Решение по дело №569/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Г. Е. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба подадена от К. Г. С. от [населено място], обл. Пловдив срещу ГДИН с искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от 50 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди в периода от 22.03.2021г. до 18.03.2022г. причинени от действията и бездействията на администрацията на Затвора – Пловдив и Затвора – Смолян.

В исковата молба се поддържа, че ищецът бил задържан в Затвора – Пловдив в изпълнение на Протоколно Определение № 26003/25.09.2020г. по НОХД № 992/2019 по описа на РС – Асеновград като е бил настанен там за периода от 22.03.2021г. до 13.04.2021г.

За този период оплакванията за нарушения на чл. 3 ЗИНЗС са следните:

1. липса на достатъчно жилищна площ;

2. лоши битови условия;

3. килията била мръсна с черен под и влага;ю

4. в килията имало дървеници и хлебарки;

5. тоалетната била с изкъртена мазилка и плочки, имало мухъл, миришело ужасно;

За период от 13.04.2021г. до 18.03.2022г. се твърди, че ищецът бил преведен в Затвора – Смолян като за този период оплакванията за нарушения на чл. 3 ЗИНЗС са следните:

1. Липса на достатъчно жилищна площ;
2. Липса на течаща вода и тоалетна в помещението, което ищецът обитавал;
3. Лоши битови условия, наличие на дървеници, леглата били със скъсани пружини, увиснали до земята, скъсан балатум, изкъртена мазилка;
4. Липсвало отопление поради повреда в парната инсталация като не било осигурено алтернативно отопление за периода от 17.04.2021г. до 23.04.2021г. в резултат на което ищецът бил принуден да живее при изключително ниски температури;
5. Неоказано медицинско лечение тъй като ищецът се разболял поради ниските температури, бил преместен в изолатора поради съмнение за Ковид 19, престоял в изолатора в периода от 17.04.2021г. до 23.04.2021г., където било още по-студено, имал висока температура, не му бил направен тест за Ковид 19;
6. Била упражнена принуда спрямо ищеца да работи без негово съгласие като чисти коридора, общата тоалетна и мокрите помещения на 3-тия етаж, да изхвърля боклука по 1 и 2 дни в месеца в зависимост от графика залепен на информационното табло като работата не се зачитала за работни дни;

В резултат на гореизложеното и за двата искови периода ищецът поддържа, че е бил принуден да живее в условия, които накърняват човешкото достойнство, преживял е психически стрес, чувствал се потиснат и депресиран.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявената претенция за неоснователна и недоказана, поради което настоява за нейното отхвърляне.

Поддържа, че ищецът търпи наказание от 22.03.2021г. до 18.03.2022г. в Затвора – Пловдив, а в ЗО – Смолян в периода от 06.04.2021г. до 18.03.2022г.

Ангажира доказателства.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция, евентуално ако е основателна същата се явява недоказана по размер..

Административен съд – Пловдив, II отд., XXX състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна.

От приетата по делото справка относно правното положение на ищеца за исковия период предмет на разглеждане по делото се установява, че С. е бил признат за виновен на основание чл. 343б НК и осъден за срок 1 година лишаване от свобода по НОХД № 992/2020г. по описа на РС – Пловдив като началото на изтърпяване на наказанието му е започнало на 22.03.2021г. и е бил освободен на 18.03.2022г.

Съгласно становище от К. П. – л. 52 от делото ищецът е постъпил в Затвора – Пловдив от следствения арест на 28.02.2023г., в стая „РЦ“ на приемно отделение, която дата е извън исковия период и не се анализира от настоящия състав, респ. видно от справка на л. 54 ответникът предоставя информация, че за периода от 02.03.2023г. до 21.03.2023г. ищецът е бил настанен в помещение № 54 на пост V, който период отново не касае исковия такъв. Аналогично в становището на л. 56 от делото за ищеца се посочва период на пребиваване в Затвора – Пловдив от 28.02.2023г. до 23.05.2023г. като изрично е посочено в това становище, че единственият меродавен документ от който може да се направи справка за броя лишени от свобода по спални помещения е „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните поделения“ – ТС – НО-5 утвърдено със заповед № л-42/02.01.2020г. на Главния директор на ГДИН и утвърдено от Държавната агенция „Архиви“ се съхранява за срок от 3 години.

Съдът след като съобрази постъпилата справка на л. 35 от делото от ЗО Смолян затова че ищецът е бил преведен от Затвора – Пловдив в ЗО Смолян на 14.04.2021г. приема, че ответникът за исковия период от 22.03.2021г. до 13.04.2021г. /24 календарни дни/ не е установил при условията на главно и пълно доказване спазването на минимално изискуемата жилищна площ за ищеца, тъй като въобще не е ясно в кое помещение ищецът е бил настанен и след като ищецът е бил освободен на 18.03.2022г. ответникът има задължение да съхранява тази информация съгласно вътрешните си правила до 18.03.2025г.

По отношение оплакванията за лоши битови условия, килията била мръсна с черен под и влага, в килията имало дървеници и хлебарки; тоалетната била с изкъртена мазилка и плочки, имало мухъл, миришело ужасно съдът намира, че по делото е приобщен единствено приемо-предавателен протокол за извършена ДДД обработка от 23.03.2021г. с обработена площ от 14865 кв.м. и вид на обработените площи – всички части, като типа обработка е биоцидна, механична, а дейността е била насочена срещу хлебарки, мравки, дървеници. Отразено е състояние на обекта: без наличие на вредители като е описано, че е извършена цялостна дезинсекция на общи площи килии, столове, складове, врати, коридори, кухня;

Ето и защо съдът не кредитира твърденията на ищеца, че в килията в която е бил настанен в Затвора – Пловдив за исковия период от 22.03.2021г. до 13.04.2021г. е имало дървеници и хлебарки тъй като в този период е била извършвана ДДД обработка, която е надлежно документирана.

По отношение на останалите оплаквания за лоши битови условия съдът ги намира за доказани, тъй като ответникът не предоставя доказателства нито за състоянието на помещението в което е пребивавал ищеца, нито за състоянието на ползваната тоалетна, респ. за състояние на мазилка, плочи, стени – арг. от чл. 284, ал.3 ЗИНЗС съгласно който съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти като ответникът изрично с Определение № 3747/23.04.2024г. е предупреден затова.

За исковия период от 13.04.2021г. до 18.03.2022г. е установено, че ищецът е пребивавал в ЗО Смолян след което е бил освободен – справка от ЗО Смолян на л. 35 от делото. За периода от 14.04.2021г. до 20.04.2021г. ищецът е бил настанен в стая 306, която се състои от две помещения – външно помещение от 13.36 кв.м и вътрешно помещение от 13 кв.м като в стаята са били настанени не повече от 6 лица включително ищеца. Следователно, за този период оплакването за липса на достатъчно жилищна площ е неоснователно, тъй като при обща площ от 26,36 кв.м и максимум 6 лица, които пребивават, за всяко от тях има свободна площ от 4,39 кв.м за обитаване. Стая 306 отново се установява от справката, че разполага със собствен санитарен възел от 2.2 кв.м в който има мивка за достъп до течаща студена вода като квадратурата му не е включена в площта на стаята. Стаята разполага с два прозореца с размер 150x140см. като има възможност да се отварят и да осигуряват нужното проветрение в помещенията. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 80x90см с височина от 40см. Стаята е оборудвана с един шкаф с по четири отделения с размери 35x100см с височина 195см, както и разполага с два по-малки шкафа, две масички и два стола. Лишените от свобода от стая 306 имат достъп до течаща топла вода два пъти в седмицата по график в общо помещение /баня на трети етаж, западно крило, която е 14.3 кв.м/ за задоволяване на хигиенни нужди. За този период не е установено наличието на мухъл по стените на стаята или тоалетната.

В периода от 20.04.2021г. до 22.04.2021г. поради леко покачване телесната температура на ищеца и с цел опазване здравето на персонала и останалите л.св. С. е бил настанен в стая № 114, в която е имало не повече от 2 л.св. вкл. ищеца. Стаята е с площ от 12.74 кв.м, разполага с един прозорец с размер 137х138см, има възможност за проветрение, оборудвана е с гардероб, два шкафа, масичка и 3 стола. В този период ищецът не е искал медицинска помощ, не е искал предоставяне на лекарствени средства за повишена температура поради което и не са му предоставяни такива. На ищеца не е правен тест за Ковид-19 поради бързото отшумяване на симптомите. Приложена е към делото и справка от амбулаторен журнал от която се установява, че по време на ковид епидемията всички новопостъпили в ЗО Смолян се карантинират и ако има такива с оплаквания се изолират отделно от другите. По време на изолирането си ищецът не е дал оплаквания поради което и не е потърсил медицинска помощ и не му е направен тест за Ковид. Установено по делото е че ищецът се е лекувал в клиника по лицево-челюстна хирургия в МБАЛ – Пловдив за което в исковата молба не се съдържат оплаквания от действия и бездействия на затворническата администрация.

Следователно, за този период оплакването за липса на достатъчно жилищна площ, лоши битови условия и неоказана медицинска помощ са неоснователни.

В периода от 23.04.2021г. до 10.01.2022г. ищецът е бил настанен в стая № 309 на ЗО Смолян, която е с площ от 23.20 кв.м и в нея е предвидено да се настанят до 5 лишени от свобода, като по време на пребиваването му в тази стая са били настанени не повече от 5 лишени от свобода заедно с ищеца. Настанените в стаята ползват обща тоалетна на същия етаж, която е 18 кв.м и имат достъп до течаща студена вода, стаята разполага с един прозорец с размер 160х170см., който се отваря и има възможност за проветрение. За всеки лишен от свобода е било осигурено легло с размери 80х190см. с височина 40см. Стаята е оборудвана с един шкаф с по четири отделения с размери 35х100см с височина 195см като разполага с по-малък шкаф, две масички и два стола. Стаята е снабдена с осветително тяло и се отоплява от радиатори. Ищецът е имал достъп до течаща топла вода два пъти в седмицата по график в общо помещение /баня на третия етаж, която е 14.3 кв.м/ за задоволяване на хигиенни нужди. За периода не е установено наличието на мухъл по стените на стаята или в тоалетната. Следователно, за този период оплакването за липса на достатъчно жилищна площ, лоши битови условия, липса на тоалетна е неоснователно.

За периода от 11.01.2023г. до 18.03.2022 ищецът е бил настанен в стая № 111 на ЗО Смолян. Стаята се състои от две помещения – външно от 14.52 кв.м и вътрешно помещение от 16.83 кв.м и 2.2 кв.м в които има мивка за достъп до течаща студена вода като квадратурата му не е включена в жилищната площ на стаята. И вътрешното и външното помещение на стаята, както и санитарният възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори. Стаята разполага с два прозореца с размер 145х145см., които има възможност да се отварят и да осигурят нужното проветряване в помещенията. Дограмата на прозорците е ПВЦ, поставена през 2018г. По време на престоя на ищеца в стаята са били настанени не повече от 7 лишени от свобода включително ищеца при което разполагаемата площ за всеки лишен от свобода е била 4.48 кв.м За всеки лишен от свобода е било осигурено легло с размери 80х190см. с височина 40см. Стаята е оборудвана с два шкаф с по четири отделения с размери 35х100см с височина 195см като разполага с два по-малки шкаф, три масички и два стола. Стаята е снабдена с осветително тяло и се отоплява от радиатори. Ищецът е имал достъп до течаща топла вода два пъти в седмицата по график в общо помещение /баня на първия етаж, която е 14.3 кв.м/ за задоволяване на хигиенни нужди. За периода не е установено наличието на мухъл по стените на стаята или в тоалетната. Следователно, за този период оплакването за липса на достатъчно жилищна площ, лоши битови условия, липса на тоалетна е неоснователно.

Отново от справката от ЗО Смолян се установява, че не са постъпвали оплаквания от ищеца за лоши битови условия, липса на течаща вода или липса на тоалетна;

За периода в който ищецът е търпял наказанието лишаване от свобода в ЗО Смолян е било извършвано обезпаразитяване по график съгласно договори с рег. № 650/20.01.2021г. с дружество по ЗЗД Фаворит Мениджмънт за което са приобщени 9 броя протоколи за ДДД обработка.

По отношение оплакването за леглата е посочено, че лишените от свобода вкл. ищецът са имали възможност да входират молба за замяна на леглото с резервно като от ищеца няма входирана такава молба.

За периода от 17.04.2021г. до 23.04.2021г. е нямало констатирана повреда в парната инсталация на ЗО Смолян, няма и постъпили оплаквания за липса на отопление за периода от 17.04.2021г. до 23.04.2021г. който факт се установява от постъпило писмо вх. № 10584/20.06.2024г.

Установено е че всички лишени от свобода в ЗО Смолян се включват в списъци за хигиена на общите помещения като дават безвъзмездни дежурства по един или два пъти месечно като е било спазено изискването на чл. 176, ал.2 ППЗИНЗС този безвъзмезден труд да не надвишава 2 часа дневно като самото даване на дежурство не отнема повече от двадесет минути един път или два пъти в месеца.

По делото е разпитан св. П. В., който си спомня, че е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗО Смолян в периода от м.август 2021г. до м.февруари 2022г. и от там се познава с ищеца С.. Спомня си че ищецът бил в изолатора 14 дни като условията там били ужасни. През този период нямало отопление, защото имало авария с помпа и около 2 седмици нямало нито парно, нито топла вода, което се случило м.април. Ищецът докато бил в изолатора се оплаквал, че било много топло и много студено. След изолатора бил разпределен в стая 309, като състоянието й било лошо, имало остатъчни късове от балатум на пода, по стените имало дупки, а по тавана мухъл, леглата били с пружини, провиснали до пода. Нямало течаща вода и тоалетна в стая 309, ползвала се общата тоалетна в коридора, която била в покъртително състояние – миришело на урина, омазана по стените с фекалии, изпопадали плочки, изгнили врати, мизерия. Имало график за почистване на тоалетните, мокрите помещения, общия коридор. Отрядите правил списък, който бил залепян на табло като се падали по 1-2 дежурства месечно на човек за почистване на доброволни начала, но затворниците били заплашвани, че ако не чистят ще бъдат наказани. Чистенето било за общността, за самите затворници. Свидетелят В. не знае реално наказан да е имало, не се казвало с какво ще бъдат наказани, но всеки изпълнявал, за да няма наказания. Ищецът се оплаквал от дървеници, които го хапели в стая 111.

При преценка достоверността на свидетелските показания на св. В. съдът ги кредитира в една част като съответстващи на останалия доказателствен материал, а в друга част ги отхвърля. Показанията се кредитират относно факта, че ищецът е бил разпределен в стая 309 и стая 111 и в частта, че е имало графици за почистване на общите помещения и тоалетна и че се е падало на човек да чисти един два пъти месечно. Не се кредитират показанията на св. В. затова че жалбоподателят е бил в изолатора 14 дни, тъй като от справката от ЗО Смолян информацията е че С. е бил настанен в изолатора за периода от 20.04.2021г. до 22.04.2021г. поради леко покачване телесната температура, а и следва да се посочи, че св. В. си спомня, че познава ищеца от м. август 2021г., т.е няма как да е възприел факти и обстоятелства за ищеца преди да го познава. Недостоверни се явяват и показанията на св. В. за липсата на парно отопление, тъй като изрично е постъпило нарочно писмо от ЗО Смолян с което за посочения период е отразено от длъжностно лице в кръга на службата му, че повреда по парната инсталация не е имало. Относно лошите битови условия не е установено наличието на мухъл по стените на стаята или в тоалетната, липсват подадени сигнали от ищеца, респ. извършена е ДДД обработка на всички помещения вкл. стая 111 и 309 където са били ищеца и свидетеля и ако е имало наличието на дървеници ищецът е могъл да поиска повторна дезинфекция или да сезира с оплакване затворническата администрация каквото не е сторено.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В конкретният случай ищецът в периода на пребиваването му ЗО Смолян е бил в затворническо заведение от открит тип поради което и законосъобразно му е предоставено да ползва обща баня / период 23.04.2021г. -10.01.2022г. -стая 309 и период 11.01.2022г. до 18.03.2022г. – стая 111 като всички стаи са разполагали със собствен санитарен възел с изключение на стая 309.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

За периода от 14.04.2021г. до 18.03.2022г. когато ищецът е бил настанен в ЗО Смолян не се установиха твърдени липса на достатъчно жилищна площ; липса на течаща вода и тоалетна в помещенията, които ищецът обитавал; лоши битови условия, липсващо отопление поради повреда в парната инсталация, неоказано медицинско лечение и упражнена принуда като чисти коридора, общата тоалетна и мокрите помещения на 3-тия етаж, да изхвърля боклука по 1 и 2 дни в месеца в зависимост от графика залепен на информационното табло като работата не се зачитала за работни дни. По отношение на последното твърдение съдът кредитира изцяло посоченото в справката на л. 35 до л.37 от делото, че съгласно чл. 176, ал.2 ППЗИНЗС безвъзмездния труд не може да надвишава 2 часа дневно, като в случая този труд е бил един, два пъти месечно.

Ето и защо искът за този период се отхвърля като неоснователен.

Претецията за исковия период от 22.03.2021г. до 13.04.2021г. /24 календарни дни/ когато ищецът е бил Затвора – Пловдив се явява основателна, тъй като по делото няма данни за ползваната жилищна площ и битовите условия при които ищецът е живял. Ето и защо се установяват две нарушения на чл. 3 ЗИНЗС – липса на достатъчно жилищна площ и неосигуряване на нормални битови условия, които водят до извода, че битовите условия в посоченото затворническо заведение /Затвора – Пловдив/ за този период създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на съществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че С. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер общо на 376,32 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2020 г. – 2023 г.) би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 8,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение.

Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за период от 24 дни са налице две нарушения посоченият по-горе размер на обезщетение най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

Предвид на гореизложеното предявения иск следва да се уважи до размера на сумата от 376,32 лева, а над този размер до пълния претендиран от 50 000 лева да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, които се констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на К. Г. С. с [ЕГН] от [населено място], обл. Пловдив, [улица] сумата от 376,32 лева която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС – липса на достатъчно жилищна площ и липса на нормални битови условия за живеене по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора – Пловдив за периода от 22.03.2021г. до 13.04.2021г. КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от над 376,32 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева за периода от 13.04.2021г. до 18.03.2022г. по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на ищеца в ЗО „Смолян“ като неоснователна и недоказана;

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на К. Г. С. с [ЕГН] от [населено място], обл. Пловдив, [улица] сумата от 10 лева, която представлява заплатена държавна такса за настоящето производство;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.