.
Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че от
страна на ищеца съобразно т.6.7 вр. 6.5 от „Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, приложение към 61, ал.1
от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването правилно е изчислено
разпределеното количество доставена топлинна енергия до обекта.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от в.л. Й.П. /л.91-93/, при съобразяване на начислените количества
ТЕ по партидата на ответника – съгласно издадените към ответника фактури и
извлечението от партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че размерът на задължението за доставена
топлинна енергия на ответниците за процесния период възлиза на 3465,66
лева, а обезщетението за забава до 20.04.2021 г. – в размер на 515,96 лева.
Съдът кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи като компетентни, обективни и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в
процесния имот, собственост на ответника Н. М., в която връзка
неоснователни се явяват възраженията на ответника.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск за заплащане на главница в размер на 1155,22 лева от ответника Н.М. се
7
явява доказан. Като законна последица от уважаване на заявената главна
искова претенция следва и присъждане на законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 21.04.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Основателна е и заявената акцесорна претенция по отношение на
ответника Н.М. с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. ****** купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за
услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. От посочената разпоредбата в
общите условия следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е
настъпил в посочения срок и доколкото се установи, че не е налице плащане
на дължимите суми, то кредиторът има право на обезщетение за забавено
плащане. Ищецът претендира от ответника Н.М. сумата от 171,99 лв. -
обезщетение за забава за периода от 03.05.2018 г. – 20.04.2021 г., която сума е
по-малка от дължимата според вещото лице. Налице е забава в плащанията от
страна на ответната страна, поради което претендираното обезщетение за
забава се явява доказано по основание и размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв. Затова извършените от ищеца възлизат на
сумата от общо 643,63 лева. Предвид изложеното, доколкото искът се
8
уважава единствено по отношение на ответника Н.М., същият следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 214,54 лева, съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК правно на разноски имат ответниците
Д.М. и П.М.. Доказателства за извършени разноски от ответника Д.М. са
представени за заплатено адвокатско възнаграждание в размер на 450 лева
съобразно договор за правна защита и съдействие от 03.06.2021 г. /л.39/.
По отношение на ответника П.М. доказателства за извършени разноски
лично от него не са представени. Въпреки изложеното, доколкото по
отношение на същия е представен договор за правна защита и съдействие с
адв. М. на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА /л.66/, следва на основание на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ищецът да бъде осъден да заплати
на адв. М. сумата в общ размер на 600 лева /по 300 лева за всеки един от
обективно кумулативно съединените искове/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД Н. Г. М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, сумата в размер на 1155,22 лева
/хиляда сто петдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за 1/3 ид. част от обект, находящ
се в гр. ****, бул. *****, за периода 01.03.2018 г. -31.10.2020 г., сумата в
размер на 171,99 лева /сто седемдесет и един лева и деветдесет и девет
стотинки/, представляваща обезщетение върху главницата за периода
03.05.2018 г. - 20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.04.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във
вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, срещу П. Г. М., ЕГН: **********, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 1155,22 лева /хиляда сто петдесет и пет
9
лева и двадесет и две стотинки/, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за 1/3 ид. част от обект, находящ се в гр. ****, бул. ******,
за периода 01.03.2018 г. -31.10.2020 г., сумата в размер на 171,99 лева /сто
седемдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение върху главницата за периода 03.05.2018 г. - 20.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 21.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във
вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, срещу Д. Г. М., ЕГН: **********, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 1155,22 лева /хиляда сто петдесет и пет
лева и двадесет и две стотинки/, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за 1/3 ид. част от обект, находящ се в гр. ****, ******, за
периода 01.03.2018 г. -31.10.2020 г., сумата в размер на 171,99 лева /сто
седемдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение върху главницата за периода 03.05.2018 г. - 20.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 21.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Н. Г. М., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********,
сумата в размер на 214,54 лева /двеста и четиринадесет лева и петдесет и
четири стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. М., ЕГН:
**********, сумата в размер на 450 лева /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.П. М., АК
***, с лич. № ****, съдебен адрес: *********, сумата в размер на 600 лева
/шестстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставено на ищеца П. Г. М., ЕГН: **********, безплатно
представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от
съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
10
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
11