№ 243
гр. Благоевград, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20251210200323 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАН.
Образувано е по жалба на Н. Х. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. ** против
Наказателно постановление № 25-1116-000387/17.02.2025 г., издадено от началник-
група към ОДМВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция” Благоевград, с което на
основание чл.174, ал.3 ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказание „Глоба”в
размер на 2000 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на НП, както и че същото е
издадено при нарушение на процесуалните правила. Навежда се, че не било налице
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, доколкото жалбоподателят
се явил в СПО в определения с талона за изследване срок, но тъй като не носил
стикерите, не му била взета кръвна проба. Жалбоподателят се върнал до автомобила
си, където били стикерите и след като се явил повторно в СПО и представил
стикерите, му било обяснено, че не могат да му вземат кръвни проби, тъй като е и
изтекло определеното му с талона време.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован се явява
лично и се представлява от адв. Н., който поддържа подадената жалба. Претендира
заплащане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, депозира
писмено становище, в което прави искане за потвърждаване на издаденото
наказателно постановление и се релевира възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения,
анализира събраните по делото доказателства и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление,
1
намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.01.2025 г. свидетелите Б. Г. и Т. В. – служители на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Благоевград изпълнявали служебните си задължения в гр.
Благоевград. Около 15.15 ч. на ул. „Преслав” срещу дом № 4 полицейските служители
спрели за проверка л.а.„Форд С Макс", с рег.№ ***, който се движел по ул. „Преслав“
в посока от ул. „Георги Андрейчин“ към ул. „Калина“. При проверка на документите за
самоличност на водача, Г. и В. установили, че автомобилът се управлява от
жалбоподателя Н..
След изрична покана от страна на полицейските служители, Н. отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества чрез техническо средство Алкотест
Дрегер с фабр. № ARВВ-0001.
Свидетелят В. издал и връчил на жалбоподателя талон за изследване №
284914, в който е отразен отказът му да бъде тестван с Алкотест Дрегер с фабр. №
ARВВ-0001. Н. удостоверил с подписа си, че избира медицинско и химико-
токсикологично изследване. С издадения талон за изследване, на жалбоподателя е
указано, че следва да се яви в СПО- Благоевград до 45 минути, считано от връчването
на талона, извършено в 16.20ч. на 29.01.2025 г.
При така направените констатации, свидетелят Г. приел, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП, поради което в негово присъствието и на
свидетеля В. съставил АУАН серия GA №3286447/29.01.2025 г.
Актът е връчен на жалбоподателя, който го подписал, без да обективира
възражения.
На жалбоподателя са издадени ЗПАМ № GPAM-1313602/29.01.2025 г., с която
на основание чл.171, т.1б.„б“ ЗДвП му е наложена принудителна административна
мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца и и ЗПАМ № GPAM-1313603/29.01.2025г., с която на основание
чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка
прекратяване регистрацията на ППС, като са отнети табелите на управлявания от него
автомобил.
Предвид това, че автомобилът му бил със свалени регистрационни номера,
жалбоподателят го транспортирал с репатриращ автомобил до дома си, като в
автомобила му изпаднали връчените му ведно с талона стикери.
В определения с талона срок, жалбоподателят се явил в СПО при МБАЛ-
Благоевград, където при подготовка за попълване на необходимата документация,
било установено, че Н. не носи със себе си стикерите, които са му връчени заедно с
талона за изследване. Медицинските служители обяснили на Н., че без тези стикери не
могат да му бъдат взети кръвни проби. Н. се досетил, че като оставял съставените му
при проверката документи в автомобила си, вероятно там са изпаднали стикерите,
поради което се върнал до дома си.
В 17.15ч. на същата дата жалбоподателят отишъл отново в СПО при МБАЛ –
Благоевград, но медицинските специалисти отказали да му вземат кръвни проби, тъй
като били уведомени от дежурен в ОДМВР-Благоевград, че е изтекъл определеният му
с талона за изследване срок за взимане на кръвни проби.
Въз основа на АУАН № №3286447/29.01.2025 г. на 17.02.2025 г. началник-група
към ОДМВР–Благоевград сектор "Пътна полиция" издал обжалваното наказателно
постановление, което е връчено на жалбоподателя на 24.02.2025 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на
жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели В., Г., ***, Д. и В., и от
2
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства: писмо от МБАЛ Благоевград изх. № 11-00- 24/11.04.2025 г., писмо от
МБАЛ Благоевград изх. № 11-00-24/01.04.2025 г., лист за преглед на пациент,
извлечение от книга за алкохолни проби и наркотични вещества при МБАЛ СПО
Благоевград, Писмо от 02 РУ при ОД на МВР Благоевград с рег.номер 1116р-
1877/28.02.2025 г., А У А Н серия G A № 3276447/29.01.25 г.; ЗПАМ № GPAM -
1313602/29.01.25 г. ; ЗПАМ № GPAM[1]1313603/29.01.25 г.; Талон за изследване №
248914; Докладна записка с peг. № 1116р-983/30.01.25 г.; Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.; Справка нарушител/водач.
При анализа на обясненията на жалбоподателя, съдът съобрази двойствената
им природа на доказателствено средство и средство за защита, поради което извърши
преценката за достоверността въз основа на съответствието им с останалата част от
доказателствената съвкупност.
При извършване на тази преценка, съдът намира, че обясненията на Н. следва
да бъдат кредитирани с оглед вътрешната им непротиворечивост и подкрепата им от
показанията на ***, Д. и В. и съставените при прегледа му в СПО при МБАЛ
Благоевград документи. Същевременно по делото липсват доказателства,
опровергаващи обясненията на Н. или внасящи съмнения в достоверността им.
Като достоверни следва да се приемат и показанията на ***, Д. и В. предвид
незаинтересоваността им от изхода на делото и корелацията на показанията им с
писмените доказателства.
От обясненията на жалбоподателя и показанията на ***, Д. и В. съдът установи
първото явяване на жалбоподателя в СПО при МБАЛ –Благоевград в определения с
талона за изследване срок, констатираната липса на стикери към талона за изследване
и разясненото му, че без тези стикери не може да му бъдат взети кръвни проби. Тези
гласни доказателствени средства съдържат и данни за това, че Н. се върнал, за да
вземе стикерите и се явил повторно в СПО при МБАЛ – Благоевград, но вече в извън
определения с талона срок за вземане на кръвни проби, което било причината
медицинските специалисти да откажат вземането на кръвни проби.
При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията
на свидетелите В. и Г. като съобрази тяхната последователност, непротиворечивост,
хронологична издържаност и съответствието им със съставения АУАН и талона за
медицинско изследване. Високата доказателствена стойност на показанията на тези
свидетели се основава на възпроизвеждането на непосредствените им възприятия за
относими към предмета на делото обстоятелства, като показанията им съдържат
детайли за извършената проверка и отказа на жалбоподателя да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол.
Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства,
районният съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се
опровергават от доказателствената съвкупност.
От съставения АУАН и показанията на свидетелите В. и Г. съдът установи
управлението на МПС от жалбоподателя на описаното в НП време и място, а оттам и
качеството му на водач на лек автомобил „Форд С Макс", с рег.№ ***.
Показанията на полицейски служителите, съставените АУАН и Талон за
изследване са източник на доказателствена информация за отказа на Н. да му бъде
извършена проверка за установяване употребата на алкохол с техническо средство и
връчването му на Талон за изследване.
В Талона за изследване, връчен срещу подпис на жалбоподателя се съдържат
данни за даденото му указание да се яви в СПО при МБАЛ Благоевград за вземането
3
на проби кръв и урина, както и датата и часът за връчването на талона .
От писмо на директор на МБАЛ- Благоевград АД с приложените лист за
преглед на пациент в СПО съдът установи, че в 17.15ч. на 29.01.2025 г.
жалбоподателят се е явил в СПО при МБАЛ- Благоевград за вземане на биологични
проби за употреба на алкохол.
Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт,
при спазване на предвидения с чл.59, ал.2 ЗАНН преклузивен срок, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните
съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от полицейски орган от сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР-Благоевград в съответствие с чл. 189, ал. 1 ЗДВП и
т.1.3.2 на приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на
основание чл.189, ал.12 ЗДвП с т. 3. 11. от същата заповед. В този смисъл
актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да
установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от
него. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съставеният АУАН и
издаденото НП съдържат законоустановените с чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Релевантните
за обективната съставомерност на нарушенията признаци са описани по ясен и
конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното им
описание.
Предвид изложеното въззивната инстанция не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Съставът на РС- Благоевград счита обаче, че при издаването на НП е
допуснато нарушение на материалния закон.
Доказателствата по делото установяват, че жалбоподателят е изпълнил
задължението и се е явил до указания му в талона за медицинско изследване час в
посоченото СПО при МБАЛ Благоевград, за да даде кръвна проба, но не е носил със
себе си и не е предоставил връчените му с талона за изследване стикери. Ето защо
съдът приема, че неоснователно от лечебното заведение му е отказано да му бъде взета
кръвна проба за медицинско и химическо лабораторно изследване с обяснението, че
трябвало да предостави стикерите към талона за изследване.
По аргумент на чл. 12, ал. 3, вр. ал. 4, изр. последно от НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба 1 от 19.07.2017г./,
отказ от медицинско изследване е възможен само в случаите, когато лицето не се
придружава от служители на МВР и липсва документ за самоличност, в който случай
медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химико-
токсикологично лабораторно изследване, при което на основание ал. 4 от същата
4
разпоредба в протокола за медицинско изследване като причина за неизвършване на
изследването се отразява обстоятелството по ал. 3.
Същевременно от талона за изследване се установява, че жалбоподателят е
избрал концентрацията на алкохол да се установи чрез медицинско и химическо
лабораторно изследване, но прилагането на този метод му е било отказано по причина,
стояща извън негово поведение, а именно поради отказ на медицинските служители
да му вземат кръвна проба, с мотива, че не представил стикерите към издадения му
талон за изследване.
Фактическото неизпълнение на предписанието за медицинско изследване не
може да бъде вменено във вина на жалбоподателя, тъй като отказът да му бъде взета
кръвна проба е в явно нарушение на разпоредбите на чл. 12, ал. 3 и 4 и чл. 15, ал. 5 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
На основание вече цитираната разпоредба на на чл. 12, ал. 3 изр. последно от
Наредба 1 от 19.07.2017г когато лицето не се придружава от служители на МВР и
липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се
вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване.
Съгласно реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, установен в Наредбата, не се
допуска медицинският специалист да откаже изпълнението на вмененото му
задължение поради това, че лицето не представя стикерите, още повече, че техният
номер е вписан на гърба на талона за изследване, представен от Н., при положение, че
водачът се е явил в посоченото му лечебно заведение и желае да даде биологични
проби. В случая, доколкото жалбоподателят е пристигнал в рамките на определеното
му време, представил е талон и документ за самоличност, не е имало основание да не
бъдат взети кръвни проби.
Процедурата в от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е строго формална и в еднаква
степен обвързва отговорностите, както на водачите на МПС, така и на полицейските
служители и медицинските лица, ангажирани с тази дейност. Неизпълнението на което
и да е от задълженията на отговорните лица, води до нарушаване правото на защита на
нарушителя, респ. до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление.
По този начин жалбоподателят е бил лишен от възможността да упражни
гарантирано му от закона право и се е стигнало до невъзможност да се установи
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП е едновременно санкционна и предписваща
правила за поведение, като съгласно нея водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози,
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Целта на разпоредбата е да бъде санкциониран водач, който съзнателно
осуетява на възможността да му бъде извършена проверка за установяване на
управление на МПС след употреба на алкохол. В случая Н. се е явил в определения му
с талона за изследване срок, върнал се е по указания на медицинските специалисти да
донесе стикерите към талона и отново се явил в СПО 10 минути след срока за явяване.
5
Ето защо съдът приема, че действията на жалбоподателя не са били насочени към
препятстване на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, поради което
и не може да бъде прието, че е налице категоричен отказ на жалбоподателя да бъде
проверен за установяване на употреба на алкохол в кръвта, както и да изпълни
предписание за даване на проби за химическо лабораторно изследване за
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Изложените съображения обуславят извод за обективна и субективна
несъставомерност на деянието на Н. като нарушение на чл. 174, ал.3, пр.1 ЗДвП и
предпоставят отмяна на издаденото наказателно постановление.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане
на сума в размер на 800,00 лева, представляваща заплатено във въззивното
производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което районният съд намира за основателно.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, изискващи специални
процесуални усилия по обжалване на наказателното постановление, поради което като
се отчете предметът на делото, видът и размерът на наложената санкция, броят на
проведените открити съдебни заседания, обемът на осъществената правна защита и
при съобразяване с указанията на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г.,
разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуцирани на 600 лева.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в
тежест на ОДМВР Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е
включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 ЗАНН Районен съд –
Благоевград, НО, 7-ми състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1116-000387/17.02.2025 г.,
издадено от началник-група към ОДМВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция”
Благоевград, с което на Н. Х. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. ** на основание чл.174,
ал.3 ЗДвП са наложени наказание „Глоба”в размер на 2000 лв. и наказание „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ОДМВР Благоевград ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Х. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. ** сума в размер на 600,00 лева
(шестстотин лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6