Р Е Ш Е Н И Е
№: 1393
21.10.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На осми октомври, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1826 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба на М.Ж.Д., ЕГН-**********, с адрес: ***, против решение
№ 1028/31.07.2020г. постановено по НАХД № 527/2020г. на Районен съд - Бургас, с
което е изменено наказателно постановление (НП) №18-0769-001038 от 10.05.2018г.,
издадено от началник-група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, с
което: 1.За нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, са му наложени: глоба в
размер на 1600 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)
за срок от три месеца; 2.За нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер
на 10 лева и 3.За нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 10 лева, като съдът
е преквалифицирал първото от тези нарушения по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и е
определил наказания за него: глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, а в останалите му части е потвърдил
наказателното постановление.
Касаторът оспорва
първоинстанционното решение като незаконо-съобразно и иска същото да бъде
отменено. Намира, че след като районният съд е установил, че повторността не е
посочена в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), а е
въведена за първи път едва в НП, без да има право, е изменил постановлението,
като преквалифицирал това деяние по основния състав, вместо да отмени НП.
Посочените в касационната жалба
оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови
доказателства. В открито
съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Андон Андонов от
АК-Бургас, който поддържа жалбата на посочените основания и пледира за отмяна
както на оспореното решение и така и на НП.
Ответникът по касация – началник-група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, не се явява пред съда и не
изразява становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, поради което пледира атакуваното
съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Бургас намира, че
касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е неоснователна
по следните съображения:
Санкциите по измененото от Районен съд - Бургас НП № 18-0769-001038 от
10.05.2018г. са наложени на касатора М.Д. за това, че на 21.02.2018г., в 09.40
часа, в община Бургас, на път Първи клас № І-9, км.233+100, до бензиностанция
Петрол 1104, в посока от пътен възел Север, към кръстовище с ул.Транспортна, управлявал
товарен автомобил Ауди СК7, рег.№ А8216НВ, с наказуема скорост 112 км./ч., при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 до 50 км./ч. Нарушението било
установено и заснето от АТС-TFR1-M, с фабр.№ 644/14 с
отчетен толеранс от -3%. Водачът бил спрян за проверка на около 100 м. след
мястото на нарушението от двамата свидетели посочени в АУАН. Показан му бил
клип № 8339 с параметрите по него. При проверката не представил свидетелство за
правоуправление на МПС (СУМПС), контролен талон към него и свидетелство за
регистрацията на МПС (СРМПС) - втора част на управлявания автомобил. Изрично в
описателната част на НП е изложено, че деянието е повторно, съгласно електронен
фиш № К-155023/03.04.2017г., връчен на 29.09.2017г., влязъл в сила на
13.10.2017г. за същото по вид нарушение.
За нарушенията е съставен АУАН № 668541 от 21.02.2018г., в който е описана същата фактическа обстановка, без отбелязване, че
първото от деянията е извършено в условията на повторност. По преписката освен
акта и НП, са представени разпечатка от клип № 8339, изготвен от процесната
АТСС, протоколи за използването и проверката й, удостоверение за нейното
одобрение, както и справка за М.Д. като водач на МПС. От последната се
установява, че действително срещу Д. е бил издаден електронен фиш № К-155023/03.04.2017г., връчен му на 29.09.2017г. и влязъл
в сила.
За да постанови решението си районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Приел е, че Д. законосъобразно е
санкциониран с издаване на процесното наказателно постановление по отношение на
второто и трето нарушения. По отношение първото нарушение е изложил подробни
мотиви, в които е направил извод, че релевирането на квалифициращия признак
повторност за първи път едва в НП, след като не е бил включен в акта,
ограничава съществено правото на защита на нарушителя, поради което е изменил
НП в тази част и е квалифицирал нарушението по основния състав – чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се налага основания на тях извод, че
не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
наказателното постановление, но само в частта му с която нарушителят е бил
санкциониран за осъщественото нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, с основната
санкционна норма по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. По този основен състав на
нарушението НП не страда от пороци, тъй като този административно наказателен
състав е бил предявен на нарушителя още със съставянето на АУАН. НП е съобразено
с материалния закон в тази му част и при издаването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
По отношение на повторността обаче, това не е така, както правилно е приел
и районният съд. Същата не е описана като част на нарушението от обективна
страна в АУАН, а за първи път е установена едва с НП. За разлика от
наказателния процес в административно-наказателното производство диспозицията и
санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни
нормативни разпоредби, като повторността в конкретния случай е елемент от
санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща, т.е.
фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и
обективната страна на деянието са едни и същи. Аргумент в полза на това
становище е и нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която дава правомощия на
наказващия орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Така за нарушение на
материалноправната норма на чл.21, ал.2 от ЗДвП в санкционната норма на чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП е предвидена санкция за всеки който превишава разрешената
максимална скорост в населено място с над 50 km/h, а в ал.4 от същата
разпоредба е предвидено по-тежко наказание за нарушение на ал.1, извършено в
условията на повторност. Т.е. касае се за допуснато нарушение на една и съща
материалноправна норма – чл.21, ал.2 от ЗДвП, за която са предвидени няколко
санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи
белези. Когато тези белези не са били посочени на лицето в съставения му АУАН,
този пропуск действително представлява процесуално нарушение, но в случаите,
когато нарушаването на материално-правната норма от страна на жалбоподателя е
надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на наложеното НП, а за
изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в
съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна
норма. Именно това е направил районният след като е установил, че в АУАН
наличната повторност не е била описана.
Следва да бъдат споделени и останалите изводи на районния съд, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати други нарушения на процесуалните правила, с изключение на посоченото невключване на повторността в АУАН по отношение на първото от трите нарушения. Акта и НП са съставени от компетентни органи и при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, в кръга на тяхната компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Установените фактически обстоятелства са описани подробно в тях. Безспорно е установено в хода на административно-наказателното производство, че на инкриминираните място, дата и час М.Д. е управлявал автомобила, защото е бил спрян непосредствено след нарушението от контролните органи. При последвалата проверка той не е представил свидетелството си за правоуправление, контролния талон към него и свидетелството за регистрация на автомобила.
По отношение искането на касатора за цялостна отмяна на НП следва да се има
предвид, че съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 3
от 10.05.2011г. на ВАС по тълк.д.№ 7/2010г., ОСК, предвид изричните разпоредби
на ЗАНН, съдът не може да връща наказателните постановления на административно-наказващия
орган за поправка, изменение или допълнение, поради което не може да се прави
аналогия на наказателните постановления с обвинителните актове и правомощията
на наказателния съд за връщане с указания за доразследване поради неизясненост
на някои обстоятелства или за внасяне на нов, преработен обвинителен акт. Още
повече че и в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на
подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или
решението, може на основание чл.354, ал.2, т.1-4 от НПК да измени присъдата или
решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се
приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Върховният
административен съд изрично е посочил, че това следва да се има предвид и при
разглеждането на касационни жалби по административно-наказателни дела, при
които действа правилото на чл.84 от ЗАНН, че доколкото в този закон няма
специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат
разпоредбите на НПК, а препращането в разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН към
глава ХII АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното
производство пред административния съд и то доколкото не противоречи на НПК. В
тази връзка както за районния съд, така и за административния съд като
касационна инстанция при условията на чл.222, ал.1 от АПК, предвид наличието на
изрично уредено от чл.63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното
постановление, при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд
може и следва да измени наказателното постановление при установена възможност
за санкциониране по превилигирован състав, като съобрази размерите и на наложените
санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е
ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако
се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да
преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му
по-ниско наказание.
При наличието на тази задължителна съдебна практика, както за районния съд
така и за касационната инстанция е налице правомощие да измени атакуваното НП,
като подведе и санкционира нарушението по основния състав, за който е имало
надлежно административно-наказателно обвинение в АУАН. Ето защо действията в
тази насока на Районен съд - Бургас, при постановяване на оспорваното решение,
са правилни и законосъобразни. Това налага обжалваното решение като валидно,
допустимо и съответно на материалния закон, да се остави в сила, а касационната
жалба като неоснователна – да се отхвърли.
Що се касае за цитирана от касатора практика на настоящия съд, на която
основава възражението си за цялостна отмяна на НП, случаят по посоченото решение
не е идентичен с настоящия. При него не е имало доказателства за наличие на предходно
извършено нарушение. Не само в акта, но и в НП не е било посочено, че
нарушението е в условията на повторност, като едва в правната квалификация на
деянието е била приложена нормата за повторност.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в
сила решение
№ 1028/31.07.2020г. постановено по НАХД № 527/2020г. на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.