№ 85880
гр. София, 31.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Частно
гражданско дело № 20251110124732 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от /фирма/ с ЕИК: ********** срещу С.
Б. М. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумите 250,00 лева (двеста и петдесет лева), представляваща главница,
ведно със законна лихва за период от 29.04.2025 г. до изплащане на вземането,
сумата 293,99 лева (двеста деветдесет и три лева и 99 стотинки),
представляваща лихва за период от 31.07.2019 г. до 28.04.2025 г., сумата 22,72
лева (двадесет и два лева и 72 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 02.03.2019 г. до 31.07.2019 г., 25,70лева (двадесет и пет лева и 70
стотинки), представляваща непогасено падежирало договорно
възнаграждение за период от 01.03.2019 г. до 31.07.2019 г., 207,27лева (двеста
и седем лева и 27 стотинки), представляваща непогасено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги , 30,00лева (тридесет лева),
представляваща непогасени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането за период от 16.03.2019 г. до 31.07.2019 г., 100,00лева (сто лева),
представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договора за кредит за период от 31.07.2019 г. до изплащане на вземането,
80,00лева (осемдесет лева), представляваща задължение за подготовка на
документи , както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет
лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и
1
осемдесет лева).
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност
на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде
отхвърлено в частта за сумата 293,99 лева (двеста деветдесет и три лева и 99
стотинки), представляваща лихва за период от 31.07.2019 г. до 28.04.2025 г.,
25,70лева (двадесет и пет лева и 70 стотинки), представляваща непогасено
падежирало договорно възнаграждение за период от 01.03.2019 г. до
31.07.2019 г., 207,27лева (двеста и седем лева и 27 стотинки), представляваща
непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
30,00лева (тридесет лева), представляваща непогасени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за период от 16.03.2019 г. до 31.07.2019
г., 100,00лева (сто лева), представляваща неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни за плащане на вноска по договора за кредит за период от 31.07.2019 г. до
изплащане на вземането, 80,00лева (осемдесет лева), представляваща
задължение за подготовка на документи, както и държавна такса в размер над
6,72 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер над 13,45 лева.
В процесния случай се касае за сключен потребителски кредит между
длъжника и кредитодателя. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на
императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно
постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза
трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от
обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното
поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната
практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на
Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да
се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат
вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението
договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение
на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното
производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна
защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и
в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната
2
разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски
кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит /каквито са
предявените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземания/,
съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел
единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и
чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на
съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното
производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на
клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата
на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на
потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези
вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва
да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да
се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не
могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 6,72 лв. за държавна такса и
над 13,45 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ
размер на възнаграждението от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от /фирма/ с ЕИК: ********** срещу С. Б. М. в частта му за
сумата 293,99 лева (двеста деветдесет и три лева и 99 стотинки),
представляваща лихва за период от 31.07.2019 г. до 28.04.2025 г., 25,70лева
3
(двадесет и пет лева и 70 стотинки), представляваща непогасено падежирало
договорно възнаграждение за период от 01.03.2019 г. до 31.07.2019 г.,
207,27лева (двеста и седем лева и 27 стотинки), представляваща непогасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 30,00лева (тридесет
лева), представляваща непогасени такси по тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането за период от 16.03.2019 г. до 31.07.2019 г., 100,00лева (сто лева),
представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договора за кредит за период от 31.07.2019 г. до изплащане на вземането,
80,00лева (осемдесет лева), представляваща задължение за подготовка на
документи, както и държавна такса в размер над 6,72 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер над 13,45 лева.
Указва на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
разпореждането може да предяви осъдителен иск за отхвърлената част на
заявената от него претенция.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя
пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4