О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.Б.С., 12.11.2015 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в открито заседание на 11 ноември, Две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА
като разгледа гр.д. № 609/2014 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
64 и сл. от ГПК.
Постъпила е писмена молба от ответницата В.Ц.М. ***, с която е поискала възстановяване на срока за обжалване на съдебното решение № 129/30.04.2015г. по гр.д. № 609/2014 год. по описа на РС-Б.С. по допускане на делбата, по изложените в нея обстоятелства.
В срока по чл.66,ал.1 от ГПК ищцовата страна е подала отговор вх.№ 4869/01.09.2015г. с който изразява становище, че молбата на В.М. е неоснователна.
Постъпил е писмен отговор вх.№ 5059/11.09.2015г. от ответницата Б.Х., чрез пълномощника й адв.В.С., с който изразява становище, че молбата на В.М. е основателна.
В производството по чл.66 от ГПК са представени писмени доказателства от В.М.-нотариално заверена декларация за отсъствието й от Р.България за процесният период, самолетни билети и копия от български и американски паспорт.
Съдът, след преценка на становищата на страните и събрания по делото
доказателствен материал, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по настоящето дело е приключило със съдебно решение № 129/30.04.2015г. с което е допусната делба между страните по отношение на процесният недвижим земеделски имот, при квоти подробно описани в решението.
Впоследствие във втора фаза на делбата е постъпила молба от ответницата В.Ц.М. ***, с която е поискала възстановяване на срока за обжалване на съдебното решение по изложените в нея обстоятелства(л.280 от делото).
В молбата В.М. посочва, че има постоянен адрес в Р.България, но преимуществено живее и работи в САЩ.
От 09.09.2014г. до 19.08.2015г. не е била на територията на Р.България, но когато си дошла в отпуск разбрала от майка си Б.Х., че се води дело за процесната зем.земя. За този факт е представила нотариално заверена декларация за отсъствието си от Р.България.
На 24.08.2015г. след направена справка в деловодството на БСлРС установила, че делото е разгледано в нейно отсъствие, дори има постановено съдебно решение от 30.04.2015г. Като ответник по делото е била редовно призована при условията на чл.46 от ГПК вр.чл.41,ал.2 от ГПК. Изразява несъгласие с призоваването и счита, че следвало съдът да я призове по реда на чл.47 от ГПК, като на основание ал.6 от чл.47 да й назначи особен представител.
В с.з. молителката М. е представила за констатация български и американски паспорт. От същите съдът констатира, че българският паспорт № ********* е издаден на 19.06.2014г. от МВР-Враца, с дата на валидност до 19.06.2019г. в Република България, в който молителката е записана с имената В.Ц.М. с ЕГН **********. На гърба на паспорта има залепен стикер с дата 09.09.2014г.-датата на напускане пределите на Р.България.
От американски паспорт № ********* издаден на 24.03.2015г. от САЩ с дата на валидност 23.03.2025г. съдът констатира, че на стр.9 е положен печат с дата 19.08.2015г. за напускане пределите на САЩ.
В подкрепа пътуването си до САЩ и обратно молителката М. е представила и самолетни билети удостоверяващи този факт. Следователно в периода от 09.09.2014г. до 19.08.2015г. молителката е била извън пределите на Р.България, т.е. пребивавала е в САЩ. При връчване на съдебното решение съдът е приложил разпоредбата на чл.41,ал.2 от ГПК и практически до 24.08.2015г. за нея не е съществувала възможност да узнае за него, начина на връчване и неговото съдържание.
Поради това моли съдът да допусне възстановяване на срока, с който може да подаде въззивна жалба срещу съдебното решение от 30.04.2015г. по допускане на делбата, тъй като по обективни причини-продължителното й отсъствие от страната(Р.България) не е знаела за съществуването му.
С молбата е приложила въззивна жалба срещу съдебното решение от 30.04.2015г. по гр.д.№ 609/2014г. по описа на БСлРС-първа фаза на делбата.
В срока по чл.66,ал.1 от ГПК ищцовата страна е подала отговор вх.№ 4869/01.09.2015г. с който изразява становище, че молбата на В.М. е неоснователна.
Постъпил е писмен отговор вх.№ 5059/11.09.2015г. от ответницата Б.Х., чрез пълномощника й адв.В.С., с който изразява становище, че молбата на В.М. е основателна.
В с.з. същият поддържа писменото становище и посочи, че молбата на М. следва да бъде уважена предвид и представените от нея писмени доказателства.
От гореизложената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Молбата с правно основание чл. 64, ал. 2 от ГПК е депозирана в срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК, същата е процесуално допустима, като подадена от лице имащо качеството на страна в процеса, но разгледана по същество, е основателна.
За да може да се претендира възстановяване на пропуснат срок, необходимо е да се установи наличието на особени, непредвидени обстоятелства, осъществили се по време на този срок, поради които страната е пропуснала да извърши своевременно дадено процесуално действие. Такива особени непредвидени обстоятелства могат да бъдат природно бедствие или внезапно тежко заболяване на страната или на нейния пълномощник, както и др. събития, които нито могат да се предвидят, нито да се преодолеят от волята на страната.
В тежест на молителя/ответник по настоящето дело/е да докаже наличието на такива непредвидени обстоятелства, обуславящи пропускането на срока за обжалване на съдебното решение по първа фаза на делбата.
Посочените в молбата от М. обстоятелства-пребиваване в друга държава-САЩ за периода от 09.09.2014г. до 19.08.2015г., видно от приетите за констатация в с.з. паспорт № ********* издаден на 19.06.2014г. от МВР-Враца, с дата на валидност до 19.06.2019г. в Република България и американски паспорт № ********* издаден на 24.03.2015г. от САЩ с дата на валидност 23.03.2025г., самолетните билети и нотариално заверената декларация за напускане пределите на страната в периода от 09.09.2014г. до 19.08.2015г. са от категорията на особени, непредвидени обстоятелства, които страната не е могла своевременно да отстрани.
В определение на ВКС по ч.гр.д. № 430/2012 г. на І г.о. е посочено: „Нормативно не е дефинирано какво представлява "особено непредвидено обстоятелство". Според съдебната практика, това е обстоятелството, което обективно е попречило на страната да реализира свое процесуално право, или да изпълни свое задължение в определения от закона или от съда срок. Това разбиране е вложено в съдържанието на нормата на чл. 46, ал. 4 от ГПК, според която връчването на съдебни книжа на друго лице, което е съгласно да ги предаде на адресата е редовно, но адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е могъл да узнае за връчването.
Няма основание този ответник, щом е узнал след пропускане на срока, но преди приключване на делото пред първата инстанция за висящия в съда процес да бъде лишен от възможността лично, или чрез упълномощен от него адвокат да участва в делото. Това се налага от принципа за равнопоставеност на страните и за установяване на истината - чл. 9 и 10 от ГПК/Опр.№ 741/27.11.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. №7087/13 г. ІІІ г.о./
При тези данни, съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. За да бъде възстановен срока за обжалване на съдебното решение по първа фаза на делбата следва да бъде установено, че той е бил пропуснат, поради наличието на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее.
В настоящия случай, пропускането на срока се дължи именно на обстоятелства от категорията на предвидените в разпоредбата на чл.64 ал.2 от ГПК – отсъствието на молителката от страна. Тези обстоятелства са изиграли ролята на непреодолимо препятствие, довело до пропускане на срока за въззивно обжалване на съдебното решение.
Веднага след узнаването за постановеното съдебно решение по настоящето гражданско дело № 609/2014г. на БСлРС, след завръщането й в страна и направените справки, тя е депозирала молбата за възстановяване на срока, с която е представила и въззивна жалба срещу съдебно решение от 30.04.2015г. по гр.д. 609/2014г. на БСлРС.
Следователно са налице всички условия за възстановяване на пропуснатия срок за въззивно обжалване на съдебно решение по настоящето гражданско дело № 609/2014г. на БСлРС.
Поради това, че е подадена въззивна жалба от молителката В.М.(ответник по настоящето дело) срещу първоинстанционното решение съдът намира, че същата следва да бъде представена в толкова екземпляра, колкото са страните по делото-14 бр. и да внесе държавна такса в размер на 40.00 лв. по сметка на ОС-Враца, като представи вносната бележка в РС-Б.Слатина, в 7-мо дневен срок от уведомяването.
В противен случай същата ще бъде върната
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 66 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.64 ГПК срока за въззивно обжалване на съдебно решение № 129/30.04.2015г. по гр.д. № 609/2014г. на Районен съд Б.С. за ответника по иска за делба В.Ц.М. ***.
Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.66, ал.2 от ГПК, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на молителката В.М., че следва да представи препис от въззивната жалба срещу първоинстанционното решение № 129/30.04.2015г. по гр.д.№ 609/2014г. по описа на БСлРС в толкова екземпляра, колкото са страните по делото-14 бр. и да внесе държавна такса в размер на 40.00 лв. по сметка на ОС-Враца, като представи вносната бележка в РС-Б.Слатина в 7-мо дневен срок от уведомяването.
В противен случай същата ще бъде върната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: