№ 2418
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110157914 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от М. Ф. А., ЕГН **********, срещу ...,
ЕИК ..., с която моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 100 лв., предявена
като частичен иск от общо дължимите му 3 059,70 лв., представляващи застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка ..., с рег. № ..., в
резултат на ПТП от 24.04.2021 г., причинено по вина на застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, водач, със срок
на действие от 02.04.2021 г. 02.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба- 04.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
присъждането на деловодни разноски.
Ищецът М. Ф. А., ЕГН **********, твърди, че на 24.04.2021 г., в гр. ..., на
кръстовището на ул. „...“ с ул. „...“, е настъпило ПТП между л.а. ..., с рег. № ..., с водач М. А.,
и л.а. „...“, с рег. № ... с водач Д. И.. Поддържа, че гражданската отговорност на водача на
лек автомобил „...“, с рег. № ... чиято била вината за настъпване на произшествието, била
обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника, валидна към датата на ПТП-то. Навежда твърдения, че виновен за инцидента е
водачът на лек автомобил „...“, с рег. № ... тъй като същият не е пропуснал движещия се по
път с предимство л.а. ..., с рег. № .... Навежда доводи, че в резултат от настъпилото ПТП на
притежавания от ищеца лек автомобил ..., с рег. № ..., били причинени увреждания, по повод
на които пред застрахователя-ответник била предявена претенция и образувана
застрахователна преписка (наименувана щета) № ..., по която било определено и изплатено
1
на 10.06.2021 г. застрахователно обезщетение в размер на 444,50 лв. Ищецът намира така
определеното обезщетение за неоснователно занижено. Моли съда да осъди ответника да
заплати сумата от 100 лв., предявена като частичен иск от общо заявена претенция в размер
на 3059,70 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди на лек автомобил ....“, с рег. № ..., вследствие настъпило
застрахователно събитие.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства. Моли за допускането на
съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба
въпроси. Прави искане за задължаване на ответника да представи застрахователна полица
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок на действие 02.04.2021
г.- 02.04.2022 г., относно лек автомобил „...“, с рег. № ... както и снимковия материал по
щета № ... и уведомление за настъпило застрахователно събитие.
Ответникът ..., ЕИК ..., е подал отговор на исковата молба по реда и в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявения иск по размер. Поддържа, че исковата сума е недължима,
поради изплащане на застрахователното обезщетение извънсъдебно в действителния размер
на вредите, а именно- 444,50 лв. Оспорва претендираното обезщетение като неотговарящо
на действителните увреждания на автомобила. Моли за отхвърляне на исковете с
присъждане на разноски. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. С отговора на исковата молба ответника също прилага
писмени доказателства.
Съдът, след като взе предвид твърденията и доводите на страните и след оценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна:
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:
С проекта си за доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение от
20.05.2022 г., без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 24.04.2021 г., в гр. ..., на кръстовището
на ул. „...“ с ул. „...“, е настъпило ПТП между л.а. ..., с рег. № ..., с водач М. А. и л.а. „...“, с
рег. № ... с водач Д. И., в резултат на което били причинени вреди на първия автомобил. Към
датата на ПТП-то за л.а. „...“, с рег. № ... е имало валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, като последния е заплатил
доброволно, извънсъдебно на 10.06.2021 г. застрахователно обезщетение в размер на 444,50
лв., изчислено по експертна оценка.
Във връзка с възраженията на ответника и с оглед релевантните по делото факти,
съдът е разпределил и доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП; 2)
наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова
2
гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на
застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат
установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и вина на прекия причинител
/последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на претърпените
вреди.
В тежест на ответника е възложил докаже по делото плащане на обезщетението в срок
и пълен размер, отговарящ на причинените вреди или обстоятелства, изключващи
отговорността му по чл. 432 от КЗ.
Предвид разпределената доказателствена тежест, страните са ангажирали и посочили
писмени доказателства, гласни доказателствени средства и са поискали изслушване на
САТЕ.
По основателността на иска:
По отношение вида и размера на подлежащите на обезщетяване от ответника
вреди съдът достигна до следните изводи:
Основният спорен по делото въпрос между страните е налице ли е причинно-
следствена връзка между всички вреди по процесния л.а. „....“, с рег. № ..., които ищеца
претендира да му бъдат обезщетени от ответника и ПТП от 24.04.2021 г., в гр. ..., причинено
поради виновно и противорправно поведение на застрахован при ответника водач, както и
за техния размер.
Във връзка с така очертаните спорни между страните обстоятелства, по делото е
изслушано заключение по допуснатата по искането и на двете страни САТЕ. Същото е
прието без възражения от страните и съдът го кредитира изцяло, като обективно и
кореспондиращо с останалите по делото доказателства.
Видно от заключението на САТЕ, всички описани от застрахователя и отразени в
протокола за ПТП видими увреждания по л.а. „....“, с рег. № ... са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото на 24.04.2021 г. произшествие и възприетия от вещото
лице, и отразен в ДКП, механизъм. Вещото лице е констатирало, че към датата на ПТП,
увредения автомобил ... е бил в експлоатация повече от 23 г., считано от датата на
първоначалната си регистрация, поради което стойността на уврежданията, определена по
средни пазарни цени към 24.04.2021 г., възлиза на 2455,69 лв. Според вещото лице,
стойността, необходима за възстановяване на л.а. „....“, с рег. № ..., изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 2455,69 лв., при средна пазарна стойнст на
труда от 20 лв./ч. без ДДС, изчислена на база стойност на труда на поне 10 автосервиза,
посочени в заключението и при цени на нови части, взети от няколко алтернативни
доставчика. Ищецът е предприел увеличение на предявения иск до размер от 2011,19 лв.,
съобразно с приетото заключение на САТЕ, като е приспаднал доброволно платената от
ответника сума от 444, 50 лв., за достигане на пълния установен със заключението размер на
3
необходимата за възстановяване на автомобила му, стойност. Тази сума /от общо 2 455, 69
лв./ и според съда следва да се счита и за реалната възстановителна стойност.
С оглед на това, както и предвид липсата на проведено насрещно доказване от страна
на ответника за наличието на съпричиняване от страна на другия водач, предявения иск от
ищеца, се явява основателен за пълния предявен размер, след увеличението му или до
размер от 2011,19 лв.
Поради кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на нормата на
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и на валиден застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност“
към момента на произшествието, сключен с ответното дружество в качеството му на
застраховател на виновния за произшествието водач на МПС / л.а. „...“, с рег. № ... /, във
връзка с чието неправомерно поведение са причинени имуществени вреди по л.а. ..., с рег.
№ ..., собственост на ищеца, предявения иск за заплащането на обезщетение за тяхната
обезвреда, се явява основателен.
Ответникът, въпреки възложената му тежест не установи да е заплатил в пълен
размер претърпените от ищеца имуществени вреди. С оглед установените средни пазарни
стойности на щетите, със заключението на експертизата и след приспадане на частично
платените от ответника суми, преди завеждане на производството, съдът намира, че иска на
ищеца е доказан в заявения след увеличението на иска, размер, а именно за сумата от
2011,19 лв.
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не надхвърля застрахователната сума. На увреденото лице се дължи
съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В този смисъл
е и разпоредбата на чл. 432, ал. 2 КЗ. В конкретния случай несъмнено уврежданията по л.а.
..., с рег. № ..., претърпени в резултат на процесното ПТП от 24.04.2021 г., представляват
такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба.
При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /да се приведе увредения лек автомобил в предишното му техническо
състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума,
необходима за постигането на тази цел, установената по САТЕ стойност за
възстановяването на автомобила. Размерът на тази парична сума следва да се определи
съобразно пазарните цени за възстановяване на имущество от същия вид с присъщите
разходи за страната към деня на увреждането.
С оглед гореизложеното и предвид заключението на САТЕ съдът приема, че
действителните вреди в случая възлизат на общо 2455,69 лв. като възражението на
ответника, че ищецът претендира необосновано високо обезщетение, е неоснователно.
4
Доколкото не се спори между страните, че ответникът е заплатил част от дължимото
обезщетение на ищеца до размера от 455,50 лв., то предявения иск за остатъка се явява
изцяло основателен, тъй като същия е заявен до размер от 2011,19 лв., което съдът следва да
съобрази, спазвайки установеното в ГПК диспозитивно начало.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски има само ищеца.
Същият претендира и доказва разноски в общ размер 680,45 лева, от които 150 лева –
депозит за вещо лице, 80,45 лв. – държавна такса и 450 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид изхода на спора, сторените от ищеца
разноски следва изцяло да се възложат в тежест на ответника до размер от 680,45 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, на осн. чл.235, ал.1-3 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „....“ АД, ЕИК ..., по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ да
заплати на М. Ф. А., ЕГН ********** сумата от 2011,19 лева, представляваща обезщетение,
над доброволно платеното от застрахователя такова в размер на 444,50 лв., за причинени
имуществени вреди по л.а. ..., с рег. № ..., в резултат от ПТП, настъпило на 24.04.2021г. в гр.
..., на кръстовището на ул. „...“ с ул. „...“, причинено по вина на водача на л.а. „...“, с рег. №
... - Д. И., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ....
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗК „....“ АД, ЕИК ... да заплати на М. Ф.
А., ЕГН ********** сумата от 680,45 лева, представляваща сторените съдебни разноски, по
настоящото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5