№ 221
гр. С.З., 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20245500900191 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
По така предявения иск е образувано гр. д. № 2654/2023 г. по описа на
Районен съд – К..
В съдебно заседание от 18.03.2024 г. съдът е допуснал увеличение на осн.
чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на размера на предявения от К. Н. С. против
ЗК „Л.И.“ АД, осъдителен иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от 5 000 лева, частичен иск от 25 000 лева на 45 000
лева, частичен от 50 000 лева. Поради това съдът е прекратил производство и
на основание чл. 104 от ГПК е изпратил делото по подсъдност на Окръжен
съд – С.З..
Пред Окръжен съд – С.З. е образувано настоящото производството по т.
д. № 191/2024 г.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че в резултат на ПТП
му били причинени телесни увреждания.
На 25.06.2023 г., около 23:20 ч. в гр. К., по бул. „***“ южно от бл. № 31, в
посока запад - изток, се е движил л.а. марка „А.“ модел “**“ с pen № СТ ***
РТ, управляван от С. К. С.. Водачът С. нарушил правилата за движение по
пътищата, като поради движение с несъобразена скорост застигнал и блъснал
движещото се пред него МПС - л.а. „М.“ с pen № СТ *** РТ, управляван от К.
С.. В резултат на инцидента К. С. получил телесни увреждания.
Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 1106/2023 г. по
1
описа на РУ гр. К., пр.пр. № 6796/2023 г. на РП гр. К., което към настоящия
момент не било приключено е окончателен акт. Причина за настъпване на
произшествието били допуснатите от водача на л.а. „А.“ е peг. № СТ *** РТ,
нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за
него били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване
правилата за движение по пътищата, съществувала пряка причинна връзка
между деянието на С. С. и настъпилите общественоопасни последици -
причинени телесни увреждания на К. С..
За увреждащият л.а. с peг. № СТ *** РТ, управляван от С. С. имало
сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника, з.п. №
BG/22/122002836980, валидна от 23.09.2022 г. до 22.09.2023 г., със срок на
валидност една година, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие 25.06.2023 г. По силата на този договор,
застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в
размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите.
В конкретния случай, пострадалият предявил претенцията си за
изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК „Л.И.“ АД и представил
всички документи, с които разполагал, които били получени от
застрахователя на 18.07.2023 г. Била заведена щета № 0000-1000-03-23-7532,
по която застрахователят не изплатил обезщетение.
В резултат на процесното ПТП пострадалият К. С. получил следните
травматични увреждания: мозъчно сътресение, без ясен спомен за случилото
се; загуба на съзнание; счупване на левия горен артикуларен процесус на СЗ
(трети шиен прешлен); контузия на дясна лумбална област; множество травми
и наранявания по глава, тяло и крайници; психически стрес и др.
Сочи, че след инцидента на 26.06.2023 г. пострадалият бил
хоспитализиран в хирургично отделение на МБАЛ „***“ АД - гр. К., по повод
получена черепно- мозъчна травма с оплаквания от болки в областта на
главата и болки в кръста. Анамнезата била снета по данни на лекарите от
спешна помощ и полицията - загуба на съзнание за неопределено време, без
ясен спомен за случилото се. Назначени били извършване на изследвания,
консултативни прегледи и рентгенографии. От извършената рентгенография
било установена фрактура на левия горен артикуларен процесус на прешлена.
От извършените преглед били установени - данни за ретроградна амнезия; на
главата и шията - охлузвания в дете париетални половини; шия -болезнена;
корем на ниво на гр. кош - при палпация с меки стени, слабо болезнен в дясна
латерална област. След обсъждане на резултатите от извършените
изследвания и направените консултативни прегледи на пострадалия било
назначено медикаментозно лечение. На 29.06.2023 г. бил изписан с поставена
2
окончателната диагноза: мозъчно сътресение. При изписването му били
дадени препоръки за ХДР в домашни условия и издаден болничен лист за 24
дни.
Въпреки проведеното лечение на 07.07.2023 г. ищецът отново търсил
медицинска помощ, като било установено и към момента на прегледа, че
пострадалият страдал от болки в областта на шията. Поставена била шийна
яка за период от шест месеца.
Сочи, че на 13.07.2023 г. ищецът бил освидетелстван от съдебен лекар,
като съгласно Съдебномедицинско удостоверение № 7-II/2023 г., установено
е, че при прегледа са налице: мозъчно сътресение; счупване на левия горен
артикуларен процесус на СЗ (трети шиен прешлен); контузия на дясна
лумбална област. Счупването в областта на СЗ причинило трайно
затруднение на движението на шията за срок по-дълъг от 30 дни.
На 28.07.2023 г. ищецът отново посетил специалист с оплаквания от
болки в областта на шията. При извършения преглед била назначена терапия.
Препоръки за продължаване на временната неработоспособност.
Във връзка с получените при настъпване на процесното ПТП травми,
ищецът бил няколко месеца временно неработоспособен, съгласно: Болничен
лист № Е20231812483 от 29.06.2023 г. - за 24 дни; Болничен лист №
Е20231229800 от 02.08.2023 г. - за 30 дни; Болничен лист № Е20231230108 от
24.08.2022 г. - за 30 дни.
Твърди, че в резултат от горепосоченото лечение ищецът претърпял
имуществени вреди в размер на 20,00 лв. за ортопедична яка - твърда.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП той търпял
силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при
процесното ПТП увреждания продължавало и към настоящия момент, не се
чувствал добре физически и емоционално. За дълъг период от време бил
възпрепятстван да се грижи сам за себе си поради силните болки в главата и
шията, като разчитал единствено на своите близки за задоволяване на
елементарните му жизнени потребности. Получените увреждания затруднили
значително ежедневието на К. и повлияли отрицателно на психологическото
му състояние. Същият за дълъг период от време бил временно
нетрудоспособен, което се отразило негативно на изпълнение на служебните
му задължения. Силният стрес изживян, както при самото ПТП, така и при
лечението, се отразили зле емоционално върху психиката му. Силните болки
от травмите му създавали особен дискомфорт. Ищецът след злополуката
станал напрегнат, тревожен и раздразнителен. Изпитвал страх от автомобили.
Травматичният шок и съпровождащите го - тревожност, депресивни
състояние и напрегнатост все още не били отминали. Освен причинените
физически и психически болки и страдания, той получил силен стрес и страх
по време на инцидента.
Твърди, че преди процесното ПТП К. бил в отлично здравословно
3
състояние, но след инцидента животът му напълно се променил. Времето, в
което бил лишен от обичайния си начин на живот му се отразило психически
и физически. Сега изпитвал цялостен дискомфорт вследствие на получените
травми, както и последващи болки, които продължавали и към настоящия
момент.
Сочи, че вредите на ищеца били в резултат виновното поведение на
водача на увреждащия автомобил с peг. № СТ *** РТ, а за причинените от
него вреди отговарял ответникът по делото ЗК „Л.И.“ АД. Съгласно чл. 432
от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания
отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради
което за ищеца е налице правен интерес да иска от съда определяне на
справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени и
имуществени вреди. Претендираната сума била съобразена от една страна с
принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки,
страдания и психически стрес от причинените травматични увреждания, а от
друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО
и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да осъди ответника ЗК „Л.И.“ АД, да заплати обезщетение на
К. Н. С. в размер на 5 000,00 лева, частичен иск от 25 000,00 лева, за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес,
търпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни
увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените му в
тази връзка имуществени вреди в размер на 20,00 лв.
Претендира законна лихва върху сумата, считано от 02.07.2023 г. - датата
на която изтича срокът по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ответното дружество.
Оспорва исковата претенция за неимуществени вреди, в размер на 5
000,00 лв., частичен от 25 000,00лв.
Сочи, че пред застрахователя била предявена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от К. Н. С. за причинени неимуществени и
имуществени вреди вследствие на ПТП от 25.06.2023г., във връзка с което
била образувана застрахователна преписка № 0000-1000-03-23-7532 от
18.07.2023г., която била разгледана, като представените при образуване на
преписката документи били недостатъчни за изясняване на обстоятелствата,
при които се осъществил транспортният инцидент и по причина от
действията на кой от участниците в произшествието се реализирал неговият
механизъм, във връзка с което застрахователят уведомил пълномощника на
заявителя за необходимостта от представяне на допълнителни документи с
писмо с изх.№6407/21.07.2023г.
4
Поисканите от ищеца К. Н. С. допълнителни документи не били
представени пред застрахователя, следствие на което не била изпълнена
императивна правна норма на чл.380 от КЗ.
Оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди -
по основа-ние и по размер.
Оспорва изцяло предявената искова претенция за имуществени вреди - по
основание и по размер.
Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие
настъпило единствено по причина от действията на водача С. С. при
управлението на автомобил „А.“ с peг. № СТ *** РТ. Оспорва твърденията за
механизъм на процесното произшествие, така както е описан в исковата
молба, както и че същият се е осъществил само поради нарушение на
правилата за движение от страна на водача С.. Във връзка с настъпилото
пътнотранспортно произшествие по данни в исковата молба било образувано
ДП№1106/2023 по описа на РУ - К., пр.пр. №6796/2023 по описа на РП-К..
Оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно - транспортно
произшествие от 25.06.2023г., за ищеца С. да са настъпили описаните в
исковата молба телесни травми и здравословни състояния.
Оспорва твърденията, че в причинно - следствена връзка с механизма на
произшествието, за ищеца С. са настъпили телесни травми и здравословни
състояния като посочените в исковата молба, като оспорва и твърденията за
техния морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението и за
неговата продължителност.
Оспорва твърдението, че спрямо ищеца като самостоятелни увреждания
са настъпили сочените в исковата молба:мозъчно сътресение, счупване на
левия горен артикуларен процес на СЗ (трети шиен прешлен, контузия на
дясна лумбална област, множество травми и наранявания по главата, тялото и
крайниците, психически стрес и др.)
Оспорва твърденията, че и към момента бил затруднен нормалният начин
на живот на ищеца поради травмите, настъпили при произшествието. С оглед
представената медицинска документация ищеца следвало да се е възстановил
за период около 5-6 м.
Оспорва твърдението за настъпили психологически последици от
инцидента, доколкото в първичната медицинска документация нямало данни
за търпени такива от ищцата, както и за проведено лечение.
Оспорва твърденията, че възстановителният период от травмите,
настъпили за ищеца от процесния инцидент не е завършил, тъй като не били
налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго,
обозначаващо незавършило лечение, вкл. към настоящия момент. Съобразно
представените медицински документи, установяващи здравния статус на
ищеца след ПТП, след проведеното лечение изходът бил с подобрение и не
били налични данни оздравителният срок да не е завършил, да са настъпили
5
неблагоприятни последици с траен характер или друго.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който били търпени,
оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция, бил завишен, прекомерен и не кореспондирал
с естеството на травмата, с характеристиките на проведеното лечение и срока
на възстановяване, с липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от
което се налагало извод за настъпило в обичайния срок възстановяване, нито
с причините и обстоятелствата при осъществяването на произшествието, вкл.
и относимата към момента на възникването на ПТП съдебна практика.
Оспорва твърдението, че заявените с исковата молба вреди настъпили в
пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от осъществяване
механизма на транспортния инцидент. Твърди изключителен принос на
пострадалия за настъпване на травми при осъществяване на транспортния
инцидент - поради извършени като водач на лек автомобил „М.“, нарушения
на установени от ЗДвП правила. Поддържа, че причина за настъпване на
телесните травми за пострадалия било извършено нарушение на разпоредбите
на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му, оспорва
твърдението за реализиран граждански деликт. Оспорва наличието на всеки
един от отделните елементи на фактическия състав на деликта: твърдението
за реализирано противоправно поведение, причинно-следствена връзка между
него и релевираните от ищеца неимуществени вреди, както и вината на
посоченото лице. Не била налице хипотезата на чл.300 от ГПК, като всички
тези обстоятелства следвало да се докажат по безспорен начин.
Въвежда възражение за принос от страна на самия ищец към
настъпването на произшествието, изразяващо се в две насоки - със
собствените му действия в качеството му на водач, както и съпричиняване
към настъпването на травмите, изразяващо се в липсата на предпазен колан.
Счита, че събитието настъпило изцяло по вина на К. Н. С. и във връзка с
осъщественото от него поведение като водач на л.а. „М.“ с peг. № CT *** РТ.
Последният, в нарушение на чл.24 от ЗДвП, при движението си бул. „***”
предприел първосигнално внезапно спиране, без това да се налагало от
пътната обстановка и рязко намалил скоростта си, тъй като е видял другия
участник в ПТП в краен момент преди настъпването на ПТП.
Твърди, че пострадалият, като водач на лек автомобил марка „М.“, създал
предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на
произшествието и е улеснил тяхното възникване.
Поддържа, че телесните травми в конкретният им морфологичен
характер и тежест настъпили за пострадалия като резултат от внезапно
спиране, без това да се налагало от пътната обстановка, представляващо
нарушение на императивна правна норма - на чл.24 от ЗДвП.
6
Твърди, че телесните травми на пострадалия възникнали поради
свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила, възможно
поради липсата на поставен предпазен колан и задействана въздушна
възглавница и настъпили в резултат от пряко съприкосновение със
значително инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и
детайли от автомобилното купе, въз основа на което поддържа възражение за
изключителен принос на пострадалия за настъпване на травмите. Поддържа,
че при използване на предпазния колан от пострадалия, той не би получил
травми като възникналите, а други, по - леки по медико биологичен характер.
Оспорва размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането иск за неимуществени вреди, като счита същия за
изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа, че исковата сума е изключително завишена и не съответствала
на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”,
принципно указани от Върховен съд и определени като елементи за
обезвреда. При определяне размера на обезщетението за неимуществените
вреди, съдът следвало да извърши преценка на конкретни обстоятелства,
определени по относимост от практиката на Върховен съд, с оглед
приложение на принципа за справедливост. С оглед твърденията по
основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства
поддържа, че претендираната от името на ищеца парична сума е в
изключително завишен размер, поради което не отговаряла на вложения в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.
На самостоятелно основание, исковата сума, претендирана за обезвреда
на неимуществени вреди била недължима и поради съпричиняване на ищцата
за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следвало да бъде
приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва върху исковете,
тъй като разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ била императивна, съгласно нея
непредставянето на банковата сметка от страна на претендиращото лице
имало последствията на забава на кредитора по отношение на плащането,
поради което застрахователят не дължал лихва.
На самостоятелно основание, съобразно действащият към момента на
настъпване на събитието и на предявяване на исковата претенция Кодекс за
застраховането, застрахователят дължал законната лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебна претенция и
след изтичане срока по чл. 496, ал.1 от Кодекса за застраховането, определен
от практиката на ВКС като рекламационен и който срок поддържа, че не е
7
започнал да тече предвид недоказаното основание на извънсъдебно
предявената претенция.
Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърли предявените от
Костадин Неделчев С. искове, като неоснователни и недоказани.
Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищеца на направени
по делото разноски, в случай, че е заявено искане за освобождаване от
заплащане на държавна такса за производството и от разноски, и в случай, че
това искане бъде уважено.
Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на ищеца с аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК,
като оспорва и размера на претендирания адвокатския хонорар като
прекомерен в случай, че надвишава минималните размери съгласно Наредба
№1/2004г. на ВАС.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на 25.06.2023 г., в гр. К., по бул. „***“ южно от
бл. № 31, в посока запад - изток, настъпило ПТП между л.а. марка „А.“ модел
“**“ с peг. № СТ *** РТ, управляван от С. К. С. и л.а. „М.“ с peг. № СТ ***
РТ, управляван от К. С., в резултат на което К. С. получил телесни
увреждания.
За увреждащият л.а. марка „А.“ модел “**“ с peг. № СТ *** РТ,
управляван от С. С. имало сключена застраховка “Гражданска отговорност” с
ЗК „Л.И.“ АД, з.п. № BG/22/122002836980, валидна от 23.09.2022 г. до
22.09.2023 г., със срок на валидност една година, валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие 25.06.2023 г.
Ищецът предявил претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение пред ЗК „Л.И.“ АД и представил всички документи, с които
разполагал, които били получени от застрахователя на 18.07.2023 г. Била
заведена щета № 0000-1000-03-23-7532, по която застрахователят не изплатил
обезщетение.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява
следното:
Пострадалият К. Н. С. при процесното ПТП на 25.06.2023 г. е получил:
охлузвания в теменните области на главата, лекостепенно мозъчно
сътресение;
счупване на левия горен ставен израстък на III шиен прешлен;
контузия на дясна поясна област.
8
Гореописаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи
предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лек автомобил
при описаното в материалите по делото ПТП.
Счупване на левия горен ставен израстък на III шиен прешлен
осъществява медикобиологичния квалифициращ признак ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ВРАТА.
Останалите травматични увреждания, включително и претърпяното
мозъчно сътресение /в клинична обстановка е преценено като лека степен/
което в конкретният случай е било съпроводено с липса на спомен, но не и с
пълна загуба на съзнание, са причинявали на ищеца ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
При пострадалият е проведено консервативно /медикаментозно/ лечение
в болнично заведение за период от 3 дни. След консултация с неврохирург му
е било предписано да носи твърда шийна яка за период от 6 месеца.
При правилно протичане на оздравителния процес до пълното
възстановяване на движенията на врата е бил необходим срок от около 6
месеца.
По делото липсват медицински документи за настъпили усложнения от
страна на претърпените травматични увреждания при ПТП на 25.06.2023 г.,
което означава, че към настоящия момент пострадалият е напълно
възстановен от получените травми. Не са налице остатъчни явления.
Направените разходи от ищеца са в пряка причинна връзка с проведеното
лечение.
В конкретният случай с оглед механизма на ПТП - блъскане на
автомобила, който е управлявал ищеца, отзад от друг лек автомобил, с оглед
придадената кинетична енергия вследствие на удара е било налице
придвижване на тялото на пострадалия първоначално в посока напред и леко
нагоре, и в последствие в посока назад, към облегалката и подглавника на
седалката на водача. При това движение главата на ищеца е контактувала
тангенциално с тавана на автомобила, откъдето са се получили охлузванията
в теменните области. Шийната травма е получена в резултат на т.н. камшичен
удар, а контузията на дясната поясна област е от контакта с изпъкналата част
на облегалката на седалката на водача.
В медицинската документация не са описани травматични увреждания по
предната повърхност на гръдния кош, вкл. и такива съответстващи на т.нар.
„коланни травми”.
В конкретният случай и при правилно поставен обезопасителен колан
биха се получили същите по вид, степен и характер увреждания. Ако
пострадалият към момента на произшествието не е бил с правилно поставен
обезопасителен колан при този механизъм на произшествието, несъмнено
биха се получили травматични увреждания по предната повърхност на
гръдния кош от контакта на гръдния кош и лицето с волана при т.нар.
9
воланни травми. Такива увреждания не са установени и описани.
Дисковата протрузия на шийните прешлени представлява изпъкване на
междупрешлените дискове. По механизъм на причиняване причините са
различни - при травми в шийния отдел, при екстремни физически
натоварвания и резки движения в областта на шията като в това число и при
т.нар. камшични удари в областта на шията.
В конкретният случай няма описани в приложената по делото
медицинска документация данни за протрузия в шийния отдел на гръбначния
стълб.
От заключението на съдебно психологичната експертиза се
установява следното:
В резултат на претърпяната катастрофа на 25.06.2023г.К. Н. С. е развил
психогенна/дисоциативна амнезия/, поточно, локализирана амнезия. Тя се
развива като психична реакция на личността спрямо травмиращи събития.
Характеризира се с липса на спомен/и/ - „бели петна" за моменти от живота
на личността. Констатира се и, че К. Н. С. е развил в резултат на пътен
инцидент на 25.06.2023г. състояние на стрес и по-точно, неговата негативна
фаза, наречена дистрес. Разпознава се т.нар. травматичен стрес, който е
резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, увреждащо
или застрашаващо индивида. Отреагирането при него се е изявило под
формата на физическа напрегнатост, усещане, че дъхът му спира;
тревоженост и обърканост, кошмари,нарушение на съня, често уриниране.
Повишеният интерес към мястото на катастрофата и повишената
бдителност по отношение на движението на автомобили зад неговата кола и
наличието на опасения да не го блъснат насочват към наличие на елементи на
постравматично стресово разстройство.
Интервюто и психологическите изследвания, направени във връзка с
изготвянето на експертизата показват, че симптомите, появили се в резултат
на катастрофа на 25.06.2023г. не са напълно отзвучали. Както с личностовото
изследване, така и с въпросника за тревожност към датата на изследване за
експертизата беше регистрирано наличие на повишена тревожност.
От заключението на автотехническата експертиза се установява
следното:
Произшествието настъпва на сухо пътно покритие, в тъмната част на
денонощието и при ограничена видимост в зоната на светлинното петно от
фаровете и уличното осветление.
Платното за движение на бул. "***" е покрито с дребнозърнест асфалт без
неравности и представлява прав и равнинен пътен участък, ориентиран в
посока запад-изток. Състои се от две по две еднопосочни ленти за движение,
разделени с двойна непрекъсната линия. Северните ленти са за направление
движение в посока запад, южните са движение от запад на изток.
Северните пътни ленти са с обща ширина 7,2м., а южните 7,6м.
10
Хоризонталната пътна маркировка е двойна непрекъсната линия тип М-2.
В зоната на произшествието в най-южната част се наблюдава уширение
на крайпътна спирка с ширина 3,3м.
Не се наблюдават пътни знаци ограничаващи скоростта на движение.
ПТП е в населено място, където максимално разрешената скорост е 50км/ч.
Западно от произшествието се намира улица „П.“, която е ориентирана в
посока юг север. Северно и южно от кръстовището са монтирани пътни знаци
Б-2 „Спри. Пропусни движещите се по път с предимство ППС.
На кръстовището е монтирана светофарна уредба, която към момента на
възникване на ПТП е излъчвала жълта мигаща светлина.
Следите описани в огледния протокол са : - Следа от автомобилна гума
достигаща десните оси на лек автомобил А.; - следи от множество части от
МПС.
Мястото на удара се намира на 6,3 м западно и 2 м източно от ориентира
(О), в най-южната пътна лента на бул. „***“.
Скоростта на движение на л.а. М. към момента на удара е възлизала на 3
м/сек = 11 км/час.
Скоростта на движение на лек автомобил М. преди удара е била
променлива величина нарастваща от 0 км/ч, достигаща до 11км/ч в момента
на удара.
При посочените пътни условия на 25.06.2023 г. около 23.20 часа по бул.
"***" източно от кръстовището ул. "П.", южно от бл. 31 в гр. К. в посока от
запад на изток със скорост от 11км/ч се е движил лек автомобил "М." Лансер
с peг. № СТ *** РТ управляван от К. Н. С.. По същото време попътно със
скорост от 58км/ч по булеварда, в същата лента се е движил лек автомобил
"А." А 3 е peг. № СТ *** РТ управляван от С. К. С. и на около 6,7 м западно и
2м южно от линията на ориентира в най-южната лента на булеварда между
тях настъпва удар, реализиран с предна лява централна част на л.а. А. в задна
дясна централна част на л.а. М. с първоначална контактна повърхност от
около 0,4-0,5 м. Ударът по характер е ЗАДЕН-ЕКСЦЕНТРИЧЕН. Към този
момент надлъжните оси на двата попътно движещи се автомобила са били
успоредни на надлъжната ос на платното за движение с предни части
насочени на изток. Л.а. М. е бил разположен изцяло в южната лента на
движение, като десните му габарити са се намирали на около 1,5-1,6 м
северно от южния край на лентата, а левите габарити на л.а. А. са били на
около 2-2,2 м северно от нея. След така описания първоначален удар между
процесиите автомобили, под действието на резултатните сили и моменти, л.а.
М. е ротирал на дясно около вертикална ос на масовия си център изминавайки
6м. По същото време под въздействието на стабилизиращите системи на
автомобила, масовия център на л.а. А. е запазил първоначално зададената
траектория на движение от водача и е изминал праволинейно около 26,9 м в
посока североизток, след което се е установил на местоположението в което е
11
фиксиран в огледния протокол.
В резултат на който водачът С. получава травматични увреждания, а на
автомобилите са нанесени значителни материални щети.
Основната причина за настъпване на конкретното ПТП е, че водачът на
лек автомобил А. не е подбрал скоростта си на движение и не се е движил на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да спре и избегне удряне в него.
Дължината на опасната зона на спиране на л.а. М. е 4,2м.
Скоростта от 11км/ч на лек автомобил Моцубиши не е надвишавала
максимално разрешената за населено място от 50км/ч.
Относно частта за предотвратяване на ПТП от страна на водача на л.а М.
не би следвало да се разглежда, понеже ударът е в неговата задна част и
същият не би могъл да го предотврати.
Тъй като дължината на опасната зона на спиране е по-малка от
отстоянието на предната част на процесния лек автомобил от момента на
навлизането на л.а. М. на булеварда до мястото на удара So = 35,8 м < S1 =
129,6 м следва да се приеме, че л.а. М. не е попадал в опасната зона на
спиране на л.а. А., и водачът му е имал техническата възможност да не
допусне конкретното ПТП, като за целта е било необходимо да задейства
аварийно спирачната система на автомобила.
Произшествието настъпва на прав равнинен участък. Разстоянието от
което бил видим автомобил А. за водача на лек автомобил М. е повече от
100м.
Предни въздушни възглавници:
Предназначени са да намалят риска от черепно - мозъчни травми и
травми в горната част на торса в детайлите на автомобила. При стойности на
силата на удара надхвърлящи определена граница, сензорите на двете предни
въздушни възглавници (монтирани в първата трета на предните калници)
задействат надуването им за части от секундата. Въздушната възглавница на
мястото до водача не се активира, ако на седалката няма пътник, като датчик
монтиран в седалището на седалката подава необходимата информация. След
задействане на предпазните възглавници налягането в тях започва да спада.
Интегрираните предни триточкови предпазни колани са с инерционен
механизъм позволяващ обиране свободния им ход в нормална ситуация, а при
стойности на силата на удара надхвърлящи определена граница, независимо
от местоположението на удара спрямо автомобила или при преобръщане на
същия, се задейства инерционен сензор и системата за донатягане на колана
чрез взриване на пиропатрон обтяга колана в раменете и кръста.
Предните предпазни колани имат двойно действие - от една страна не
позволяват на водача и пътника отпред да се изплъзнат и да се придвижат
телата им напред вследствие инерционните сили. От друга страна, чрез
12
системата за донатягане същите позиционират правилно тялото на водача и
пътника към седалката за последващото въздействие на предпазните
възглавници върху пътника и водача и преди всичко от появата на „камшичен
удар“. За целта системата така е настроена, че донатягането на предните
предпазни колани се задейства няколко милисекунди преди задействането на
въздушните възглавници за да се позиционира тялото в правилно положение.
Задействането на предните въздушни възглавници и предните предпазни
колани става от различни сензори. Сензорите за предните въздушни
възглавници са монтирани в първата трета или в средната част на предните
калници (подкалници) на автомобила и се задействат при челен удар и
последващи деформации по елементите и панелите на купето в тази част.
Сензорът за предпазните колани е от инерционен тип и се задейства при удар
независимо от местоположението на удара по автомобила или при
преобръщане на същия.
Така, че е напълно възможно да се задействат пиропатроните на
предпазните колани при удар примерно в задната част на автомобила, а
възглавниците да не сработят в случая.
От така описаното действие на системата SRS е видно, че при такъв
механизъм на произшествието - заден удар, триточковите предпазни колани
не са в състояние да предпазват горната част на тялото, горните и долни
крайници и главата от странични движение, съответно от странични удари в
купето.
И двата автомобила са оборудвани с инерционни триточково предпазни
колани на всички места.
Предвид тези данни, следва да се приеме, че и при поставен предпазен
колан е възможно да настъпят описаните в исковата молба в същия обем
телесни увреждания.
По делото са събрани гласни доказателства.
От разпита на свидетеля П.К., става ясно, че е бил пряк свидетел на
настъпването на ПТП. Бил е на кръстовището на „А.“, било в неделя,
миналата година. Л.а. „М.“ - жълт на цвят, идвал от долната страна, от юг,
завивал надясно - посока център. На спирката го застигнали два леки
автомобила, като единият не могъл да го заобиколи. Свидетелят бил на около
100 метра от гях. След инцидента — свидетелят отишъл веднага, тъй като той
също щял да завива в същата посока, в която се е движил пострадалият К..
Свидетелят подал сигнал на 112. Отворил вратата на л.а. „М.“, К. бил килнат
на една страна, хъркал, извикал му 1-2 пъти, но той не реагирал. Докато
дошла линейката, 5- 10 минути - бил в същото това състояние. Свидетелят
бил също с автомобил. Имал видимост, тръгнал да излиза от кръстовището.
Л.а. „М.“ идвал срещу него, направил маневра да завива надясно, а свидетелят
трябвало да завие наляво. Инцидентът възникнал на около 100 метра след
светофара. Свидетелят тръгнал да завива и видял всичко. Било тъмно, но
13
светело улично осветление. Светофарът светил жълта мигаща светлина.
Другите автомобили - единият продължил, а другият се отклонил и блъснал
К.. Ударът бил в задната част на л.а. „М.“. газовата бутилка била хвръкнала.
Като отворил вратата на пострадалия - извикал по име, затворил вратата и
звъннал на тел. 112. Бил на една страна и хъркал. Той не бил слезнал сам от
колата, извадили го лекарите.
От разпита на свидетеля Николай К.ов С., който е баща на пострадалия,
става ясно, че знае за инцидента станал с К.. Разбрал за катастрофата след
телефонно обаждане от колеги на сина му. Видял К. в Бърза помощ, бил
легнал на кушетката. Бил неадекватен, пъшкал, докторът проверявал
състоянието му. Оплаквал се от болки в кръста, имал счупен шиен прешлен и
се оплаквал и от болки във врата. Направили му скенер, изписали му
болкоуспокояващи. В болницата бил 4 дни, след това носил яка и през нощта
я носил, като това продължало около 3 месеца. Свидетелят му помагал вкъщи,
за тоалетната, той се занимавал с него. Психически му помагал също,
постоянно говорил за това дали ще се оправи, не се чувствал добре.
Неудобство изпитвал от яката, болял го врата и кръста. Притеснение имал,
психически, не можел да си върти главата и не знаел дали ще се оправи.
Лекарят казал да свалят яката, по лекарско предписание я свалили. Към
момента е бил добре, но при резки движения имал болки във врата. Преди
инцидента К. работил, след това бил в болнични почти 6 месеца. Свидетелят
водил на прегледи пострадалия. К. работил като склададжия - вдигал кашони
с метални болтове и гайки. Не са препоръчвали рехабилитация и
физиотерапия лекарите.
От показанията на свидетеля И.Ж.Х., приятел на пострадалия, разбрал за
инцидента от техни общи познати. Видял К. след 40 минути в болницата в К.,
не ги допуснали вътре, но се чувал от прозореца. Охкал и говорил
несвързано, кръста го боляло. След като го изписали, се оплаквал от болки в
кръста и врата, болкоуспокояващи приемал 2-3 месеца. Бил с шийна яка 4-5
месеца. Рехабилитация не е извършвал, ходил в С.З. за снимки всеки месец за
прешлена. Относно яката изпитвал неудобство, от болката се притеснявал,
викал, че е грозен, имал обриви, било му неудобно. Свидетелят често се
виждал с пострадалия през този период. През първите седмици не излизал,
ходил у тях. Към настоящия момент бил по - добре. Казвал е, обаче че се пази
на работа, не вдигал тежко, не правил резки движения. Казвал е, че като се
променя времето, го боляло от студеното.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
14
В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност към датата на
процесното ПТП - 25.06.2023 г., по силата на което ЗК „Л.И.“ АД е поело
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования л. а.
марка „А.“ модел “**“ с peг. № СТ *** РТ трети лица.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
С оглед разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищецът предявил претенцията си
за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК „Л.И.“ АД,
представяйки всички документи, с които разполага. Била заведена щета №
0000-1000-03-23-7532, по която застрахователят не изплатил обезщетение.
Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
Видно от заключението на автотехническата експертиза основната
причина за настъпване на конкретното ПТП е, че водачът на лек автомобил А.
не е подбрал скоростта си на движение и не се е движил на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре и
избегне удряне в него.
С оглед изложеното съдът намира, че водачът на л.а. марка „А.“ модел
“**“ с peг. № СТ *** РТ е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
където е посочено, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Налице и нарушение на чл. 23 от ЗДвП -
15
водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача
на л. а. марка „А.“ модел “**“ с peг. № СТ *** РТ са в пряка причинна връзка
с настъпилите травми на К. Н. С.. Поради това съдът приема, че деянието на
водача на лекия автомобил осъществява всички признаци на деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД, като презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени
вреди се явяват доказани по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие
на процесното ПТП, ищецът е получил следните травми: охлузвания в
теменните области на главата, лекостепенно мозъчно сътресение; счупване на
левия горен ставен израстък на III шиен прешлен и контузия на дясна поясна
област. При пострадалия е проведено консервативно /медикаментозно/
лечение в болнично заведение за период от 3 дни. След консултация с
неврохирург му е предписано да носи твърда шийна яка за период от 6
месеца. Според вещото лице не са налице усложнения вследствие на
получените травми.
От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, лечебният и
възстановителен период на ищеца е бил продължителен /около пет месеца
носил шийна яка/, изпитвал болки и дискомфорт от носенето на яката.
Неминуемо вследствие на ПТП – то, ищецът е преживял и силен емоционален
стрес, което се установява и от заключението на съдебно психологическата
експертиза, според която при ищеца е регистрирано т.нар. травматичен стрес
и наличие на повишена тревожност.
С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на претърпените травми
16
при процесното ПТП, ищецът е претърпял болки и страдания, което е довело
до ограничения от личен, битов и социален характер. Ето защо съобразявайки
посочените обстоятелства, младата и работоспобна възраст на ищеца – 26
години, към момента на ПТП – то и факта, че към момента е налице пълно
физическо възстановяване, но не и психическо съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата
от 45 000 лв.
По иска за имуществени вреди.
Видно от представените по делото доказателства, ищецът е извършил
разходи за закупуване на твърде ортопедична яка в размер на 20 лв. От
заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
направените разходи от ищеца са в пряка причинна връзка с проведеното
лечение. Поради това съдът намира, че предявеният иск за имуществени
вреди в размер на 20 лв. е основателен.
По възражението за съпричиняване.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
нарушение на чл. 24 от ЗДвП и за неизползване на обезопасителен колан
от страна на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо
за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. По делото не са
събрани доказателства, че ищецът е допуснал нарушение на горепосочената
разпоредба. Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за
17
съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия случай не
установи, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан. Поради
това съдът намира, че това възражение за съпричиняване е неоснователно.
По възражението за неизползване на обезопасителен колан.
Заключението на съдебномедицинската експертиза прави категоричен
извод, че в конкретният случай и при правилно поставен обезопасителен
колан биха се получили същите по вид, степен и характер увреждания. Ако
пострадалият към момента на произшествието не е бил с правилно поставен
обезопасителен колан при този механизъм на произшествието, биха се
получили травматични увреждания по предната повърхност на гръдния кош
от контакта на гръдния кош и лицето с волана при т.нар. воланни травми. В
настоящия случай, такива увреждания не са установени и описани. Поради
това съдът намира, че и това възражение за съпричиняване е неоснователно.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. В настоящия случай,
ищецът претендира законна лихва от 02.07.2023 г. - датата на която изтича
срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното
изплащане на сумите. По делото е представено доказателство, че ищецът е
предявил застрахователната си претенция на 18.07.2023 г. Следователно
съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни
следва да приеме, че 18.07.2023 г. е датата, на която застрахователят е
уведомен за претенцията на ищеца, поради това за периода от 02.07.2023 г.
до 17.07.2023 г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗК „Л.И.“ АД следва да
заплати на К. Н. С. обезщетение в размер на 45 000 лв., частичен от 50 000
лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в психически
стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни
увреждания при ПТП настъпило на 25.06.2023 г., както и обезщетение за
причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на 20 лв. ведно със
законната лихва от 18.07.2023 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът за законна лихва за периода от 02.07.2023 г. до
18
17.07.2023 г. като неоснователен.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
При определяне на адвокатското възнаграждение на адв. П. К.
приложение следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие след изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г., с оглед
договорът за правна защита и съдействие сключен на 28.06.2023 г.
По силата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В настоящото производство са предявени иск за неимуществени вред и
и иск за имуществени вреди.
По предявения иск за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 25 000 до 100 000 – 2
650 лв. +8 % за горницата над 25 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 4 250 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П. К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение
се претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила
дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. за осъществена
19
безплатна адвокатска помощ на всеки от ищците е в размер на 5 100 лв. с
ДДС /4 250 х 20% = 5 100 лв./.
С оглед изложеното ЗК „Л.И.“ АД следва да заплати на адв. П. К.
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца
в размер на 5 100 лв. с ДДС.
В настоящото производство ищецът К. Н. С. е направил следните
разноски:държавна такса в размер на 200 лв.; възнаграждение за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза в размер на 321, 81 лв., възнаграждение за
изготвяне на съдебно психологическата експертиза в размер на 479, 85 лв. и
възнаграждение за изготвяне на автотехническа експертиза в размер на 359,
80 лв. или в общ размер на 1 361, 46 лв.
С оглед изхода на делото ЗК „Л.И.“ АД следва да заплати на К. Н. С.
направените по делото разноски в общ размер на 1 361, 46 лв.
При направеното увеличаване на предявения иск от 5 000 лв. на 45 000
лв., ищецът К. Н. С. не е внесъл дължимата държавна такса, която е в размер
на 1 800 лв. Ищецът е внесъл първоначално държавна такса в размер на 200
лв., поради което остатъка от 1 600 лв., с оглед изхода на делото следва да
бъде внесен от З.К. ”Л.И.” АД.
С оглед изложеното съдът намира, че З.К. ”Л.И.” АД следва да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в
размер на 1 600 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.К. ”Л.И.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр.С., район ****** да заплати на К. Н. С. с ЕГН ********** с
адрес: гр. К., ул. **** обезщетение в размер на 45 000 лв., частичен от
50 000 лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинените му
телесни увреждания при ПТП настъпило на 25.06.2023 г., както и
обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер
на 20 лв. ведно със законната лихва от 18.07.2023 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ искът за законна лихва за периода от
02.07.2023 г. до 17.07.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.К. ”Л.И.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр.С., район ****** да заплати на адвокат П. К., адрес за
20
призоваване: гр. К. ул. ***** адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска защита на ищеца в размер на 5 100 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА З.К. ”Л.И.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр.С., район „****** да заплати на К. Н. С. с ЕГН ********** с
адрес: гр. К., ул. **** направените по делото разноски в общ размер на
1 361, 46 лв.
ОСЪЖДА З.К. ”Л.И.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр.С., район ****** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
21