Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1596, 17.12.2019г., гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, осми наказателен
състав,
на двадесет и шести ноември, две
хиляди и деветнадесета година,
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Златка Калоянова
Прокурор:…………………….
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен
характер
дело № 1477 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалбата на ”С. 14”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.************ против наказателно постановление № 13-001252/ 06.11.2018г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ. Иска се отмяна на обжалваното наказателното постановление, като се навеждат доводи за незаконосъобразност.
С определение № 1516/17.07.2019г. по к.а.н.д№
1560/ 2019г. по описа на Административен съд-Бургас въпросът за допустимостта
на жалбата е решен, като съдът е приел, че същата е подадена в срока за
обжалване. Жалбата е депозирана от надлежно легитимирана страна и е допустима.
Като прецени
поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 28.08.2018г. е извършена проверка на място на обект ресторант „Т.М.“, находящ се в гр.*******“, стопанисван от ”С. 14”ЕООД, ЕИК *********. При проверката е било установено, че „”С. 14”ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ е допуснал до работа лицето М.Н. с дата на раждане ***г. и задграничен паспорт № ******-Украйна, като готвач с уговорено работно време, работно място и трудово възнаграждение, без да е регистрирал сключен с нея трудов договор в писмена форма в ТД на НАП в нарушение на чл.62, ал.3 от КТ. По време на проверката лицето М.Н. е заварено да работи като готвач в ресторант „Т.М.“, находящо се в гр.*******
Жалбоподателят на основание чл.45, ал.1 от АПК е бил призован да се яви на 29.08.2018г. в 17:00 часа в гр.Созопол, обл.Бургас, ********* за представяне на документи, в т.ч. трудовите досиета на заварените работници в обект ресторант „Тераса Мартинез“, книги за инструктаж, правилник за вътрешен трудов ред, график за разпределение на работното време, разплащателни ведомости и присъствени форми за периода май, юни, юли. Представител на жалбоподателя не се е явил, изисканите документи не са представени.
На 04.09.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.62, ал.3 от КТ. Актът е
съставен в съответствие с формалните законови изисквания. Същият е
връчен на 03.10.2018г., видно от приложеното към преписката известие за
доставяне. В законоустановения тридневен срок по
чл.44, ал.1 ЗАНН възражения от страна на жалбоподателя не са депозирани.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа и правна страна и на 06.11.2018г. е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ.
При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство.
Описаната в акта фактическа обстановка
се потвърждава от показанията на свидетеля Г.Й., както и от приложената по
делото декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, подписана от лицето М.Н.. Проверката
е била извършена със съдействие на полицията, при което контролните органи са
установили самоличността работещите в заведението лица и събрали данни от тях
чрез попълване на декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Свидетелят сочи, че по
време на проверката управителят на дружеството е показал договори на
работниците, които били украински граждани, които разбирали български език, но
тези договори не били заверени, което свидетелят установил чрез извършена
проверка в регистъра на НАП. Коментираните доказателства са обективни, непротиворечиви, взаимнодопълващи
се, поради което съдът кредитира изцяло тяхната
доказателствена стойност.
От коментираните доказателства става ясно, че при проверка на обекта на 28.08.2018г. лицето М.Н., украинска гражданка е установена да престира труд на обекта на дружеството в „Т.М.“, находящо се в гр.*********“, като готвач. Същата собственоръчно е декларирала това като е посочила работно време, длъжност, заплата, почивни дни.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
от обективна страна състава на административно нарушение по чл.414, ал.3 вр. чл.62, ал.3 от КТ. Законодателят е въвел императивно
изискване за работодателя или упълномощено от него лице, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в
седемдневен срок от неговото прекратяване е длъжен да изпрати уведомление за
това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, независимо, че още същия ден след проверката същото е било отстранено. Правилно и законосъобразно административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ. Предвидената имуществена санкция е в размер от 1500 до 15000 лева. На жалбоподателя е наложена санкция в размер на 5000 лева, която според съда е неоснователно завишена, като не съобразена с тежестта на нарушението. Действително от страна на управителя на дружеството не е оказано нужното съдействие на контролните органи, което е наложило намеса на полицейски органи, но по делото няма данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство. Според съда имуществена санкция в размер от 2000 лева, би била достатъчна за постигане целите на наказанията, поради което обжалваното постановление следва да бъде изменено по отношение размера на санкцията, като същата бъде намалена от 5000 лева на 2000 лева, а обжалваното наказателно постановление бъде изменено в тази му част.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 13-001252/ 06.11.2018г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ на ”С. 14”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.********** в частта, в която е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ, като намалява размера на наложената имуществена санкция от 5000 /пет хиляди/ лева на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
Вярно с оригинала:З.К.