Р Е Ш Е Н И Е
№
……… 29.11.2021
г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 17 ноември 2021 г.
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Ивелина Костова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 1255 по описа за 2021
година.
Предявен e иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът К.И.К., чрез адв. П.П., твърди в исковата си
молба, че на 12.09.2017год. в Стара Загора, управлявайки мотоциклет „Хонда CBR" с ДК N9 ** със скорост от около 47км/ч се
движил по ул. „Ангел Кънчев" в посока север - юг. Около 17.30 часа на
кръстовището на ул. „Ангел Кънчев" с ул. „Генерал Гурко",
водачът на лек автомобил „Ауди А6" с ДК № ** - В.Т.З. не спрял на знак Б2
„Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство", навлязъл в
кръстовището и отнел предимството на движещият се по пътя с предимство
мотоциклет, управляван от ищеца. Настъпило ПТП вследствие, на което
управляваният от К.К. мотоциклет напуснал пътното
платно в дясно по посока на движението си, ударил се в бордюра на тротоара и
паднал, при което тялото му контактувало с пътната настилка. К. бил откаран в
Спешния център на УМБАЛ „Професор д-р Стоян Киркович"
АД - Стара Загора, където бил прегледан и настанен в Клиниката по ортопедия и
травматология.
Произшествието било
посетено от служители на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара
Загора, за което бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 1228р - 10496/13.09.2017год.
Във връзка с
настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство № 269 по описа на ОД на
МВР - Стара Загора за 2017год. (преписка № 3556 по описа на РП - Стара Загора
за 2017год.).
С Решение № 422 от
24.09.2020год., постановено по АНД № 2049 по описа на Районен съд Стара Загора
за 2020год., водачът на лек автомобил „Ауди А6" с ДК № ** - В.Т.З., ЕГН **********
бил признат за виновен за това, че на 12.09.2017 година, в град Стара Загора,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А6" с ДК
№ **, нарушил правилата за движение по улиците и пътищата, визирани в Закона за
движението по пътищата, а именно - не спрял на пътен знак „Б2" - „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!", чл. 50, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата - „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по път с
предимство.", като с това предизвикал пътнотранспортно произшествие, като
не пропуснал движещия се по пътя с предимство мотоциклет „Хонда
CBR" с регистрационен № ** и по непредпазливост причинил на водача му К.И.К.,
средна телесна повреда, изразяваща се в увреждане на мускулус
вастус медиалис на левия
долен крайник, което довело да трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за срок по - дълъг от 30 дена, а при правилно протичане на
оздравителния процес необходимия период за възстановяване бил от около един и
половина да два месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б",
предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Решението влязло в
законна сила на 10.10.2020год.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд била задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Обстоятелствата, установени с присъдата, а именно - настъпилото ПТП,
виновността на водача на МПС, претърпените вреди и причинно - следствената
връзка били безспорно установени. Следователно в конкретния случай било
безспорно установено, че именно В.Т.З. бил извършителят на процесното
деяние, а също така, че при неговото извършване управлявал лек автомобил „Ауди
А6" с ДК № **, с който нарушил правилата на движение.
В резултат на противоправното си деяние, водачът В.Т.З. му причинил
неимуществени вреди - болки и страдания претърпени, вследствие на причинените
му телесни повреди, изразяващи се в увреждане на мускулус
вастус медиалис на левия
долен крайник, масивна разкъсно - контузна
рана на лявото бедро, контузия на телата на поясния
отдел, травматичен кръсцово - поясен
радикулит (травматично възпаление на коренчетата),
множество рани и дълбоки охлузвания по левия горен крайник, лявото рамо и гърба
в ляво.
Непосредствено след
ПТП - на 12.09.2017год. ищецът бил приет по спешност в Клиниката по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Професор д-р Стоян Киркович"
АД - град Стара Загора. При извършения преглед било установено, че К. имал
множество разкъсно - контузии рани по цялото тяло. От
медиално, в дисталната част на бедрото имало голяма
рана с размери около 12 - 15 сантиметра. За възстановяването на увредения
мускул, с оперативен протокол № 53 от 12.09.2017год. била извършена операция по
спешност. В Клиниката по ортопедия и травматология, пролежал до 15.09.2017год.,
като на същата дата бил прехвърлен в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ
„Професор д-р Стоян Киркович" АД - град Стара
Загора с оплаквания от силна болка в кръста, разпростираща се към краката,
съпроводена с изтръпване. В клиниката било проведено медикаментозно лечение,
след което болките намалели. Окончателно бил изписан от лечебното заведение на
18.09.2017год., като на контузения долен ляв крайник била поставена пристягаща
мека ортопедична превръзка.
Вследствие на
причинените му от процесното ПТП травматични
увреждания бил с много болезнени и ограничени движения в областта на долния ляв
крайник, поясната област и снагата, нуждаел от
постоянни грижи и редовно, особено през първия месец след инцидента постоянно
му помагали негови близки. В продължение на три месеца К. трудно се движил, не
можел да стои изправен, трудно и болезнено ставал от легло или стол, всякакво
движение го натоварвало. Раздвижването ставало постепенно, а оздравителният
процес протичал дълго и бил съпроводен с болки в левия долен крайник, поясната област и снагата, които и към настоящия момент не
били отшумели и се появявали при физическо натоварване. По тези причини бил
принуден много често да приема обезболяващи медикаменти. За лечението и
възстановяването от травматичното увреждане, Кънев бил в отпуск по болест общо
154 дни или пет месеца.
Освен горепосочените
телесни увреждания, вследствие на болките, които имал от травмите, изпитвал и
ред неудобства, изразяващи се в затруднено придвижване. Трудно се обслужвал,
било нарушено ежедневието му. Вследствие на претърпяното ПТП изпитал и силен
стрес, а към настоящият момент продължавал да изпитва страх от дори и при на
пръв поглед безобидни пътни ситуации. Травматичните увреждания получени от
претърпяното на 12.09.2017год. ПТП причинили на К.К.
разстройство на здравето, което на практика, за един сравнително дълъг период
от време го лишило от възможността да води живот, еквивалентен на този на
здравите хора. В този аспект следвало да бъде отчетена възрастта на ищеца, към
момента на инцидента бил на 28 години, а това била млада и трудоспособна
възраст, през която К. следвало да се труди и получава съответния доход, но
вследствие на ПТП бил лишен от тази възможност в продължение на пет месеца,
което обстоятелство от своя страна го поставило в далеч по неравностойно
положение от останалите хора на неговата възраст. С оглед това влошено
здравословно състояние, затрудненото и болезнено движение на долния ляв
крайник, поясът и снагата и на фона на нестабилното социално положение в
страната, претърпяното ПТП от 12.09.2017год. на практика го дисквалифицирало
доверителят от един сравнително нормален живот за немалко време, който би могъл
да води, при положение, че преди инцидента се намирал в добро здравословно
състояние.
Претърпените телесни
увреждания причинили значителни физически болки, душевни страдания и
емоционален дискомфорт, които продължавал да търпи и
понастоящем. Дори и сега, когато се трудил, а и работил като строителен
работник, продължавал да изпитва постоянни болки в контузените места, което се
отразявали на качеството на работата му, а за да компенсирал тези негативни
обстоятелства бил принуден да полага допълнителни физически усилия. К.
продължавал да търпи физически и емоционален дискомфорт
от получените вследствие на претърпяното ПТП телесни увреждания, което
обстоятелство било рефлектирало към влошаване качеството му на живот и продължавал
да дава негативно отражение върху ежедневието му.
Видно от
представената с настоящата искова молба справка от интернет страницата на
Гаранционен фонд за наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, за управляваното от виновния водач В.Т.З.
МПС - лек автомобил „Ауди А6" с ДК N9 **, което била и негова собственост,
към датата на ПТП - 12.09.2017год., била налице валидно сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при ответното „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве"
АД, по застрахователна полица № BG/30/116003036809, издадена със срок на
валидност за периода от 31.12.2016год. до 30.12.2017год. Следователно към
датата на ПТП - 12.09.2017год. било налице валидно действащо застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
по отношение на процесното МПС, което от своя страна
обуславяло правото на пострадалия К.И.К. да предяви прекия иск по чл. 432, ал.
1 от КЗ срещу застрахователя.
В изпълнение
изискванията на чл. 380 КЗ, подал застрахователна претенция до ответното
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и здраве" АД където била образувана преписка по щета с № 0801 -
002879/2020 - 01. С писмо изх. № 3077 от 06.08.2020год. застрахователят отказал
да удовлетвори застрахователната претенция като приел, че от представените
документи не се установявала вината на водач, причинил процесното
ПТП, а също и че не били установени механизма на ПТП, както и телесните
увреждания на молителя, респ. и твърдените от него болки и страдания.
С оглед факта, че
увреденото лице - К.И.К. е изпълнил задълженията си по чл. 498, ал. 1 и ал. 2 КЗ и чл. 496, ал. 3 КЗ - отправил към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ,
представил на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполагал и които
били свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, след
съответния отказ на застрахователя да определи и да изплати застрахователно
обезщетение, бил налице правен интерес от предявяване на пряк иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Претърпените от К.И.К.
неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от непозволеното увреждане,
настъпило на 12.09.2017год., представляващо ПТП, оценявал на сумата от 22 000
лева.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: София, район Изгрев, ж. к.
"Дианабад", бул. Т. М. Димитров" № 1, представлявано от Бисер
Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Живко
Стойков К., заедно от поне двама изпълнителни директори да заплати на К.И.К.,
ЕГН **********,***, сумата от 22 000
лева (двадесет и две хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие на
пътнотранспортно произшествие от 12.09.2017год., причинено от противоправното поведение на В.Т.З., ЕГН **********, при
управление на лек автомобил „Ауди А6" с ДК № **, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 12.09.2017год. - датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди
ответното дружество да заплати на К.И.К., ЕГН **********,*** направените по
делото разноски, включително и възнаграждение за един адвокат.
С оглед разпоредбата
на чл. 127, ал.4 от ГПК, съгласно даденото пълномощно, посочва банкова сметка, ***,
а именно: банкова сметка *** № BG60UNCR76301074961890 и BIC № UNCRBGSF с
титуляр адвокат П.К.П., вписан в Адвокатска колегия - Стара Загора, бул.
"Митрополит Методий Кусев" № 31, вх. Г, ет.
1, ап. 2 - процесуален представител на ищеца.
В едномесечния срок
по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Застрахователно
Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, в
който заявяват, че оспорват така предявените искове като неоснователни и
недоказани, и молят съда да постанови съдебно решение, с което да ги отхвърли
изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК да присъди в полза на дружеството
направените разноски в настоящото производство, в това число и за адвокатско
възнаграждение.
Алтернативно, в
случай, че съда намери исковата претенция за основателна, молят да намали
размера на претендиралото обезщетение, тъй като същото било прекомерно завишено
и не съответствало на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, както и на справедливостта, която била
основен критерий при оценката на неимуществените вреди.
Считат, че исковата
молба е редовна.
Заявяват за безспорни
обстоятелства и признават за установено съществуването на валидно, към датата
на процесното ПТП, застрахователно правоотношение
между ответника и собственика на МПС, марка „Ауди”, модел „А6“, е per. № **В.Т.З., по силата на Застрахователна полица №
BG/30/116003036809. Молят съдът да отдели този факт като безспорен и ненуждаещ
се от доказване.
Спорни обстоятелства:
Останалите фактически
твърдения на ищцовата страна намират за изцяло
несъответстващи на действителността.
На 27.10.2019 г.,
около 17:30 ч. ПТП в гр. Стара Загора, на кръстовището на бул. „Ангел Кънчев“ и
ул. „Генерал Гурко“ В.Т.З., ЕГН: **********, в
качеството си на водач на лек автомобил „Ауди“, модел „А6, с per. № СТ2780ВА, не нарушил императивните разпоредби на
Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не
причинил процесното ПТП, така както се поддържал от
ищеца. От последното следвало, че липсвал основният елемент от фактическия
състав на деликта, а именно - противоправно
поведение. Според Тълкувателно решение № 2/6.06.2012г. по тълк.
д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 432, ал. 1 КЗ имало вторичен, акцесорен характер спрямо правото
му на иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД. С
други думи претенция за обезщетение към застрахователя не можела да се породи,
ако увреденият нямал право да получи обезщетение за деликт
от прекия извършител на нарушението. Застрахователят не дължал повече от
дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а погасяването,
респ. невъзникването на деликтното право водило и до
погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание
по чл. 432. ал. 1 КЗ.
Категорично заявяват,
че вината на застрахования в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД не била установена с влязъл в сила съдебен акт по смисъла на
чл. 300 от ГПК.
Оспорват всички
твърдения, изложени в исковата молба, свързани с възникването на вземанията за
главница и лихви, предмет на така поддържаната от ищцовата
страна материалноправна претенция.
Категорично оспорват
твърдението, че водачът на застрахования в „Застрахователно Акционерно
Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД лек автомобил,
марка „Ауди“ носил изключителна вина за настъпването на ПТП от дата 12.09.2017
г., в гр. Стара Загора, като считат, че със своето противоправно
поведение, намиращо се в нарушение на ЗДвП ищецът, в качеството си на водач на
мотоциклет, марка „Хонда“, модел ,,CBR“, с per. № CH 1156 В
създал предпоставки за реализиране на пътния инцидент, тъй като именно
той създал опасността на пътя, поради
това че шофирал с превишена и несъобразена с процесната
пътна обстановка скорост.
Оспорват в цялост
механизма на ПТП, по начина по който се твърдяло от ищеца, че то се било
реализирало. Оспорват изобщо да било настъпило ПТП съгласно описаните в
исковата молба механизъм и участници. В противоречие с останалите напълно бланкетни твърдения на ищцовата
страна за извършено нарушение на ЗДвП от водача на лек автомобил „Ауди“, в
действителност В.З. управлявал застрахованото при ответника МПС при пълно
спазване на всички приложими норми за движение. Поддържат, че той, за разлика
от водача на мотоциклет, марка „Хонда“, модел ,,CBR”,
с peг. № **, се
съобразил изцяло с пътната обстановка към момента на настъпване на процесното ПТП, като при поставен знак „Б2 - Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство.“,
спрял преди визирания знак, внимателно се огледал за приближаващи пътни
превозни средства и едва тогава навлязъл плавно, със скорост не повече от 10-15
км/ч. на кръстовището. Позовавайки се на съдебно-автотехническа
експертиза ищецът неистинно твърдяло, че управлявайки мотоциклета си се движел със скорост от 47 км/ч, което не
кореспондирало с реалните факти. Ищецът недопустимо се позовавал на данни,
събрани в етап на досъдебно производство, а то не притежавала обвързваща за
съда сила. По аргумент от чл. 300 от ГПК. само влязлата в сила присъда на
наказателен съд притежавала задължителна сила относно гражданскоправните
последици от деянието, а не материали от досъдебното производство, поради което
намират твърдяното от ищеца обстоятелство за недоказано. Воден от горното,
считат, че посредством излагането на горепосочените неистинни обстоятелствата
се целяло единствено неоснователно обогатяване за сметка на застрахователя.
Оспорват голословните
твърдения на ищцовата страна, че настъпил контакт между застрахования при
ответника автомобил и мотоциклета, управляван от г-н К.. Липсвали каквито и да
било обективни данни за това обстоятелство, а напротив още в извънсъдебната
претенция насрещната страна твърдяла, че водачът на автомобила отнел
предимството, в резултат от което К. се отклонил в дясно по посоката на
движението си, след което се ударил в бордюра. Твърдят, че настъпването на процесното ПТП било обусловено изцяло от ненавременната
реакция на водача на мотоциклета.
Оспорват твърдението
на ищеца за задължителната сила на представеното Решение на Районен съд Стара
Загора по АНД № 2049. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд била
задължителна за гражданския съд, а не решение по административно наказателно
дело и то няма доказателствена стойност.
Оспорват настъпването
на релевираните с исковата молба телесни увреждания в
резултат от процесното ПТП с участието на водач на
застраховано при ответника МПС. Представените с исковата молба медицински
документи били недостатъчни и не обосновавали нито твърдените неимуществени
вреди, нито искания размер на обезщетение за тях - липсвали медицински
документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на
пострадалия, липсвали медицински документи относно възстановителните процеси,
резултати от направени рентгенови снимки, оперативни протоколи, липсвали
контролни прегледи, които били необходими за потвърждаване съществуването на
твърдените увреждания на ищеца, включително и в подкрепа на твърдението за
продължаващото изпитване от същия на болки и дискомфорт
в наранените области на тялото. Представените доказателства били недостатъчни и
не проследявали развитието на нараняването. Оспорват твърдението, че в резултат
от настъпването на визираното ПТП ищецът получил описаните в исковата молба,
като вид и характер травми, като се противопоставят на всички твърдения за
вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията, както и
твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на г-н К.
след настъпване на произшествието и към настоящия момент.
В условията на
евентуалност, твърдят, че ако били причинени твърдените увреждания, то
настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес бил в резултат на
неспазване от ищеца на лекарските предписания, неглижиране
на собственото здраве и наличието на предхождащи процесното
събитие заболявания или травми.
Представените като
доказателства за твърдените травми медицински документи били недостатъчни, като
от тях не се установявало категорично съществуването нито на конкретните
увреждания, нито на вида и интензитета на понесените болки и страдания, водещи
до евентуалното причиняване на неимуществени вреди на К.К..
Оспорват приведените
в исковата молба твърдения, че ищецът вследствие на ПТП „претърпява болки и страдания“. В тази връзка, молят съда да не дава
вяра на необосновано изтъкнатата в исковата молба невъзможност за пострадалия
да се грижи сам за себе си, с оглед задоволяване на елементарните си нужди,
поради което бил принуден постоянно да разчита на чужда помощ. До този момент
не били представени никакви доказателства в подкрепа на изложените голословни
твърдения за тежко възстановяване на увреденото лице от претърпените от процесното ПТП телесни травми. Липсвали също така и каквито
и да било доказателства, от които да било видно, че от близките му била
оказвана сочената в така предявения иск необходимост от трайна помощ в неговото
ежедневие. Оспорват в цялост приведените от ищцовата
страна твърдения за понесени психологически и емоционални травми, както и за
продължаващи и към настоящия момент болезнени усещания, както и дискомфорт в травмираните области на неговото тяло, в
случай, че се установи, че изобщо били налице такива. Считат, че били изправени
пред бланкетни по своето съдържание доводи в исковата
молба в тази нейна част, която не кореспондирала с обективната действителност.
Фактите от душевния живот, като каквито се характеризирали болките и
страданията, стресът, емоционалното напрежение, страхът от пътуване с
автомобил, също подлежали на доказване, като преживяването на такива не
следвало като автоматична последица от настъпването на ПТП за участниците в
същото. Твърдените от ищеца затруднения в работата му също следвало да бъдат
доказани. Той твърдял че бил затруднен в извършването на своята работа, но
не изискал решение от ТЕЛК за оценяване
на неговата неработоспособност.
Претендираното от
ищцовата страна обезщетение за неимуществени вреди
било необосновано завишено. Съгласно съдебната практика понятието
„справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съгласно което се определяли от
съда неимуществените вреди, не било абстрактно понятие, а било свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение за правилното определяне на размера на обезщетението, като то не
следвало да бъде източник на неоснователно обогатяване на правоимащото
лице. Воден от този аргумент, в условията на евентуалност, ако съда намери така
предявения иск за основателен, молят да намали поради прекомерност размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като характера и степента
на евентуално причинените травми не обуславяли търсената с иска стойност.
В условията на
евентуалност, правят възражение за съпричиняване от страна на К.И.К., в качеството му на водач
на мотоциклет, на настъпването на продесното ПТП и
вредоносните последици от него. Категорично оспорват изключителната вина на
водача на застрахования в дружеството на лек автомобил В.З. за настъпването на
конкретното ПТП, както и за евентуално причинения вредоносен резултат от
същото. На първо място, считат, че допринесъл
в значителна степен за настъпване на вредоносния резултат, което съпричиняване се изразявало в грубо нарушение на
приложимите правила за поведение, регламентирани в ЗДвП. По-конкретно, същият,
в качеството си водач на мотоциклет, марка „Хонда“,
не е спазил нормите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като
управлявал мотоциклета си с несъобразена с пътната обстановка скорост, която
многократно превишавала разрешената такава за конкретния пътен участък към
момента на настъпване на процесното ПТП.
На отделно основание,
в условията на евентуалност, релевират възражение за съпричиняване от страна на водача на мотоциклета за
настъпване на самото ПТП и на вредите от същото, поради предприемането от
негова страна на технически неправилна маневра. Както било видно от
депозираната в извънсъдебната фаза пред застрахователя застрахователна
претенция, с вх. № 2109/26.06.2020 г., насрещната страна признала факта, че
съприкосновение между автомобила и мотоциклета не било имало. Напротив, водачът
на мотоциклета предприел така наречената спасителна маневра, която съгласно
трайно установената съдебна практика не следвало да се счита като
законосъобразно пътно поведение. Поддържат, че чрез своята ненавременна
реакция, а именно да натисне незабавно спирачния педал, водачът на мотоциклета
сам поставил в невъзможност да преустанови безопасно движението на
управляваното от него МПС.
В условията на евентуалност, поддържат, че К.И.К.
не е притежавал към датата на ПТП валидно СУМПС за управление на тази категория
МПС, съгласно разпоредбите на чл. 150а от ЗДвП, във връзка с Регламент (ЕС) №
168 /2013. Последното обстоятелство се установявало от отразеното в съставения
във връзка с пътния инцидент Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Именно поради своята неопитност като водач, ищецът не реализирал технически
правилни маневри, респективно не
реагирал адекватно при възникването на създадената от него опасност за
движението, поради което и настъпването на процесното
ПТП се дължало и на визираното обстоятелство, което молят да бъде отчетено от
съда.
На отделно основание,
твърдят, че ищецът съпричинил вредоносния резултат,
защото управлявал мотоциклета си без същият да преминал към датата на ПТП
задължителния периодичен технически преглед, с което нарушил разпоредбата на
чл. 147, ал. 3, т.5, б. „а“ от ЗДвП. К. управлявал мотоциклет, чието техническо
състояние не позволявало извършването на правилни и навременни маневри, като
спирачната система и светлинната сигнализация не функционирали изправно. По
този начин той допринесъл за настъпване на процесното
ПТП, тъй като техническото състояние на мотоциклета го възпрепятствало да
задейства спирачната система на мотоциклета си, така че същият да преустанови
своето движение своевременно.
Възразяват срещу ищцовата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди
по основание и размер. В процесуална тежест на Димитров било да докаже
преживените болки и страдания вследствие от процесното
ПТП, но неговите твърдения оставали напълно необосновани. Освен това, дори и на
принципно ниво, релевираните в исковата молба телесни
увреждания по своя характер и интензитет не обуславяли понасяне на
неимуществени вреди в размер на 22000,00 лв. Търсеният размер на обезщетението
се явявал неоправдано завишен и несъобразен с изискването за отчитане на
критерия „справедливост“ при неговото определяне.
Възразяват, на
отделно основание, срещу предявения акцесорен иск за
лихва - по отношение на неговите размер и начален момент, от който се търсил,
по аргумент за неоснователност на главния иск. В условията на евентуалност, в
случай, че съда намери главния иск за основателен, оспорват иска за присъждане
на законна лихва за забава по отношение на началния момент, от който се
претендирал възникването на акцесорното вземан, по
аргумент от правилото, уредено в нормата на чл. 338, ал. 1 от Кодекса за
застраховането. Въпреки че ищецът спазил изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК,
като формално е посочил банкова сметка, ***ално
присъденото обезщетение, то не било съобразено с горепосоченото правило.
Визираната норма била императивна по своя характер, като освен това същата се
явявала и lex specialis.
Като титуляр на банковата сметка бил
посочен адв. П.П.,
но приложеното към исковата молба копие от пълномощно не отговаряло на
изискванията на чл. 338, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 380, ал. 3 от КЗ, поради
което най-ранният начален момент, от който би могло да се породи вземането за
законна лихва за забава било считано от датата на подаване на исковата молба.
Възразяват срещу
твърдяната изключителна вина само у водача на застрахования при ответника
автомобил, като считат, че ищецът с поведението си и действията си, в нарушение
на приложимите правила на ЗДвП допринесъл в значителна степен за настъпването
както на процесното ПТП, така и на вредите от него,
по подробно изложените по-горе съображения.
На отделно основание
възразяват срещу предявения размер на ищцовата
претенция, който се явявал прекомерен, предвид наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на мотоциклет, марка „Хонда“, по отношение както на настъпването на самото ПТП,
така и на евентуалното забавяне на оздравителния процес - приносът на
пострадалият било основание за намаляване размера на застрахователното
обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена
следната фактическа и правна обстановка:
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 13.09.2019 г., видно от който в 17,30 ч. в гр. Стара Загора, на ул. „Ген.Гурко“ и ул. „Ангел Кънчев” е настъпило ПТП между ППС „Хонда CBR" с ДК N9 **, собственост на Данаил
Господинов Христов и управляван от К.И.К.
и лек автомобил „Ауди А6" с ДК № **, управляван от В.Т.З.. Посочено е, че е
пострадал К.И.К. с травми
по тялото без опасност за живота.
От
представените по делото доказателства: Застрахователна
претенция с вх. № 2109 от 26.06.2020 г.; Отговор на застрахователна претенция с
№ 2907/ 28.07.2020 и отговор № 3077/6.08.2020 г., се установява, че ищецът
основание чл. 380, ал.1 от КЗ е отправил застрахователна претенция за заплащане
на обезщетение за претърпените от него , в следствие на ПТП от 12.09.2017 г.,
като в ответното „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД е образувана преписка по щета с № 0801 -
002879/2020 - 01. С писмо изх. № 3077 от 06.08.2020год. застрахователят отказал
да удовлетвори застрахователната претенция като приел, че от представените
документи не се установявала вината на водач, причинил процесното
ПТП, а също и че не били установени механизма на ПТП, както и телесните
увреждания на молителя, респ. и твърдените от него болки и страдания.
По делото е
приложено а.н.д. № 2049/2020 г. по описа на РС Стара Загора, като видно от Решение
№ 422 от 24.09.2020год., постановено по АНД № 2049 по описа на Районен съд
Стара Загора за 2020год., водачът на лек автомобил „Ауди А6" с ДК № ** - В.Т.З.
е признат за виновен в това, че на 12.09.2017 година, в град Стара Загора, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А6" с ДК № **,
нарушил правилата за движение по улиците и пътищата, визирани в Закона за движението
по пътищата, а именно - не спрял на пътен знак „Б2" - „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!", чл. 50, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата - „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по път с предимство", като с
това предизвикал пътнотранспортно произшествие, като не пропуснал движещия се
по пътя с предимство мотоциклет „Хонда CBR" с
регистрационен № ** и по непредпазливост причинил на водача му К.И.К., средна
телесна повреда, изразяваща се в увреждане на мускулус
вастус медиалис на левия
долен крайник, което довело да трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за срок по - дълъг от 30 дена, а при правилно протичане на
оздравителния процес необходимия период за възстановяване бил от около един и
половина до два месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б",
предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а от НК съдът е освободил В.Т.З. от наказателна отговорност за извършеното
престъпление и му е наложил административно наказание – „Глоба“ в размер на
1000 лв. Решението е влязло в законна сила на 10.10.2020
год.
По делото не
се спори, че процесното МПС, с което е извършено
нарушението има активна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, което се установява от справка
от интернет страницата на Гаранционен фонд за наличие на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите - за управляваното
от водача В.Т.З. МПС - лек автомобил
„Ауди А6" с ДК N9 **, което е и негова собственост, към датата на ПТП -
12.09.2017год., т.е. налице е валидно сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" при ответното „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД, по
застрахователна полица № BG/30/116003036809, издадена със срок на валидност за
периода от 31.12.2016 год. до 30.12.2017 год. Следователно към датата на ПТП -
12.09.2017год. е било налице валидно действащо застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на процесното МПС.
По
делото са допуснати гласни доказателства. Свидетелят К.И.К. – брат на ищеца сочи, че през
м. септември 2017г. брат му претърпял ПТП. Когато отишъл при него в
ортопедията, видял, че на левия му крак костта се виждала, имал голяма отворена
рана. Слагали му инжекции, цялото му тяло било охлузено, синьо, по гърба и по
ръцете. Останал в болницата 1 седмица в ортопедията, а после го преместили в
неврохирургията. Имал проблем с кръста, вследствие от удара, имал болки по
целия гръбнак. Бил 6 месеца личен
асистент и се грижил за него – къпане, тоалетна, защото само той можел да го
вдига. След катастрофата, самостоятелно можел след 6-тия месец да се придвижва.
Бил на болкоуспокояващи почти през цялото време. Дори и сега продължавал да
използва обезболяващи, но по-леки. Към днешна дата не управлява мотоциклет.
Кола кара на близки разстояния, но се притеснява. След като излязъл от
болницата не е претърпял специално лечение за травмите.
От показанията на свидетеля Н.В.В. се установява, че бил свидетел на произшествието преди
около 3 години. На кръстовището на ул. „Гурко“ и ул.
„Ангел Кънчев“ няма светофар, като той се движел от запад – изток, карал кола
по ул. „Гурко“ и се случил на инцидента. Автомобилът,
който станал причина за произшествието се движел от изток на запад по ул. „Гурко“, черен автомобил, марка „Ауди“. Мотористът се опитал
да се придвижи от ул. „Ангел Кънчев“ от север, по път с предимство, автомобилът
навлязъл в платното на моториста, когато станал сблъсъка. При сблъсъка,
мотористът паднал от мотора, превъртял се на банкета, имал много дълбока
порезна рана на крака. Свидетелят се обадил на тел. 112, моторът бил паднал
пред колата, а колата се изтеглила на ул. „Гурко“
след ул. „Ангел Кънчев“. Имало нормална видимост, било през деня около
16:00-17:00 часа следобед. Имало знак „стоп“ на ул. „Гурко“.
Л.а. „Ауди“ по времето на самия инцидент спрял. Водачът на мотоциклета,
пострадал от лявата си част. Бил с панталон с крачоли, но видял, че има огромна
рана.
От показанията на разпитаната по
делото свидетелка Спаска Кънева Иванова – леля на ищеца, се установява, че била
очевидец на инцидента преди три години. Била на пейката пред блока и видяла катастрофата на кръстовището на ул. „Гурко“ и ул. „Ангел Кънчев“. Видяла как една кола не спряла
на стопа и ударила мотор с моториста. В този момент не знаела, че това е
племенника й, защото той бил с каска и яке, но видяла как това момче се претъркулило два пъти във въздуха и паднало на асфалта.
Един мъж се завтекъл да му помогне и му махнал каската и тогава видяла, че е
племенника й. Веднага дошла полиция и линейка. Не можел въобще да си движи
левия крак и се наложило операция на
левия крак над бедрото и на глезена. Не можел и в болницата да се обслужва,
купила му патерици. Болките били на много повече места, отколкото това, което
беше по крака. Целият бил охлузен в раменната част - дясното рамо. В болница бил
около от 3 до 5 дни. После не се чувствал добре и го преместили в неврологично
отделение. Там му правили изследвания за кръста около 3-4 дни. Тя се грижила за
него не по-малко от 2 месеца и половина. След това той можел с патериците да
ходи из апартамента, но не можел да слиза долу. От начало той не можел сам да
се обгрижва, брат му влизал с него в банята и
тоалетната, и му помагал. Брат му го къпел и обслужвал. Свидетелката сочи, че икъм настоящия момент, ако се преумори малко, не може да
издържа много време, защото му се подува крака. Сега продължава да има
оплаквания, но започнал да взема по-лека работа. Започнал да изпитва страх, на
мотор той повече не се е качил. С една дума той осакатял. Въпреки патериците,
брат му го придружавал до тоалетна, храна му носили в стаята. Особено от
начало, той изпитвал паника от всички превозни средства.
Съдът кредитира с доверие
показанията на тези свидетели, тъй като същите са непротиворечиви, еднопосочни
и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-медицинска експертиза, чието заключение
е оспорено от ответната страна, но представител на ответника не се яви в
съдебното заседание, за да обоснове оспорването си, а в съдебно заседание вещото
лице д-р Б. отговори изчерпателно на всички поставени от ответника в молбата му
въпроси. Съдът възприема изцяло заключението като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи,
че ищецът К.И.К. е получил разкъсно-контузна рана на
лявото бедро. Разкъсване на мускулус вастус медиалис /третата глава на
големия четириглав мускул на бедрото/ на левия крак.
Контузия телата на прешлените на лумбалния отдел.
Травматичен кръсцово-поясен радикулит.
Разкъсването на посочения мускул причинява трайно затрудняване на движението на
левия крак по смисъла на чл. 129 НК. Този мускул е част от четириглавия
бедрен мускул, който е отговорен за разгъването на подбедрицата.
Намира се в крайната част на бедрото по предно-вътрешната повърхност. Останалите
увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК. На въпроса какви са оздравителният, съответно възстановителният
периоди на травматичните увреждания, причинени на ищеца К.И.К. при ПТП от
12.09.2017 год., вещото лице отговаря, че не е възможно разкъсаният мускул да
се възстанови спонтанно по причина на това, че влакната се съкращават и не
могат да зараснат. Вещото лице сочи също, че уврежданията са причинени от
действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са били получени при удар
върху ръб на бордюр с или без притискане от мотоциклета при падането.Единствено
правилно е оперативното лечение. Възстановяването е строго индивидуално.
Приложените 154 дни отпуск по болест са нормален период за възстановяване.
Възстановяването на останалите увреждания не надвишава 30 дни, като по делото няма данни за усложнения и забавяне на
оздравителния процес. Няма данни за проведена рехабилитация или необходимост от
такава. Пълното възстановяване се счита за приключило, когато пострадалият е
станал годен за физически труд, т.е. когато са приключили отпуските по болест.
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните и което съдът възприема изцяло като компетентно изготвено.
Вещото лице сочи, произшествието е възникнало на кръстовището на ул.“А.Кънчев“ и ул.“Ген.Гурко“ при дневна светлина и сухо време. Мотоциклет „Хонда“ управляван от К.К.,***
посока юг. В същото време, л.а.“Ауди“, управляван от В.З., е навлязъл в
кръстовището от източния му вход, по ул.“Ген.Гурко“.
Движението през кръстовището е регулирано с пътни знаци, като предимство за
преминаване имат ППС движещи се по ул. „А.Кънчев“.
Водачът на л.а. „Ауди“ е навлязъл в кръстовището, включително и в западната
лента, по която се е движил мотоциклета. Водачът на мотоциклета, в момента
преди удара се е отклонил в дясно, но не е успял да заобиколи
автомобила и е настъпил удар. Контактували са предна челна дясна част на
автомобила със странична лява част на мотоциклета. Между контактните площи при
удара е попаднал левия крак на мотоциклетиста. След удара мотоциклета е паднал
на терена и е започнал да се плъзга напред и в дясно спрямо първоначалната си
посока на движение. Мотористът е паднал на терена и се е плъзнал в същата
посока.
Вещото лице сочи също,
че непосредствено преди настъпване на ПТП, водачът на л.а. „Ауди“ е предприел
навлизане в кръстовището, пресякъл е източната лента и е навлязъл в западната,
движил се е праволинейно, ускорително, а 1,5 м. преди удара е преминал в
закъснително движение. Мотоциклетът се е движил първоначално праволинейно в
посока юг по западната лента на ул.“Анг.Кънчев“. При
възникване на опасността водачът е предприел отклоняване в дясно с цел да
избегне сблъсъка. Маневрата е предприета поради възникналата опасност за
движението, създадена от л.а. „Ауди“.
В заключението си, вещото лице сочи също, че мястото на удара попада в опасната зона за
спиране на мотоциклета. Следователно, водачът му не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на процесното
ПТП.
Според вещото
лице причина за настъпване на произшествието, от техническа гледна точка, е
навлизането на л.а.“Ауди“ в кръстовището при наличие на движещ се мотоциклет,
по улицата с предимство. Водачът на мотоциклета не е допринесъл с действията си
за настъпване на процесното ПТП. Водачът на
л.а.“Ауди“ е имал техническа възможност да възприеме пътната обстановка,
включително и приближаващия от дясната му страна мотоциклет. Не е имало
зрителни прегради които да възпрепятстват видимостта му. Същото важи и за
видимостта на водача З., в посока на ляво от него. Вещото лице посочва също, че
водачът на л.а. „Ауди“ е следвало да се съобрази със знак „Б-2“ - стоп и да
изпълни следното: да спре на линията на знака; да се убеди има ли приближаващи
ППС по пътя/улицата/ с предимство; след като установи приближаващия мотоциклет
да остане на място до неговото преминаване през кръстовището. Водачът на л.а. „Ауди А6“ е имал възможност
да възприеме приближаващия мотоциклет от позиция спрял на линията на знак
„Б-2“. Имал е същата възможност и от позиция навлязъл в кръстовището на 1,0м.
Водачът на л.а. „Ауди“ не е изпълнил
задължението си да осигури предимство за преминаване през кръстовището на
мотоциклета, който се е движил по улицата с предимство. Това нарушение е в
пряка причинна връзка с настъпване на произшествието.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
Съдът приема за безспорно
установено, че на 12.09.2017 г. е реализирано
ПТП в гр. Стара Загора, на ул.
„Ангел Кънчев“, на кръстовището с ул. „Гурко“, при
което К.И.К., управлявайки
мотоциклет „Хонда CBR" с ДК N9 ** се движил по
ул. „Ангел Кънчев" в посока север - юг. Около 17.30 часа на кръстовището
на ул. „Ангел Кънчев" с ул. „Генерал Гурко",
водачът на лек автомобил „Ауди А6" с ДК № ** - В.Т.З. не спрял на знак Б2
„Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство", навлязъл в кръстовището
и отнел предимството на движещият се по пътя с предимство мотоциклет,
управляван от ищеца, като е нарушил правилата за движение по пътищата.
Настъпило ПТП вследствие, на което управляваният от К.К.
мотоциклет напуснал пътното платно в дясно по посока на движението си, ударил
се в бордюра на тротоара и паднал, при което тялото му контактувало с пътната
настилка. К. бил откаран в Спешния център на УМБАЛ „Професор д-р Стоян Киркович" АД - Стара Загора, където бил прегледан и
настанен в Клиниката по ортопедия и травматология. В следствие на претърпения
инцидент ищецът К. е получил телесни повреди,
изразяващи се в увреждане на мускулус вастус медиалис на левия долен
крайник, масивна разкъсно - контузна
рана на лявото бедро, контузия на телата на поясния
отдел, травматичен кръсцово - поясен
радикулит (травматично възпаление на коренчетата),
множество рани и дълбоки охлузвания по левия горен крайник, лявото рамо и гърба
в ляво.
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Ищецът претендира заплащане на
застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения
риск "гражданска отговорност". По силата на договора за застраховка
"гражданска отговорност", застрахователят покрива в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на
чл. 432 от КЗ, законът признава в полза на пострадалото
лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Към процесната
дата, между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А6“, с ДКН СТ 2780 ВА е било
налице действително застрахователно правоотношение по застраховката
"Гражданска отговорност", поради което водачът на МПС е бил обхванат
от застрахователната закрила по застраховката "гражданска
отговорност", което от своя страна обуславя правото на пострадалия да
предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ.
За ангажиране отговорността на
застрахователя по сключена задължителна застраховка "гражданска
отговорност" на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън
автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното
поведение на застрахованото лице.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ПТП-то е настъпило вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил м.
„Ауди“, модел „А6“, управляван от В.Т.З., който е извършил нарушение на ЗДвП,
като при движение, не е спрял на пътен знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство“, като по този начин предизвикал ПТП, като не пропуснал
движещия се по пътя с предимство мотоциклет „Хонда“ и
по непредпазливост е причинил на ищеца К.К. средна
телесна повреда – престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, предл.2
във вр. с чл. 342, ал.1, предл.3
от НК.
Съдът не споделя становището на ответника, че не била установена вина на застрахования в ответното дружество, тъй като не бил налице влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 300 от ГПК. Влязлата в сила присъда се ползва със сила на присъдено нещо относно изчерпателно посочените в чл. 300 от ГПК
обстоятелства, при което е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само относно това: дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Съгласно т. 15 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд. С присъдата и с решението по чл. 78а НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд.С решението по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси,
по които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността
му и за вината. Разликата се състои само във вида на отговорността -
освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на
административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този
случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно наказание, е
приравнено на влязла в сила присъда. Ето защо,
съдът приема, че няма основание да се изключва от приложното поле на
нормата съдебния акт по чл. 78а НК, който е също така задължителен, както и присъдата за
гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, противоправността и виновността на дееца.
В настоящия случай, съдът приема за безспорно
установено, че е налице хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Доказа се наличието на валиден договор за
застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП между собственика
на причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 477, ал. 1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от КЗ застраховани лица са собственикът на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание.
Съгласно задължителните за съдилищата
постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на
Пленума на ВС, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се
определи обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени
от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед на характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на причиняване на вредите.
Следва задължително да бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства,
обосноваващи размера на дължимото по чл. 52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне
справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени
характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания
от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
По отношение на ищеца К.И.К., в конкретния
случай, същият е млад човек, към момента на ПТП – на 28 години; работоспособен,
полага труд по трудов договор; няма данни за наличие на хронични или други
заболявания. Установява се, че ищецът е бил възпрепятствана да обгрижва себе си и домакинството си в продължение на около
два месеца и половина /св. Спаска Иванова и
св. К.К./, през които е бил подпомаган от
трети лица. По делото са представени болнични листи, удостоверяващи
неработоспособност за 154 календарни дни, което сочи, че уврежданията са
повлияли на социалната му ангажираност. Доказа се наличието на травми на
психиката, доколкото след инцидента ищецът е преживял стрес, изпитва паника от
всички превозни средства /св. Спаска
Иванова/. Впоследствие се качва само на колата си, за да ходи на работа, но
избягва да я кара, на мотоциклет не се качва.
Същевременно следва да се отчетат
обстоятелствата, че липсват данни оздравителния процес да е продължил по-дълго
от обичайното, както и да са настъпили усложнения по отношение на увреденото
бедро на левия крак.
Не се твърди и по делото липсват данни за провеждане на рехабилитация на
увреденото бедро, а според вещото лице, такава
е била необходима. В някаква степен качеството му на живот е било
понижено. Няма данни за регистрирани симптоми през последните 3 години.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват средна
по степен и продължителност, понесена от ищеца травма, като свързаните с нея
болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат
репарирани със сумата от 22 000 лева.
Застрахователят релевира
възражение за съпричиняване, обосновано с твърдения
за принос в причиняването на увредата поради обостоятелството, че ищецът управлявал
мотоциклета си с несъобразена с пътната обстановка скорост, която многократно
превишавала разрешената такава за конкретния пътен участък към момента на
настъпване на процесното ПТП.
Съгласно т. 7 от Постановление №
17/18.11.1963, т. на Пленума на ВС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване
на обезщетението за вреди при деликт, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е необходимо и достатъчно да се
установи причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. Съпричиняване по смисъла на
посочената правна норма е налице, когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици. Приносът в настъпването на
увреждането е винаги конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е
било противоправно, в частност – в нарушение на
Закона за движение по пътищата, и виновно. Намаляването на обезщетението за
вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само при наличието на
категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили,
респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на
произшествието пострадалият е карал с по-ниска скорост. Т. е. предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена
причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой,
интензитет/, при липса на личен принос.
С оглед липсата на конкретни данни и предвид заключението на вещото лице по
САТЕ /мястото на удара попада в опасната зона за спиране на мотоциклета/.
Следователно, водачът му не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП. Причина за настъпване
на произшествието, от техническа гледна точка, е навлизането на л.а.“Ауди“ в
кръстовището при наличие на движещ се мотоциклет по улицата с предимство.
Съдът приема, че водачът на
мотоциклета не е допринесъл с действията си за настъпване на процесното ПТП. Ответникът не ангажира други
доказателства с оглед установяване основателността на въведеното възражение за съпричиняване от страна на ищеца, поради което приносът на
ищеца за причиняване на резултата - настъпилите травматични увреждания - остана
недоказан. Като основателен и доказан искът следва да бъде уважен за сумата от
22 000 лева.
По отношение на лихвата
за забава, съдът намира за установено следното:
В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи
законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не
го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ (т. 1) или изтичането на 3-месечния срок
по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната
претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ (т. 2).
Във връзка с претенцията
за заплащане на законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от датата на увреждането, се установяват следните факти:
Ищецът е сезирал на
26.06.2020 г. застрахователя с искане за заплащане на застрахователно
обезщетение. След завеждане на претенцията, застрахователното дружество с писмо
от 28.07.2020 г., е поканило ищеца да
представи доказателства във връзка с образуваната щета с
№ 0801 - 002879/2020 - 01, с цел произнасяне по претенцията.
С уведомление изх. № 3077 от 06.08.2020год.
застрахователят отказал да удовлетвори застрахователната претенция като приел,
че от представените документи не се установявала вината на водач, причинил процесното ПТП, а също и че не били установени механизма на
ПТП, както и телесните увреждания на молителя, респ. и твърдените от него болки
и страдания.
С оглед факта, че увреденото лице
- К.И.К. е изпълнил задълженията си по чл. 498, ал. 1 и ал. 2 КЗ и чл. 496, ал.
3 КЗ - отправил към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, представил на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на виновния водач документите, с които разполагал и които били
свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, след съответния
отказ на застрахователя да определи и да изплати застрахователно обезщетение,
бил налице правен интерес от предявяване на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съдът намира , че по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ застрахователят може да изисква само
доказателства за обстоятелства, относими към
основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са от значение за
основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна възможност
за представянето им от увреденото лице. В конкретния случай, искането на
застрахователя, изпратено на адресата му на 28.07.2020 г., за представяне на
постановление за привличане на обвиняем, но същото е от 13.08.2020 г., а
решението на наказателния съд е влязло в сила на 10.10.2020
г. е неизпълнимо, тъй като е след
произнасяне на застрахователя за отказа да изплати обезщетение – 6.06.20202
г. Освен това, постановлението за
привличане на обвиняем в наказателното производство не е факт от значение за
установяване на механизма на ПТП или на други обстоятелства относими
към дължимостта на обезщетението. За да приключи наказателното
производство с влязла в сила присъда, следва да се развие, както фазата на
досъдебното, така и фазата на съдебното производство, което обективно е
невъзможно да стане в рамките на срока за разглеждане от застрахователя на
извънсъдебната претенция на увреденото лице, заведена почти 3 години след ПТП,
при което е настъпило ПТП, от което произтичат претендираните
неимуществени вреди. Изготвените в наказателното производство експертизи имат доказателствено значение само за нуждите на наказателния
процес и не обуславят произнасянето на застрахователя по претенцията, който
съгласно чл. 499, ал. 1 КЗ определя обезщетението по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите при смърт или телесни
увреждания на физически лица, посредством застрахователна експертна комисия при
него.
С оглед изложеното, искането на
застрахователя за представяне на изготвени в наказателното производство
експертизи и на акта за приключването му не представляват искане по реда и
условията на чл. 106, ал. 3 КЗ, поради което в този случай забавата на
застрахователя настъпва, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, с изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне на застрахователя по
претенцията. Следователно, когато не се представят от увреденото лице
доказателства, поради това, че поисканите от застрахователя доказателства не
отговарят на условията по чл. 106, ал. 3 КЗ, срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е неприложим. В тази хипотеза следва да
намери приложение хипотезата на
тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията към
застрахователя, чийто начален момент не е обусловен от представяне на
доказателствата по чл. 106, ал. 3 КЗ.
С
оглед гореизложеното, в настоящия случай застрахователят изпаднал в забава на
06.11.2020 г., след изтичане на
тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ. Според последната разпоредба срокът, в който следва да
се изплати дължимото обезщетение е до три месеца от предявяване на претенцията.
Следователно ответникът дължи обезщетение след изтичане на този тримесечен
срок. При това положение ответникът дължи лихва върху обезщетението от
6.11.2020 г., когато е изтекъл тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск
за сумата от 22 000 лв. е в достатъчен
размер за възмезди претърпените неимуществени вреди от ищеца К.К., като искът следва да бъде уважен в този размер като
основателен и доказан, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от 6.11.2020 г.
По отношение на разноските:
На осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр.
ТР 6/2012 г. по т. д. № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски по делото.
С оглед изхода по спора и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда по бюджета на съдебната власт сума в размер на 880 лева
– държавна такса .
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца
разноски в размер общо на 1650 лв.
възнаграждение за един адвокат и депозит за вещо лице по СМЕ, съобразно
уважената част на исковата претенция.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕИК ********* със седалище гр.
София, район „Изгрев“ жк „Дианабад“ , бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати на К.И.К. ЕГН**********,***, сумата от 22 000 лева /двадесет и две хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищeцa
неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили в резултат на ПТП от 12.09.2017 г., причинено от противоправното поведение на В.Т.З., ЕГН **********, при
управление на лек автомобил „Ауди А6" с ДК № **, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 06.11.2020 г. /3 месеца след отказа да се изплати
застрахователното обезщетение/ до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1650 лв. представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕИК ********* със седалище гр.
София, район „Изгрев“жк „Дианабад“ , бул. „Г. М.
Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ да заплати по сметка на Районен съд гр. Стара Загора в
полза на бюджета на съдебната власт сумата от 880 лв., дължима Държавна такса.
Сумите могат да се
преведат по следната банкова сметка *** № BG60UNCR76301074961890 и BIC №
UNCRBGSF с титуляр адвокат П.К.П., вписан в Адвокатска колегия - Стара Загора,
бул. "Митрополит Методий Кусев" № 31, вх.
Г, ет. 1, ап. 2 - процесуален представител на К.И.К. с п.а.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред Окръжен съд Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: